О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81/26.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 26.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
частно гражданско дело № 63/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 37836/17.12.2019 г. от Г.Й.М. ЕГН **********
против определение № 2365/15.11.2019 г. по в. г. д. № 2269/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив, с което е допълнено, по реда на чл. 248 от ГПК, определение №
2052/08.10.2019 г., като Г.Й.М. е осъден да заплати на Х.С. Ч. ЕГН **********
сумата от 300.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
Моли съда да постанови определение, с което обжалваното да бъде отменено.
Ответникът Х.С. Ч. счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
В. г. д. № 2269/2019 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по жалба вх.
№ 5248/12.08.2019 г. (по описа на РС - Първомай) и вх. № 28483/01.10.2019 г.
(по описа на ОС - Пловдив), подадена от Г.Й.М.. Със същата се обжалват действия
на ДСИ по изпълнително дело № 17/2018 г. по описа на СИС при РС – Първомай,
обективирани в протокол за изпълнение на задължение за предаване на дете от
08.08.2019 г.
С определение № 2052/08.10.2019 г. жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено образуваното по нея производство пред ОС – Пловдив. Този акт на съда
не е обжалван и е влязъл в сила.
С молба вх. № 29875/11.10.2019 г. (л. 30 от делото на ОС) Х.С. Ч. е
отправила до съда искане за допълване на постановеното определение №
2052/08.10.2019 г., като бъде осъден Г.М.Й., да заплати направени по
производството разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева.
С обжалваното определение № 2365/15.11.2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК, е
допълнено определение № 2052/08.10.2019 г., като Г.М.Й. е осъден да заплати на Х.С.
Ч. сумата от 300.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че сключеното между страните споразумение
от 14.09.2019 г. за разпределяне на разноски, сторени по образувани между тях
производства, не касае настоящото, което се явява последващо.
Този извод е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили.
Няма спор, че страните са сключили споразумение от 14.09.2019 г. (л. 35 от
делото на ОС). По силата на чл. 6, ал. 1 от него те са се съгласили, че „всички
съдебни разноски, такси и разходи за адвокати, по всички съдебни спорове между
тях, както и по образуваните, висящите и прекратени изпълнителни дела, ще
останат така, както са ги направили, за тяхна сметка“. Действието на тази
клауза не е поставено под условие или срок. Посочени са в нея изрично „съдебни
разноски“ по „всички съдебни спорове“ и по „образуваните, висящите и прекратени
изпълнителни дела“, като използването на минало време „направили“ предполага
същите да са извършени до датата на подписване на споразумението.
С молбата вх. № 29875/11.10.2019 г. са претендирани разноски в размер на
300.00 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 10.09.2019 г. (л. 21 от делото на ОС). Същите предхождат датата на
споразумението. Действително жалбата е постъпила в ОС – Пловдив на 01.10.2019
г., но производството по нея е започнало на 12.08.2019 г., когато и е даден вх.
№ 5248 по описа на РС – Първомай. Във връзка с отговор и представителство по тази
жалба от 12.08.2019 г. Х. Ч. е уговорила заплащането на 300.00 лева адвокатското
възнаграждение по договора от 10.09.2019 г. От своя страна, посочените разноски,
като сторени в производство по реда на чл. 435 и следващите от ГПК, са не само в
частност „съдебни“, но и включени в обхвата на разноските по изпълнително дело
№ 17/2018 г. по описа на СИС при РС – Първомай. Самото изпълнително дело пък е
образувано от взискателя Х. Ч., поради което се явява извън задължението на Г.М.
по чл. 4, ал. 3 от споразумението.
Налага се извод, че претендираните 300.00 лева за адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019 г. са в обхвата на чл.
6, ал. 1 от постигнатото между страните споразумение от 14.09.2019 г. С него е изключено
приложението на общата разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК за разпределяне на
разноските в гражданския процес и по общата воля на страните, разноските по в.
г. д. № 2269/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, следва да бъдат понесени от тях както
са ги направили.
Не до тези правни изводи е достигнал ОС - Пловдив, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено.
С оглед до тук приетото, не е необходимо разглеждане на жалбата в открито
заседание и произнасяне по направеното в нея искане за откриване на
производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. Не се налага и анализ на представените
към отговора писмени доказателства: декларация с рег. № 344/21.01.2020 г. за
удостоверяване на подписа по описа на Нотариус рег. № . Т. Д. и разписка от
10.09.2019 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2365/15.11.2019 г., постановено по в. г. д. № 2269/2019
г. по описа на ОС – Пловдив, с което по реда на чл. 248 от ГПК, е допълнено определение
№ 2052/08.10.2019 г., като Г.Й.М. ЕГН **********, е осъден да заплати на Х.С. Ч.
ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането реда на чл. 248 от ГПК, направено с молба вх.
№ 29875/11.10.2019 г. от Х.С. Ч. по да бъде допълнено определение №
2052/08.10.2019 г., като Г.Й.М. ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Х.С.
Ч. ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: