РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Благоевград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20221210200002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Г. ОМБ., ЕГН ********** с адрес гр.Б.,
ж.к.”Е., №, ет ап., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5251188 на
ОДМВР Б., с който на жалбоподателя, за административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
400 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен
фиш, както и че същият е издаден при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Иска се от съда да отмени издадения електронен
фиш, като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателя,
нередовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Призовката за същия върната в цялост с отбелязване, че не е намерен на
посочения в жалбата адрес и по данни на съседи е променил същия.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б., редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът е разгледал делото при условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
1
На 01.09.2021 г., в 10.39 часа, по път II-19, км.10, в с..Г. с посочена посока
към гр.Б., при ограничение на скоростта от 50 км.ч., за населено място, с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743d4 била засечена
скорост на движение на МПС „“Т. Р., с рег. № от 83 км/ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава - 50 км – т.е
превишение от 33 км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на жалбоподателя. Въз
основа на тези данни от ОДМВР- Б. е издаден електронен фиш серия К №
5251188 срещу жалбоподателя О. за налагане на глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, предмет на контрол
в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 11743d4/0162645
(заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип) се установява, че на процесната
дата – 01.09.2021г., в 10.39 ч., при локация с. Г., км 10, при G. координати
41.921911 23.198046 е измерена скорост на движение от 86 км/ч, като са
записани датата, часа, фиксираната скорост и е заснет регистрационния номер
на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 01.09.2021г. за използване на
АТСС по чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е преминала проверка на 28.04.2021г., при
която е установено съответствие с одобрения тип, както и наличието на
всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел К.. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а
именно снимков материал, справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка № 16-С-
ИСИС/28.04.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо № 11-00-
15/17.01.2022г. ведно с копие от скица – схема на пътя.
Съдът кредитира показанията на св. К., доколкото същите са последователни
и логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на
нарушение със системата за контрол. От показанията на свидетеля се
установява, че използваното АТСС се монтира на пътя, като след въвеждане
от страна на полицейския служител на указаното с пътния знак максимално
допустима скорост на движение, техническото средство автоматично заснема
автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като
2
генерираните снимки се изпращат чрез GSM оператор в системата, където
след обработка на снимковия материал се издава съответния електронен фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е
връчен на 16.12.2021г., а жалбата е от 29.12.2021г., и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на
предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия, за което по делото са
представени безспорни доказателства /Заповед л.25/.
Същият съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП,
задължителните реквизити и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба, в
електронният фиш са отразени данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са
отразени с необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение
на скоростта и установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му
и конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в
съответствие с предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото
съдържание /която разпоредба се явява специална по отношение на тези на
ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП/ и предвид
издаването му от териториално компетентната, съгласно мястото на
нарушението ОДМВР. Тази липса не води и до препятстване на извършване
на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата
се извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена
в електронния фиш, като въз основа именно на тази дата се установява и
спазването на установената към този момент процедура по издаването на
електронния фиш, както и спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
3
Съдът намира, че липсва и претендирата неяснота, относно мястото на
твърдяното нарушение като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено
нарушение, както и че е в населено място. Соченото в ЕФ се подкрепя и от
събраните писмени доказателства, чрез предоставената информация от
Областно пътно управление, установяващи, че е имало знак Д11, указващ
ограничение на скоростта .Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /л.23/, в който е
вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4, като същото
съответства на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от
снимка, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни.
Отделно от това протокола съдържа информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка и протокол за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Въпреки липсата на попълнени полета „начало на участъка“ и
„край на участъка“, съдът счита, че протокола не страда от липса на пороци,
тъй като съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № 8121з – 532 за условията и реда за
използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, тези полета се попълват само, когато АТСС е по време на
движение. От събраните по делото доказателства се установи, че в случая е
позиционирано и не е в движение.От приложения по делото протокол № 16-
С-ИСИС/ 28.04.2021г. от проверка, съдът установи вида, типа, техническата
годност и изправност на техническото средство. От посочените писмени
доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер SN11743D4 представлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на
субективният човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т.
65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята
4
и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически
средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Ето защо
след законодателните промени при мобилните системи за видеоконтрол от
съществено значение е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го
изключва и демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от
показанията на св.К./. В тази последователност от действия се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство, районният съд
намира, че използваната в случая система за видеоконтрол представлява
годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е
предвидено, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След
изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В
разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в редакцията му към датата на
нарушението/ изрично е регламентирани възможността за осъществяване на
контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място
за контрол или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е
настоящия случай/. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС
във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
5
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством
издаване на електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен
контрол с работещо на място мобилно АТСС, или такова разположено
временно на участък от пътя.
От представената снимка е видно, че измерената скорост на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била 86 км/ч. като след
приспаднатия толеранс от допустимата грешка при измерването +/- 3 %, във
фиша е посочена като установената скорост 83 км/ч., което е в полза на
жалбоподателя, а възраженията в обратна насока са неоснователни.
При издаване на обжалвания електронен фиш, административнонаказващият
орган е съобразил т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е
намалена и е отчетено превишение от 33 км./ч., за което превишение е и
санкциониран жалбоподателя.
Съгласно представените по делото от Областно пътно управление- Б. писмени
документи, придружени със съответните пътни схеми в района е имало знак
Д-11 .
От графа „Разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТТС в
метри” от протокол л.23 се установява, че автоматизираното техническо
средство, с което е заснето процесното нарушение е било на 600м. от пътен
знак Д -11, т.е в обхвата на въведеното с него ограничение.
Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и
авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното
с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случай, че различно от собственика лице е управлявало
автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на
жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с
електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва
лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
електронният фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е
указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателя не се е възползвала от предоставената и
с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващият
6
орган законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана
отговорността му. От друга страна в конкретния случай, видно от Справка за
собственост на МПС автомобила е собственост на жалбоподателя, поради
което съдът намира, че правилно е определен субекта на отговорност.
От обективна страна, жалбоподателя на 01.09.2021 г., в 10.39 часа, по път II-
19, км.10, в с..Г. с посочена посока към гр.Б. при ограничение на скоростта от
50 км.ч., за населено място, сигнализирано със знак Д11 е управлявал МПС
„“Т. Р.”, с рег. № с скорост от 83 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 %) при разрешена такава - 50 км – т.е превишение от 33
км/ч.
,установено с с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №
11743d4. В подкрепа тези изводи на съда са събраните по делото безспорни
доказателства.
От субективна страна, жалбоподателя е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек
автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени и със закон задължения, предвиждал е обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, според която водач, който превиши
разрешената скорост в населено място се наказва за превишение от 31 до 40
km/h - с глоба 400 лв.
Ето защо при установеното в случая превишение от 33 км/ч., правилно е
определена наложената глоба в размер на 400 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да
обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде
изцяло потвърден.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно, а от друга страна и недоказано, доколкото по делото не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
5251188 на ОДМВР Б., с който на ИВ. Г. ОМБ., ЕГН ********** с адрес
гр.Б., ж.к.”Е.”, №, ет. ап., за административно нарушение по чл.21, ал.2, вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
7
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕ ЗА присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Б.
в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8