Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 16.12.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 4807 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, с вх. № 47430/ 08.04.2019 г., с която
Е.Д. ***, ж. к. ******, с ЕГН **********, е предявил против Специализирания наказателен съд иск за осъждането
му да му
заплати обезщетение в размерна 100 000 лв., ведно със законната
лихва, както и съдебно – деловодни разноски. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът е увредил ищеца, нарушавайки правата му по
чл. 5 § 1 б. С от ЕКЗПЧОС и
чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ на 08.04.2019 г. по НОХД № 3555/ 2018 г. на СпНС, тъй като
в разрез със закона в производството по чл. 270 от
НПК не разгледал дали има обосновано
предположение вр. доказателствата по делото и с това нарушил и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, чл.чл. 20, 67 и 82 от ДФЕС, чл.чл. 2,3,4,5,6, и 9 от ДФЕС, чл.чл. 1, 5 § 1 б. С,
17, 18 и 53 от ЕКЗПЧОС и чл.чл.
6, 20, 21, 41, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на ЕС, с което тежко му
вредил. Представена е и уточнителна молба, в която са изложени
твърдения, че ответникът не разгледал
в законоустановения тридневен
срок подадената от ищеца молба
за изменение на наложената му
мярка за неотклонение от „задържане под стража“
в „подписка“, като по този начин
не разгледал делото в разумен срок, лишил ищеца
от достъп до съд и по
този начин продължил лишаването му от свобода.
Съобразно изложените
в исковата молба твърдения, по НОХД № 3555/ 2018
г. по описа на СпНС, по
който ищецът е подсъдим и му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
подал на 29.03.2019 г. молба, именована „жалба“, с вх. № 4371 за изменение на
наложената му мярка за неотклонение
от най – тежката такава в „Подписка“. В разрез с чл. 5 ал. 3 и чл.
6 ал. 1 от ЕКЗПЧОС, с разпоредбите на чл. чл. 6, 47 и 48 от Хартата на
основните права в ЕС и чл.чл. 18, 20, 67 и 82 изр. ІІ т.
Б от ДФЕС ответникът не разгледал подадената
от ищеца жалба в 3 – дневен срок, а разгледал искането едва на
08.04.2019 г. и го оставил без уважение. По
този начин и нарушавайки разпоредбите също така на
чл. 13 от ЕКЗПЧОС, чл.чл. 20, 67 и 82 от ДФЕС, чл.чл. 2,3,4,5,6, и 9 от ДЕС, чл.чл. 1, 5 § 1 б. С, 17, 18 и 53 от
ЕКЗПЧОС и чл.чл. 6, 20, 21, 41, 47, 48, 51, 52, 53 и
54 от Хартата на ЕС причинил на ищеца вреди
поради неразглеждане на делото му
в разумен срок, лишаването му от
достъп до съд и продължаване на лишаването му
от свобода, в резултат на което
му бил причинен
психически тормоз, депресия, хипертония и влошаване на психическото
състояние, които неимуществени вреди настоява да бъдат
репарирани чрез присъждане на обезщетение
в размер на 100 000 лв.
По реда
и в срока по чл. 131 ал. 1 от
ГПК ответникът Специализиран
наказателен съд, чрез представителя си по закон
е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявената претенция. Подадената от ищеца молба
за изменение на наложената му
мярка за неотклонение е следвало да бъде разгледана
в открито съдебно заседание на 08.04.2019 г., в което ищецът заявил
искане за отвод на прокурора
и съдебния състав, което от своя
страна предпоставило събиране на доказателства
за наличието на предпоставки за отвод и разглеждането
му преди разглеждане на молбата за изменение
на мярката за неотклонение. Така съдебният състав спазил изискването
на чл. 266 ал. 1 от НПК за
ръководене на съдебното заседание по начин, осигуряващ
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно
чл. 271 ал. 10 от НПК във всички
случаи на отлагане на делото
съдът го насрочва в разумен срок, но не
по – късно от три месеца,
като в случая било отложено и насрочено за 10.04.2019 г., което установява разглеждане искането на ищеца в разумен
срок. По молбата на ищеца
съдът е изследвал наличието на кумулативно
предвидените от законодателя предпоставки и е приел, че не
са налице обстоятелства, които да налагат изменение
на мярката му за неотклонение
от „Задържане под стража“ в по
– лека. Твърдените от ищеца вреди
били недоказани по основание и размер, липсвало тежко увреждане, което да следвало
да бъде обезщетено
с претендирания от ищеца твърде завишен
и прекомерен размер. Настоява се за
отхвърлена на иска. В хода
по същество не изразява становище.
Контролиращата страна Прокуратурата
на Р България, чрез Софийска градска прокуратура, изразява становище за
неоснователност на предявената претенция както по основание, така и по размер.
Гласните доказателства не установявали твърденията на ищеца, а ответникът не
допуснал твърдяното нарушение.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2019 г. Е.Д.М. е
депозирал пред Специализирания наказателен съд по НОХД № 3555/ 2018 г. жалба, в
която изложил съображения за незаконност на задържането си, тъй като се
основавало на неверни показания на свидетеля Н.Г., което нарушавало практиката
на ЕСПЧ и установените в Европейското право норми. В разрез с презумпцията
срещу използване на показания по чужди думи и изискванията за правова държава и
върховенство на закона, у ищеца били създадени оправдани правни очаквания да
бъде освободен. Н.Г. лъжесвидетелствал и се позовавал на думи на самия ищец,
което противоречало на принципа за забрана за самоинкриминиране.
В жалбата се съдържа ръкописен текст, носещ подписа на Е.М., в който се съдържа
искане за незабавното му освобождаване и изменение на наложената му мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ или в „Парична гаранция“ в
размер на 250 лв.
На 08.04.2019 г. било
проведено открито съдебно заседание по реда на чл. 270 от НПК, за разглеждане
молбата на Е.Д.М. за изменение на мярката му за неотклонение. Преди даване ход
на делото последният се е противопоставил против участието на съдебния
заседател М.Н., а след изявлението на същата за възникването на спешен
ангажимент и замяната и с резервния съдебен заседател Г.Б., е възразил и против
него, тъй като приемал това за „несериозно“. След изявлението на прокурора на
делото да се ход, ищецът е заявил, че иска отвода му, тъй като бил подал срещу
него жалба за извършено от него набеждаване, по която била образувана пр. пр. №
68/ 2019 г. на АСПС, като обжалвал постановлението за прекратяването и пред
ВКП. Заявил, че е предявил иск срещу СпНС за това, че
на 20.03.2019 г. нарушил правата му, отказвайки да измени мярката му за
неотклонение, като по този начин противозаконно го лишил от свобода. Подал
жалба в прокуратурата срещу членовете на съдебния състав, разглеждал делото,
която било разпределена на прокурора, участващ по делото. Ищецът е заявил, че
съдът следва да изиска информация от Специализираната прокуратура по пр. пр. №
1855/ 2018 г. и от АСП по пр. пр. № 68/ 2019
г. относно движението на преписките, както и относно жалба, вх. № 177/
2018 г. на СП, подадена от него срещу членовете на съдебния състав. Искането му
е било уважено, като са изискани информации относно цитираните преписки, както
и подадената жалба /искове молба/ пред СГС с вх. № 43400/ 2019 г. срещу СпНС. Видно от протокола от съдебно заседание, съдебният
състав е посочил, че тази информация е от значение за изхода на спора и следва
да бъде изискана преди произнасяне по същество на искането му по чл. 270 от НПК, поради което е отложил съдебното заседание на 10.04.2019 г. на посочената
дата искането на Е.Д.М. за изменение на мярката му за неотклонение е било
разгледано и оставено без уважение, при особено мнение на член - съдия на
съдебния състав, че е разколебано обоснованото предположение за вмененото му
престъпление против обществения ред и спокойствие, а това против собствеността
е с намалял интензитет, поради което мярката му за неотклонение следва да бъде
изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
Страните по делото не спорят,
че Е.Д.М. е бил задържан под стража по НОХД № 3555/ 2018 г. по описа на СпНС, в този смисъл е и представеното удостоверение за
задържането му по досъдебно производство № 706/ 2008 г. на СДВР за престъпление
по чл. 198, 199 от ГПК.
От приложения амбулаторен
журнал на Софийски централен затвор е видно, че е описано страдание срещу името
на Е.Д.М. „Артериална хипертония“ с показания 150/ 90, като е посочена и
предписаната терапия – „Вазоприл“ 1 таблетка сутрин,
„Емприл“, Витамин С.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения. Св. С.А.Д., също лишен от
свобода, познаващ Е.Д.М. от 2004 г., а заедно с него от 2006 г., е заявил, че
последният бил оправдаван по повдигнатите му обвинения, а непосредствено след
това задържан отново, поради което станал много изнервен, а откакто го
преместили от следствия арест на ул. „Майор Векилски“ бил като „бясно куче“.
Последно бил задържан за грабеж в „Била“, като двамата многократно коментирали,
че СпНС не разглеждал обоснованото предположение въз
основа на кои доказателства по делото го задържат. Много се изнервял след всяко
дело за разглеждане на мярката му, всеки път псувал и обиждал. Според
свидетеля, откакто познавал ищеца бил като „бясно куче“.
От заключението по назначената
от съда съдебно – психологическа експертиза се установява, че личностният
профил на ищеца е невротичен, за който профил са характерни свърхчувствителни
реакции, напрегнатост, тревожност, недоволство от себе си и околния свят, което
води до трудна приспособимост, самонадценяване,
съпровождащи се с общо напрежение и соматични оплаквания, с безпокойство и
тревога. При експлорация е показал слабо ниво на
тревога и резултат под нивото на депресивното състояние. Пред вещото лице
ищецът е споделил твърдения за негативни емоции като мъка, страх и гняв в
резултат на забавения срок, които симптоми по тестови методики не покриват,
според вещото лице, критериите за отключване на заболяване в психичен план.
След 08.04.2019 г. ищецът не е търсил психиатрична помощ, тъй като не е имал
невротични оплаквания, няма данни да е преживял остра стресова реакция.
Настъпилото изживяване на 08.04.2019 г. не е довело до последствие за психиката
му. Ищецът разполага с добри възможности за справяне с дистреса,
което не е позволило да настъпят усложнения в психологичен план, не е настъпила
промяна в емоционалното му състояние и в обичайния му начин на живот. Вещото
лице е дало заключение, че у ищеца е изразена степен на тревожност и
безпокойство в следствие преживяванията му поради неразглеждане на подаденото
от него искане за изменение на мярката му за неотклонение в тридневен срок.
Вътрешната му тревожност и безпокойство, свързани с преживяното, не е
преработена емоционално и е провокирала повишена тревожност, свързана с
несигурност, недоверие и подозрителност, предполагаеми или реални. Според
вещото лице, не са налице обективни данни за изпадане на Е.Д.М. в депресивно
състояние, за промяна в емоционалното му състояние, за избягващо поведение,
както и за промяна на обичайния му начин на живот.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Е.Д.М. против
Прокуратурата на Република Българския иск черпи правното си основание си от
нормата на чл. 2 ал. 1 т. 2 и чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ и е процесуално допустима.
Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната
квалификация на иска за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл. 6,
§ 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Съгласно
чл. 2 Б ал. 3 от ЗОДОВ за допустимостта на иска по този член не е налице
положителна процесуално правна предпоставка наказателното производство срещу
ищеца да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като искът е допустим и в
рамките на висящо наказателно производство.
Досежно основателността на предявения
иск, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5 § 1 б. С от КЗПЧОС
„Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода
освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:
законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление“. § 4 на чл.
5 от Конвенцията предписва, че „Всяко арестувано или лишено от свобода лице има
право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в
кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е
длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.“
За да възникне основанието за
обезщетение за вреди, следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на
състава на чл. 2 б ал. 1, вр. чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 5 § 1 т. 4 от КЗПЧОС, а именно лицето
да е задържано под стража, да е подало жалба срещу задържането си и тя да не е
разгледана в разумен срок. съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Няма спор между страните, че Е.Д.М.
е задържан под стража по НОХД № 3555/ 2018 г. по описа на СпНС
и като такъв е подал до ответника жалба, вх. № 4371/ 29.03.2019 г., в която се
съдържа искане за освобождаването му посредством изменение на наложената му
марка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ или „Парична
гаранция“ в размер на 250 лв.
Съдебното заседание е било
насрочено за разглеждане на 08.04.2019 г., което според ищеца надхвърля
установения като разумен, съобразно цитираните от него правни норми на ДЕС,
ДФЕС, КЗПЧОС и ХПЕС, срок от три дни за разглеждането му и по този начин тежко
го увредил.
Ищецът твърди, че
разглеждането на искането му за изменение на мярката му за неотклонение
нарушава разпоредбите на ДЕС. Цитираните от него правни норми нямат касателство към обжалването на задържането под стража и не
въвеждат срок, в който съдилищата на държавите – членки да са задължени да се
произнесат.
Ищецът е посочил, че предявява
иска си на основание чл. 4 § 3 от ДЕС предвижда, че по силата на принципа на
лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане
си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки
вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на
неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат
постигането на целите на Съюза, т. е. не регламентират задържането под стража.
Разпоредбите на чл. 2 – чл. 8 от ДЕС са общи разпоредби, които не предписват
конкретни задължения на държавите – членки, а чл. 9 предвижда гарантиране от
страна на Съюза, че ще зачита принципа на равенство между неговите граждани,
които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи,
служби и агенции. Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е
гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества
националното гражданство. Цитираното от ищеца решение на СЕС по делото „Франкович и Бонифаци“ се отнася
до Директива 80/987, която според Съда има за цел да гарантира на служителите
минимално ниво на защита съгласно законодателството на Общността в случай на
несъстоятелност на техния работодател, без да се засягат по-благоприятните
разпоредби, съществуващи в държавите-членки, като по-специално той предвижда
специфични гаранции за изплащане на неизплатени вземания за заплати и няма
никакво отношение към настоящото производство.
Твърденията на ищеца за
нарушаване нормите на ДФЕС също са неоснователни. Чл. 18 касае Европейският
съвет, избора и функциите на върховния представител на Съюза по въпросите на
външните работи и политиката на сигурност. Чл. 20 се отнася до засиленото
сътрудничество между държавите - членки в области, които не попадат в изключителната
компетентност на Съюза Разпоредбите на чл. 67 са систематично разположение в
раздел „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, в което се зачитат
основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки, без
да задължават последните да определят срокове за задължително разглеждане на
искания за освобождаване на задържани лица. Разпоредбата на чл. 82 § 2 б. Б от
ДЕС предвижда, доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното
признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно
сътрудничество по наказателноправни въпроси с
трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат
директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да
установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между
правните традиции и системи на държавите-членки и обхващат правата в наказателното
производство. Очевидно тази разпоредба е неотносима
към твърденията на ищеца, тъй като касае съдебно сътрудничество по наказателни
дела между държавите – членки, какъвто случай настоящият процес не
представлява.
Хартата на основните права в
ЕС, която се ползва със силата на първично общностно
право за държавите-членки, предвижда в своя чл. 20, че всички хора са равни
пред закона, а в чл. 21 прогласява забрана на дискриминацията. Чл. 41 се отнася
до правото на добра администрация . Разпоредбите от чл. 51 до чл. 54 от Хартата
са общи такива относно тълкуването и прилагането и. Единствената относима към твърденията на ищеца разпоредба е тази на чл.
47 § 2 от Хартата, съгласно която „Всеки има право неговото дело да бъде
гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван,
защитаван и представляван.“. В Хартата не се съдържа легално определение на
понятието „разумен срок“, като в практиката си Съда на ЕС възприема смисъла на
понятието, даден му при тълкуване на разпоредбите на КЗПЧОС от Европейския съд
по правата на човека.
Съгласно чл. 5 § 1 б. С от КЗПЧОС,
всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода
и само в съответствие с процедури, предвидени от закона, в случай на законен
арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
Ищецът твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 5 от КЗПЧОС, тъй като искането му за освобождаване не е
разгледано в установения по тълкувателен път от ЕСПЧ разумен срок от три дни.
Съгласно чл. 5 § 3 от КЗПЧОС,
всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на
т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или
пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и
има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди
гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от
даването на гаранции за явяване в съда. Въз основа на установената от ЕСПЧ
практика с решения по делата Oral and
Atabay v. Turkey,
§ 43; McKay v. the United Kingdom, § 47; Năstase-Silivestru v. Romania,
§ 32 и др. е прието, че всеки период, надвишаващ четири дни, е prima facie твърде дълъг, но това
е практика, формирана единствено касателно понятието
„разумен срок“ по смисъла на чл. 5 § 3 от Конвенцията.
Настоящият случай не е такъв.
Ищецът е задържан под стража и е подал искане за освобождаването му,
следователно неговата молба попада в обхвата на чл. 5 § 4 от КПОЧС, съгласно
която разпоредба „Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да
обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък
срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен
да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.“. Видно е, че
използваното от страните – учредителки на Съвета на Европа понятие в текста на
чл. 5 § 4 е „кратък срок“, а не „разумен срок“ по смисъла чл. 5 § 3 от
Конвенцията. Следователно се касае за различни по своята същност срокове, като
нито в самата Конвенция е посочено, нито по тълкувателен път е изведено, че
посочените в § 3 и в § 4 на чл. 5 срокове са задължително с еднаква
продължителност. Дори напротив, в Ръководството по чл. 5 от Конвенцията /Guide on Article
5 of the European Convention on Human
Rights/, публикувано на електронната страница на
Европейския съд по правата на човека, е посочено че чл. 5 § 4 от КЗПЧОС гарантира
на задържаните лица право да образуват производство за обжалване законосъобразността
на тяхното задържане също обявява тяхното право, следвайки институцията на
такова производство, до бързо съдебно решение относно законността на
задържането и разпореждането на прекратяването му, ако се окаже незаконно. Дали
правото на бързо решение е спазено, трябва да се определи в светлината от
обстоятелствата по всеки случай (Ilnseher v. Germany [GC], § 252; Rehbock v. Slovenia, § 84). Понятието „бързо“ (à bref délai) показва
по-малка спешност от тази на „бързо“ (aussitôt)
в член 5 § 3 (E. v. Norway, § 64; Brogan
and Others v. the United Kingdom,
§ 59). Стандартът на „бързината“ на
съдебния контрол по член 5 § 4 се доближава до този на стандарт на „бързина“ по
член 5 § 3 (Shcherbina v. Russia,
§§ 65-70), когато решението за задържането на дадено лице е взето от несъдебен
орган, а не от съд, но когато първоначалната заповед за задържане е наложена от
съд в процедура, която предлага подходящи гаранции за надлежен процес, ЕСПЧ е
готов да търпи по-дълго периоди на преразглеждане в производството пред втората
инстанция (Ilnseher срещу Германия [GC], § 255; Щербина срещу Русия, § 65).
При тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че срокът за разглеждане на
молбата на ищеца от 29.03.2019 г. за освобождаването следва да бъде съобразен
дали е „кратък“ по смисъла на чл. 5 § 4 от КЗПЧОС, а не дали отговаря на
изискванията за „разумен“ тридневен срок съобразно чл. 5 § 3 от КЗПЧОС. Разпоредбата
на чл. 2 Б ал. 1 от ЗОДОВ използва също понятието „разумен срок“, но съдът
намира, че съдържанието на понятието следва да бъде изследвано в светлината на
съответната наднационална правна норма.
Жалбата
на ищеца, в която е инкорпорирано искане за освобождаването му, е депозирана на
29.03.2019 г., петък, без да е посочен часът на постъпването и в съда. Съдебното
заседание е било насрочено за 08.04.2019 г., понеделник, като от датата на
постъпването и до датата на заседанието са изтекли пет работни дни. Този срок
съдът намира, че не е прекомерен, тъй като, видно от протокола от съдебното
заседание, проведено на 08.04.2019 г., ищецът сам е заявил, че е депозирал в
СГС жалба /искова молба срещу СпНС/ за това, че на
20.03.2019 г. състав на съда е нарушил чл. 5 § 1 б. С от КЗПЧОС и не разгледали
дали е налице обосновано подозрение за задържането му. Протоколът от съдебно
заседание представлява официален свидетелстващ документ относно изявленията на
страните, което води настоящият съдебен състав на извода, че предходното
разглеждане на искането на Е.Д.М. за изменение на мярката му за неотклонение е
проведено на 20.03.2019 г., от който момент до датата на новото искане, обективирано в т. нар. „жалба“, подадена на 29.03.2019 г. е
изтекъл незначителен период.
В
съдебното заседание на 08.04.2019 г. молбата на ищеца за изменение на мярката
му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по – лека не е била разгледана
по същество. Настоящият съдебен състав намира, че причината за това лежи изцяло
в поведението на самия ищец, който е предявявал искания за отводи на членове на
съдебния състав и на прокурора, включително е сочил, че е образувал срещу
ответника съдебно производство по повод предходното разглеждане на задържането
му на 20.03.2019 г. Изтъкнати са твърдения, които биха могли да поставят под
съмнение обективността и безпристрастността на съдебния състав по НОХД № 3555/
2018 г. Той не би могъл да се произнесе по искането на ищеца, ако изобщо е
налице основание за разглеждане на делото и за да произнесе законосъобразен
съдебен акт, следва да събере доказателства относно твърденията на ищеца.
Отлагането на съдебното заседание на 08.04.2019 г., съответно отлагане
разглеждането на искането на Е.Д.М. за освобождаването му за ново съдебно
заседание на 10.04.2019 г. е по причина, за която съдът не може да бъде държан
отговорен, а е породено от процесуалното поведение на самия ищец. Между датите
на двете съдебни заседания е изтекъл кратък срок, който е съобразен със
задържането му под стража.
При тези съображения съдът
счита, че срокът, в който молбата му за освобождаване от 29.03.2019 г. е бил
разгледан, е кратък по смисъла на чл. 5 § 4 от КЗПЧОС, следователно ответникът
не е допуснал твърдяното нарушение, предвид което ищцовата
претенция е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав, че не следва да разглежда твърденията на ищеца относно разрешението
по същество на искането му за освобождаване. Наказателното производство срещу
него не е приключило и единствено съдебния състав, занимаващ се с въпросите
дали е налице извършено деяние, извършено ли е от ищеца и виновно ли е
извършено, може да преценява събраните по делото доказателства, да кредитира
едни и да дискредитира други. Гражданският съд не разполага с правомощия да
обсъжда и цени доказателствата, събрани по друго производство, тяхната
достоверност и обективност. Това, от една страна, е право и задължение на
конкретния съдебен състав, а от друга, би довело до предоставяне възможност
страните да злоупотребяват с процесуални права, като при неудовлетворение от
развитието на един правен спор или от постановения правен резултат, да се
опитват да го дискредитират, водейки различен процес относно събраните
доказателства или против съдебния състав с цел да го мотивират да се отведе,
като по този начин манипулират случайния избор на съдебните състави.
За
яснота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са налице доказателства
в пряк и непосредствен резултат от разглеждането на искането на ищеца в съдебно
заседание на 08.04.2019 г. той да е претърпял твърдените от него вреди. От
показанията на ангажирания от него св. Д. се установява, че състоянието на
гневност у ищеца датира от предходните му задържания, но не е свързано с
конкретното искане за освобождаване. В тази връзка съдът цени и заключението на
вещото лице, че не са налице обективни данни за изпадане на ищеца в депресивно
състояние или за промяна в емоционалното му състояние, избягващо поведение или
промяна в обичайния му начин на живот, като при разпита си в съдебно заседание
последното потвърждава, че обичайното отреагиране на
ищеца на всяко стресогенно събитие е с гняв.
Заключението в частта му, с която вещото лице приема, че е налице вътрешна
тревожност и безпокойство, е основано изцяло на твърденията на самия ищец за
наличието им. Както от представения амбулаторен журнал, така и експертът сочи,
че Е.Д.М. е страдал от артериална хипертония преди 08.04.2019 г., липсват данни
за обостряне на състоянието му или за развитие на други усложнения.
При така
изложените фактически данни и правни изводи настоящият съдебен състав намира
така предявения иск за неоснователен, който като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
делото няма доказателства ответникът да е сторил разноски, които да му се
следват на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д. ***, ж. к. ******, понастоящем в Софийски централен затвор, с ЕГН **********, против
С.н. с. с адрес гр. София, ул. „******,
представлявано от Председателя му, иск за осъждането
му да му
заплати сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – развитие на
хипертония, депресия и стрес в резултат на разглеждане на обективираното
в жалба от 29.03.2019 г. искане за изменение на мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по – лека от съдебния състав по НОХД № 3555/ 2018 г.
по описа на СпНС в неразумен срок на основание чл. 2
Б ал. 1 от ЗОДОВ, представляващ некратък срок по смисъла на чл. 5 § 4 от КЗПЧОС и за нарушения на чл. 13 от ЕКЗПЧОС, чл.чл. 20, 67 и 82 от ДФЕС, чл.чл.
2,3,4,5,6, и 9 от ДФЕС, чл.чл. 1, 5 § 1 б. С, 17, 18
и 53 от ЕКЗПЧОС и чл.чл. 6, 20, 21, 41, 47, 48, 51,
52, 53 и 54 от Хартата на ЕС, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019
г. до окончателното и изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: