Решение по дело №50/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 67
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700050
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

                         

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                       

            

             67                03.04.2023 година     град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА 

 

при секретар Пенка Маринова                

и с участието на прокурор Гриша Мавров                                                   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 50 по описа  за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Д.В.Д. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.П. ***, против Решение № 535 от 07.12.2022 г., постановено по АНД № 2426/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменен електронен фиш серия К № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че въпреки правилно направената от въззивния съд констатация, че в електронния фиш не е дадена правна квалификация на нарушението, съдът недопустимо е санирал този порок. Обосновава, че доколкото не е налице хипотезата на неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен  в електронния фиш приложим закон, постановеното от съда изменение на електронния фиш на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гл.т на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и абсолютно основание за отмяна на акта независимо от факта на установеното нарушение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.      

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

           

           Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

   Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.В.Д. ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на Д.Д. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 27.06.2022г., в 21.16 ч, в  гр. Стара Загора, бул. “Св. П. Евтимий“, кв. „К. Ганчев“, до бензиностанция „Круиз“, в посока центъра на града, при ограничение на скоростта от 50 км/ч е установено извършване на нарушение при управление на МПС *****с рег. № ***** с установена скорост на движение от 71км/ч, при превишена стойност на скоростта 23 км/ч и отчетен километров толеранс - 3км, като извършеното нарушение е заснето с АТСС (ARH CAM S1) – автоматизирано техническо средство 11443b2. Посочено е в електронния фиш, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5266218.  

           

   Въз основа на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение при управление на МПС *****с рег. № ***** - управление при превишение на разрешената скорост с 23 км/ч на посочените в ЕФ дата и място, се явява установено по безспорен и несъмнен начин, но нито е обосновано, нито е доказано, че нарушението е извършено в хипотезата на повторност като основание за налагане на административна санкция по чл.182, ал.4 от ЗДвП. Приел е, че обстоятелството, че в ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението, в случая не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от изложената в ЕФ фактическа обстановка се определя приложимата санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лева,  явяваща се по-благоприятна за нарушителя от разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на която основание на Д. Д. е наложена глоба 200 лева. С оглед на което е прието, че е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 във вр. с ал. 7, т.1 от ЗАНН, даваща възможност съдът да измени ЕФ, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и е постановил изменение на ЕФ серия К, № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.В.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. 

 

          Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Съгласно нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. Съдът е констатирал и че в ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението, но необосновано и неправилно е приел, че в случая това не представлява съществено процесуално нарушение, по съображения, че от изложената в ЕФ фактическа обстановка се определя приложимата санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, и е преквалифицирал нарушението в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, вкл. да измени ЕФ, като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административно наказващият орган бе извършил привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от административно наказващия правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гл.т на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочената от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по т.д № 1/ 2020г., І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. С оглед на което не е било налице и основанието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН за постановеното от Старозагорския районен съд изменение на ЕФ серия К, № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на ЕФ административнонаказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт независимо от факта на установеното нарушение.

           По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора.

 

           Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1  от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.В.Д. сумата от 700 лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

   ОТМЕНЯ изцяло Решение № 535 от 07.12.2022г., постановено по АНД № 2426/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6109229  на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на Д.В.Д. ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.  

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.В.Д. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                       2.