РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203743 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Лъки Вайнари" ООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление:
с.Зайчино ореше, общ.Нови пазар, обл.Шумен, представлявано от управителя Ж.К.Д.,
депозирана чрез адв. И.С. - АК Варна против Наказателно постановление 03-
014108/27.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ,
ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Нарушението не е доказано по безспорен начин. Инцидентен поглед на даден обект
нямало как да води до категорична доказаност на нарушение за наличие на трудови
правоотношения. От събраните доказателства, не се установявало лицето да е
осъществявало трудова дейност в обекта, стопанисван от “ЛЪКИ ВАЙНАРИ" ООД.
1
Поради това не можело да се приеме, че е осъществен състава на описаното в НП
нарушение. Недоказани оставали обстоятелствата, свързани с изпълняваната от лицето
длъжност, работното му време, както и получаваното възнаграждение. Нямало събрани
доказателства за получаване или уговаряне на трудово възнаграждение.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде
отменено. Алтернативно сочи, че наложената с НП санкция е прекомерна, като моли за
нейното намаляне до законоустановения минимум. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.06.2021 год., около 14.00ч., служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и
св.Н.З. , извършили проверка на бистро „Ореше“, находящо се в гр.Варна, местност
„Салтанат“ №38, стопанисвано от възз. дружество „Лъки Вайнари" ООД. Поводът за
проверката бил засиления контрол във връзка с летния туристически сезон в сезонни
обекти. Заведението било с дворно място, което било оградено. В двора на
заведението проверяващите установили две лица, изпълняващи трудови функции. В
заведението зад бара бил и управителят на дружеството. В двора, на една от масите
проверяващите установили двете лица- момиче и момче - св.М.К. и св.Я.Х. , които при
тяхната поява се изправили. Св.З. ги попитала дали работят в заведението и те
отговорили утвърдително. Момчето влязло зад бара, а момичето ги посрещнало и им
казало, че може да седнат на маса и че тя ще ги обслужи. Двете лица били с
униформени облекла- тениски с логото на „Лъки вайнари“. Проверяващите се
легитимирали и поискали от заварените в обекта лица да попълнят декларация по
чл.399 от КТ. Св.Я.Х. попълнил в декларацията, че работи в бистрото от 01.06.21г., с
работно време от 11.00ч. до 20.00ч., на длъжност „пицар“, че има сключен трудов
договор и че още не е получил трудово възнаграждение. В декларацията по чл.399 от
КТ св.М.К., собственоръчно декларирала, че работи в дружеството от 29.06.21г., с
работно време от 10.00ч. до 15.00ч. на длъжност „сервитьор“, че е на работа за първи
ден и е в процес на обучение, че няма сключен трудов или граждански договор, както
и че заплащането ще се осъществи по договаряне. Посочила още, че е получила
униформено облекло от управителя, както и че е сервирала две кафета на клиенти.
След попълване на декларацията, на представляващия възз. дружество била
представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно
2
установените в обекта лица. На мястото на проверката, същият депозирал обяснения,
че К. е присъствала в обекта като приятелка на работник Х., както и че тя имала
интерес да работи за възз. дружество, но била в майчинство. Посочил, че К. е облечена
с рекламна тениска, предоставена й от управителя на дружеството. Впоследствие от
възз. дружество не бил представен трудов договор за М.К.. Горното наложило св.З., с
постановление от 05.07.21г., да обяви съществуването на трудово правоотношение
между възз.дружество и св.К.. Възз. дружество не обжалвало постановлението, а на
05.07.21г. сключило с К. трудов договор за длъжността сервитьор.
Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен
протокол №ПР2121717/15.07.2021г.
С оглед горните констатации, на 15.07.2021г. един от проверяващите –св.З. на
длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като приела, че възз.
дружество като работодател е приел на работа лицето М.К. при определено работно
място: обекта на контрол, работно време: от 10:00 часа до 15:00 часа, с почивни
дни,почивки в работния ден: 30 мин. и договорено трудово възнаграждение,
предоставено униформено облекло, без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма преди постъпването му на работа. Актосъстовителят приела, че нарушението е
извършено на 26.06.2021г. в обект: бистро „Ореше", в гр. Варна, местност „Салтанат"
№ 38, до когато е следвало с лицето да е сключен трудов договор в писмена форма.
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ООД, бил му предявен и връчен,
като той го подписал без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „Лъки Вайнари" ООД, БУЛСТАТ ********* административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ,
ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Н.З., депозирани в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
В хода на съдебното производство, по искане на възз.страна, бяха разпитани св.К.
и св.Х.. Съдът отчете подразбиращото се съмнение в безпристрастността на техните
показания, с оглед обстоятелството, че същите са трудовоправни отношения с възз.
дружество. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в часстта, в който сочат,
че св.К. не е извършвала трудова дейност в заведението в деня на проверката, а само и
единствено стояла при приятеля си. На първо място в тази и им част показанията
противоречат на останалите гласни доказателства по делото, а именно показанията на
св.З., която е категорична, че при влизане в заведението и преди нейната легитимация,
3
именно св.К. ги е настанила в заведението, като ги е насочила, към място където могат
да седнат и именно тя е поела ангажимент, ч ще ги обслужи. Нещо повече К. е била
облечена в работно облекло- тениска с логото на заведението, каквото облекло е носил
и работещия като пицар св.Х.. Показанията на тези свидетели са в противоречие дари с
писмените доказателства- декларации изготвени от самите лица. Именно в
попълнената от св.К. писмена декларация същата декларира, че е на работа в
заведението, като е обслужвала и клиенти- сервирала 2 бр. кафета. Нещо повече,
именно там е посочено и кой и по какъв повод й е представил униформено облекло. В
писмената декларация същата е декларирала и работно време, почивка, както и това,
че заплащането ще бъде по договаряне. Абсурдни и нелогични са твърденията на
двамата свидетели, че К. била в обекта, за да се види с Х.. Тези техни твърдения са в
тотално противоречие с писмените им декларации, попълнени и подписани лично от
тях, което обстоятелство бе потвърдено в с.з, в които К. е декларирала работно време
от 10.00ч, а Х. от 11.00ч. Няма как да се приеме за житейски правдоподобно, че К. е
отишла в обекта, за да се види с приятеля си, един час преди да е започнало работното
му време и до часа на проверката /четири часа по-късно/ да стои в заведението с
фланела с логото на заведението, за да се хареса на управителя с идеята, че ще бъде
наета на работа. Поради горното и съдът не кредитира показанията на тези двама
свидетели в посочените части, като ги възприе като стремеж за осуетяване на
адм.наказателната отговорност реализирана спрямо техния работодател. В останалата
им част показанията се кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.З., частично от показанията на К. и Х. / в кредитираните от съда части/, дадени в
с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, протокол от извършена проверка,
протокол за обявяване на трудово правоотношение и от останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и следва
да бъде разгледана по същество.
4
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.З., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д4ИТ“-Варна, следователно
е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ООД и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото
на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Обстоятелството, че не е бил посочен адресът на лицето установено да престира труд в
обекта, не е от естеството да наруши правото на защита на наказания субект, тъй като
административното обвинение е ясно формулирано.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
5
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по
които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически
6
е било налице трудово правоотношение между работодателя възз. „Лъки Вайнари"
ООД, БУЛСТАТ ********* и лицето М.К., тъй като на 29.06.21г. г. последната е
престирал работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от нея
декларация тя е работила за длъжността сервитьор, с конкретно работно място, работно
време и трудово възнаграждение- по договаряне. Нещо повече видно от показанията на
св.З., от писмената декларация попълнена от К., а и от обясненията на управителя на
дружеството, К. е изпълнявала дейността с униформено облекло на дружеството,
представено от управителя. Съдът по горе в мотивите си посочи защо не кредитира
показанията на К. и Х., че К. не е полагала труд в деня на проверката. Че е полагала
труд в бистрото явства и от попълнената от самата К. декларация, в която същата е
отбелязала, че се обучава, че е обслужила двама клиенти в деня на проверката, както и
че има униформено облекло, представено й от управителя. Св.К. посочи в с.з., че сама
е попълнил декларацията. От изложеното съдът намира, че е следвало между страните
да бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на конкретно
условия на труд- ползвал е униформено облекло, след като е изпълнявал повтарящи се
функции по сервиране, след като е бил зависим от работодателя и е следвало да спазва
определено работно време- от 10.00ч. до 15.00ч., както и трудовата дисциплина в
обекта, то безспорно отношенията е следвало да се уредят посредством трудов договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Лъки Вайнари" ООД,
БУЛСТАТ ********* не се е използвало възможността да сключи с лицето по – горе
срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 29.06.2021г. е допуснало М.К. да
престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение ,
без с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е
изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. Нещо повече, дружеството не е оспорило
констатациите в протокола за обявяване на трудово правоотношение и не е обжалвало
същия пред компетентния съд. Поради което спрямо последното следва да се
реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ, каквото искане се прави в с.з..
7
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2121717/15.07.2021г. , които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол №ПР2121717/15.07.2021г. за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
8
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са разпитани трима свидетели и съдебното
заседание е продължило повече от обичайното за подобен род дела, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 5-гръб договор за
правна защита и съдействие от 16.08.2021 г. и приложеното пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат И.С. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 440 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
9
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност е направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът
дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ
бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата
е 580 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 440
лева е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен дори под минимума на
разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по
делото/. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 308,00 /триста и осем / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 03-014108/27.07.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „Лъки Вайнари"
ООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с.Зайчино ореше,
общ.Нови пазар, обл.Шумен, представлявано от управителя Ж.К.Д. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет
10
хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Лъки Вайнари" ООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление: с.Зайчино ореше, общ.Нови пазар, обл.Шумен, представлявано от
управителя Ж.К.Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от
30,00 /тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№3743/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на „Лъки
Вайнари" ООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с.Зайчино
ореше, общ.Нови пазар, обл.Шумен, представлявано от управителя Ж.К.Д. сумата от
308,00 /триста и осем/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №3743/2021г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11