РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на 17 юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм.
дело № 204 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е
по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Русе, против разпоредбите
на чл.2,
ал.1, т.3 и ал.2, чл.5, т.3, както и т.3
от Приложение №1 и т.5 от Приложение №2 на Правилник за реда и условията за
отпускане на еднократна финансова помощ при раждане на дете от бюджета на
Община Борово, приет с Решение №65 по Протокол №5/26-02.2016 г. и последващо
изменен и допълнен с четири решения на Общински съвет-Борово, последното от
които е Решение № 26 от 18.12.2019 г.
Твърди се противоречие на текста с нормативни актове
от по-висока степен – Конституция на Република България, Закон за семейните
помощи за деца и Закон
за защита от дискриминация. Иска се отмяна на разпоредбите като незаконосъобразни, като се
претендират и направените разноски по производството.
Ответникът Общински съвет Борово не изразява становище
по основателността на протеста.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл.
196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. Правилникът, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 1
от ЗНА, и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен административен
акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда,
като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 АПК), който може да подаде
протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните
административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов
нормативен акт от по - висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1
и ал. 2 АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8
ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с правилник обществени отношения,
уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт,
който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения,
които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или
няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите
отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Правилникът като нормативен акт се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за
организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната
дейност. Общинските
съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната
община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е
предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 21 ал. 2 ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения.
Оспореният частично подзаконов нормативен акт е приет в предвидената от закона форма съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, от компетентен за това орган – Общински съвет-Борово. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. По делото са приложени доказателства, включително и служебно направена справка в сайта на Община Борово, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Правилника. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 ЗНА (ДВ бр.46 от 2007г.), действаща към момента на приемане на Правилника, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Видно от доказателствата по делото кметът на Община Борово е публикувал на 09.02.2016 г. на интернет страницата на Община Борово проект на нов Правилник за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ при раждане на дете от бюджета на общината, заедно със съобщение по реда на чл. 26 ал. 2 ЗНА, в което са изложени мотиви за изготвяне на нов правилник. Свикано е заседание на ОбС – Борово за обсъждане на проекта за Наредба. Предоставен е повече от 14-дневен срок за предложения и становища, преди да се свика заседание на общинския съвет. Самият Правилник е приет с решение № 65 по Протокол № 5/26.02.2016 год., взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум. Предвид изложеното съдът приема, че оспорените разпоредби са приети при спазване на изискуемата от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на правилника, като такива нарушения не се твърдят и в подадения протест.
При направената преценка за
съответствие с материалния закон, съдът намира, че протестираната разпоредба е
незаконосъобразна. Общият принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт,
трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен което означава, че съдебният контрол за законосъобразност на
оспореният текст на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с
него обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока
степен.
Първата разпоредба, предмет на осъществявания съдебен
контрол, е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3 от Правилника, в която са разписани условията, на
които следва отговарят родителите за отпускане на еднократна финансова помощ,
като едно от тях в оспорената т. 3 гласи, че право на помощи, отпуснати с
решение на ОбС – гр.Борово, имат родители на дете, вписани в
удостоверението/акта му за раждане, които нямат финансови задължения към Община
Борово. Видно е както от цитираната разпоредба, така и от мотивите към проекта
за приемане на Правилника, че целта, която е поставена от местния законодател с
приемането на Правилника, е подобряване на положението на новороденото дете
чрез подпомагане на семейството му, като по този начин ще бъдат по-добре
задоволени неговите нужди. Този интерес, обаче, не следва да е предпоставен от
липсата на финансови задължения на неговите родители. Разпоредбата на чл. 6 ал.
1 от Закона за семейните помощи за деца предвижда, че майката има право на
еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на
семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по
реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Т.е. законът поставя само две
условия за изплащане на помощ – живородено дете, което да не е настанено за
отглеждане извън семейството. Всякакви други изисквания, свързани с доходи
и/или финансови задължения, не са поставяни от законодателя. Поставянето на
такива с подзаконов нормативен акт, какъвто е процесния Правилник, противоречи
на закона, тъй като с разпоредба от по-долустоящ нормативен акт се ограничава приложението
на цитираните законови норми. Установеното несъответствие съставлява материална
незаконосъобразност на оспорената разпоредба, поради което тя следва да бъде
отменена.
Освен
това съдът е длъжен да отбележи и и следното: Редът и начините за събиране на
общински вземания са уредени в ЗМДТ и ДОПК. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По аргумент от чл. 9б от ЗМДТ по същия ред се извършва администрирането и на местните такси.
Незаплащането на местни данъци и такси представлява неизпълнение на задължение,
по отношение на което е уредена възможност за принудителното им събиране.
Когато заплащането на задължения към общината се въвежда като условие или
предимство за ползване на други услуги или упражняване на други граждански
права и то от друг правен субект, това се явява скрит способ за принуда на
длъжника, чрез който се заобикаля предвидения от закона ред.
По отношение на втората разпоредба, предмет на осъществявания съдебен контрол –
чл.2 ал.2 от Правилника, същата предвижда още едно условие, на което трябва да
отговаря поне единия от родителите на детето, за да му бъде отпусната
еднократна парична помощ, а именно – да има завършено минимум основно
образование.
Тази норма по подобен начин на предходната,
въвежда допълнително изискване за получаване на еднократна финансова помощ при
раждане, без такова да е поставяно от закона. В ЗСПД и ППЗСПД не е предвидено
допълнително изискване за наличие на минимум основно образование т. е.
образователен ценз, явяващ се законноустановен критерий за отпускане на
еднократната държавна помощ. В същото време, както правилно е отразено в
протеста, така въведения в Правилника критерии за отпускане на еднократната
помощ при раждане "единият от родителите на детето, вписани в
удостоверението/акта му за раждане, трябва да има завършено минимум основно
образование", води и до неблагоприятно третиране на едни лица спрямо други
на основата на признака "образование", въведен като забрана в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация. Именно Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на
признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи,
санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при
сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от
ЗЗДискр.
е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси.
Разпоредбата на
чл. 2 ал. 2 от Правилника противоречи и на Конституцията на Р България. Съгласно
чл. 6, ал.1
от Конституцията на Р България, „Всички
хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ Разбирането, че едно
дете е родено с право на помощ поради завършен образователен етап на родителите
му, а друго – няма право на помощ поради липса на такова образование на
родителите му, безспорно противоречи на прогласеното в Конституцията основно
начало за равенство. Така дете, чиито родители са с образование под въведеното
изискване в оспорената разпоредба, е
лишено от право да получи на помощ в нарушение на чл.6, ал.2, изр.второ, пр.
първо от Конституцията, а дете, чиито родители имат такова образование, получава
привилегия в нарушение на същия член.
При
тази нормативна уредба, въведените изисквания в разпоредбата на чл. 2, ал.
1 т. 3 и ал. 2 от Правилник
за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ при раждане на
дете от бюджета на Община Борово, на които следва отговарят родителите за
отпускане на еднократна помощ при
раждане на дете – да нямат финансови задължения към Община Борово и "единият
от родителите на детето, вписани в удостоверението/акта му за раждане, трябва
да има завършено минимум основно образование", противоречат на Конституцията
на Република България, Закона за семейните помощи за деца и Закона за защита от
дискриминация.
Според разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА, „Нормативният акт трябва да
съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока
степен.“ Установеното несъответствие съставлява материална незаконосъобразност
на оспорените разпоредби, поради което те следва да бъдат отменени.
С оглед на изложеното по отношение на разпоредбите на чл. 2
ал. 1 т. 3 и ал. 2 от Правилник
за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ при раждане на
дете от бюджета на Община Борово, се налага и извода за незаконосъобразност на
разпоредбите на чл. 5 т. 3, Приложение 1 т. 3 и Приложение 2 т. 5 от
Правилника. Тези разпоредби са пряко свързани с изискването за образователен
ценз на единия родител, въведено с чл. 2 ал. 2 от Правилника, като изискват от
родителите, които подават молба за отпускане на еднократна финансова помощ при
раждане на дете, да представят копие от диплома за завършено минимум основно
образование и да декларира, че имат завършено основно/средно/висше образование.
Очевидно е, че щом изискването за образователен ценз противоречи на
Конституцията, ЗСПД и ЗЗДскр, така и изискването за представяне на такъв
документ при подаване на необходимите документи за отпускане на еднократна
финансова помощ при раждане на дете, се явява незаконосъобразно.
По изложените съображения протестът
следва да бъде уважен изцяло, като оспорените разпоредби бъдат отменени като
незаконосъобразни,
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на
чл. 196 от АПК, ответникът следва да заплати направените деловодни разноски в
размер на 20.00 лева - платена такса за обнародване на оспорването в Държавен
вестник.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите
на чл.2,
ал.1, т.3 и ал.2, чл.5, т.3, както и т.3
от Приложение №1 и т.5 от Приложение №2 на Правилник за реда и условията за
отпускане на еднократна финансова помощ при раждане на дете от бюджета на
Община Борово, приет с Решение №65 по Протокол №5/26-02.2016 г. и последващо
изменен и допълнен с четири решения на Общински съвет-Борово, последното от
които е Решение № 26 от 18.12.2019 г.
ОСЪЖДА Общински съвет – Борово да заплати
на Окръжна прокуратура - Русе сумата от 20.00 лева - дължими деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.