Определение по дело №459/2020 на Окръжен съд - Плевен

о п р е д е л е н и е

№

гр. Плевен, 02.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в закритото заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА   

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                    ЖАНЕТА ДИМИТРОВА      

при секретаря

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д. N 459 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.

          С  разпореждане № 1059/12.09.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг е върнал частната жалба на Н.Й.Н. против определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

          Недоволен от постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател Н.Й.Н., който депозира въззивна частна жалба вх. № 5432/29.10.2019 г.  до ПОС с искане да се отмени разпореждане № 1059/12.09.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. на ЧРС като незаконосъобразно. Според жалбоподателя същият е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по частната жалба против определение № 308/28.06.2019 г.  по  гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг, като наред с това твърди, че не е получавал съобщение от ЧРС с указания за внасяне на дължимата такса, както и уведомление дали искането му за освобождаване от държавна такса е уважено, поради което неправилно ЧРС е върнал депозираната от него частна жалба.

          В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуалният му представител гл. юрисконсулт И. Д., в който се оспорва основателността на жалбата. Излагат се доводи относно липсата на основания по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.

           Окръжният  съд, като прецени доводите в частната  жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Въззивният съд констатира, че неправилно в придружителното писмо ЧРС е посочил, че изпраща частна жалба вх. 3803/22.07.2019 г., допълнена с частна жалба вх. № 3915/29.07.2019 г. против определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг за произнасяне на ПОС по тях, като не се счита обвързан от посоченото в писмото, а следва да съобрази, че посочените частни жалби са върнати с атакуваното разпореждане № 1059/12.09.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг.

          Частната  жалба против  разпореждане № 1059/12.09.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима. Съдът приема, че срокът по чл. 275 ал. 1 от ГПК е спазен доколкото частната жалба е подадена в 1  - седмичен срок от връчване на съобщението до жалбоподателя за разпореждането на съда лично на 21.10.2019 г. при съобразяване на пощенското клеймо върху плика придружаващ жалбата от 28.10.2019 г.. Съдът приема, че неправилно ЧРС е връчил съобщение за постановеното разпореждане както на адвокат Г. С., пълномощник на ищеца по делото, така и на ищеца Н.Н., тъй като връчването на адвоката съставлява връчване на страната, но при наличие на връчване на съобщението за разпореждането и на страната, срокът по чл. 275 ал. 1 ГПК следва да се счита, че тече от втората от двете дати на връчване на съобщението, в конкретният случай от 21.10.2019 г..

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          От приложеното гр.д. № 620/2019 г. по описа  на ЧРС се установява, че същото е прекратено с определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг. Определението е съобщено на ищеца лично на 16.07.2019 г., а на пълномощника му по делото адвокат Г. С. на 20.07.2019 г..

          Против определението са постъпили частна жалба вх. 3803/22.07.2019 г. от адвокат Г. С., в качеството на пълномощник на Н.Н., получена в ЧРС по факс, както и допълнение към същата с вх. № 3915/29.07.2019 г., депозирано също от адвокат Г. С., ведно с подписан оригинал на частната жалба вх. 3803/22.07.2019 г.. Установява се, че в основната частна жалба жалбоподателят е направил искане за освобождаване от държавна такса по жалбата, така както е освободен и от заплащане на държавна такса по делото.  

          Установява се, че с разпореждане № 871/24.07.2019 г. ЧРС е оставил частната жалба вх. 3803/22.07.2019 г. от адвокат Г. С., в качеството на пълномощник на Н.Н. без движение с указания към жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ПОС, както и че съобщението за разпореждането е връчено на адвокат Г. С. на 20.08.2019 г.. Установява се, че в срок до 28.07.2019 г. по делото не е постъпила квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПОС. При тези данни с атакуваното разпореждане № 1059/12.09.2019 г. ЧРС е върнал частната жалба поради невнасяне в срок на държавната такса по същата.

          Установява се от данните по първоинстанционното дело, че при образуването му първоначално пред СРС под № 33667/2018 г., респ. преди изпращането му по подсъдност на ЧРС, ищецът Н.Н. е представил квитанция за внасянето на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на СРС, както и е внесъл на каса сумата от 5 лв. за снабдяване със съдебно удостоверение.

        Съгласно разпоредбата на чл. 262 ал. 1 от ГПК, към която препраща разпроредбата на чл. 275 ал. 2 от ГПК при постъпването на въззивната частна жалба първоинстанционният съд е задължен да извърши проверка за съответствието й с установените в чл. 260 т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК изисквания. В случай, че жалбата не отговаря на някое от тях, съдът е задължен да укаже на подалата я страна да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от съобщението, като укаже последиците от неотстраняване на нередовностите, а именно, че жалбата ще бъде върната. При неотстраняване на нередовностите в този срок жалбата се връща по силата на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.

          Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15 лв. при депозиране на жалбата, поискал е своевременно освобождаване от същата, както и че липсват доказателства в производството пред СРС или пред ЧРС жабоподателят Н.Н. да е освободен от заплащане на държавни такси по делото. Налице неяснота на какво основание страната счита, че следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса по частната жалба против определението за прекратяване на делото и в коя от хипотезите на чл. 83 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          Въззивният съд приема, че в конкретният случай районният съд е бил длъжен преди да даде указания за отстраняване на нередовности на жалбата по чл. 261 т. 4 от ГПК да се произнесе по искането на страната за освобождаване от държавна такса по жалбата, като при неяснота в какво се състои искането да даде възможност на страната да уточни същото и да представи доказателства за наличие на основания за освобождаване от таксата. Едва при наличие на влязло в сила определение с постановен отказ да освободи частният жалбоподател от заплащане на държавна такса по жалбата първоинстанционният съд е следвало да пристъпи към указания по чл. 262 ал. 1 от ГПК, респ. при неизпълнението им да върне жалбата като нередовна. За да достигне до тези изводи въззиният съд приема, че спорът относно това налице ли са предпоставките на чл. 83 ал. 1 или ал. 2 от ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса по частната жалба е преюдициален по отношение на спора налице ли са неотстранени нередовности по частната жалба в срока по чл. 262 ал. 1 от ГПК.         Така констатираното нарушение на процесуалните правила от първоинстанциония съд е достатъчно да се отмени атакуваното разпореждане, тъй като според въззивния съд страната следва предварително да е уведомена от съда за произнасянето му по реда на чл. 83 от ГПК, респ. при наличието на влязъл в сила съдебен акт за отказ да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса за произтичащото от това задължение за внесе дължимата държавна такса в определен от съда срок. В този смисъл са определение № 543 от 04.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1460/2019 г., IІ т.о., ТК на ВКС, определение № 77 от 19.02.2020 г. по ч.гр.д. № 270/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС и др..

          Водим от горното, въззивният съд приема, че като е върнал въззивната частна жалба без да се произнесе по искането за освобождане от държавна такса по жалбата, респ. преди да е налице влязло в сила  определение за оставяне без уважение на искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса,        ЧРС е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което на основание чл. 278 ал. 4 вр. чл. 271 от ГПК следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ЧРС за последващи процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.

          Водим от горното,  Окръжният съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

Отменя разпореждане № 1059/12.09.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. на Червенобрежкият районен съд, с което е върнал частната жалба на жалбодателя Н.Й.Н. вх. 3803/22.07.2019 г., депозирана чрез пълновощника му адвокат Г. С. против определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС - Червен бряг поради невнасяне в срок на държавна такса по сметка на ПОС.

          Указва на Червенобрежкия районен съд при администриране на жалбата да съобрази мотивите на въззивното определение.

 

Определението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: