Решение по дело №1172/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260024
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20204210201172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

р  е  ш  е  н  и  е

гр. Габрово, 18.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

при участието на секретаря Ягода Лесичарска и прокурора ..., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 1172 по описа за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Приозводство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й.И.О., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 34/23.04.2019 година на Началника на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето.

         В жалбата самият Й.О., а пред настоящия състав – неговият защитник адв. Г. от ГАК, не оспорват сочената от АНО фактология, но молят за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради липса на материална компетентност на неговия издател, неясно и неточно описание на вмененото нарушение и наличието на предпоставки за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед възрастта на непълнолетното лице, установяването му в непосредствена близост до дома на неговата баба и липсата на каквито и да е вредни последци от процесното деяние.  Претендира се и присъждане на направените разноски.

Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от  Заповед № 264з-1387 от 31.05.2019 г. на Директора на ОД на МВР - Габрово, съгласно която съответният началник на отдел „Охранителна полиция” е оправомощен да издава наказателни постановения за установени нарушения на Закона за закрила на детето, което прави несъстоятелно възражението на защитата в противна насока.

На 14.04.2019 г. около 00:20 ч. полицейският служител от РУ- Габрово Н.С. заедно със свои колеги от жандармерията установили на ул. „Климент Охридски” срещу № 20 в гр. Габрово три непълнолетни лица, вкл. и сина на жалбоподателя – И.Й.О., ЕГН: **********, който не бил придружаван от своя баща или от друго пълнолетно лице. След изготвена докладна записка, служителите на АНО А.М., Н.С. и Д.Ш. съставили против жалбоподателя АУАН № 34/15.04.2019 г. за установеното нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Й.О. на 15.12.2020 г., като на 21.12.2020 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Възприетата по – горе фактология почива на съвкупния анализ на събраните по делото основно гласни по своя правен характер доказателства, а и като цяло не е предмет на оспорване. Разпитаният като свидетел Н.С. изложи пред настоящия съдебен състав личните си възприятия относно установеното от него местонахождение на непълнолетния И.Й.О. на обществено място след 22:00 ч., а именно - около 00:20 ч. на 14.04.2019 г. на ул. „Климент Охридски” срещу № 20 в гр. Габрово, непридружен от своя баща и настоящ жалбоподател, и без последният да му е осигурил друг пълнолетен придружител в разрез с императива на чл. 8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето. Самото нарушение е очертано по един достатъчно ясен и точен начин, като му е дадена и коректна правна квалификация. Нормите на чл. 8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето създават неделимо задължение за своите адресати – лично да придружават съответния непълнолетен на обществени места след 22:00 ч., или, при невъзможност, да му осигурят пълнолетен дееспособен придружител. Т.е. законовият императив е един и насочен към наличие на пълнолетен придружител /родител или друго дееспособно лице/ на всеки непълнолетен на обществено място след 22:00 ч., и именно спрямо това задължение и в двете му императивни проявни форми в случая жалбоподателят е проявил виновна пасивност. Несъстоятелно е и твърдението, че местонахождението на непълнолетното лице пред жилищен блок не може да се определи като „обществено място” -  напротив, касае се за общодостъпна градска част, безспорно попадаща в посочената категория.

Съдът обаче разглежда като основателно последното наведено от Й.О. възражение, а именно това за наличието на предпоставки за квалифициране на процесното деяние като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото категорично разкрива изключително ниска степен на обществена опасност. Синът на жалбоподателя към процесната дата е бил на 17 години и 10 месеца, установен е в непосредствена близост до дома на баба си, където единствено е разговарял със свои приятели. Ето защо наказание дори и в определения минимален размер е неоправдано и несправедливо от законова гледна точка и според съда би противоречало на която и да е от целите по чл. 12 от ЗАНН. По горните съображения извършеното деяние категорично представлява „маловажен” случай по смисъла и духа на чл. 28 от ЗАНН и не е следвало да бъде санкционирано. Вместо нарушителят да бъде предупреден, АНО е издал атакуваното Наказателно постановление, което обаче с оглед гореизложеното се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.

Претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски не може да бъде уважена, тъй като в представеното по делото пълномощно липсват доказателства за уговорен и заплатен от него хонорар на адв. Г. за осъществената защита.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 34/23.04.2019 година на Началника на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето на Й.И.О., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: