Определение по дело №5803/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         Номер   4016               Година   04.11.2019              Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти ноември                                                                                       Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5803 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

 

          С исковата си молба ищецът Д.В.В. е поискал по същество съдът да допусне и обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с непосочена цена, за обявяване на нищожност, поради привидност, на сключения с ответницата Д.М.Д. с н.а. № 122/2015 г. на нотариус П.И. договор за продажба на описания в него имот, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № - на Ч. Р.М..

 

          След като прецени представените до сега по делото доказателства, съдът намери, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а мотивите за този извод са следните:

 

Едно от основните изисквания за допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по такъв иск може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни последици обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А предявеният иск е допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви. Но и кумулативно когато то е надлежно упражнено. А за да е налице последното законът предвижда като необходимо условие наличността на определени процесуални предпоставки (така ТР 104-1967–ОСГК). Сред тях несъмнено са и съобразяване на иска с изискванията на чл. 127-128 ГПК. В случая подадената от ищеца искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2-5, във вр. с чл. 216, ал. 2 и чл. 128, т. 2 и 3 ГПК, освен което подлежи на вписване, а не е вписана (л. 11). Следователно е нередовна (чл. 129, ал. 2 ГПК и т. 3 от ТР № 3/2010 г. на ВКС). Поради това по нея в този й вид не може да се постанови и решение (чл. 129, ал. 3 ГПК). При това положение и предявеният с нея иск се явява недопустим само на това основание, докато не се отстранят тези му нередовности, за отстраняване на които съдът е разпоредил да се изпрати на ищеца съобщение, но до момента те не са отстранени (л. 11). Поради това този му иск все още е недопустим, а в същото време се иска обезпечаването му, като по тази му молба съдът следва да се произнесе без да изчаква изтичането на срока за отстраняване на нередовностите му (аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само по себе си обуславя неоснователност на молбата за обезпечаването му, защото с нея се иска обезпечаване на един ненадлежно предявен, следователно, недопустим към момента иск, без преди това да са отстранени нередовностите му. При това положение исканото му обезпечаване не може да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК, а обезпечаването му чрез исканото спиране на изпълнението се допуска само при това условие (чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК).

 

От друга страна това обезпечение в случая не може да бъде допуснато и защото посочената от ищеца обезпечителна мярка е неподходяща (чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). Не само защото ищецът не е страна по изпълнителното дело, чието спиране иска, по което взискател е третото лице „Финанс груп 1“ ООД, а длъжник – ответницата, при което спирането му за обезпечение на иска му срещу последната е недопустимо (л. 3). Но и защото ищецът сам признава в исковата си молба неизгодния за него факт, че по същото изпълнително дело вече е наложена възбрана върху придобития от ответницата с процесния продажбен договор имот (л. 2). При това положение ищецът не ще може да противопостави нито на взискателя, нито на купувача на публичната му продан по същото изпълнително дело - решението по настоящото дело, дори и със същото да бъде уважен иска му за нищожност, поради привидност, на продажбата му на ответницата (чл. 453, т. 2 ГПК и чл. 17, ал. 3 ЗЗД, и чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК). А именно в това се състои действието на тази обезпечителна мярка (чл. 401, във вр. с чл. 453, т. 2 ГПК). Поради това същата е неоправдана/неподходяща за обезпечаването на иска му по делото, което само по себе си обуславя неоснователност на молбата му за допускането й за обезпечаването му (чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). 

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ищеца Д.В.В. за допускане на обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с непосочена цена, за обявяване на нищожност, поради привидност, на сключения с ответницата Д.М.Д., с н.а. № 122/2015 г. на нотариус П.И., договор за продажба на описания в него имот, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № - на Ч. Р.М..

   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: