Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
в. гр. дело № 7970 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника
в първоинстанционното производство „Ч.Е.Б.“ АД, чрез юрк. Ал. В., с пълномощно
към въззивната жалба, срещу решение № 79525/30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61468/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е уважен предявеният от „М.С.И.“ ООД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 3809.99 лв., начислена
за периода 24.05.2018 г. – 28.08.2018 г. ел. енергия, за която е издадена
фактура № **********/31.08.2018 г. въз основа на констативен протокол №
3024298/21.08.2018 г.
В постъпилата въззивна жалба се
излагат съображения, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като при
постановяването му СРС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния
закон, с оглед на което жалбоподателят счита, че следва да бъде отменено
изцяло. Неправилно били преценени събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, с оглед което съдът достигнал до неправилни правни изводи, че за
ответника не възникнало право да извърши едностранно корекция на сметката за
електроенергия за процесния период, дължима от потребителя – ищец по делото.
Съдът неправилно интерпретирал заключението на вещото лице по СТЕ, както и не
съобразил актуалната съдебна практика по аналогични въпроси. Манипулациите
върху софтуера на електромера били безспорно установени по делото, обратно на
възприетото с решението от първостепенния съд. Искането до въззивната инстанция
е да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови такова, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба от „М.С.И.“ ООД, чрез адв. Д.Д., с който се поддържа, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи –
неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. В заключение се
обобщава, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникъ не е
доказал в производството, че за него е възникнало правото едностранно да
извърши корекция на дължимите от ищеца суми за електроенергия за процесния период,
с оглед което СРС е уважил предявения иск. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване
недължимост на сума от 3809,99 лв., за периода 24.05.2018 г. до
28.08.2018 г., представляваща стойност на корекция на електрическа енергия по
Фактура № **********/31.08.2018 г. по партида с клиентски номер 21003266023, за
обект в гр. Монтана, бул. „********.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ответникът
- „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период е
извършено след съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС не е
било спорно и обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за
периода. От доказателствата по делото се
установява, че при проверка на обекта, находящ се в гр. Монтана, бул. „********, е съставен Констативен протокол №
3024298 от 21.08.2018 г., от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, подписан
от трима служители на „Ч.Р.Б.“ АД.
КП не е подписан от потребител. В него е
констатирано, че пломбата на щита, както и пломбата на клемния блок са
отваряни, че пломбите на големия капак два броя фирмени са отваряни,
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов, редовен по БДС. Според
заключението
на приетата пред СРС
съдебно
– техническа експертиза се установява, че
преизчисляването на сметката на абоната е математически вярно и съответства на
одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във
връзка с осъществяване на самата проверка пред СРС са разпитани свидетелите А.А.–
служител във „Ч.Р.Б.“ АД, участвал
в извършването на проверката, и свидетелят И.И., служител на дружеството „ЧЕЗ Разпределение“ АД, извършил
проверката, които потвърждават изложеното в констативния протокол.
Не се установява потребителят да е
уведомен предварително за извършване на проверката. Ответникът е изпратил писмо до потребителя на 30.08.2018 г. - след извършване на
корекцията, че е извършена такава на сметката, която следва да се заплати.
Спорът пренесен и в настоящото производство касае основно
въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия,
определена по извършената корекция на сметката на ищеца.
Настоящият състав споделя крайния извод на СРС, че при доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът да му дължи исковата сума на основание
ПИКЕЕ, приети по силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице средство за търговско
измерване, което отчита количеството потребена енергия в рамките на допустимата
грешка с оглед протокола от проведената в БИМ експертиза и констативния
протокол от извършената на място проверка. Приел е, че по делото не се установява
наличието на законово предвидената хипотеза, даваща основание за извършване на
едностранна корекция – неизмерване на енергия от електромера, както и не се
установява категоричен извод за намесата в софтуера на електромера да води до
различно отчитане на потребяваната електрическа енергия, тъй като от
заключението на СТЕ се установява, че електромерът мери в класа си на точност,
но с промяна на формата на записа, като е налице липса на категоричност в
извода на вещото лице, доколкото същото заявява, че е възможно електромерът да
е отчитал правилно, но е възможно да е отчитал и неправилно, която липса на
категоричност първоинстанционният съд е приел, че не може да се отнесе във
вреда на потребителя и да обоснове дължимост на начислената сума.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и
с мотиви, различни от тези на първостепенния съд.
След
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ,
урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 от чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва, че по силата на делегацията на ЗЕ е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и
на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки - предвиждане на ред
за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
Второто
условие е реализирано, след влизането в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г.,
в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не се установява да е
реализирано първото условие. Въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС,
че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за
предстоящата корекция на сметки. Относно необходимостта от едновременното
наличие на посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След
като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал да е съобразил
действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва че той не е
изпълнил вмененото му със закон задължение, а предвидената в ЗЕ процедура не е
завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Въззивният
съд намира, че реализирането на двете условия е предвидено от законодателя като
вид гаранция за защита правата на потребителя, който следва да е уведомен, че
ще се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на
тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.
Допълнителен
аргумент в тази посоча е обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са
собствени на оператора на
електропреносната мрежа („Ч.Р.Б.“
АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той
не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на жалбоподателя, според
настоящият състав, действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не съдържат клауза, която да
урежда реда за уведомяване на клиента, че
ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при
констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел.
енергия.
По възраженията на ответника в жалбата, че СРС не се е
произнесъл по доводите му в посочения смисъл, въззивният състав намира, че в
чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е предвидено единствено, че в
случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя
справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя
за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в предходната норма :
че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и
съставен констативен протокол.
Въззивният състав намира, че тези норми не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на
доставчика във връзка с извършването на корекции на сметките на потребителите,
предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверки за точното
измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по
реда на ПИКЕЕ, е задължително условие. Идеята на законодателя е именно да се
гарантират правата на потребителите.
Освен
изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат
правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел.
енергия за минал период от време, без действителната консумация да бъде
установена. ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по които да се
отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, но не й правомощия да въвежда
обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност
може да се уреди само по силата на закон или по изрична
законова делегация, не с подзаконов нормативен акт, какъвто е ПИКЕЕ.
В
заключение въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че корекцията на
сметката на абоната е извършена без да е налице основание за това.
В заключение и след като ответникът не е установил пълно и
главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на потребителя -
ищец, в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че отрицателния
установителен иск за недължимост на сумата по корекцията е основателен. При
този решаващ извод, без значение за спора са въпросите относно конкретния
размер на сумата по извършената корекция и дали тя е определена математически
вярно.
Като
съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи изводи на двете инстанции
съвпадат, решението следва да се потвърди. Същият извод се налага и в частта по
присъдените на ищеца разноските, които са съобразени с доказателствата за
направени разноски пред СРС.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има ищеца.
Той не е представил доказателства за сторени във въззивното производство
разноски, поради което не са налице предпоставки за присъждането на такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 79525/30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61468/2018 г. по описа на СРС, 40 състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.