Решение по дело №240/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 08.05.2019 г.

 

в името на народа

 

плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  Председател: екатерина панова

                        членове: методи здравков

 Жанета Димитрова

 

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от член – съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 240 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от М.С.И. против действията на ЧСИ Т. К. рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ да издаде поставление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е поискал от  ЧСИ по посоченото изпълнително дело да го прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради това, че се провежда принудително изпълнение срещу длъжника, при положение, че наказателното дело, по което е осъден да заплати сумата от 60 000 лв. - НОХД № 50/2014 г. е от 14.03.2013 г.. Според жалбоподателят след като са минали две години от 2013 г. изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Иска се от окръжния съд да извърши проверка и евентуално да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело като незаконосъобразен.

 По делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя С. Т. Й., както от солидарния длъжник В. В. Т..

От мотивите на ЧСИ Т. К. рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището й за неоснователност на жалбата. Посочва се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.02.2018 г., за обезпечаване на вземанията на кредитора са наложени запори върху вземанията на длъжниците, на 17.08.2018 г. е постъпила сума в размер на 1595,69 лв. по сметката на длъжника М.И. в „Банка **** ЕАД, както и че на 20.08.2018 г. е направено възражение от този длъжник за настъпила перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ Т. К. рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен, че същото е образувано на 11.01.2018 г. по молба на кредитора С. Т. Й. против длъжниците М.С.И. и В. В. Т. въз основа на изпълнителен лист, издаден по НОХД № 50/2014 г. по описа на ПОС.

Установява се от изпълнителното дело, че на 18.01.2018 г. ЧСИ **е изпратила запорно съобщение за наложен запор върху банковите сметки и вземания на длъжника М.С.И. в „Банка **** ЕАД до размер на сумата от 97 134,51 лв., по повод на което на основание чл. 508 от ГПК Банката е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху наличните сметки.

Установява се от изпълнителното дело, че на 18.01.2018 г. ЧСИ **е изпратила покана за доброволно изпълнение на длъжника М.С.И., в която е вписала налагането на запор върху банковите сметки и вземания на длъжника до размер на сумата от 97 134,51 лв., като поканата е връчена на длъжника на 31.08.2018 г..

Установявя се от приложеното с изпълнителното дело възражение от длъжника М.С.И. вх. №  20.08.2018 г. при ЧСИ, че според същият е настъпила перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

По изпълнителното дело липсват доказателства за издадено от ЧСИ постановление, с което се оставя без уважение подадената молба от длъжника по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, надлежно съобщено на последния.

Установява се, че на 28.08.2018 г. ЧСИ е превел по сметка на взискателя сумата от 1 422,49 лв. за сметка на длъжника М.С.И..

При тези доказателства, въззивният съд приема, че жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК срещу отказа на ЧСИ да обяви изпълнителното производство за прекратено е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител в случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство по силата на т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като с постановлението си съдебния изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Неоснователни са възраженията на длъжника, че срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК следва да се счита, че тече от извършване на деянието, за което е осъден с влязла в сила присъда по посоченото НОХД, от образуване на НОХД или от влизане в сила на присъдата по същото. Съгласно разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно т. 11 от същото тълкувателно решение изпълнителното действие не е опорочено поради невнасяне от взискателя на авансово дължимата такса за него, тъй като съдебният изпълнител може да я събере от длъжника на основане чл. 79 ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

При съобразяване на гореизложеното, окръжният съд приема, че срокът, от който следва да се счита, че взискателят следва да поиска ново извършване на изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело е 28.08.2018 г. – датата, която в резултат на наложения на 18.01.2018 г. запор върху банкови сметки и вземания на длъжника постъпили по запорираната сметка парични суми са преведени суми по сметка на взискателя. Безспорно както към датата на подаване на молбата на длъжника - 20.08.2018 г., така и към датата на подаване на жалбата – 13.03.2019 г. двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в който взискателят следва да поиска извършването на изпълнителни действия не е изтекъл, изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона и отказът на ЧСИ да прогласи с постановление прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е законосъобразен.

Водим от горното, Съдът

 

Р е ш и:

 

Оставя без уважение като неоснователна жалбата на длъжника М.С.И., ЕГН *********, към момента изтърпяващ присъда „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Плевен против действията на ЧСИ Т. К. рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

решението е окончателно, но следва да се съобщи на жалбоподателя за сведение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: