Р Е
Ш Е Н
И Е № 260022
гр.Пещера,04.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №752 по описа на Съда за 2020г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, е депозирал срещу Д.П.П., ЕГН ********** *** искова молба , в която твърди, че на 10.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който
вземането на „Микро Кредит" АД срещу Д.П.П., произтичащо от договор за
паричен заем 5332- 00014405 е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД. „Агенция
за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********.
Твърди ищецът, че по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на
вземания, съдържащо уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-МКР/5332-00014405/13.12.2018 г. от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне. Писмото е получено лично от ответницата.
Твърди ищецът, че на 16.04.2018
г. „Микро Кредит" АД е сключило с Д.П.П. договор за заем CrediGo № 5332-00014405, c който договор дружеството му е предоставило кредит в размер на 3 300,00
лева.
Съгласно Общите условия, при
които е подписан договорът за кредит CrediGo №
5332-00014405, Заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с
договорната лихва, която е в размер на 343,90 лева. Така страните са договорили
общ размер на плащанията по кредита 3643,90 лева, която сума Заемополучателят
се е задължил да върне на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на
364,39 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 17.05.2018
г.
Твърди ищецът, че с подписване на искането за заем, Заемополучателят
е предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита" по
Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо
лице „Микро Кредит" АД за обезщетение равно на остатъчния размер на
кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. На основание т. 3
от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил,
че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и
разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора е определена в размер на 2178,00 лева,
която Заемополучателят се е задължил да заплати на 10 броя равни части, всяка в
размер на 217,80 лв., като с подписването на договора и искането за заем Заемополучателят
е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си
на застраховано лице по полицата.
Твърди ищецът, че на длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 265,28лева.
Твърди още, че е депозирал Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.П.П..
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 175/2020 г. по описа на
РС- Пещера, е издадена Заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника,
който в законоустановения срок е подал възражение срещу нея с твърдение за
недължимост на претендираното от ищеца вземане.
Ищецът моли да се да признае за установено по отношение на
длъжника Д.П.П., ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следните суми:
2 095,40 лв. (две хиляди и
деветдесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща главница по договор за
заем;
1 306,80 лв. (хиляда триста и
шест лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 17.08.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
17.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
235,28 лв. (двеста тридесет и пет
лева и 28 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 17.08.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата
неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;
законна
лихва от
Подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.П., която не оспорва
наличието на облигационно отношение със заемодателя „Микро Кредит" АД по договор за заем CrediGo № 5332-00014405, c който е получила кредит в размер
на 3 300,00 лева. Оспорва предявените искове по основание и размер , в частност
претенцията за договорна лихва, тъй като в заповедното производство е
установено наличието на неравноправна клауза.Сочи доказателства и претендира
разноски.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 175/2020 г. по описа на Районен Пещера, Съдът е издал в полза на Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми:
2 095,40 лв., представляваща
главница по договор за заем и 235,28 лв. ,представляваща лихва за забава по
договор за заем за периода от 17.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва ,считано от 04.02.2020 година до
окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 246.61лв. разноски.
Заявлението е оставено без уважение
в частта за сумата от 1 306,80 лв. (хиляда триста и шест лева и 80 стотинки),
представляваща задължение зазастрахователна премия по договор за заем за периода от 17.08.2018 г.
(до 17.02.2019 г. , поради обоснована вероятност за противоречие на чл.33ал.І ЗПК и наличието на неравноправна клауза по процесния договор за потребителски
кредит.
Видно от в.ч.гр.д.№464/2020г. на
Окръжен съд Пазарджик, с Определение № 366/04.08.2020г. е потвърдено
разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №47/ 05.02.2020г по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 175/2020
г. по описа на Районен Пещера, с което е
отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,в частта за
издаване на заповед за сумата от 1 306,80 лв. (хиляда триста и шест лева и 80
стотинки), представляваща задължение зазастрахователна премия по договор за заем за периода от 17.08.2018 г.
(до 17.02.2019 г.В мотивите си окръжният съд е отбелязал, че уговорената
застрахователна премия представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143ал.І и чл.146 ЗЗП, поради което е нищожна.
Видно от
представения по
делото Договор за заем CrediGo № 5332-00014405 , Общи условия и Искане за заем, по силата на същия заемодателят „Микро Кредит" АД е
предоставил на 16.04.2018г. кредит на ответника Д.П. в размер на 3 300,00 лева.Това обстоятелство
не се оспорва от отвеника и Съдът приема, че между страните по договора е
възникнало валидно облигационно отношение, при съответно уговорените клаузи –
лихвен процент от 22.13%, ГПР от 39.30%, 10бр. месечни вноски от 364.39лв. , с
последна падежна дата – 17.02.2019г.,съобразно погасителен план. От сумата
3300лв. е удържана и административна такса в размер на 160лв., при което
заемополучателят П. е получила чиста сума от 3140лв.
Също така, в чл.3 от Договор за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018г., заемополучателят Д.П.
е заявила ползването на допълнителна услуга – финасиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, платима на 10 равни
месечни вноски, по 217.80лв.,с отбелязване, че това не е задължителна
предпоставка за предоставяне на заем.
Представен е по делото Рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен между "Микро кредит" АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД.
Прие се и Анекс към рамковия договор от 22.01.2018г., сключен между "Микро кредит" АД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като видно от извадка под №181, вземането на "Микро кредит" АД ,произтичащо
от процесния договор
за кредит, с длъжник Д.П.П.,е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Приложено е по делото и Пълномощно, с което "Микро кредит" АД е упълномощило "Агенция за събиране на вземания" ЕАД " в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
Прието е по делото заверено копие на известие за
доставяне на Уведомително писмо , връчено лично на Д.П. на 19.12.2018г, за
прехвърляне на вземането на "Микро кредит" АД на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
По делото беше приета съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Ц.К., коята Съдът кредитира като компетентно изготвена и
неоспорена от страните.
Установено е, че размерът на усвоения ответника
Пейковса по Договор за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018г. заем
е общо 5821.90лв, от които 3300лв. получени по банкова сметка ***, 343.90лв. са
договорна лихва и 2178лв. по застрахователна полица.
Вещото лице е установило още, че по процесния Договор
за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018г.
ответникът П. е извършила плащания в общ размер от 2449.70лв, през периода
29.06.2018г. – 31.05.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът от правна
страна намира следното:
От правна страна
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. І ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Приетият по делото Договор за заем CrediGo № 5332-00014405 /16.04.2018г.установява валидно облигационно отношение между
страните. Ищецът Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е активно легитимиран да
предяви настоящите искове, предвид цитираните по –горе договори за прехвърляне
на вземания.
Дружеството "Микро кредит" АД представлява финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. ІІ от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства .Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. ІV ЗПК. Процесният Договор за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018г. попада под регулацията
на Закона за потребителския кредит, а по силата на чл.24 ЗПК и на чл.143 -148 от Закона за защита на
потребителите. За спазването на всички тези норми Съдът следва да следи
служебно.
Както беше отбелязано, със Заповед за изпълнение на
парично задължение №47/05.02.2020г
по ч.
гр. д. № 175/2020 г. по описа на Районен Пещера е отхвърлено заявлението
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,в частта за издаване на заповед за
сумата от 1 306,80 лв., представляваща задължение зазастрахователна премия - погрешно
в петитума на исковата молба се сочи, че това е договорна лихва.
Така уговорената по чл.3 от
договора допълнителна услуга - застрахователна премия, представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143ал.І и чл.146 ЗЗП и е нищожна, както е отбелязано и в мотивите на
Определение № 366/04.08.2020г. по в.ч.гр.д.№464/2020г. на Окръжен съд
Пазарджик.
Поради това, установителният
иск за сумата от 1 306,80 лв. е
недопустим в настоящето производство.
С оглед така констатираната
нищожност на уговорената по чл.3 от договора допълнителна услуга -
застрахователна премия, съобразно чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихви или други разходи.При това без
значение е отбелязването по чл.3 от
договора за кредит, че допълнителната услуга
не е задължителна предпоставка за предоставяне на заем.След като
уговорената зстрахователна премия е факт и тази клауза е нищожнна, то следва да
се приложи чл.23 ЗПК.
В случая, ответникът П. е получила чиста сума в
размер на 3140лв. – след приспадане на административна такса от 160лв.При
внесени суми общо в размер на 2449.70лв. и предвид настъпил падеж на всички
погасителни вноски, ответникът П. дължи сумата от 690.30лв. / част от главница/. Единствено за тази сума предявеният установителен иск се
явява основателен и доказан.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 19%. – 690.30 лв.от
претендирани общо 3637.48лв. ,като следва да се съобрази и представен списък с
разноски на л.64 от делото.
На ищецът са присъдени разноски от 246.61лв. в
заповедното производство., извършил е разход от
300лв. възнаграждение за вещо лице , довнесъл е 113.53лв. държавна
такса. Ищецът претендира на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 250 лева. Така общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедно производство възлиза на 910.14лв.
Не следва да се присъжда като разход на ищеца
претендираната сума от 15лв. по представения списък за разноски, тъй като вероятно
се визира 15лв. държавна такса по депозираната частна жалба , въз основа на
която е образувано в.ч.гр.д.№464/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, по което жалбата е приета за неонователна. Съобразно
уважената част от иска,за сумата от 630.30 лв. , представляваща 19 % от от цялата претенция 3637.48лв, на
ищеца следва да се присъдят разноски от 172.93лв.
На основание чл. 38 ал. ІІ от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.ІІт.2 от Наредба №1 / 2004г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения и с оглед представен списък на разноски от
пълномощника на ответника от 400 лева, ищецът дължи на ответника 81% от
тази сума, а именно 324лв.
Така по компенсация, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 151.07лв.
Водим от горното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за установено, че Д.П.П., ЕГН ********** *** дължи
на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата от 690.30лв./
шестстотин и деветдесет лева и 30ст/.
Отхвъря като неоснователен иска на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, да се приеме за
установено, че Д.П.П., ЕГН **********
*** дължи на Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, следните суми:
сумата от 1405.10лв.,представляваща
разликата от 690.30лв. до 2095.40лв,
представляваща главница по договор за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018г.;
сумата от 235.28лв. ,представляваща лихва за забава.
Осъжда Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев
" № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев,, да заплати на Д.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 151.07лв. разноски.
Оставя без разглеждане като недопустим искът на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев
" № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончевсрещу Д.П.П., ЕГН ********** *** за сумата 1 306,80 лв. (хиляда триста и шест
лева и 80 стотинки), представляваща допълнителна услуга - застрахователна премия.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а
в частта за оставения без разглеждане иск – в едноседмичен срок, с частна
жалба, пред Пазарджишки окръжен съд.
Районен съдия: