№ 133
гр. Ихтиман, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200448 по описа за 2024 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление село *, с управител *, чрез юрисконсулт *, против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С наказателното постановление
на жалбоподателя юридическо лице, на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във вр. ал. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
Жалбата, ведно с административната преписка, са постъпили в съда на 14.08.2024 г. С
жалбата се посочват подробни съображения, според които електронният фиш е
незаконосъобразен, като се настоява същият да бъде отменен.
В проведеното открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител, като преди това от юрисконсулт * /с пълномощно на лист 7/ е постъпила
молба, в която са изложени и съображения по съществото на производството.
В последното съдебно заседание се явява процесуален представител на наказващия
орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – юрисконсулт К. /с пълномощно на лист 52/, която
оспорва депозираната жалба срещу електронния фиш и моли последният да бъде потвърден.
Районна прокуратура – Самоков, Териториално поделение – Ихтиман не изразява
становище по случая.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице,
спрямо което е издаден оспореният електронен фиш, в установения от закона срок и същата
е депозирана пред надлежния съд.
От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната
фактическа обстановка, а именно:
На 19.04.2023 г., в 15:11 часа, е установено нарушение №
FA7BB90DEE812228E053031F160A5C09, извършено с ППС влекач МАН ТГХ, с рег. номер
1
*, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, като нарушението е установено в община Костенец, за движение по път А-1
км. 54+150, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.
54+150.
Фактическа обстановка като горепосочената е описана и в издадения и оспорен
електронен фиш, като в електронния фиш е посочено, че на дружеството, на основание чл.
102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лева.
От материалите по делото, в това число и от приобщения препис от административна
преписка, част от която са разпечатка от доклад от електронна система за събиране на пътни
такси и два броя снимки /статични изображения/ се установява посочената по-горе
фактическа обстановка.
В същото време от материалите по делото не се установява на 19.04.2023 г.
процесниото превозно средство да е преминало през други участъци от пътната
инфраструктура на страна, без да е била заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с
което да са издадени и други доклади от електронната система и да са направени други
статични изображения. От съдържанието на Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, НТУ /лист 30 и лист 54/ се установява, че
неплатената сума във връзка с твърдяното нарушение, извършено при движение на
процесното превозно средство, възлиза на 2.73 лева. Подобна информация се съдържа и в
писмо от АПИ, находящо се на лист 53 от делото. От приложението към становището /лист
31 и лист 55/ е видно, че на 19.04.2023 г. превозното средство, посочено в електронния фиш,
е било отчетено на други сегменти от националната пътна мрежа. В представеното към
посоченото по-горе Становището приложение /лист 31 и лист 55/, което приложение
съдържа данни за движение на ППС, е отразено, че процесният автомобил е бил засечен на
други сегменти на дата 19.04.2023 г., като действително не се установява в 15:11 часа да е
засечен. Това идва да покаже, че само в 15:11 часа е пропуснато подаване на декларация.
Тоест, не може да се направи извод, че през целия ден, респективно – през целия маршрут в
Република България или че през продължителен период от време превозното средство е
било управлявано и се е движило по пътищата на страната в нарушение на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗП и на наредбата, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. По този начин се
установява, че неподадената декларация в 15:11 часа е изолиран /единичен/ случай.
За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
2
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9,
като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на
основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси.
Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е разписано, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лева, глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.
Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП гласи, че, ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лева.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процесният административен
акт – електронен фиш, съдържа неточности и непълноти. Следва да се посочи, че в същия е
описана фактическата обстановка, а така също са посочени разпоредбите на закона, които са
нарушени според наказващия органа, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено
нарушението, кое е санкционираното лице и какъв е размерът на наложената имуществена
санкция. От значение е това, че съдържанието на електронния фиш отговаря на
изискванията на чл. чл. 189ж, ал. 1, изречение второ от ЗДвП. Съдебният състав не споделя
и възражението, според което нарушение, като описаното в електронния фиш, не може да
бъде санкционирано посредством издаването на електронен фиш. От текста на чл. 189ж, ал.
7 от ЗДвП, а така също и от текста на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да се направи извод и че
по отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да се издаде електронен фиш, с
който нарушителите да бъдат санкционирани. В този смисъл е Решение № 922 от 12.07.2024
3
г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г.
В същото врече, обаче, съдът счита, че оспореният електронен фиш подлежи на
отмяна, а съображенията за това са следните:
Както бе посочено, от материалите по делото става ясно, че за процесното превозно
средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент /само в един
участък/, а именно – на 19.04.2023 г., в 15:11 часа, на път А-1, км. 54+150, която такса
възлиза на 2.73 лева.
Следва да се отбележи, че в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а и в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е
предвидена имуществена санкция във фиксиран размер, а именно – 2500 лева. Така
предвиденият от законодателя фиксиран размер на санкцията не дава възможност на
наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи
пропорционална, съответна и справедлива административна санкция, която да отговаря и на
размера на неплатената тол такса. В същото време текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда,
че за нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Именно в нормата на чл.
28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за маловажен случай административно
наказание не се налага.
От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C-
497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а
от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл,
че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. По този начин от съдържаноето на решението на СЕС може да се направи
извод, че нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на
практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и
характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В този смисъл са и
мотивите към Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
279/2024 г., Решение № 750 от 11.06.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 280/2024
г., Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г. и
Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г.
Също така, независимо от наложената имуществена санкция, юридическото лице,
посредством оспорения електронен фиш, е задължено да заплати и такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП, която такса е изчислена в размер на 119 лева. Не става ясно, обаче, в конкретния случай
как точно е изчислен размерът на таксата от 119 лева и кои са били отправните точки, които
са използвани за изчисляването й.
Предвид всичко изложено дотук, съдебният състав стига до извода, че наложеното с
оспорения електронен фиш административно наказание противоречи на изискванията за
пропорционалност, въведени включително и с практиката на СЕС посредством решението
по Дело C-497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, което обстоятелство е
основание за неговата отмяна.
Отделно от горното, процесното деяние може да се приеме и за малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма би могла да намери приложение в
административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
11 от ЗАНН. В контекста на чл. 9, ал. 2 от НК при наличие на малозначителното деяние не е
налице административно нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен на
4
обществена опасност поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е
явно незначителна и заради това не може да се квалифицира като административно
нарушение. В настоящия случай става ясно, че превозното средство не е преминало през
територията на страната без за него да са заплатени дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
само в един участък /по отношение на един сегмент/ не е била изпратена декларация за
отчет, като дължимата такса за този сегмент е била 2.73 лева. Всичко това идва да покаже, че
въпросното деяние се отличава с малозначителност, поради което не подлежи на
санкциониране по административен ред, което налага отмяна на оспорения електронен
фиш.. В горния смисъл са част от мотивите на Решение № 1511 от 5.12.2023 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 960/2023 г.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е извърши съдебни
разноски, като същия е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение
посредством списък с разноски на лист 41, приложен към молбата от 02.09.2024 г., в която
молба накрая също е поискано присъждане на сторените в производството разноски.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдебният състав приема, че
справедливо юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на лицето,
подало жалбата и представлявано от юрисконсулт, е такова, в размер на 100 лева. Именно
тази сума следва да бъде заплатена от наказващия орган на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление село *, с управител *, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5