№ 750
гр. Перник, 10.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500339 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 246/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2433/2023 г. на П.
районен съд е осъдена Община П., ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А, да заплати
на Т. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от
4453,74 лева – представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване върху
собствената на ищцата 1/2 идеална част от поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. П.,
одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК /с
номер по предходен план от 1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327 кв.м.
/застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления имот: гр. П., кв. Рудничар, ул. 1-
ва, № 22, за периода от 16.06.2018 г. до 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда /02.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 1125,96 лева
за периода от 16.06.2018г. до 02.06.2023г., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, като е отхвърлил иска с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 4 453,74 лева до пълния предявен размер от 9 810,00 лева и за периода
след 02.06.2023г., като неоснователен. С решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е
произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община П., чрез
адв. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част,
както и в частта за разноските. Твърди се, че същото е постановено при съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излагат се твърдения, че
въз основа на всички събрани по делото доказателства по делото е безспорно изяснено,
че през процесния период общината не е използвала спорния поземлен имот под
1
никаква форма, както и че същия никога не е бил ограден и достъпа до него е бил
свободен. В продължение с въззивната жалба се сочи, че необосновано и в
противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че е доказан фактическия
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Намира изводите на първата
инстанция за незаконосъобразни и необосновани, като счита, че същите са в
противоречие с установените факти и обстоятелства чрез събраните по делото
доказателства. Допълва, че при постановяване на своето решение съдът не е обсъдил в
съвкупност всички налични по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е изложил
и мотиви по всички направени от Община П. възражения по предявения иск. Сочи, че
по делото е изяснено, че сградата е построена в процесния имот от община П. преди
1989 г. без да е извършено отчуждително производство. Правят се твърдения, че
владението на общината върху тази сграда след 21.03.1998 г. е било явно,
непрекъснато повече от 10 г. със съзнание, че сградата е собственост на Община П..
Излага, че по тези съображения през март 2008 г. Община П. е станала собственик на
сградата на основание давностно владение и допълва, че правото на собственост се
установява с Акт за частна общинска собственост, приложен и приет като
доказателство по делото. По подробно изложени аргументи за неправилност на
атакуваното решение се иска същото да бъде отменено в обжалваните му части. Прави
се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – Т. М. К., чрез адв. К. Б., с който въззивната жалба се оспорва
изцяло. Всички направени в нея оплаквания се сочат за неоснователни. Твърди се, че
въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че К. е собственик на
1/2 от спорния имот, като е придобила същия по наследство от своята майка С. П. С..
Сочи за установено по делото, че Община П. е изградила сграда – магазин в същия
имот, като го отдава под наем и по този начин се обогатява за сметка на собствениците
на имота. Допълва, че след прекратяване на дейността на магазина сградата
продължава да стои в имота и по този начин възпрепятства собствениците да
упражняват своите права. С отговора се сочи, че има предходни дела, по които са
постановени решения, с които Община П. е осъдена да заплати на собствениците
обезщетение за имота. В продължение се сочи, че в мотивите на решението си,
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е
приел, че от същите по категоричен и безспорен начин се установява, че К. е
собственик на 1/2 ид.ч. от имота. Навеждат се твърдения, че направените от Община П.
възражения, че е станала собственик на процесния имот са неоснователни и
недоказани. Въз основа на подробно изложени съображения твърди, че представеният
по делото акт за частна общинска собственост не касае сградата в имота на К., поради
което счита, че същият не представлява документ за собственост на процесната сграда
издаден от Община П.. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
а постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
2
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.06.2024 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3