№ 3697
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512029 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 13. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 57646/2020 год. на СРС ІІ ГО 179
състав на основание чл. 411 изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е осъдено ЗАД А.Б. ЕАД да заплати на
ЗД Б.И. АД сумата 312.69 лева, съставляваща неплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско за вреди на автомобил,
следва, причинени от ПТП на 04. 05. 2018 год., в град София разходи за определянето му,
ведно със законна лихва от 20. 11. 2020 год. до погасяване на задължението, на основание
чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 56.98 лева мораторна лихва за периода 04. 02. 2019 год. до 20. 11.
2020 год., като отхвърля исковете в останалия до първоначално предявения размер като
неоснователни. С решението са разпределени разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете.
С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство атакува решението в
осъдителната му част. Съдът неправилно е определил размера на остатъка от дължимото
обезщетение, като не е съобразил приетото от него съпричиняване на вредоносния резултат
в равна степен от страна на двамата водачи.
Видно от заключението на изготвената и приета експертиза стойността на вредите е в
размер на 3090.84 лева, респективно въззивникът дължи една втора от тази сума или 1545.42
лева, с включени ликвидационни разноски 1560.42 лева. Както е посочил безспорно по
делото е, че ответникът е заплатил доброволно сумата от 2793.15 лева, повече от колкото
1
дължи и то преди подаване на исковата молба от ЗД Б.И. АД.
Поради горното първоинстанционният съд неправилно е уважил част от предявения от
ищеца иск, вместо да го отхвърли изцяло като погасен чрез плащане от ответника в
първоинстанционното производство преди образуване на делото.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и
отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендират се разноските в производството пред
двете съдебни инстанции.
В отговор ищецът въззиваема страна излага, че оспорва жалбата като неоснователна,
твърденията в нея необосновани и моли за нейното отхвърляне изцяло.
Първоинстанционното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва
да се потвърди изцяло, на изложени съображения.
На трета страница от решението районният съдия се мотивира защо не приема възражението
за съпричиняване. Не е допуснато съществено процесуално нарушение в обжалваното
решение. Районният съдия в решението си правилно е стигнал до извода, че искът следва да
се уважи частично до размера от 312.69 лева. Претендират се разноски в тази инстанция, 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.
С разпореждане по чл. 267 ГПК, надлежно връчено, делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа
на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от
застрахователя по имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на
2
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя
само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума
по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
По възражението, релевирано от ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от
застрахования при ищцовото дружество водач, което е и единственото обстоятелство,
посочено в жалбата като неправилно произнесено :
Районният съдия правилно е приел, че размерът на вредите е установен от заключението на
САТЕ и възлиза на 3105.84 лева, като от тази сума следва приспадане на вече платеното в
размер на 2793.15 лева, като вследствие на това искът следва да бъде уважен за сумата от
312. 69 лева.
Действително при сумиране на сумата от вече платеното и сумата, с която ответникът се
осъжда да заплати е равна на дадената сума за репариране на вредите, установена от
експерта по съдебната експертиза.
Вещото лице е определило в заключението си по средни пазарни цени към датата на ПТП
04. 05. 2018 год. размер на щетите, нанесени на процесното МПС, че възлиза на 3090.84 лева
с включени ликвидационни разходи 3005.84 лева
Водачът на увреждащият автомобил е подписал скицата на пътната обстановка и ПТП, че
вината за него е негова, а другият водач, че няма вина за ПТП. Това обстоятелство е
залегнало в заключението на САТЕ, което е прието без въпроси и без оспорване по чл. 200
ГПК. Това заключение не е променено и с допълнението към него.
Възражението за съпричиняване, единствен предмет на спора, е отхвърлено от районният
съдия на база всички доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, като изводът е
правилен според настоящия въззивен съдебен състав.
Настоящият съдебен състав намира, че материалните предпоставки са налице по чл. 411 КЗ.
По аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил
се в действителност, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест.
Поради това искът следва да бъде уважен и сумата да се присъди на ищеца в размера,
присъден от районния съдия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
От ответника твърдяното съпричиняване не е доказано по принципа на пълно главно
доказване, нито останалите възражения по отговора на исковата молба.
На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника жалба, районният съдия е дал
отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с отговора на исковата
3
молба, поради което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно
решение.
Механизмът е установен от двустранен констативен протокол, свидетелски показания и
останалите писмени по делото доказателства, наред със заключение на САТЕ. Нито едно от
доказателствата не е оспорено, а експертното заключение се кредитира по чл. 202 ГПК.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на
които основава исковете си. Това е сторено по делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно
доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата от СРС
сума, стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни
пазарни цени към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15 лева, но това за пълнота на изложението, тъй като не е предмет на спора.
Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
4
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните
части.
При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно разноски, в размер на 100 лева, съобразно списък по чл.
80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер,
което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 57646/2020 год. на
СРС ІІ ГО 179, в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД А.Б. АД ЕИК ******** да заплати на ЗД Б.И. АД ЕИК **** да заплати на
ЗД Е. АД ЕИК **** на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората
съдебна инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6