Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № от 11.2009 година постановена по НОХД № /2009 година Великотърновският районен съд е признал подсъдимия П. Н. П. за виновен за това да е извършил престъпление по чл.316, вр.чл.308 ал.1 пр.1 НК и му наложил наказание от девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК отложил неговото изпълнение за срок от три години. Признал подсъдимия за виновен и да е извършил престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 НК и му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.23 ал.1 НК определил общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил подсъдимия П. да заплати на С. гр.С. сумата от 158000 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законите последици и сумата от 3610 лв. адвокатско възнаграждение. Осъдил подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски и ДТ. Недоволен от присъдата останал П., който като я обжалва твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материално правни и процесуално правни разпоредби. Моли присъдата да бъде отменена, вместо което въззивният съд да постанови нова, с която да го признае за невинен и го оправдае по повдигнатите обвинения, както и да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен. С допълнително изложение излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си и прави алтернативно искане за прилагане на чл.66 ал.1 НК. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави същата без уважение, като потвърди присъдата. Гражданският ищец, редовно уведомен, не се представлява. Жалбоподателят лично и чрез упълномощения се защитник поддържа жалбата така, както е заведена, както и направеното алтернативно искане за приложение на чл.66 ал.1 НК. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция, след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Въз основа на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства районният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: През м.септември 2008 година подсъдимият, заедно със свидетеля К. посетил „С. и. б.” – В.Т. във връзка с желанието си да се ползва от постигнатото споразумение между Държавен фонд” З.” и банката за отпускане на кредити, обезпечени със субсидии по програма „Схема за единно плащане на площ”. Там се срещнали със свидетелката Б. – експерт кредитиране, която обяснила на подсъдимия условията за отпускане на такъв кредит, както и необходимите документи, които следва да представи. Известно време след това двамата отново отишли в банката и видно от приложеното по делото кредитно досие на 09.2008 година подсъдимия П. подал искане за отпускане на кредит в качеството си на „С.-П. П.” с.С.. Подсъдимият не отрича, че искането е подписано от него лично. Като обезпечение за искания кредит от 1758 хиляди лева подсъдимият посочил субсидия от фонд „З.” в размер на 170000 лева. Заедно със заявлението подсъдимият предоставил на банката и другите изискуеми документи – декларация за свързаност, декларация за данъчна ревизия, декларация за съгласие и трите подписани от подсъдимия, подпечатани с печата на с дата 09.2008 година. Представил и удостоверение от Държавен фонд „З.” ОРА в.Т., че „С. – П. П.” е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2008 година с общ размер на заявени площи 807,33 хектара за СЕПП и същите хектари за СНД. Представил и Общо заявление за плащания на площ 2008 година с придружаващи го документи (таблица за използвани площи, анкетна карта за регистрация на земеделски производител и множество договори за аренда, в които като наемател бил посочен „С. П. П.”). След като искането с приложения към него били разгледано от местната кредитна комисия в клона на банката във Велико Т., преписката била изпратена в централното управление с мнение за одобряване на заявения кредит. Там кредита бил окончателно одобрен от Централната кредитна комисия, бил изготвен и подписан договор за банков кредит от 10.2008 година, както и договор за учредяване на особен залог от същата дата с предмет бъдещо вземане – заявената от П. субсидия. След подписване на договора П. представил в банката и удостоверение от Централния кредитен регистър за вписан особен залог и входирано заявление в ДФ „З.” и в периода 10.2008 до 05.2009 година по сметката на П. в С. клон В. Т. била преведена на няколко транша сумата от 158000 лв. От представените по делото писмени доказателства се установява, че регистрирания от подсъдимия П. не е вписан в интегрираната система за администриране и контрол на ДФ „З.” и по начало същият не се явява регистриран земеделски стопанин по смисъла на закона. На същия не е издавано е удостоверение № /09.2008 година на ОРА В.Т.. Същият не обработвал и посочените в приложените към искането арендни договори земи. Не е и заявявал и искане за субсидия пред ДФ „З.”. Подсъдимият П. е съзнавал, че при подаването на искането за отпускане на кредит представя неистински документи и твърди неверни обстоятелства. Банковите служители в местния клон и централата комисия одобрили искания кредит въз основа на създаденото у тях заблуждение, че представените от П. документи към искането за кредит са истински, че същият е регистриран като земеделски производител и е бенефициент по европейската програма за субсидиране на европейските производители. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В производството пред въззивният съд се представя спогодба от 11.2009 година между С. , "В.-В. В." и "С.-П. П." за учредяване на втори залог в полза на банката от страна на "В. -В. В." по сключения от подсъдимия банков кредит, описан по-горе. тази спогодба е извън предмета на доказване по делото с оглед на повдигнатото обвинение, поради което не води до промяна във фактическата обстановка. Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимия П. в периода 09.2008 година до 05.2009 година в гр.В.Т. и гр.С. възбудил заблуждение у банковите служители Б.,Ф., К., А., К., Е. и Д. като устно и писмено заявил, че в качеството си на „С. – П. П.” с.С. обработва земеделски земи с площ от 807,33 хектара, които били заявени от него като такива пред ОРА В.Т. в резултат на което му бил отпуснат кредит от С. в размер на 158000 лева. П. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че посочените от него обстоятелства относно дейността му като земеделски стопанин са неистински. Същият е съзнавал и че представените документи към искането, включително и удостоверение изх.№ /744 от 09.2008 година също са неистински. П. е въвел в заблуждение банковите служители умишлено и с цел да набави за себе си имотна облага – кредит в размер на 158 000 лв., който му е отпуснат от банката, преведен по сметката му и усвоен (изтеглен) от него. Видно от приложените по делото справки по така усвоения кредит не са постъпили никакви плащания. С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че правилно и обосновано районният съд е признал |П. за виновен да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 НК и го наказал по този текст от закона. Възраженията на защитата на подсъдимия ,че същият не осъществил престъпление са неоснователни. Защитата твърди, че подсъдимият е кандидатствал и получил кредита, но същият бил ползван от трето лице – св.К., което означавало, че подсъдимият не е извършил престъплението. Подобни възражения са несъстоятелни и в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Самият подсъдим и защитата не спорят, че искането за отпускане на кредита, придружаващите го документи, договора за кредит и договора за особен залог са подписани от подсъдимия, че сметката по която са преведени парите по кредита също е на подсъдимия. Дали след това той е ползвал кредита лично или е упълномощавал други лица да теглят суми по сметката му е без правно значение по делото и не променя изводите на съда относно участието на подсъдимия в изпълнителното деяние и неговата вина. Правилно и обосновано районният съд е признал П. за виновен да е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.316, вр.чл.308 ал.1 пр.1 НК. Безспорно е установено, че удостоверение изх.№ /744 от 09.2008 година, кое4то е официален документ по смисъла на закона, не е издавано от Областна разплащателна агенция В.Т. към ДФ „З.”, не е подписвано от Д.С. По делото не са събрани доказателства относно съставителя на документа, поради което от П. не може да бъде търсена отговорност за неговото съставяне. При определяне на наказанията съобразно разпоредбите на чл.36 и 54 НК районният съд е отчел степента на обществената опасност на деянията и дееца, отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и определи правилни и справедливи наказания, за всяко престъпление поотделно, а именно девет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.316 НК и две години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.210 НК. Настоящата инстанция намира, че така определените наказания са законосъобразни и справедливи и липсва основание за тяхното изменение. Правилно и обосновано на основание чл.23 НК районният съд е определил едно общо наказание,, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция, обаче, не споделя изводите на районния съд относно липсата на предпоставките за приложение на чл.66 НК. Не се спори, че първите две предпоставки са налице – подсъдимият не е осъждан и определеното общо наказание е под три години лишаване от свобода. Съдът намира, че и третата предпоставка на чл.66 НК е налице.В производството пред въззивната инстанция подсъдимият се признава за виновен, осъзнава извършеното от него, разкайва се за това. Безспорно е, че личната обществена опасност на дееца е ниска, че същият не е осъждан, не е вършил престъпления и е с добри характеристични данни. не на последно място съсдът взе предвид и семейното положение на подсъдимия - същият има две малолетни деца, видно от представените в настоящата инстанция удостоверения за раждане. Поради изложеното въззивната инстанция намира, че целите на наказанието успешно могат да бъдат изпълнени и без той да изтърпява наказанието ефективно. Поради изложеното и на основание чл.66 НК изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за един по дълъг срок, а именно пет години от влизане на присъдата в сила. В този смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда. Правилно и обосновано районният съд е уважил и предявения граждански иск. Нанесената на гражданския ищец имуществена вреда от престъплението е безспорно установена, пряката причинна връзка между деянието и тази щета също е безспорно установена. При извършената пълна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.3 НПК великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № от 11.2009 година постановена по НОХД № /2009 година от Великотърновският районен съд само в частта, в която съдът е постановил П. Н. П. да изтърпи определеното общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.66 НК отлага изтърпяването на това наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |