РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 15.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4500/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 50105/12.04.2016
г., уточнена с молба от 23.11.2016 г., и молба от 17.02.2017 г., предявена от А.У.,
гражданин на САЩ, роден на *** г. в У., притежаващ паспорт № *******,
издаден от паспортен център САЩ на *******г., против „Б.К.Г.“ ООД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът А.У., твърди, че заедно с Р.А., са съдружници в ответното дружество - „Б.К.Г.“
ООД, като всеки от тях притежавал по 50 % от дружествените дялове. Ищецът
твърди, че от създаването на дружеството до 06.10.2011 г., чрез банкови преводи
е инвестирал различни суми за дейността му. От м. август 2003 г. до м. юни 2006
г., ищецът превел по сметка на другия съдружник 150 800.00 щатски долара с
левова равностойност на 256 854.00 лева. Тази сума впоследствие била внесена от Р.А. в дружеството и била осчетоводена като вноска от последния.
Освен това „Б.К.Г.“ ООД получило още 458 920.37 лева лично от ищеца, а
чрез трети лица - Л.Д.и Ф.У., още съответно 74 841.98 лева и 7 614.82
лева. Общо дружеството получило от ищеца 764 432.00 лева. С получените
средства „Б.К.Г.“ ООД придобило имоти и изградило жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ул. „*******
Ищецът твърди, че на 06.10.2011 г., двамата
съдружници в „Б.К.Г.“ ООД, са сключили споразумение, с което е бил признат
дълга на дружеството в размер на 764 432.00 лева. С това споразумение бил
уреден и начина за погасяването на това задължение, а именно – чрез прехвърляне
собствеността върху няколко апартамента от построената сграда, находяща се в
гр. София, ул. „******* Това задължение било с определен падеж до 31.12.2011
г., но не било изпълнено от ответника. Ищецът счита, че със споразумението е
уговорен начин на възстановяване на получената от дружеството сума, който е алтернативен на плащането, каквото също не
е било извършено, а исковата молба следвало да се счита за покана за плащане.
Евентуално ищецът твърди, че чрез 32 превода той
лично и други две лица – негови родственици, са превели сумата от
512 022.85 лева по сметка на съдружника в ответното дружество, която сума
„Б.К.Г.“ ООД е получило и е използвало за дейността си. Ищецът твърди, че той е
обеднял с посочената сума, а ответникът се е обогатил със същата.
Предвид
изложеното, ищецът
моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 764 432.00 лева,
дължима на основание сключеното на 06.10.2011 г. споразумение, както и сумата
от 233 422.92 лева - лихва
за забава, за периода от 12.04.2013 г. до 12.04.2016 г.
Евентуално – при отхвърляне на първия от
исковете, ищецът претендира от ответника сумата от 512 022.85 лева,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, „Б.К.Г.“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва сключването на споразумение от
06.10.2011 г., но твърди, че дружеството не е страна по него. Освен това
заявява, че със споразумението не е възникнало изискуемо вземане за процесната
сума, а само е подготвено вземането на решение за осъществяване на
обективираните в споразумението намерения. Такива решения не били взети поради
липсата на готовност от страна на ищеца. Ответникът оспорва и евентуалния иск,
като твърди, че ищецът няма вземане за сумите, преведени от трети лица.
Ответникът оспорва исковете и с възражението, че вземанията на ищеца са
погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. Претендира
направените по делото разноски
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че А.У. и Р.А. са
съдружници в ответника, като всеки от двамата съдружници притежава по 50 % от
дружествените дялове. От представената по делото справка от Търговския
регистър към Агенция по вписванията се установява, че А.У. притежава 2 500 лева от капитала на „Б.К.Г.“
ООД, а останалите 2 500
лева от капитала се притежават от Р.А..
На 06.10.2011 г., между А.У., като
съдружник в „Б.К.Г.“ ООД, и Р.А., като съдружник и управител в същото
дружество, е било сключено представеното по делото споразумение.
В споразумението е посочено, че „през периода от
създаването на дружеството до датата на сключване на това споразумение А.У. е
инвестирал чрез банкови преводи по банковата сметка на съдружника си и по тази
на дружеството общо сумата от 764 432 лева, с които средства е кредитирал
дейността на дружеството“ (т. 2). В
споразумението е посочено, че „с получените като заеми от съдружника А.У.,
както и със заети средства от съдружника Р.А. дружеството е придобило недвижими
имоти и е изградило жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „*******“.
Съгласно т. 4 от споразумението, страните, в
качеството си на съдружници в „Б.К.Г.“ ООД, са се задължили да вземат решение
на общото събрание на съдружниците, по силата на което дружеството да погаси
задълженията си към А.У. чрез прехвърляне правото на собственост върху обекти в
новопостроената сграда в гр. София, ул. „******* Тези обекти са: апартамент № 2
на първи етаж, апартамент № 4 на втори етаж, апартамент № 6 и 7 на трети етаж,
апартамент № 8 на четвърти етаж, апартамент № 10 на пети етаж. Освен правото на
собственост върху апартаментите, страните са се съгласили дружеството да
прехвърли собствеността и върху половината от подземните гаражи, както и
правото на собственост върху съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята.
Със споразумението страните са се съгласили, общото
събрание на съдружниците да задължи управителя да организира прехвърлянето на
собствеността до 31.12.2011 г.
В т. 5, изр. 2 е уговорено, че А.У. има право да
поиска прехвърляне на собствеността и преди крайния срок и то ще се извърши в
посочен от него период.
Съгласно т. 8 от споразумението, А.У. се е задължил
едновременно с подписването на нотариалните актове, с които ще придобие
собствеността върху имотите да прехвърли притежаваните от него дялове от
капитала на ответното дружество и да прекрати участието си в него.
Видно от представеното и прието по делото пълномощно
с изх. № 539/17.04.2012 г. на консулската служба в Ню Йорк, адв. С.е бил
упълномощен да представлява ищеца във връзка с приемането на решения за
прехвърляне правото на собственост върху няколко апартамента от жилищната
сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* и за плащане на сума от
41 223 евро от ответника в едномесечен срок от общото събрание. С това
пълномощно адв. С.не е бил упълномощен да представлява ищеца във връзка с
прекратяването на членството му в дружеството.
От представения протокол от проведено на 06.06.2012
г. общо събрание на съдружниците на „Б.К.Г.“ ООД се установява, че дневният
ред, при който е свикано събранието се състои от две точки – А/ приемане
на решение за прехвърляне на правото на собственост от ответника на А.У. на
апартаменти № 2, 4, 6, 7, 8 и 10 от сградата на ул. „******* и Б/
приемане на решение за заплащане на сумата от 41 223.00 евро от
дружеството на ищеца в едномесечен срок от приемането на решението. Представителят
на съдружника Р.А.
е предложил събранието да не се
провежда, тъй като представителят на А.У. не е имал „пълномощия“ за приемане на решение за напускането на
дружеството от ищеца, както и да се вземе решение за прехвърляне на
собствеността върху апартамент № 5 на третия етаж, вместо апартамент № 7, тъй
като такъв на този етаж не съществува. Представителят на А.У. се е съгласил с тези
възражения и е предложил да се насрочи ново общо събрание с променен дневен
ред, в който да се включи решение за прекратяване участието на А.У. в „Б.К.Г.“
ООД. Поради това на общото събрание от 06.06.2012 г. е взето решение да се
проведе ново такова на 29.06.2012 г. при следния дневен ред: А/ приемане
на решение за прехвърляне на правото на собственост от ответника на А.У. на
апартаменти № 2, 4, 5, 6, 8 и 10 от сградата на ул. „*******; Б/
приемане на решение дружеството да плати на ищеца сумата от 41 223,00
евро, която сума да бъде намалена с половината от направените от дружеството
разходи в периода от 06.10.2011 г. до датата на нотариалното прехвърляне на
собствеността на имотите. Плащането е следвало да стане в едномесечен срок от
датата на продажбата на който и да е от оставащите апартаменти, собственост на
дружеството, но не по-късно от изтичането на 6 месечен срок от 09.07.2012 г.; В/
приемане на решение за даване съгласие за прекратяване на участието на
съдружника А.У. в „Б.К.Г.“ ООД. Съгласно т. В от предложения дневен ред,
сделките е следвало да се изповядат на 09.07.2012 г. пред нотариус И.Н., рег. №
040 на НК.
Видно от представеното пълномощно с изх. №
1000/22.06.2012 г. на консулската служба в Ню Йорк, представителят на ищеца е
имал правото да свика общо събрание при дневен ред, включващ всички три точки
от предложения на събранието от 06.06.2012 г., включително и за приемане на
решение за прекратяване на участието на съдружника А.У. в „Б.К.Г.“ ООД.
На 29.06.2012 г. е проведено ново Общо събрание на
съдружниците на „Б.К.Г.“ ООД. На него съдружника Р.А. е направил предложение
към ищеца за уреждане на сметките помежду им във връзка с останалия собственост
на дружеството апартамент № 3. Представителят на ищеца е заявил, че няма право
да приема такова решение, тъй като не е бил упълномощен за това. Поради това
единственото решение взето на общото събрание е да се насрочи ново такова на
09.07.2012 г. при същия дневен ред.
На Общото събрание, проведено на 09.07.2012 г., представителят на ищеца е
заявил, че няма пълномощно за приемане на решения по предложенията, формулирани
в проведените до този момент общи събрания, поради което по трите точки от
дневния ред не може да бъде прието решение. Поради това не са взети никакви
решения на общото събрание.
От заключението на приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от м. август 2003 г.
до м. юни 2006 г. от А.У. са постъпили общо 141 933,79 лева по сметката на
Р.А.. По същата сметка са постъпили суми в общ размер на 66 742.26 лева с
наредител W.R.E.LTD. За периода от м. 2007 г. до м. юли 2013 г. са извършени преводи от ищеца
по сметка на дружеството в размер на 457 505.22 лева, а още 6 303.25
лева са били платени данъци в НАП – офис Оборище. Сумата от 457 505.22
лева е отразена в счетоводството на дружеството като задължение на последното
към ищеца, заедно с още 1 415,15 лева или общо 458 920.37 лева. Други
задължения на „Б.К.Г.“ ООД към А.У. не са отразени в счетоводството на
дружеството. Освен посочените суми, по сметка на „Б.К.Г.“ ООД са преведени 74 841.98
лева от Л.Д., от Ф.У. – 7 617.82 лева. Общо постъпилите суми от ищеца и от
третите лица по сметките на ответника и на управителя му са в размер на 762 334.03
лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 365, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за реално изпълнение на
задължение на ответното дружество за плащане на сумата от 764 432.00 лева,
което произтича от договор за спогодба и иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за плащане на 233 422.92 лева, представляващи законната
лихва за забава за периода от 12.04.2013
г. до датата на исковата молба.
Предявен е в условията на евентуалност – в случай,
че искът по чл.
79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен, и иск по
чл. 59 от ЗЗД, с който ищецът претендира от ответника сумата от 512 022.58
лева, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца.
Относно иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 365, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 365 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата. Следователно, за да е основателен иска следва да се установи, че страните
по делото са сключили договор за спогодба, от който е възникнало вземане на
ищеца за процесната сума, което е изискуемо.
По делото е установено, че на 06.10.2011 г., ищецът е сключил споразумение
с Р.А.. В споразумението е посочено, че Р.А. е действал в качеството си на
съдружник и управител на „Б.К.Г.“ ООД, поради което съдът приема, че ответникът
е страна по споразумението, а възраженията му в тази връзка са неоснователни. Т.е.
налице е първата предпоставка за уважаване на иска.
Процесното споразумение установява, че ищецът е предоставил в заем
на ответника общо сумата от 764
432 лева. Със споразумението, обаче, страните са се съгласили, да бъде взето решение на общо събрание на
съдружниците, с което дружеството да погаси задълженията си към ищеца чрез
прехвърляне на правото на собственост върху описаните недвижими имоти. Със споразумението, страните са се съгласили и с решението по т. 4, общото
събрание на съдружниците да
задължи управителя да организира прехвърлянето на
собствеността до 31.12.2011 г. Анализирайки
съдържанието на процесното споразумение, съдът приема, че същото съставлява и предварителен договор за продажба на
описаните в него недвижими имоти. Договорените със споразумението
клаузи определят всички елементи от същественото съдържание на бъдещата правна
сделка – съгласие, основание и предмет, т.е., спазено е изискването, установено
в нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД.
Спазено е и изискването за писмена форма, с
оглед разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД. По този начин, на мястото на паричния дълг е
възникнал нов дълг - задължението по предварителния
договор за продажба на недвижими имоти, което и е погасило паричното задължение. Други доказателства по делото не
са ангажирани, а процесното споразумение не установява изискуемо парично
вземане, което е изрично указано с определението от 06.02.2017 г. (л. 49 от
делото). Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на иска за заплащане на главницата, неоснователен
е и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на лихва върху нея.
По иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Следователно, разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът
докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е
увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за
такова разместване на материални блага.
Твърденията
на ищеца са, че чрез 32 превода той лично и други две лица, действащи за негова
сметка, са превели сумата от 512 022.85 лева по сметка на съдружника в „Б.К.Г.“
ООД, която сума впоследствие е получена от ответното дружество и е била
използвана за дейността му.
По делото е установено, че ищецът е превел по сметка на Р.А. общо 141 933.79 лева. Липсват доказателства тази сума да е била получена от „Б.К.Г.“ ООД. В счетоводството на
последното са отразени задължения към А.У. в размер на общо 458920.37 лева,
които средства са получени чрез преводи от съдружника по сметка на самото
дружество.
На следващо място, по сметка на Р.А. са постъпили
суми в общ размер на 66 514.15 лева от W.R.E.LTD. По делото липсват доказателства това трето лице да е действало за сметка
на ищеца. Поради това съдът приема, че преводите не са осъществени за сметка на
А.У.. Извършените преводи от Л.Д.и Ф. У. са постъпвали по сметка на ответното
дружество, а не по сметка на Р.А., но не е установено тези лица да са
превеждали сумите за сметка на ищеца, нито в счетоводството на дружеството са
отразени като задължения към А.У..
С оглед на изложеното, не е установено „Б.К.Г.“ ООД да се е обогатило с търсената от ищеца сума.
Поради това не е налице предпоставка за уважаване на иска и същият следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските: При този изход от спора право на разноски има ответникът,
на когото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата от
21487 лева –адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие
(л. 53 от делото), платено с 2 бр. платежни нареждания, приложени към списъка
на разноските, представен в открито съдебно заседание на 11.12.2017 г.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от А.У., гражданин на САЩ, роден на ***
г. в У., притежаващ паспорт № *******, издаден от паспортен център САЩ на *******г.,
против „Б.К.Г.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***,
-
иск
по чл. 79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от
764 432.00 лева – главница по Споразумение от 06.10.2011 г.,
-
иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за
заплащане на сумата от 233 422.92
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 764 432.00
лева, за периода от 12.04.2013 г. до 12.04.2016
г., и
-
иск по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на
сумата от 512 022.58 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА А.У., гражданин на САЩ, роден на ***
г. в У., притежаващ паспорт № *******, издаден от паспортен център САЩ на *******г.,
да заплати на „Б.К.Г.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 21487 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: