РЕШЕНИЕ
№ 1915
гр.
Пловдив, 28.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХV състав в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ХРИСТИНА Н., като разгледа докладваното от съдия Н. адм. дело №
2493 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Н.К.М., ЕГН ********** ***
и А.К.М., ЕГН ********** *** и двете представлявани от адв.Г.
и адв.И. против Мотивиран отказ с изх.№ 94012-33063/20.08.2021г. на ВИД Главен архитект на район „Централен” при Община Пловдив за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж – жилищна сграда с идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в
поземлен имот 56784.517.210 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив, с административен адрес ***.
Иска
се отмяна на отказа. Твърди се, че жилищната сграда с посочения идентификатор е
построена през 1940г., което е признато в мотивната
част на отказа и е построена съобразно всички законови изисквания към онзи
момент. Изложено е, че тази жилищна сграда е нанасяна във всички последващи
планове на гр.Пловдив, видно от издадената скица № 529 от 1964г. на ГНС –
Пловдив във връзка със съставянето на нот.акт №1, т.10, д.2853 от 1967г. Твърди се, че процесната сграда е
нанасяна винаги и във всички планове на община Пловдив, вкл. и на действащия
такъв и на тази сграда е поставен и идентификатор 56784.517.210.1. Според
жалбоподателите сградата е в режим на търпимост далеч преди влизането в сила на
ЗУТ и за нея са плащани десетилетия данък сгради и такса смет. Сочи се, че
процесната сграда се признава за законосъобразна такава, видно от Заповед № 21ОА-2175/11.08.2021г., с която
общината нарежда да бъде отчуждена идеална част от тази сграда. Твърди се, че
жалбоподателите не са присъствали при съставянето и не са запознати с Протокола
от 11.08.2020г., както и че никой не ги е уведомявал да присъстват на
извършения оглед на място за който е съставен Протокол от 12.10.2011г.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателите адв. И.,
поддържа жалбата и се позовава на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за което представя списък (лист 211). Подробни
съображения излага в постъпили по делото писмени бележки, в които се позовава
на Законъ за благоустройството на населените места въ Княжество България.
Ответникът
Главен архитект на район „Централен“, община Пловдив, чрез процесуалния си
представител К.С. – началник отдел „Административно-правно обслужване“ при район „Централен“, с юридическа
правоспособност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски (лист 76).
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваният мотивиран отказ е получен на ръка от
К.К.М. на 27.08.2021г. (баща на жалбоподателките), за
което е направено надлежно отбелязване в оспорения акт и е саморъчно подписано. В тази връзка на лист 52 по делото е представено
пълномощно от 28.08.2020г., с което Н.К.М., упълномощава К.К.М.
да я представлява пред държавни и общински институции и органи. Жалбата е подадена чрез
органа на 02.09.2021г., т.е. в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Жалбоподателката Н.К.М., като заявител на искането за издаване на
удостоверение за търпимост е лице с активна процесуална легитимация. По
отношение на другата жалбоподателка А.К.М. следва да се отбележи, че в съдебната
практика на ВАС е прието, че на обжалване подлежи само отказът да се издаде
исканото удостоверение, и то само от лицето, което е поискало издаването му. Удостоверението
за търпимост на незаконен строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, респ. отказът за
издаването му, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 от АПК. Това удостоверение се издава във връзка с извършването на
правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. То
не засяга права и законни интереси на трети лица - съсобственици или
съседи, не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което за тези лица
не е налице правен интерес от оспорването му. Допустимо е само - предвид
обстоятелствата, във връзка с които се издава, оспорването на отказ за издаване
на удостоверение за търпимост на строеж, и то само от заявителя, но не и от
трети лица (така Определение № 7651 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4013/2016 г., II о. докладчик съдия
Надежда Джелепова).
В действителност А.К.М., заедно с Н.К.М. е съсобственик на
втория жилищен етаж от сградата, за която е отказано издаването на
удостоверение за търпимост, но тя не е била страна в производството по издаване
на оспорения отказ и не е негов адресат, за да се приеме, че са нарушени нейни
права или законни интереси (в този смисъл Определение № 7858 от 29.06.2015 г. на ВАС по
адм. д. №
7070/2015 г., II о., докладчик съдия Джузепе Роджери).
Всеки извън молителя и административния орган е трето за правоотношението лице,
чийто права обективно не се засягат нито от позитивно по съдържанието си
волеизявление, нито от отказа да бъде издадено удостоверение за търпимост (виж.
Определение №
486 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10887/2019 г., II о., докладчик съдия Мартин Аврамов).
За пълнота е необходимо да се отбележи, че доколкото
удостоверението за търпимост е необходима предпоставка за извършване на прехвърлителни сделки с особен вид недвижими имоти
(незаконни), то не узаконява строежа, а дава възможност на собствениците му да
извършват определен тип правни сделки. Удостоверението за търпимост има
удостоверителна функция, т.е. извън нотариалното производство по сделки по
прехвърлянето му не представлява официален документ и няма обвързваща сила.
Поради тази причина законодателят не е сметнал за нужно излишно да усложнява
процедурата по издаване на удостоверения за търпимост като поставя изискване
заявлението да се подава от всички съсобственици. Още повече, че издаването на
подобно удостоверение се дължи на всеки един от заявителите. Възможна би била и
хипотезата на сделка между съсобствениците, при което не се налага
едновременното подаване на заявление. Едва след издаването на удостоверението
за търпимост и пристъпването към прехвърлителна
сделка ще се проявят усложненията от факта, че имотът се намира в режим на
съсобственост и ще се приложат правилата на чл. 30 - чл. 36 от Закон за
собствеността.
Ето защо, поради липса на правен интерес, жалбата на А.К.М.
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати
само по отношение на нея.
На следващо място, оспореният отказ е от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215 ал.1 вр.
чл. 214,т.2 от ЗУТ, поради което съдът намира жалбата на Н.К.М.
за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Началото на административно производство е
сложено със заявление за издаване на
удостоверение за търпимост вх. № 94012-33063/04.08.2021г. подадено от Н.К.М. (лист 14). Заявителката е поискала издаване на удостоверение за
търпимост относно жилищна сграда с идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в
ПИ 56784.517.210 по кадастрална карта и кадастрални регистри на община Пловдив,
с административен адрес ***.
За да постанови оспорвания отказ, ответният
административен орган се е мотивирал с това, че описаната жилищна сграда
представлява строеж по смисъла на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ и е изграден около 1940г., съгласно представена декларация
(лист 17 по делото), както и че за сградата няма налични строителни книжа. В
отказа е посочено още, че за поземлен имот с ИД 56784.517.210, в който попада
описаната сграда няма отреден урегулиран поземлен имот съгласно ЗРП, одобрен
със Заповед № ОА-1382/16.07.1993г. за кв.19а, „Младежки хълм“
и същата попада в улична регулация. На следващо място е посочено, че със
Заповед № 21ОА-2175/11.08.2021г. на кмета на община
Пловдив се отчуждава поземлен имот с идентификатор 56784.517.210 ведно с
наличните в него сгради, във връзка с реализиране на обект, публична общинска
собственост – „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов“,
съгласно ПУП – ПУР на част от кв.3, кв.4, кв.19а по плана на „Младежки хълм“ –
гр.Пловдив, като според ответния орган сградата не е допустима по действащия
подробен устройствен план. Посочено е още, че съгласно КРП на ЖК „Младежки
хълм“, одобрен със Заповед № 655/12.03.1964г., сградата отново попада в
улична регулация. Посочено е още, че в район „Централен“ няма данни за налични
градоустройствени планове преди 1964г., по които сградата да е била допустима.
Ответният орган се е позовал и на Протокол от 11.08.2020г. на комисия на Район
„Централен“, която констатирала, че сградата е неподдържана, нуждаеща се от
ремонт и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Посочено е, че за жилищната
сграда с идентификатор 56784.517.210.1
няма данни, определящи я като допустима по подробните градосутройствени
планове действали по времето на изграждането й, не е допустима по действащия
подробен устройствен план, както и по правилата и нормативите съгласно ЗУТ.
В приложено по делото писмо изх.№ ОП10-22559 от 31.07.2020г. (лист 30) на ИД Главен архитект на
Район „Централен“ е посочено, че в Район „Централен“ няма данни за налични
градоустройствени планове преди 1964г., както и няма данни за времето на
изграждане на сгради с ИД 56784.517.210.1, 56784.517.210.2, 56784.517.210.3,
разположени в ПИ с ИД 56784.517.210 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив.
По делото са представени: нотариален акт №1/1967г. (лист 6); нотариален акт № 161/1997г. (лист 7);
нотариален акт № 653/1923г. (лист 18); Заповед № 21ОА-2175/11.08.2021г. на кмета на община Пловдив за отчуждаване
поземлен имот с идентификатор 56784.517.210 ведно с наличните в него сгради
(лист 80-82); Скица № 15-838013/29.07.2021г. (лист 11), конструктивно
становище (лист 21-22); Регулационен план одобрен със Заповед № ОА-1382/16.07.1993г. за кв.19а, „Младежки хълм“ – гр.Пловдив
(лист 23); писмо изх.№ 94012-22832/30.09.2020г. на Район „Централен“
(лист 27); Протокол от 11.08.2020г. на комисия от Район „Централен“ (лист 28-29);
Решение № 60, взето с Протокол №4 от 13.03.2014г. на Общински съвет Пловдив, както и заверени
копия от ПУП-ПУР за част от кв.3,4 и 19а по плана на „Младежки хълм“ –
гр.Пловдив, Регулационен план, одобрен със Заповед № 655/12.03.1964г. и Ситуационен план за имот пл.№ 128.
Представени са още: Заповед № РД -20-471/05.06.2020г. на кмета на район „Централен“ за
назначаване на комисии по смисъла на чл.195 ал.6 от ЗУТ; писмо с изх.№ 94012-22832(5)/21.09.2021г. и писмо с изх.№ 94012-22832/30.09.2020г., ведно с известия за доставяне на кмета
на район „Централен“. Последното писмо е адресирано до няколко лица, сред които
и жалбоподателките в настоящото производство, за незабавно преустановяване на
започнатите дейности и обезопасяване на сградите на имота, находящ
се на ***. Представено е и писмо на кмета на Район "Централен",
според което в архива на община Пловдив Район "Централен" не са
открити данни и следи за издаването и наличието на строителни книжа за сграда с
идентификатор № 56784.517.210.1, с административен адрес:
гр.Пловдив, бул."Васил Априлов " № 61 (лист 207)
От страна на жалбоподателите е представени:
полица за застраховане на процесната сграда от 1964г. (лист 61-62 по делото); НА № 164, том.12, дело № 5360/1977г. (лист 199);
удостоверение от Районен народен съвет "Васил Коларов" - отдел
"Финанси" (лист 209); писмо от Община Пловдив Четвърто кметство (лист
210).
Във връзка с компетентността на органа издал
оспорения административен акт по делото са представени: Заповед № 21ЗГА-16 от 01.06.2021г. на Главния архитект на община Пловдив
(лист 31-34), с която на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ на Главния архитект
на район „Централен” при Община Пловдив са предоставени функции по
ЗУТ, сред които и да установи наличието или липсата на търпимост на строежите
от четвърта, пета и шеста категория, по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗУТ (т.8.7. и т.8.9. от посочената заповед); Заповед № 14/22.06.2021г. на кмета на Район „Централен“ (лист 83) за
прекратяване на трудовото правоотношение с арх. Петър Владимиров Петров на
длъжност главен архитект, считано от 23.06.2021г.; Заповеди с №№ РД-21-542/28.06.2021г., РД-21-705/02.08.2021г., № РД-21-880/01.10.2021г. на кмета на Район „Централен“, с които е
наредено арх.Мария Любомирова Гаджева – гл.експерт А и УП в дирекция
„Устройство на територията, проектна експертиза, кадастър и регулация“ да
изпълнява временно задълженията и функциите на гл.архитект на район
„Централен“, считано от 28.06.2021г. до 31.07.2021г., от 02.08.2021г. до
01.10.2021г. и от 02.10.2021г. до 31.12.2021г.
За изясняване на делото от фактическа страна e назначена и
приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена. От приетото по делото заключение по СТЕ
на вещото лице инж.Я.Н.Р. се установява, че процесната сграда се намира в ПИ с
идентификатор 56784.517.210 по КККР на гр.Пловдив, като Н.К.М. и А.К.М. са
собственички общо на 1/3 идеална част от имот №342, кв.19а по плана на комплекс "Младежки хълм",
заедно с втория жилищен етаж от масивната жилищна сграда в имота с площ 67кв.м.
и заедно с едно избено помещение, което вещото лице е установило от
представените 2 броя нотариални актове /на л.6 и 7 по делото - от 1967г. от
1997г /. В заключението са посочени поименно и останалите съсобственици в имота
и процесната сграда.
На стр.3 от заключението вещото лице е описало подробно
наличните устройствени планове – действащи и предходни, както следва: Действащ
ПУП за процесния имот е изм. на ПУП - План за улична регулация на част от кв.З,
кв.4, кв.19а по плана на кв."Младежки хълм", гр.Пловдив, одобрен с
Решение №60,
взето с Протокол №4
от 13.03.2014г. на Общински съвет – Пловдив, където процесният имот е отразен в
плана като ПИ №517.209
и попада в отреждане за уличната регулация на бул."Васил Априлов"; Действащ ПУП за кв."Младежки хълм"
е ЗРП, одобрен със Заповед №ОА-1382/1б.07.1993г., като са одобрени: кадастрален,
регулационен и застроителен план и процесният имот е отразен в плана като имот №342, попадащ в отреждането за улична
регулация на бул."Васил Априлов" и
съответно в застроителния план няма предвидено застрояване; Предходен ПУП за
територията на процесния имот е Регулационния план, одобрен със Заповед №655/12.03.1964г. Поземленият имот,
който сега има идентификатор 56784.517.210 по кадастралната карта на гр.Пловдив,
е отразен в кадастралната основа на плана като имот с планоснимачен
№128,
попадащ в отреждане за улична регулация - разширение на бул. "Васил Априлов". В заключението е посочено, че и по трите
описани регулационни плана - от 1964г., от 1993г. и от 2014г., процесният имот
попада в отреждане за улична регулация.
По отношение на приблизителната година на изпълнение на процесната
сграда вещото лице е отразило приложената по делото нотариално заверена
декларация от три лица, в която е посочено, че сградата "е изградена около
1940г.", коментирало е и приложеният по делото НА №653 от 03.12.1923г. (с който Абдулах Садъков е придобил собственост върху " една
празно място - парцел I от проекто-парцелацията на
квартал №252а
в гр.Пловдив, състоящо се от 319,80 кв.м., отделено от една нива цялата от 30
дка при съседи: ул."Волга", бул.№17, Кузман Дончев и Тодора Савова") и е взело предвид
одобрения регулационен план от 1964г., в кадастралната основа на който
процесната сграда е отразена с местоположение и конфигурация както и сега се
установява на място и по кадастрална карта. Така според експерта може да се
приеме, че годината на изпълнение на сградата 1940г. е обективна и възможна,
като допълва, че сградата е строена с носеща конструкция и материали на
изпълнение, характерни за годините около цитираната 1940г., а физическото
състояние на ремонтираните части от нея също съответства на сграда, изпълнена
преди около 80 години, установено след оглед на място.
Според заключението процесната сграда представлява
"строеж" по смисъла на т.38 от §5 на ЗР на ЗУТ. Тя е жилищна, с
височина 8,70м. /ниско застрояване - до 10м./. С тези характеристики попада в
категоризацията по чл.137, ал.1, т.5, буква "а" от ЗУТ като строеж от
Пета категория.
Вещото лице посочва още, че в архива на Район
"Централен" няма налични устройствени планове преди плана, одобрен
със Заповед №655/12.03.1964г.
за поземления имот, в който попада процесната сграда, както и че няма отреден
урегулиран поземлен имот нито в действащия регулационен план, нито в предходните
планове. Според заключението по сега действащия регулационен план за улична
регулация /ПУП - ПУР/ от 2014г. и по предходните регулационни планове от 1993г.
и 1964г., процесната сграда попада в отреждане за улична регулация.
В заключението е подробно описано и състоянието на сградата
и по-конкретно, че същата не е добре поддържана през годините и в момента е
необитаема. Посочено е, че в последните години е предприет частичен ремонт, при
който е подменена голяма част от дървената покривна конструкция, като за нея са
изпълнени стоманобетонови пояси по фасадните стени и
е извършен ремонт с изкърпване на външната мазилка, но въпреки този частичен
ремонт, сградата остава като цяло недобре поддържана, с нехигиеничен вид на
помещенията, изметната дограма и частично липсващо остъкляване, провиснала летвена обшивка на таваните вътре, олющена мазилка на много
места и старо захабено боядисване. Според експерта, огледът на сградата не
показа компрометирани конструктивни елементи, по които да се констатират
пукнатини, провисвания, пропадане на основите, значително изгнили дървени
елементи.
Вещото лице посочва, че за сградата няма налични строителни
книжа в архива на Община Пловдив - Район "Централен". За това
обстоятелство по делото е приложено писмо изх.№ОП 10-22559/31.07.2020г., издадено от ИД Главен архитект на
Район "Централен" /л.30 по делото/. Посочва още, че при действието на
ЗУТ, процесната сграда не представлява допустим строеж по ПУП, тъй като имотът,
в който се намира попада изцяло в отреждане за улична регулация. Той не е
урегулиран за застрояване с предназначение и режим на устройство.
Според заключението процесната сграда е ситуирана върху
всички налични карти и планове (4 броя графични приложения към заключението),
като от сравнението между тях вещото лице е констатирало, че сградата е
отразена като съществуваща в кадастъра на всички планове с еднаква конфигурация
и местоположение, а разлика има само във вписаната етажност, което е
продиктувано от промяната на нормативната уредба по отношение на отчитането на
броя етажи в сградата и тяхното вписване в плановете.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно
и безпристрастно изготвено, но във връзка с посоченото от вещото лице в изготвената
СТЕ, че в архива на Район "Централен" няма налични устройствени
планове преди плана, одобрен със Заповед №655/12.03.1964г. за поземления имот, в който попада
процесната сграда, съдът с определение от 23.02.2022г. е отменил определението
за даване ход на делото по същество и е поставил допълнителна задача на СТЕ.
Според допълнително изготвеното заключение, в Първия
Градоустройствен план на гр.Пловдив, утвърден с Указ №53/1896г.,
бул.16 и бул. 17 /сега общо бул."Васил Априлов"/
са разделяли територията - западна граница на гр.Пловдив, от река Марица до
"Пещерско шосе", на такава в регулация - град Пловдив и такава, извън
регулация /ниви/ - неурегулирана територия, като процесният имот е попадал
извън регулация. В протоколи на общинския съвет от онова време, намиращи се в
Държавен архив, вещото лице е установило, че се чете, че тези ниви са били
собственост на наследници на Мицура и Чалъков,
отчуждени по-късно от общината (Извлечение от плана, утвърден с Указ №53/1896г. е дадено на
Приложение №1 към експертизата). Според вещото лице, през 1921 г. се изработва план, наречен
"Проект на парцели" (който се намира в Държавен архив) с множество
отделни графични извадки за отделни квартали и имоти, но съдбата му остава
неясна от останалите налични текстови документи в архива. Според заключението,
яснота внася чак съхраненият в Държавен архив Протокол №76/04.09.1936г. на Постоянното присъствие на Пловдивско градско
общинско управление, изпълняващо функцията на общински съвет. Вещото лице е
цитирало и текст към този протокол: С Протокол №56/1935г. общинския съвет е решил да скрои улична и
дворищна регулация на Предградие "Инвалид". Предградие
"Инвалид"не е празно, нерегулирано място, а в голямата си част
застроено по регулирани улици, квартали и парцели градска част. Застрояването
му става във връзка с отчуждаванията на частните ниви на н-ци
Мицура и Чалъков по закона за ТКЗС и раздаването на
парцелите на пострадали от войните и инвалиди, вдовици и сираци. Тия места са
били непосредствено до града между Джендем тепе и Бунарджика.
Тъй като въпросните ниви са попадали в по-голямата си част в извънградския
план, утвърден 1896г., в по-малката си част в утвърдената с Указ №53/1896г. част по западния
склон на Бунарджика. Бул. 16 разделя двете части:
Тая, която е в регулационния план и тая, която е вън от него. На времето не се
е държало сметка за това, не са били взети предвид границите на регулационния
план и неговото отчуждение. Тъй като се е бързало с раздаването на отчуждени
места, се е начертал общ регулационен план - улична и дворищна регулация,
които обхващат границите на нивите на н-ците на Мицура и Чалъков и по склона на Бунарджика.
Десетки години поред се е прилагал този план, разрешавани са строежи, трасирали
са се строителни линии, има поставени осем кръстовища и никой не се е запитал
за състоянието регулационно на този план. От издирванията на протоколите на
1921г. не се оказа нито еднаж да се е занимал
общинския съвет или некоя комисия с този план.
Така в заключение по допълнителната задача към СТЕ е
посочено, че за територията с процесния имот са
изготвяни няколко проекто-плана, като в първия план
от 1896г. тази територия е "ниви". По-късно е определена като Предградие
"Инвалид" с първи план на предградието от 1921г., който не е одобрен.
През 1933г. - 1935г. е изработен нов план на Предградие "Инвалид",
който също не е одобрен. Така територията остава неурегулирана до новия, вече
одобрен регулационен план със Заповед №655/12.03.1964г. за кв."Младежки хълм", а самото Предградие "Инвалид" отпада
като наименование на градоустройствена зона в гр.Пловдив. Кадастралният и
регулационен план, одобрен със Заповед №655/12.03.1964г. е
първият одобрен план за регулация за територията на процесния поземлен
имот.Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице освен в частта
относно допустимостта на процесната сграда.
В с.з. от 01.06.2022г. съдът е поставил още една допълнителна
задача към СТЕ. В изготвеното в тази връзка заключение е посочено, че тъй като процесният имот е извън
одобрения регулационен план на гр.Пловдив, т.е. извън строителните граници по
смисъла на чл.77 от Законъ за благоустройство на
населените места въ Княжество България /отм,/, обн. ДВ, бр.67 от 1905г.
/ЗБНМКБ/, той попада в разпоредбата на чл.79 от закона. Според вещото лице,
сгради в такива имоти е можело да се разрешават от общината като: кърски
постройки и летни жилища; индустриални заведения или като постройки в
предградие и курорт, за което "требва
да има надлежно утвърдени регулационни и нивелационни проекти /чл.9, 10, 11 и
12/". Експертът посочва, че процесната
сграда може да се отнесе към описанието „постройки в предградие",
тъй като очевидно не е от вида на предните две описания, свързващи се с
постройки със селскостопанско предназначение и вили, не е за нуждите в
промишлено предприятие и не се намира в курорт. Според вещото лице с
местоположението си - непосредствено до урбанизираната територия на града,
трудно би могла да се приеме като „кърска постройка" или „лятно
жилище" и очевидно е строена за постоянно обитаване като жилищна сграда,
първоначално едноетажна, впоследствие двуетажна. В заключението е подчертано
намерението на общината към 1940г. да създаде Предградие „Инвалид", за което
е изготвила проект през 1935г.
/Приложение №5
към СТЕ - Допълнителни задачи /л.164/. И това предградие според вещото лице
не е предназначено за „кърски постройки" и „летни жилища", а е
обособено за строителство на жилищни сгради на граждани, пострадали от войните
и инвалиди, вдовици и сираци и за тяхното трайно настаняване в имоти в града,
но за него така и не е одобрен регулационен план, а процедирането на
подготвения проект е преустановено с Решение XXX, взето с Протокол №13 от 27.05.1941г. на ВСА -
Комисия на Министерството на благоустройството, с което "Проекто - плана на Предградие "Инвалид" се
унищожава". Според заключението
в Държавен архив няма съхранени
одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за линия и ниво за процесната
сграда. Според вещото лице, имотът, в който е построена процесната сграда,
към 1940г. е отговарял на изискванията на действащия към годината ЗБНМКБ от
1905г. за отреждане по регулация на парцел за жилищно застрояване /чл.8, буква
„е" от закона/. Площта му е била повече от 200 кв.м., а лицата по
двете улици са били повече от изискващите се минимални 12м. Построената сграда
е с площ 67 кв.м по документи за собственост, а 73 кв.м по кадастралната карта.
Другите две сгради в имота /неясно кога построени/, имат площи 49 кв.м и 51
кв.м. Общо застроената площ в имота възлиза на 173 кв.м, а незастроената - 124
кв.м. В чл.61 от ЗБНМКБ се изисква 1/4 от дворното място да бъде незастроена /около
75 кв.м/. Така е направен извод, че изпълненото застрояване със застроената си
площ не нарушава допустимото по закона. Допустимата височина на жилищната
сграда към 1940г. е равна на ширината на улицата, а за ъглови имоти до 15м
/чл.62 от закона/. Бул."Тутракан" /сега бул
"В. Априлов"/ е бил предвиден с ширина 24м,
а ул."Волга" - 11,50м, Построената жилищна сграда е с височина 8,70м
и не е нарушавала допустимата по закон.
В с.з. вещото лице посочва,
че именно предградието "Инвалид", което е било планирано да се
изгради в западната част на тогавашната регулация на Пловдив, може да е дало
възможност за изграждане на тази постройка като част от това бъдещо предградие.
Така експертът обяснява, че процесната сграда може да се отнесе към описанието
"постройки в предградие".
Съдът кредитира
допълнителното заключение на вещото лице освен в частта, с която отговаря на
правен въпрос.
В с.з. от 16.02.2022г. по делото е разпитан свидетелят К.К.М. – баща на жалбоподателките, който заявява, че от
приказките на неговия дядо по майчина линия знае, че парцелът е закупен през
1923 г. Посочва, че дядо му и майка му са му разказвали за парцел, който е
закупен през 1923 г. от дядо му, след което около 1940 г. е построена сградата
за нуждите на фамилията. Според свидетеля сградата е строена през 1940 г. в
урегулиран по тогавашните правила имот и в съответствие с изискващите се за
онова време правила – полумасивна, гредоред, който
заедно с тухлената зидария образува земетръсна шайба и тя е много стабилна
сграда, както според свидетеля е подобавало да бъде тогава. Изрично заявява, че
не е бил роден, когато е строена. Посочва, че има експертиза от преди 10
години, която експертиза е във връзка с друго дело и според която сградата е
построена съгласно изискванията. Свидетелят заявява, че сградата е нанасяна във
всички планове, като през 1950 г. е попаднала в участък за разширение на
тогавашния бул. „Тутракан“, сегашен бул. „Васил Априлов“.
Посочва, че на собствена глава започнал ремонт, за да стане за живеене, като в
момента никой не живее на втория етаж, където са складирани строителни
материали.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК и с изключение на показанията
в частта, че сградата е строена в
урегулиран по тогавашните правила имот и в съответствие с изискващите се за
онова време правила, доколкото свидетелят не е бил роден по това време, а и от
друга страна по делото няма доказателства дали свидетелят притежава специални
знания в тази насока.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да
се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към
момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният отказ е издаден от компетентен административен
орган– главния архитект на Район "Централен". Съгласно нормата на §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ актовете от рода на процесния се издават от
"органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти". В случая това е главният Архитект на
Общината, съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, като в тази връзка по
делото е представена Заповед № 21ЗГА-16 от 01.06.2021г. на Главния архитект на община Пловдив (лист
31-34), с която на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ на Главния архитект
на район „Централен” при Община Пловдив са предоставени функции по
ЗУТ, сред които и да установи наличието или липсата на търпимост на строежите
от четвърта, пета и шеста категория, по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗУТ (т.8.7. и т.8.9. от посочената заповед). Във
връзка с компетентността на органа по делото са представени още: Заповед № 14/22.06.2021г. на
кмета на Район „Централен“ (лист 83) за прекратяване на трудовото
правоотношение с арх. Петър Владимиров Петров на длъжност главен архитект,
считано от 23.06.2021г.; Заповеди с №№ РД-21-542/28.06.2021г.,
РД-21-705/02.08.2021г., № РД-21-880/01.10.2021г. на кмета на Район
„Централен“, с които е наредено арх.Мария Любомирова Гаджева – гл.експерт А и
УП в дирекция „Устройство на територията, проектна експертиза, кадастър и
регулация“ да изпълнява временно задълженията и функциите на гл.архитект на
район „Централен“, считано от 28.06.2021г. до 31.07.2021г., от 02.08.2021г. до
01.10.2021г. и от 02.10.2021г. до 31.12.2021г.
Съгласно § 16 на ПР на ЗУТ строежи, изградени до
7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т. е. за
да има търпим строеж, то той следва да отговаря на следните условия
кумулативно: 1) да е изграден преди 7 април 1987 г.; 2) да е без строителни
книжа; 3) да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост не узаконява строежа, а е от
значение за признаване на права. Удостоверението за търпимост, издадено на
основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ има доказателствена стойност само пред
нотариалните служби във връзка с прехвърлителни
сделки. Отказът за издаване на удостоверение за търпимост представлява
индивидуален административен акт - чл. 214, т. 2 от ЗУТ (Определение № 11770 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2018 г., II о., докладчик председателя Галина Солакова).
Относно времето на извършване на строителството на
процесната сграда между страните не се формира спор, още повече, че и в
оспорения отказ, ответният орган е посочил, че описаната
жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и е изграден около
1940г., съгласно представена декларация. Т.е. ответният орган е приел годината,
посочена в декларацията (лист 17 по делото). По отношение на
приблизителната година на изпълнение на процесната сграда в основното
заключение по допуснатата по делото СТЕ, вещото лице е посочило, че може да се
приеме, че годината на изпълнение на сградата 1940г. е обективна и възможна,
като допълва, че сградата е строена с носеща конструкция и материали на
изпълнение, характерни за годините около цитираната 1940г., а физическото
състояние на ремонтираните части от нея също съответства на сграда, изпълнена
преди около 80 години, установено след оглед на място. Според разпитания по
делото свидетел сградата е построена около 1940 г. за нуждите на фамилията. Поради
изложеното спрямо този строеж е приложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ.
Необходимо е да се отбележи, че според мотивите в оспорения
отказ в Район „Централен“ няма данни за налични
градоустройствени планове преди 1964г., по които сградата да е била допустима,
без да се посочва кои са тези планове. В тази връзка на вещото лице бе дадена
допълнителна задача, която да отговори на въпроса кои са били действащите
устройствени планове на гр.Пловдив в периода 1940-1964 г. и какви са били
предвижданията в тях по отношение на процесната сграда. Според допълнителното
заключение първия Градоустройствен план на гр.Пловдив, утвърден с Указ №53/1896г., бул.16 и бул.17 /сега общо бул."Васил Априлов"/ са разделяли територията - западна граница
на гр.Пловдив, от река Марица до "Пещерско шосе", на такава в
регулация - град Пловдив и такава, извън регулация /ниви/ - неурегулирана
територия, като процесният имот е попадал извън регулация. В протоколи на
общинския съвет от онова време, намиращи се в Държавен архив, вещото лице е
установило, че се чете, че тези ниви са били собственост на наследници на Мицура и Чалъков, отчуждени по-късно от общината (Извлечение
от плана, утвърден с Указ №53/1896г. е дадено на Приложение №1 към експертизата). Според вещото лице, през 1921 г. се изработва план, наречен
"Проект на парцели" (който се намира в Държавен архив) с множество
отделни графични извадки за отделни квартали и имоти, но съдбата му остава
неясна от останалите налични текстови документи в архива. Според заключението
за територията с процесния имот са изготвяни няколко проекто
- плана, като в първия план от 1896г. тази територия е "ниви".
По-късно е определена като Предградие "Инвалид" с първи план на
предградието от 1921г., който не е одобрен. През 1933г. - 1935г. е
изработен нов план на Предградие "Инвалид", който също не е одобрен.
Така територията остава неурегулирана до новия, вече одобрен регулационен план със
Заповед №655/12.03.1964г. за кв."Младежки
хълм", а самото Предградие "Инвалид" отпада като наименование на
градоустройствена зона в гр.Пловдив. Кадастралният и регулационен план, одобрен
със Заповед №655/12.03.1964г. е първият одобрен план за
регулация за територията на процесния поземлен имот. Във връзка с изложеното
по-горе следва, че ответният орган не е направил задълбочен и подробен анализ
на това кои са били градоустройствените планове преди 1964г. и не е изследвал
дали сградата е била търпима спрямо тях. В този смисъл отказът се явява
немотивиран.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че към
момента на извършване на строителството на процесната сграда - 1940 г.,
действащ нормативен акт е Закон за благоустройството на населените места в Княжество
България (Обн., Държавенъ вестникъ, бр. 67 от 1905 г., отм., Държавенъ
вестникъ, бр. 117 от 31.05.1941 г.) /ЗБНМКБ/. Към настоящия момент този закон е отменен, но следва да се
приложи към разглеждания правен спор, тъй като е налице правоотношение,
възникнало при действието на цитирания отменен нормативен акт и възниква
действието на съдържащите се в него правни норми с обратно (заварено) действие,
с оглед началния момент на изграждане на постройката. Според чл. 39 от ЗБНМКБ, всички
строителни работи въ княжеството ставатъ
следъ формално строително разрешение, а според чл.
40 заявления за строително разрешение се даватъ въ градовете писмено, а въ селата, както и за маловажните поправки въ градовете, могатъ да се даватъ и устно, до общинските управления, освенъ въ случаите, предвидени въ гл. V на тоя законъ. След
подаване на заявление, на заявителите е издаван "дозволителен
билет, с утвърдения проект" - така чл. 41 от ЗБНКМ. Всички
благоустройствени нормативни актове, издадени в нашата страна (от 1881 г.
насам) са изисквали построяването на сгради да става на основание строително
разрешение.
В случая следва да се акцентира на
местоположението на сградата, доколкото каза се, че към 1940 г., когато е извършено строителството на процесната
сграда е съществувал регулационен план на град Пловдив, а сградата е била извън
регулация, но видно и от заключението на
вещото лице имотът граничи с регулацията (виж лист 161 от делото -
Приложение №1
от допълнителна СТЕ, ситуиране на процесния строеж върху извлечение от Първи
градоустройствен план на гр.Пловдив - 1896г.). Както бе посочено и по-горе установи се по делото, че за територията с процесния имот
са изготвяни няколко проекто-плана, като Предградие
"Инвалид" с първи план на предградието от 1921г., който не е одобрен,
а през 1933г. - 1935г. е изработен нов план на Предградие "Инвалид",
който също не е одобрен. Макар и неодобрени планове, все пак сградата е
изградена в територия, предвидена за предградие вкл. и 1940г. чак до 1964 г.,
когато е одобрен регулационен план със Заповед №655/12.03.1964г. за кв."Младежки хълм", и едва тогава
отпада като наименование на градоустройствена зона в гр.Пловдив самото
Предградие "Инвалид". От построяването на сградата до 1964г.
територията, в която е построена сградата, е предвидена за предградие
"Инвалид", като според вещото лице това
не е предназначено за „кърски постройки" и „летни жилища", а е
обособено за строителство на жилищни сгради на граждани, пострадали от войните
и инвалиди, вдовици и сираци и за тяхното трайно настаняване в имоти в града.
Съгласно чл.7 от ЗБНМКБ: "Запрещава се да се строятъ
каквито и да било нови сгради въ околийските центрове
и въ градовете, които нематъ
утвърдени регулационни планове". Следва да се съобрази и чл.77 от
ЗБНМКБ, според който: "Строителните
граници на населените места се установяватъ съ утвърдените имъ (чл. чл. 9 и
10) регулационни проекти". Процесният строеж се е намирал извън строителните
граници, но забрана на посочения чл.7 в случая не е приложима, доколкото каза
се към момента на построяване на процесната сграда за град Пловдив е имало утвърден
регулационен план. Затова и приложение намира разпоредбата на чл.79 от ЗБНМКБ,
съгласно която сградите, находящи се извън строителните граници на населените
места, се разрешават от съответните общински управления или като "кърски
постройки и летни жилища" при спазване Закона за държавните и общински
пътища или като "постройки в предградие и курорт", за което трябва да
има надлежно утвърдени регулационни и нивелационни проекти (чл. 9, чл. 10, чл.
11 от отменения ЗБНКМ, Г. II "Планове, регулационни и нивелационни проекти
на населените места"). От дадената правна регламентация следва извода, че
към установения момент на извършване на строежа - 1940г. е било допустимо
строителство извън регулационните граници, като в закона не са въведени правила
и нормативи относно разположението на сградите. Единствените изисквания са
определени в чл.8, б."е" от ЗБНКМ и чл.61 и чл.62 от ЗБНКМ, отнасящи
се за минимална площ и лицето на имота, в който се извършва строителството,
съответно размера на незастроената част от имота (тук съдът съобрази Решение № 3023 от
13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2016 г., II о., докладчик председателя Георги Чолаков, само по
отношение търпимостта на обекта, като случаят е абсолютно идентичен с настоящия
и обектът също граничи с регулацията).
Съгласно чл.8,
б."е" от ЗБНКМ: "Дворищата
за жилища или за здания съ дюкяни и жилища, не бива
да иматъ по-малко отъ 200
квадратни метра повърхностъ и по-малко отъ осемъ и, преимуществено, отъ десетъ метра лице по
дължината на улицата, а въ проектирани върху праздни места съвсемъ нови
квартали - 12 (дванадесетъ) метрово такова лице;
иначе, отделните такива дворища са маломерни и при оправянето на границите имъ, требва да се прилага чл. 12 отъ
тоя законъ. Минимумътъ отъ 200 четвъртити метра повърхностъ
и 8 (осемъ) метра лице, не се отнася за скалисти и
стръмни населени места и за изключително гъсто населени части отъ населени места. Отделните дворища въ
селата са обикновено по-големи отъ градските и се отреждатъ споредъ местните
селско-стопански и топографически условия". А съгласно чл.61 от ЗБНКМ:
"Зданията се строятъ,
споредъ условията на техниката и естетиката, по такъвъ начинъ и отъ такива строителни материали, каквито требватъ за осигуряване нуждната
за предназначението имъ здравостъ,
сигурностъ отъ пожаръ, хигиеничностъ, както и за
да не препятствуватъ на местното обществено
съобщение. Най молко 1/4 неразпокъсана частъ отъ жилищните места, требва
да бъде незастрена", а според чл.62 от
ЗБНКМ: "Височината на зданията въ една улица не бива да бъде по-голема
отъ широчината на тая улица, освенъ
въ стръмни и скалисти места. Височината се мери отъ тротуара до стрехата (главния
корнизъ) въ средините на
настройките. Ъгловите здания могатъ да иматъ височината допустима въ
по-широката улица, но не на повече отъ 15 метра по
дължината на тесната улица и то само ако това бъде
потребно за целостъта на зданието отъ
къмъ по-широката улица".
Видно от второто допълнително заключението на вещото лице
прието в с.з. от 20.07.2022г. тези изисквания са били изпълнени. Според вещото лице процесният ПИ 56784.517.210 е отразен в
кадастралната карта с площ 297 кв.м. и е ъглов имот, с лица по бул. "В. Априлов" и ул. "Волга", измерени графично по
картата, дължините на тези лица са: 16,00м по бул."В. Априлов"
и 20,40м по ул."Волга", като южната граница на имота има дължина
18,80м, а западната граница е с дължина 14,30м.
Следователно, площта на имота е била повече от
200 кв.м (именно 297 кв.м), а лицата по двете улици са били повече от
изискващите се минимални 12м; построената сграда е с площ 67 кв.м по документи
за собственост, а 73 кв.м по кадастралната карта. Според експерта другите две
сгради в имота /неясно кога построени/, имат площи 49 кв.м и 51 кв.м, така общо
застроената площ в имота възлиза на 173 кв.м, а незастроената - 124 кв.м. Т.е.
спазено е изискването на чл.61 от ЗБНМКБ, 1/4 от дворното място да бъде незастроена. От изложеното е
видно, че изпълненото застрояване със застроената си площ не нарушава
допустимото по закона. Според вещото лице допустимата височина на жилищната
сграда към 1940г. е равна на ширината на улицата, а за ъглови имоти до 15м
/чл.62 от закона/. Бул."Тутракан" /сега бул. "В. Априлов"/ е бил предвиден с ширина 24 м, а
ул."Волга" - 11,50 м, Доколкото според вещото лице построената
жилищна сграда е с височина 8,70м, то се установява, че не е нарушавала
допустимата такава по ЗБНКМ.
Поради всичко изложено, съдът не кредитира извода, направен
от вещото лице по второто допълнително заключение, че към 1940г. не са били
налице условията процесната сграда да се допусне, доколкото от една страна е
правен, а от друга не отговаря на приложимите материалноправни
разпоредби. Що се отнася до посоченото от вещото лице, че за сградата не са
открити одобрени проекти, от които да личи спазването на действалите норми и
правила за проектиране и изпълнение на сгради в периода на строителството,
следва да се отбележи, че характерното за търпимите строежи е именно това, че
те са без строителни книжа. Отделно от това и самото вещо лице посочва, че за
периода до 1947 г. не съществуват норми за проектиране на строителните
конструкции на сгради и съоръжения за сеизмични въздействия.
Съдът не кредитира и второто допълнително заключение на СТЕ
в частта, в която вещото лице посочва, че този вид изпълнение на конструкцията
е по-скоро характерен за строителството от 20-те години на XX-ти век, доколкото напълно в обратен смисъл в основното
заключение вещото лице посочва, че сградата е строена с носеща конструкция и
материали на изпълнение, характерни за годините около цитираната 1940г., а
физическото състояние на ремонтираните части от нея също съответства на сграда,
изпълнена преди около 80 години.
От всичко изложено следва, че процесният строеж - жилищна сграда с идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в поземлен имот 56784.517.210 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив, с администратвиен
адрес *** е търпим, а постановеният отказ за издаване на удостоверение за
търпимост е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
С оглед изхода от спора, в
полза на жалбоподателката Н.К.М. следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. По делото е представен списък с разноски, както и
доказателства, че същите са направени, но доколкото видно от приложените на
лист 58 и лист 153 договори за правна защита и съдействие, адвокатския хонорар
е платен и от Н.К.М. и от А.К.М., а
жалбата на последната следва да бъде оставена без разглеждане, то на Н.К.М.,
следва да се присъди половината от заплатените адвокатски хонорари. Така разноските за Н.К.М. се констатираха
в размер на 400 лв. -адвокатски хонорар (който е 1/2 от 600 лв. на лист 58 и
1/2 от 200 лв. на лист 153), 10 лв. - платена държавна такса, 958 лв. -
депозити за вещи лица (лист 68, 135, 183),
5 лв. – такса за съдебно удостоверение или всичко общо 1373 лева. Необходимо
е да се отбележи, че банковите такси извършени от жалбоподателката, не следва да
бъдат присъждани в нейна полза тъй като, макар и реално заплатени тези суми
нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК. На присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във
връзка с извършването на определени правни действия в процеса, а посочените и
направени от жалбоподателката разходи са за предоставени услуги от трети лица,
поради което те не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и
като такива са недължими за присъждане.
Пак с оглед изхода на спора и
доколкото жалбата на А.К.М. следва да бъде оставена без
разглеждане, то същата следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.М., ЕГН ********** ***, срещу Мотивиран
отказ с изх.№ 94012-33063/20.08.2021г. на ВИД Главен архитект
на район „Централен” при Община Пловдив за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж – жилищна сграда с идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в
поземлен имот 56784.517.210 по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Пловдив, с административен адрес ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2493/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив,
само по отношение на А.К.М..
ОСЪЖДА
А.К.М., ЕГН ********** ***
да заплати на община Пловдив разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ Мотивиран отказ с изх.№ 94012-33063/20.08.2021г. на ВИД Главен архитект на район „Централен” при Община Пловдив за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж – жилищна сграда с идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в
поземлен имот 56784.517.210 по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Пловдив, с административен адрес ***.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Н.К.М.,
ЕГН ********** *** разноски в размер на 1373 (хиляда триста седемдесет и три)
лева.
Решението
в частта, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението
в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/