МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 17/2018 Г. НА НПРС, 4 състав
Делото
е образувано по подадена частна тъжба, подадена от Б.И.Й., с ЕГН **********,***,
срещу Д.В.Д., с ЕГН **********,
родена на *** ***, *** за това, че с искова молба, подписана лично от нея и
подадена до Районен съд Нови пазар, с вх. № 4410/17.07.2017 г., по която е
образувано гр. дело № ***/2017 г. по описа на съда е: 1/ разгласила по отношение на частния тъжител неистински позорни
обстоятелства, изразяващи се в изложени твърдения в исковата молба, че
тъжителят „***“, че е „***“, че „******/предписани със зелена рецепта/“, както
и че тъжителят „в следствие на ежедневна употреба на алкохол и ежедневен прием
на лекарства, в резултат на тяхното ежедневно смесване, е с особено неустойчива
и лабилна психика“; и 2/ приписала
по отношение на частния тъжител Б.И.Й., с ЕГН **********,***3, престъпление по
чл. 182, ал. 1 от НК, изразяващо се в изложени твърдения в исковата молба, че
тъжителят „по времето, когато детето (дъщеря му В.) му е дадено чрез присъждане
на родителските права за грижи и възпитание, за отглеждане, последният поради
безотговорното си немарливо отношение към детето си, е допуснал то да страда от
физически болки в продължение на месеци, като едно леко **** /на което не е
обърнато никакво внимание/, се е превърнало в тежко хронично *** ***“, както и
че тъжителят „не е водил детето на прегледи и когато страда от болки. Не го е
завел на хоспитализация, въпреки изричните за това препоръки и издадени от личния
лекуващ лекар направления и документи май-юни 2017“ и същият е „абдикирал от
задълженията си като настойник и попечител, като всичките грижи относно детето
е оставил на своята стара и болна възрастна майка и то безконтролно“– престъпление
по чл. 147, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск в размер на
5000 лв. за обезщетяване на причинените на пострадалия неимуществени вреди.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и тъжителят
е конституиран като граждански ищец.
В хода на
съдебните прения представителят на тъжителя поддържа така повдигнатото
обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Твърди, че подсъдимата е
подписала исковата молба, с което е станала автор на изложените в твърдения
относно тъжителя, подробно посочени по-горе. Излагат се аргументи, че по делото
са събрани достатъчно доказателства, че изложените в исковата молба позорящи
твърдения и приписаното престъпление не отговарят на истината. По тази причина
моли съда да признае ответницата за виновна в извършване на престъплението
клевета. Моли гражданският иск да бъде уважен в цялост предвид събраните
доказателства за тежките емоционални и психологични последици от деянието.
Защитникът на
подсъдимата оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Излагат се
аргументи, че подс. Д.Д. не
е извършила описаното в тъжбата деяние виновно. Счита, че съдът следва да съобрази,
че тя е разполагала с достатъчно данни, за да посочи тези твърдения в исковата
си молба. Моли съда да има предвид, че тя е използвала съответната процесуална
норма, за да защити свои граждански права и още повече, за да защити своето
дете, което в момента е било в тежко здравословно състояние. Счита, че в
конкретния случай липсва умисъла като форма на вината.
Подсъдимата Д.В.Д.
не се явява, не дава обяснения, не взема становище по съществото на делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д.В.Д. е родена на *** *** с ЕГН **********.***.
Тя е ************
Тъжителят Б.И.Й.
и подс. Д.В.Д. са бивши съпрузи. Бракът им е бил
прекратен през 2015 г. с решение на Районен съд Нови пазар, с което
родителските права по отношение на малолетното им дете В. Б. И. са предоставени
на бащата – Б.Й..
На 17.07.2017
г. по подадена от подс. Д. искова молба с вх. № 4410
в Районен съд Нови пазар било образувано гр.д. № *** по описа на съда за 2017
г. Исковата молба била с предмет промяна на мерките относно родителските права,
режима на лични контакти и издръжката на детето като подсъдимата искала от съда
да възложи упражняването на родителските права по отношение на детето В. на нея
като съответно определи режим на лични контакти на бащата с детето и го осъди
да заплаща издръжка.
В исковата
молба се съдържат твърдения, че бащата не се справя с възложените му отговорности.
Конкретно са изложени твърдения, че: бащата „***“, че „******/предписани със
зелена рецепта/“. Твърди се, че тъжителят „****“. Освен това подс. Д. твърди, че „по времето, когато детето му е дадено
чрез присъждане на родителските права за грижи и възпитание, за отглеждане,
последният поради безотговорното си немарливо отношение към детето си, е
допуснал то да страда от физически болки в продължение на месеци, като едно
леко ***** /на което не е обърнато никакво внимание/, се е превърнало в тежко
хронично **********“, както и че тъжителят „не е водил детето на прегледи и
когато страда от болки. Не го е завел на хоспитализация, въпреки изричните за
това препоръки и издадени от личния лекуващ лекар направления и документи
май-юни 2017“ и същият е „абдикирал от задълженията си като настойник и
попечител, като всичките грижи относно детето е оставил на своята стара и болна
възрастна майка и то безконтролно“.
Исковата молба
е подписана лично от подс. Д..
По
образуваното дело е постановено решение, с което съдът е предоставил
родителските права по отношение на детето В. Б.И. на майката Д.Д..
Едновременно с
подаването на исковата молба Д.Д. е пуснала сигнал до
прокуратурата за извършено според нея деяние по чл. 181 от НК. НПРП са преценили,
че изнесените твърдения навеждат на фактическия състав на престъпление по чл.
182, ал. 1 от НК, но считат, че доказателства за това престъпление не са
събрани и прекратяват преписката.
От назначената
по настоящото дело комплексна СППЕ, която е изцяло кредитирана от съда, се установява, че тъжителят
Б.Й. не страда от психически заболявания, не се води на учет
в психиатричния диспансер и няма данни за лабилна и агресивна психика.
По делото са
събрани противоречиви доказателства относно това дали тъжителят Б.Й. взема
лекарства изписвани със зелена рецептурна бланка. От
една страна по показанията на д-р Я. – личния лекуващ лекар на тъжителя, той му
е изписвал преди години такива лекарства. По делото са представени амбулаторен
лист и 3 бр. зелени рецептурни бланки (всички от 2016
г.), с които на тъжителя са изписани лекарства, а именно ****мг. Освен това в
показанията на св. Т.С.са изложени данни, че по времето, когато тъжителят и
подсъдимата за живели заедно, подс. Д. е вземала от
личния лекар на тъжителя рецепти за
лекарства, изписвани със зелена рецептурна книжка,
вземала ги е от аптеката и му ги е изпращала в затвора, докато той е пребивавал
там. Същевременно св. В.Й.– майка на
тъжителя – отрича синът й да взема такива лекарства. Назначените по делото 2
бр. СПЕ дават заключение, че подписите под амбулаторния лист и в графата на
получил на трит зелените рецептурни бланки не
принадлежи на тъжителя Й.. Съдът приема, че в миналото, докато са живели заедно
с подс. Д. тъжителят е вземал такива лекарства. Това,
ведно с издадените на негово име медицински документи за такива лекарства в
периода след раздялата им, са били достатъчни да убеди подс.
Д., че той взема такива лекарства и сега.
Съдът намира
за установено, че тъжителят е злоупотребявал с алкохол в миналото, докато е
живеел с подс. Д.. Бил е агресивен и се е случвало да
прибягва до физическо насилие. В тази насока са доказателствата от показанията
на св. Д.М.– *** на подсъдимата – и св.
Т.С.. Макар да няма официални данни от полицейските органи, това не означава,
че агресия спрямо Д. не е била проявявана – показанията на двете свидетелки не
се опровергават от останалите доказателства по делото. Самата св. М. признава,
че дъщеря й е отказвала да подава оплаквания от страх. Към настоящия момент той
е ограничил значително употребата на алкохол в резултат на прекаран инсулт и
наличното сърдечно заболяване (което се установява от медицинската му документация),
макар да не е спрял изцяло алкохола, което от своя страна се установи от
показанията на св. С. К.. В тази част съдът не кредитира показанията на св. В.Й.и
св. С. С.. Техните показания противоречат на показанията на св. С.К., която е
съсед на тъжителя, беше доведена от него като свидетел по делото и е
незаинтересована страна, докато другите две свидетелки са майка му и жената, с
която съжителства на семейни начала. По принцип наличието на близки отношения
между свидетел и страна не води автоматично до извод, че показанията не са
достоверни, но в случая тези показания противоречат на показанията на
незаинтересован свидетел, при това – на свидетел, доведен от самата страна. Св.
С.К. дава изключително положителни данни за личността на Б.Й., но признава, че
го е виждала да пие, но умерено. При всички положения от кредитираната
комплекса СППЕ, посочена по-горе, се установява, че тъжителят не страда от алкохолизъм.
От св. Т.С.се
установява, че детето е споделяло пред нея и майка си, че я е страх от бащата,
който пие и става агресивен и тогава бие нея, майка си и жената, с която живее.
В действителност няма категорични данни, че това е истина, но се установява със
сигурност, че детето е споделяло такава информация с майка си. Всичко това е
дало основание на майката да приеме, че тъжителят продължава да пие и да
проявява агресия, както и преди раздялата си с нея.
От назначената
по делото и изцяло кредитирана от съда СМЕ се установява, че към 02.06.2017 г.
детето В. И. е страдало от две заболявания – **********. Първото заболяване
било с давност от 2014 г. и липсват данни за проведено лечение. Второто
заболяване датира от 2016 г. и е било лекувано многократно с антибиотици, но
без парентериално приложение и с недостатъчна
продължителност, поради което инфекцията не е излекувана и рецидивирала
няколкократно. Отбелязано е, че при детето има фамилна обремененост,
налице е липса на достатъчен прием на течности. В заключението се сочи, че
някои хранителни навици на детето също могат да са фактор за възникване на ****.
Самата ****, недостатъчния прием на течности (което важало за В.), както и
лошите хигиенни навици, пък могат да способстват за появата на остър тубулоинтерстициален
нефрит. Детето е било лекувано амбулаторно и стационарно в МБАЛ Ш., но едва
след постъпването на детето в МБАЛ „***“ в гр. В. в началото на м. юни 2017 г.
е проведено адекватно лечение. Според заключението на вещото лице
продължителните и рецидивиращи *** могат да доведат до увреждания на **** и според
тежестта на тези увреждания може в бъдеще да се стигне до диализно
лечение. Няма начин обаче на този етап да се установи дали ще се стигне до
такъв неблагоприятен резултат предварително. Според най-новите медицински
публикации дори един единствен епизод на каквото и да е бъбречно заболяване в
детска възраст увеличава риска от достигане на необходимост от диализно лечение четири пъти. Според заключението на вещото
лице е имало основание за спешен прием на В. И. в МБАЛ „****“ в гр. В. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че заболяванията са придружени с физически
болки и физическо неразположение, а от там и с психическо натоварване.
От
доказателства по делото се установява, че майката на детето – подс. Д.Д. – е тази, която е
завела детето за прием в МБАЛ „***“ в гр. В., което е довело до първото
адекватно лечение на *** заболявания на детето.
Съдът намира,
че от доказателствата по делото се установява, че тъжителят Б.Й. и хората,
които са му помагали да осъществява родителските права по отношение на детето В.
И.- *** му В. Й. и съжителката му С.С., са подценили
значително здравословното състояние на детето в периода 2014 г. – 2017 г. на
боледуването му от ***заболявания. От показанията на св. В.Й.– баба на детето
се установява, че тя все още не разбира колко често детето е боледувало от ***заболявания.
От показанията на св. С.С. – съжителката на тъжителя
– се установява, че тя и до момента не вярва детето да е било сериозно болно.
Според нея майката и лекарите, на които тя е платила, са измислили болестта на
детето. Фактът на тежкото здравословно състояние на детето е безспорно доказан
по делото, но показанията на тези две свидетелки показват, че в домакинството
на Б.Й. не се е гледало сериозно на това заболяване и никой не е придавал
важност на състоянието на детето и до момента не вярват колко сериозно е било
положението.
Установява се,
че независимо от горното бащата е полагал грижи за детето, водил го е на лекар
или е пращал бабата с детето при лекаря, когато е имало някакви симптоми. Няма
спор обаче, че бащата може да носи укор за това, че не е приел сериозно ****
заболяване. Когато е бил на работа, особено през деня, основно бабата е тази,
която е полагала грижи за детето.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да е
извършено деянието „клевета“ по чл. 147 от НК трябва да се установи, че
подсъдимият е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя или му приписал
престъпление. В конкретния случай се твърди, че с подадената до Районен съд
Нови пазар искова молба, по която е образувано гражданско дело за промяна на
родителските права, чрез конкретно посочените в тъжбата изрази, са осъществени
и двата състава на клеветата по чл. 147, ал. 1 от НК – и разгласяване на
позорни обстоятелства и приписване на престъпление.
Настоящият
състав намира, че деянието не е осъществено от подсъдимата Д. по следните
причини:
Няма спор че
голяма част от твърденията, изложени в тъжбата наистина са намерили отражение в
исковата молба. Никъде в исковата молба не е използвана думата „***“ като
квалификация по отношение на тъжителя. Другите изрази обаче наистина се
съдържат в исковата молба.
Тук трябва да
се отбележи, че освен да е разгласил позорните обстоятелства и да е приписал на
тъжителят престъпление, деецът на престъплението клевета трябва да е направил
това със съзнанието, че тези позорни обстоятелства не отговарят на истината и
съответно, че тъжителят в действителност не е извършил престъплението, което му
се приписва. В конкретния случай трябва да приемем, че подс.
Д. е разполагала с достатъчно данни, за да вярва, че тъжителят злоупотребява с
алкохол, взема психотропни вещества, психически лабилен е и е неглижирал
здравето на детето. От приетата фактическа обстановка се установява, че тя е
разполагала с достатъчно обективни данни, от които да направи този извод.
Деецът не може
да носи отговорност, ако искрено и въз основа на конкретни обективно
съществуващи данни е вярвал, че позорните данни са истина или че пострадалият
наистина е извършил престъплението, което му е приписано.
Тук трябва да
се има предвид и нещо друго. Според тъжителят деянието по чл. 147, ал. 1 от НК
е осъществено чрез искова молба, подадена до съд, компетентен да разгледа тази
искова молба и във връзка с производство по промяна на родителските права в
производство, инициирано от подсъдимата. По този начин тя е използвала
конституционно гарантираното й право, признато и от международните актове,
уреждащи правата на човека, за защита на свои гражданско права. Но освен това с
тази искова молба се иска защита и на детето й, което в този момент е било в
тежко здравословно състояние. Настоящият съдебен състав намира за изключително
обезпокоителна тенденцията граждани да бъдат съдени за това, което са изложили
като твърдения в подадени до компетентни органи искови молби, жалби, сигнали и
други подобни. В действителност когато едно лице упражнява в съответствие с
процесуалните правила правото на защита на свои законни права и интереси,
опасността при недоказване на тези твърдения да стане обект на наказателно
преследва по съществото си представлява недопустим от международното право опит
за ограничаване на тези му права. В този смисъл виж делата „Маринова и др.
срещу България“ и „Сапунджиев срещу България“ на ЕСПЧ. В този смисъл са и “Siryk v. Ukraine” на ЕСПЧ.
Според тези решения когато едно лице е изразило своите оплаквания като
упражнява конституционното си право да подава жалби до националните власти, то
е упражнило възможността в едно демократично общество, ръководено от
върховенството на закона, да съобщи за предполагаема нередност в поведението на
друго лице на орган, компетентен да се занимае с подобен въпрос. Когато
съобщаването за тези нередности е станало под формата на писмени жалби (тук
според настоящия съдебен състав трябва да включим и исковите молби), ЕСПЧ
приема, че тези нередности не са оповестени публично и следователно тяхното
потенциално отрицателно въздействие върху репутацията на лицето срещу което са
насочени, ако има такова, е твърде ограничено. В този смисъл и Решение № 85 от 10.04.2017 г.
на ВКС по н. д. № 190/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.П.; Решение №
87 от 4.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 19/2017 г., I н. о., НК, докладчик
председателят Б.И.; Решение № 179 от 2.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 661/2017
г., I н. о., НК, докладчик съдията Б.И.; Решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС
по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е. В..
На основание
всички изложени по-горе мотиви съдът счете, че липсват доказателства
подсъдимата да е извършила деянието клевета, поради което и на основание чл.
304, във вр. с чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът я е
признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение с присъда № 30 от
26.09.2019 г.
С оглед на
това съдът е приел и гражданският иск, подаден от тъжителя, за недоказан и
неоснователен и го е отхвърлил.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 26.11.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.