№ 702
гр. Варна, 25.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000481 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260018/16.05.2022г. на ******ски окръжен съд, постановено по т.д.
№26/2021г. по описа на ШОС, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, седалище град София, е осъден да заплати на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН
**********, адрес в село ********, област ******, сумата 300 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП,
настъпило на *****2020г. около 16:50 ч. на път I-7 *********** в района на с. ********,
общ. ********, обл. ******, по вина на водача на л.а. „********* ******”, с рег. № *******
Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №************************* от 29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г.
до 31.10.2021г., издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2021г. (датата
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане, на основание
чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над присъдените 300 000 лв. до претендирания размер от 600 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената претенция -
18.01.2021г. до окончателното й плащане, както и изцяло иска за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цялата претендирана главница, считано от
08.02.2021г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до окончателното й
плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, са били отхвърлени
1
като неоснователни. В съответствие с това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ю. Х. Н.
е била осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 569 лв., представляваща
сторени по делото разноски, по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Това решение се обжалва от ищцата Ю. Х. Н. в частта му, с която са отхвърлени
предявените от нея искове, с въззивна жалба вх. №260603/20.06.2022г., подадена чрез
пълномощници адвокат Н. Н. Д., ШАК, и адвокат Ж. В. Т., КнАК.
Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД с
въззивна жалба вх. №260608/21.06.2022г. в осъдителната му част за разликата над 100
000 лева до присъдения размер на обезщетението от 300 000 лева, ведно с дължимата лихва,
считано от 18.01.2021г. до окончателното му заплащане.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260
и чл.261 ГПК реквизити.
И двете жалби са подадени чрез пълномощници, за чието упълномощаване по делото
са представени надлежни пълномощни от страните.
С определение №260027/21.07.2022г. ищцата Ю. Н. е освободена от задълЖ.е за
заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което и липсата на внесена
държавна такса в размер на 6 000 лева не съставлява нередовност на въззивната жалба по
смисъла на чл.261, т.4 ГПК. По жалбата на ответното застрахователно дружество дължимата
с оглед обжалвания интерес (200 000 лв.) държавна такса в размер на 4 000 лева е внесена
предварително от задължената страна.
Въззивните жалби са надлежно администрирани, като всяка от насрещната по тях
страна е подала писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за неправилно прилоЖ.е на
закона от първоинстанционния съд – чл.52 ЗЗД, довело и до погрешния му краен извод за
справедливия размер на дължимото обезщетение.
Като акцентира на изключителната тежест на причинените в резултат на деликта
вреди (по вид, обем, продължителност, неблагоприятни прогнози за пълно възстановяване),
които са били надлежно установени процеса със събраните по делото доказателства
(писмени, гласни, експертни заключения), както и на факта, че в случая предявената искова
претенция е за пълно обезщетение за всички неимуществени вреди (в т.ч. и бъдещите
такива), ищцата счита, че пълното им репариране може да се постигне само с присъждането
на обезщетение в равен на претендирания размер от 600 000 лева. Сочи в тази връзка, че
обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено, като следва да
се отчетат и социално-икономическите условия в страната към тази момент (в частност
инфлацията), както и действащите застрахователни лимити към настъпване на увреждащото
2
събитие. Защитните аргументи са обосновани и с конкретно посочена съдебна практика по
прилоЖ.ето на чл.52 ЗЗД.
Според ответника, независимо, че се касае за получени множество тежки травми, като
се има предвид степента на възстановяване на ищцата към момента на предявяване на иска,
справедливият и обоснован размер на дължимото обезщетение за тяхното репариране следва
да се определи в размер на 100 000 лева. Присъждането на по-висок размер би довело до
несъразмерност на обезщетението с оглед установените увреждания и до неоснователно
обогатяване на ищцата. В този смисъл присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 300 000 лева се явява неоснователно завишен. Оспорва като
необоснован и извода на първоинстанционният съд за неоснователност на направеното
възраЖ.е за съпричиняване като твърди, че по делото е било безспорно установено, че в
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП като пътник в катастрофиралия автомобил ищцата е
пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
По идентични съобраЖ.я в подадените отговори всяка от страните оспорва
въззивната жалба на насрещната страна.
От ищцата се оспорва и първоинстанционното решение в частта му относно
отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение за забава по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ
като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че отговорността на
застрахователя за лихви по чл.497 от КЗ е за неговата собствена забава да определи и
изплати дължимото обезщетение, което не попада в покритието по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и не е част от дължимото
застрахователно обезщетение, като тези лихви, ведно с присъдените срещу застрахователя
лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492
КЗ.
За установяване на здравословното състояние на ищцата за периода след
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд с въззивната жалба се
представят писмени доказателства. Касае се за документи, целящи да установят релевантни
за спора обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалваното решение, поради
което същите не са обхванати от преклузията, посочена в чл.266, ал.1 от ГПК и са
допустими за събиране във въззивното производство.
Във връзка с тях е направено и искане да се назначи комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, ортопед-травматолог, съдебен лекар и
невролог, която след запознаване с представената нова медицинска документация да даде
заключение за здравословното състояние на пострадалата към момента и прогнозите за
нейното възстановяване. Това искане следва да се остави без уваЖ.е. Допуснатата,
изслушана и приета в хода на първоинстанционното производство комплексна експертиза се
преценява като достатъчна за установяване на вида и обема на получените телесни
увреждания, тяхното лечение и прогнозното възстановяване.
Във въззивната жалба на ищцата Ю. Х. Н. е направено и искане да се допусне
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза с вещо лице психолог и
3
психиатър за установяване психиатричното, психологично и емоционално състояние на
ищцата след процесното ПТП. Така направеното доказателствено искане съдът намира за
допустимо за събиране във въззивното производство – аргумент от чл.266, ал.3 от ГПК.
Същото е било надлежно заявено от ответника при първоинстанционното разглеждане на
делото, касае релевантни за спора факти, поради което неоснователно и в нарушение на
съдопроизводствените правила е било отказано за събиране. Ето защо исканата експертиза
следва да се допусне за събиране във въззивното производство на разноски на въззивника.
На този етап съдът намира, че не е необходимо същата да се назначава като комплексна, а
задачите следва да се възложат на лекар – психиатър, съобразявайки в тази връзка и
становището на вещите лица по комплексната медицинска експертиза, слушана в
първоинстанционното производство.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №260603/20.06.2022г. по описа
на ШОС на Ю. Х. Н., ЕГН **********, адрес в село ********, област ******, подадена чрез
пълномощници адвокат Н. Н. Д., ШАК, и адвокат Ж. В. Т., КнАК, срещу решение
№260018/16.05.2022г. на ******ски окръжен съд, постановено по т.д. №26/2021г. по описа
на ШОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище град
София, искове за заплащане на обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на ***** обезщетение за обезвреда на
неимуществени вреди 2020г. около 16:50 ч. на път I-7 *********** в района на с. ********,
общ. ********, обл. ******, по вина на водача на л.а. „********* ******”, с рег. № *******
Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №************************* от 29.10.2020г., за разликата над 300 000 лева до
пълния претендиран размер от от 600 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на отправената претенция - 18.01.2021г. до окончателното й плащане, на
основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съотв. чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2
от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, както и изцяло иска за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата претендирана главница,
считано от 08.02.2021г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до
окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №260608/21.06.2022г. по описа
4
на ШОС на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр.
София, подадена чрез пълномощник адвокат С. И., ШАК, срещу решение
№260018/16.05.2022г. на ******ски окръжен съд, постановено по т.д. №26/2021г. по описа
на ШОС, в частта му, с която дружеството – жалбоподател ЗК „Лев инс” АД е осъдено да
заплати на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, адрес в село ********, област ******, сума
над 100 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на *****2020г. около 16:50 ч. на път
I-7 *********** в района на с. ********, общ. ********, обл. ******, по вина на водача на
л.а. „********* ******”, с рег. № ******* Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието
на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №************************* от
29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., издадена от ЗК „Лев инс”
АД, до пълния присъден размер от 300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.01.2021г. (датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й
плащане.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представен с
въззивната жалба на ищцата Ю. Х. Н..
ДОПУСКА съдебно- психиатрична експертиза, със следните задачи:
Вещото лице, след като се запознае с всички относими писмени доказателства,
прилоЖ. по делото, и след личен преглед на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, да даде
заключение относно следното:
1. Налице ли е промяна в психиатричното, психологично и емоционално състояние
на ищцата Ю. Н. след процесното ПТП? В какво се изразява тя, необходими ли са
медикаменти за лечението й и какви са възгледите за пълното й възстановяване и нормален
начин на живот?
2. Налице ли е нарушение на съня, шок, нарушение на други ежедневни дейности при
ищцата Ю. Н. след процесното ПТП, в какво се изразява то?
3. Налице ли са паметови смущения, говорни смущения, психическо заболяване и
има ли риск за психиката на ищцата за в бъдеще? Ако да, какви са техните причини? И как
ще се развият занапред във времето?
4. Налице ли са говорни смущения, ако да, какви са, моля да бъдат описани, от какъв
тип, какво е тяхното развитие във времето, имали риск за ищцата за в бъдеще, в резултата на
какво са те и в какво се изразяват? Ако да, какви са техните причини? И как ще се развият
занапред във времето?
5. Има ли нужда ищцата да посещава и да работи с логопед, ако да, защо, и
абсолютно необходими ли е за нормалното и психично развитие или е по преценка на
5
пострадалия?
6. В какво се изразява установено състояние при ищцата като видимо забавена
психомоторна, емоционално задоволително балансирана, ориентирана автопсихично и
грубо алопсихично, на какво се дължи същото, има ли връзка с претърпяно ПТП, ако да, по
какъв начин?
7. В какво се изразява установения при ищцата забавен мисловен процес,
недостатъчно информативен и когнитивен дефицит? На какво се дължи същото, има ли
връзка с претърпяно ПТП, ако да, по какъв начин?
8. В какво се изразява установена при ищцата Конградна амнезия, нарушения във
фиксационната памет, интелектуален спад и неавтономно поведение? На какво се дължи
същото, има ли връзка с претърпяно ПТП, ако да, по какъв начин?
9. В какво се изразява установения при ищцата тревожно-депресивен синдром? На
какво се дължи същия, има ли връзка с претърпяно ПТП, ако да, по какъв начин?
10. Ищцата осъзнава ли състоянието, в което се намира и как се отнася към същото и
към себе си? Отразява ли се на емоционалното й състояние и отношението към другите?
11. Ищцата осъзнава ли промяната в нейното физическо, психическо и
интелектуално състояние, в което се намира и как се отнася към същото и към себе си?
Отразява ли се на емоционалното й състояние и отношението към другите?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300
лева. Същият е платим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К.Д.К., съдебен експерт, включен в списъка на вещите
лица към Варненски окръжен съд, Клас 3. „Съдебна експертиза на психичното състояние“.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението
си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е доказателственото искане на въззивника Ю. Х. Н., ЕГН
**********, за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.12.2022г. от 14,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници
като им се връчат и преписи от настоящото определение и от отговора на насрещната страна
на въззивната им жалба.
6
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7