РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 12 февруари 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 11 февруари 2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря В.Младенова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д.1384/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.79,ал.1вр.чл.240 ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД
Производството
е по реда на чл.238 ГПК
Ищеца
„*******“ЕООД, чрез ю.к. Х.Д. е предявил иск срещу Д.Т.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал.1, във вр.чл. 240 от ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 300
лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на ИМ в съда до
окончателно погасяване на вземането. Претендира се заплащане и на направените разноски
по производството.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
В
с.з. ищеца е подал писмена молба, делото да се гледа в негово отсствие, като
поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло, евентуално ако са налице
предпоставките на чл.238 ГПК – да се постави неприсъствено решение.
Ответника
редовно призован не се явява,не изразява становище по иска, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – бащата на ответника е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея, поел е ангажимент и задължение да предаде същата на
ответника. Същият в срока по чл.131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието
на негов представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването на негов представител в първото заседание
по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни
с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете. Следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху процесните
процесната искова сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата
на чл. 239, ал.
2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответника
дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес, и в заповедното производство, тъй като с
поведението си е дал основание за него.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д. Т.Г. с ********** да заплати на *****************с ЕИК ********* сумата от 300,00 лева –непогасена главница по договор за кредит № ********** ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда - 31.07.2019г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Д.Т.Г. с ЕГН **********, да
заплати на „ ******* “ ЕООД сумата от 150,00 разноски по делото , представляващи платена
държавна такса – 50 лв. и юристконсултско възнаграждение 150.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: