Р Е Ш Е Н И Е
№ 4462
гр. Варна, 03.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х. И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12061 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от Н.М.В., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му
адв.Н.С. – АК Варна срещу „Портови флот 99“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, Индустриална зона Орион 1, ет.6, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, с които се иска:
- Да бъде признато за незаконно
уволнението извършено със Заповед № ***г. на управителя на „Портови флот 99“
ЕООД и да бъде отменено същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- Да бъде възстановен ищеца на предишната
работа – на длъжност „***“ в ответното дружество на основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ;
- Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца парично обезщетение в размер на *** лв. за времето, през което е останал
без работа поради незаконно уволнение, в периода от *** г. до *** г., на
основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че работел на длъжност „***“ на всички кораби на ответното дружество, базирани в пристанищата на Варненски регион. На ***г. ищеца получил Заповед № ***г. на управителя на ответното дружество, с която се прекратявало трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено „когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“.
Ищецът поддържа, че уволнението и заповедта, с която е извършено са незаконосъобразни, тъй като заповедта била немотивирана, не било посочено дали трудовото правоотношение се прекратява поради липса на образование или поради липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, а освен това на ищеца не била връчвана длъжността характеристика, в която да са въведени нови изисквания за заемане на длъжността, на които той да не отговаря. При издаване на заповедта била нарушена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като било извършено уволнение при липса на предпоставките за това.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност и неоснователни. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на ищеца на ***г. в домът му, при отказ на работника да получи заповедта, който бил удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което и исковете се явявали предявени след изтичане на 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Твърди се още, че при извършена проверка в Дирекция „Морска администрация“ – Варна от ръководството на „Портови флот 99“ ЕООД на 15.12.2016г. било установено, че сертификатът за правоспособност на Н.М.В. за заеманата от него длъжност „***“ е с изтекъл срок на ***г., а без такъв сертификат било изключено ищецът да изпълнява длъжността си, съгласно Наредба №6 от 05.04.2012г. за компетентността на морските лица в Република България. Съгласно чл.86, ал.1 от посочената наредба, придобиването и обновяването на такъв сертификат е лично задължение на всяко морско лице. Със заповед № ***г. ищеца бил незабавно отстранен от длъжността, като в заповедта подробно били описани фактическите основания за отстраняването му, а след като било изяснено, че ищецът не е предприел действия за придобиване на актуален сертификат била издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Тъй като условието ищецът да е притежава свидетелство за правоспособност било установено с нормативен акт, не било необходимо при всяко изтичане срока на правоспособността да се връчва нова длъжностна характеристика.
Наличието на неправоспособен член на екипажа на влекач на ответното дружество можело да доведе до изключително тежки последици за дружеството, поради което не можело да се приеме, че работодателя не е постъпил добросъвестно при уволнението на ищеца.
Ответника прави доказателствени искания, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че ищеца е работел при ответното дружество на длъжност
„***“, като към исковата молба е приложено допълнително споразумение от ***г.
към трудов договор № ***г., както и длъжността характеристика за същата
длъжност връчена на ищеца на ***г. /л.6-7/.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ***г. на управителя на
ответното дружество, с посочено основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и причини
„когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Спорен
между страните е моментът на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С
исковата молба ищеца е представил надлежно заверено за вярност копие от
заповедта с посочена дата на връчване ***г. и дописано под него „***“ и положен
подпис от ищеца /л.5/.
С отговора
на исковата молба са представени заверени за вярност копия от същата заповед,
както и от Предизвестие № ***г. отправено от ответното дружество до ищеца, че
след изтичане на 30-дневен срок от получаване на предизвестието ще бъде освободен
от заеманата длъжност на основание чл.326, ал.1, т.6 КТ и Заповед № ***г. за
отстраняване на ищеца от заеманата длъжност до изясняване въпроса за
притежаваната от него правоспособност. И трите документа са оформени като
връчени на ищеца на ***г. при отказ на работника да получи заповедта
удостоверен с подписите на двама свидетели
Ж.Й.С. и И.П.П. /л.19-22/.
Ответника
е представил доказателства, че с молби на ищеца от ***г. и ***г. е искано
издаване на копия от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
/л.23-27/.
Представено
е и копие от товарителница, в което е отбелязано, че на ***г. заповедта за
отстраняване ищеца от заеманата длъжност, предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са изпратени до ищеца на ***г., но при извършени от куриер две
посещения на адрес гр.*** ищеца не е открит /л.37/.
Ищеца
е представил и заверено за вярност копие от свидетелство за правоспособност на
ищеца, издадено съгласно разпоредбите на Наредба №6 за компетентността на
морските лица в Република България и изискванията на Международната конвенция
за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от
1978г., както е изменена. В представеното копие е посочена дата на издаване на
свидетелството ***г. и дата на валидност на същото ***г. /л.28/.
За
установяване размера по отношение на исковата претенция с правно основание чл.225,
ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
В
заключението си вещото лице дава два варианта на дължимото възнаграждение в
зависимост дали допълнителното ежемесечно трудово възнаграждение за постигнати
резултати бъде прието за възнаграждение с постоянен характер. При изслушването
вещото лице посочва, че тези възнаграждения в ответното дружество имали
постоянен характер като изплащане, но с различен размер, като можело и този
размер да е нула, ако няма резултати.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.39-44/.
За
изясняване на един от основните спорни моментни между страните по делото, а
именно момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите М.П.А. воден от ищеца и Ж.Й.С. и И.П.П., водени от ответника.
В
показанията си свидетеля А. твърди, че познава ищеца от ***г. и поставял
изолация на къщата му. През м. ***г. ищеца бил в болничен, а свидетеля заедно с
колегата си С.Г. сменяли врачански камък по оградата на имота на ищеца. Пред имота
спряла кола с двама мъже и една жена, които казали, че търсят Н.В.. Ищеца
излязъл от къщата и на улицата, пред пътната врата провел разговор, като
свидетеля не си спомня с кой точно е разговарял ищеца. Свидетеля продължил
работата си, като не чул какво си говорят ищеца и другите лица и не видял да
дават документи на ищеца. След като разговора приключил ищеца бил леко ядосан и
казал, че го карали да подписва по взаимно съгласие, а той казал, че е в
болничен и ще се видят в съда и не подписал нищо.
Свидетеля
С. заявява, че работи в ответното дружество като ръководител служба
„Навигационно осигуряване“ и познава ищеца от много години. Твърди, че на ***г.
управителя на ответното дружество го изпратил заедно с И.П. заемащ длъжност „***“
и М.Ж. заемаща длъжност „***“ да връчат документи за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Когато отишли до дома на ищеца, свидетеля му казал, че
носят документи, но ищеца отказал да погледне документите и да приеме същите. В
двора на имота имало други хора, но те били далеч и не било възможно да чуят за
какво си говорят свидетеля и ищеца. Свидетеля казал на ищеца, че носи документи
за освобождаване, предизвестие, заповед, но ищеца казал, че няма да подписва
нищо. Свидетеля се подписал на трите документа за отказа на ищеца да получи
документите, като това се случило на същият ден в стаята на „***“. Сертификата
за правоспособност на ищеца бил изтекъл
през месец ***г. и в дружеството имало система за контрол за сроковете за
изтичане на сертификатите. Отговорните капитани имали таблица със срокове кога
изтичат сертификатите на членовете на екипажа. В разговор с отговорния капитан,
последният казал на свидетеля, че на няколко пъти е предупреждавал ищеца да
отиде да си поднови документа, но той не го направил.
В
показанията си свидетеля П. посочва, че работи като *** в ответното
дружество и не познава лично ищеца. В
края на м. ***г. свидетеля трябвало да откара Ж. и М. до адреса на ищеца за да
връчат някакви документи. Ищеца в дома си и провел разговор с Ж., който се
опитал да връчи документите на ищеца, но последния отказал да ги получи.
Свидетеля твърди, че лично е чул ищеца да отказва да получи документите, тъй
като бил в болнични и нямало да разпише документите докато не изтекат
болничните. След това свидетеля и другите служители на ответното дружество се
качили в колата и се прибрали в офиса на дружеството където свидетеля се
подписал в трите документа за да удостовери, че ищеца отказва да ги получи.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите П. и С. като дадени под страх от
наказателна отговорност за лично и непосредствено възприети от свидетелите
факти и обстоятелства, както и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства. Посещението на тримата служители на ответното дружество в дома
на ищеца се потвърждава и от показанията на свидетеля А., а отново от неговите
показания се потвърждава и отказа на ищеца да получи документите докато е в
болнични.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед своевременно направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтичане на давностния срок по чл.358, ал. 1, т.2 КТ за предявяване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ от съществено значение за разрешаване на спора между страните е датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Давностния срок за предявяване на посочените искове е двумесечен, считано от деня, в който на работника е връчена съответната заповед, като съществуващото в съдебната практика противоречие относно кой е приложимия давностен срок за предявяване на иск за възстановяване на предишната работа с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е преодоляно с постановяване на Тълкувателно решение №1/2014 по т.д. №1/2014г. по описа на ОСГК на ВКС.
Исковата молба е подадена от ищеца на ***г., поради което и за да е спазен предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ давностен срок за предявяване на исковете, то заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е връчена на ищеца след ***г.
В исковата молба ищеца твърди, че е получил заповедта на ***г., за което обстоятелство представя писмо от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна от ***г.
Това твърдение на ищеца се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.
На първо място с отговора на исковата молба ответника е представил доказателства за връчване на работника на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение извършено на ***г. при отказ на ищеца да получи заповедта, който отказ е надлежно удостоверен от подписите на двама свидетели на отказа. Описаното в заповедта се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, от чиито показания се установява, че действително на посочената дата трима служители на ответното дружество са посетили ищеца и са опитали да му връчат документи. Свидетелите П. и С. потвърждават, че лично са възприели отказа на ищеца да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Извършеното от свидетелите удостоверяване на отказа в същия ден, но не пред дома на ищеца, а в офиса на дружеството, настоящия съдебен състав намира за надлежно оформено. Показанията на св. А. също потвърждават посещението на служители на ответника в дома на ищеца и отказ на ищеца да подпише документи, които ищеца споделил на свидетеля, че били „по взаимно съгласие“, поради което и показанията на водения от ищеца свидетел не могат да послужат за опровергаване на събраните по делото писмени и гласни доказателства за отказ на ищеца да получи документите, а потвърждават същите.
На следващо място от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че полученото от ищеца на ***г. копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадено въз основа на негова молба от ***г. за представяне на документа пред други институции. Давностния срок по чл.358 КТ започва да тече при връчване на заповедта на работника, като е без значения дали в последствие също са му връчвани копия от заповедта и не започва да тече нов срок след всяко следващо връчване на копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Дори обаче да не се кредитират показанията на водените от ответника свидетели и удостоверения от тях отказ на ищеца да получи документите на ***., то от представеното от ищеца копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че ищеца е получил същата много преди ***г. В представеното с исковата молба копие от оспорената заповед е посочена дата на връчване ***г., а под нея саморъчно е изписано връчване на заповедта на ***г. и е положен подпис на ищеца, поради което и дори и да не се кредитират показанията на свидетелите ***г. би могла да е най-късната дата, на която ищеца е получил копие от заповедта. Истинността на представения документ носещ подписа на ищеца не е оспорена по делото, поради което и ***г. е най-късната дата, на която може да се приеме, че ищеца е получил заповедта.
Предвид гореизложеното и с оглед предявяването на исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, то същите следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Неспазването на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска не води до недопустимост на предявения иск, а има за последица отхвърляне на иска като погасен по давност, с оглед характера на предвидените в посочената разпоредба срокове, а именно давностни, а не преклузивни.
Предпоставка за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ е уволнението да бъде признато за незаконно и винаги при отхвърляне на иска за признаване на уволнението за незаконно предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане на работа, поради незаконното уволнение ще се явява неоснователен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният списък на разноските и доказателствата към същият. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.В., с ЕГН ********** *** срещу „Портови флот 99“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Орион 1, ет.6 искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ да бъде признато за незаконно уволнението извършено със Заповед № ***г. на управителя на „Портови флот 99“ ЕООД и да бъде отменено същото и да бъде възстановен ищеца на предишната работа – на длъжност „***“ в ответното дружество, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.В., с ЕГН ********** *** срещу „Портови флот 99“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Орион 1, ет.6 иск с правно основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на *** лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, в периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.М.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Портови флот 99“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Орион 1, ет.6 сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 06.11.2017г. –
датата посочена за обявяване на решението, на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: