Р Е
Ш Е Н И Е № 3008
гр. Пловдив, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на десети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14613 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е
предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника А.М.А., че последният дължи на ищеца сумата от 833,95 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 04.06.2014 г. – 28.02.2018 г. за обект, находящ се в гр. *****,
както и мораторна лихва в размер на 116,60 лв. за периода 31.08.2014 г. –
28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
22.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 3605/20.04.2018 г. по ч.гр.д. №
4700 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, I бр.с.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на
собственик на водоснабден недвижим имот. Посочва, че в имота на потребителя има
монтирано измервателно устройство, посредством чиито показания се е извършвал
отчетът в имота, като в картотеката на дружеството монтираното измервателно
устройство фигурирало под № *****. Твърди, че отчетът в имотът бил извършван
при условията на неизправно измервателно устройство съгласно разпоредбите на
чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР. Ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 4700/2018 г. ПРС, I бр.с. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е
възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.М.А.. Същият не се явява в
откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия
едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на
заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество в откритото съдебно заседание, както в исковата молба, така
и в молба от 18.04.2019 г. прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на
основание чл.40, ал.2 ГПК, видно от призовка – л.118 от делото. Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна чрез лице от домашно,
съгласно да получи съобщението – л.81 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, опис на
фактури, опис на сметки за лихви по делото, копия от карнет, общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, се прави изводът за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75
лв. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25
лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 75 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 833,95 лв., представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
04.06.2014 г. – 28.02.2018 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и обезщетение
за забава в размер на 116,60 лв. за
периода 31.08.2014 г. – 28.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3605/20.04.2018 г. по ч.гр.д. № 4700 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, I бр.с.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) –
разноски пред първата инстанция за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 4700 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на РС
Пловдив, I бр. състав, ведно с приложеното за
послужване ч.гр.д. № 4700 по описа за 2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.