О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 714
гр. Пловдив, 02.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
сложи за разглеждане ВЧНД № 896/2020
год. по описа на ПОС, докладвано от съдия Кузманова и за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на Пловдивски районен съд,
постановено на 03.02.2020г. по ЧНД № 7608/2019г., с което е отменено
Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№ 346/2016г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР-Пловдив, водено за престъпление
по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Против определението е постъпила жалба от защитника на
обвиняемия Р.Г.А.-адв.**, с искане за отмяна на същото и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото. Твърди
се, че всички събрани доказателства са били правилно обсъдени от прокурора и не
е налице непълнота на разследването.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на
постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за
установено следното :
Жалбата е подадена от
лице, което има право на това, макар по делото да липсва надлежно връчено
съобщение за уведомяването му, поради което се явяват допустима,
но разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
постановление от 30.09.2019г. Районна прокуратура –Пловдив
е прекратила наказателното производство по досъдебно
производство
№ 346/2016г. по
описа на Четвърто РУ при ОД
МВР-Пловдив, водено срещу Р.Г.А. за
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК,
като е прието, че липсват достатъчно доказателства, установяващи елементите
от състава на престъплението, за което е водено разследването. Направен е
извод, че са налице гражданско-правни отношения, чието неизпълнение следва да
се търси по друг ред. За прекратяване на производството прокурорът се е позовал
на разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, а именно липсата на достатъчно
доказателства.
Първоинстанционният съд е приел, че прокурорският
акт е необоснован и постановен при непълнота на доказателствата, предвид
необходимостта от допълнително разследване и изясняване на спорните по делото
обстоятелства, свързани най-вече с наличието или не на общинска собственост на
посочените в договора за поръчка между обвиняемия и св.Х. административни
адреси. Акцентира се и върху липсата на анализ от страна на прокурора на
характера на подписаните записи на заповед от пострадалите * и * и конкретните
действия на обвиняемия, които са довели до имуществено разпореждане от страна
на пострадалите. Поради това постановлението е отменено, а делото е върнато с
указания за извършване на допълнителни действия по разследване.
Изложените
съображения на районния съд се споделят изцяло от
настоящата съдебна инстанция .
Фактическите изводи на представителя на държавното обвинение, направени въз
основа на събраните до момента гласни и писмени доказателства, съвсем
основателно са били възприети от районния съд. Всъщност, въз основа на така
възприетите от обвинението факти е направен извод за недоказаност на
обвинението, както и изводи за наличие на гражданско-правни отношения между
обвиняемия и пострадалите лица. Настоящата инстанция обаче, напълно споделя
изводите на ПРС, че за да се направят изводи за наличие или липса на
престъпление, то е необходимо да бъде проведено по- детайлно разследване при
по-добра доказателствена обезпеченост по делото, относно наличието на общинска
собственост на посочените в договора с пострадалия * административни адреси, които
обстоятелства са от значение за преценка на началната липса на намерение за
обвързване на обвиняемия по гражданско правен ред. Напълно обосновани са
изводите на първостепенният съд относно възможността за сключването на договори
с измамлива цел, предхождащи извършването на имуществено разпореждане, което е
напълно установимо от данните по делото. Въпрос на прецизен анализ и преценка е
кои действия са довели до възбуждане или до поддържане на заблуждение, или и
двете, какъвто в прокурорския акт липсва.
Не може да бъде споделен извода на прокурора, че липсва посочено основание при даването на
парична сума от пострадалите * и *, и съответно липсва заблуда за имуществено
разпореждане от тяхна страна с тази сума. В този смисъл районният съд, напълно
обосновано е дал отговор, че записа на заповед е абстрактна сделка и за
съществуването й не е необходимо да има основание, в смисъл -защо едната страна
по нея дава определена сума. Това е
въпрос на установяване от доказателствата по делото, а такива в случая са
показанията на пострадалите. Същото е и по отношение договора за поръчка
сключен с пострадалия *-за да се направи извод за чисто гражданско правни
отношения, следва да се отговори на въпроса дали едната страна по договора не е
имала намерение или обективна възможност да изпълни задълженията си. А това
следва да бъде сторено след допълнително събиране на посочените доказателства и
прецизен анализ на всички събрани по делото.
В този смисъл и съобразявайки се с
указанията подробно дадени от състава на районния съд, които настоящата
инстанция напълно възприема, следва да бъде извършено в рамките на досъдебно
производство, допълнително разследване свързано с установяване на факти и
обстоятелства от значение за изясняване на обективния и субективен състав на престъплението
по чл.209, ал.1 от НК. След което е
необходимо да се извърши обективна и пълна оценка на целия събран доказателствен
материал и да се направят законосъобразни изводи по приложението на закона.
Поради всички изложени по-горе съображения въззивната инстанция, намира, че
атакуваното определение на РС-Пловдив е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 202 от 03.02.2020г., постановено по ЧНД № 7608/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.