РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330103332 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Амброзия 2015“ ЕООД против „ННД 96“ ООД, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1104 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание на 250 броя кофражни платна
50/100 см. и 650 броя клин – щифтове към тях за периода 13.12.2021 г. до 05.01.2021 г.,
както и сумата в размер на 1728 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на 150 броя кофражни платна 50/100 см. през времето от 06.01.2022 г. до
06.03.2022 г., както и ответникът да бъде осъден да върне на ищеца 150 бр. кофражни платна
50/100 см, предоставени му за ползване до 13.12.2021 г., съгласно Анекс № 1/22.11.2021 г.
към Договор за строителство от 26.10.2021 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за
строителство от 26.10.2021 г., с предмет: изпълнение на СМР по изграждане на фундамент
на шатра „Сватбен дом“, описани по цени и вид в Приложение № 1 към договора. По
договора ищецът е изпълнител, а ответникът възложител. За изпълнение на договора
ищецът пренесъл на ищеца строителни инвентар – кофражни метални платна с размери
50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им клин – шифтове – 650 бр.
Ищецът е пристъпил към изпълнение на договора като е монтирал кофражните платна на
обекта на ответника с помощта на клин-щифтовете. Ответникът му заплатил аванс за
строителната услуга – част от общата уговорена цена. Известно време след това ответникът
заявил на ищеца, че желае да прекрати договора, на което ищецът се съгласил. Така между
страните е подписан анекс от 22.11.2021 г. към договора за строителство, съгласно който
страните прекратяват сключения помежду им договор по взаимно съгласие, както и страните
приемат, че изпълнените от ищеца работи са му заплатени от ответника. В чл.3 от анекса
ответникът бил поел задължение да върне на ищеца монтирания на обекта му строителен
инвентар – кофражни платна и клин-шифтове в срок до 13.12.2021 г., като до този срок му се
предоставят за ползване. След настъпване на този падеж ответникът не е изпълнил
задължението си да върне посочения инвентар. След многократни покани да върне
инвентара, на 05.01.2022 г. ответникът поканил ищеца да изпрати свой транспорт на обекта,
за да му предаде строителния инвентар. На място е подписан приемо-предавателен протокол
1
за метални платна 50/100 см. – 250 броя и клин – шифтове 650 бр. След пристигане на
инвентара в базата на ищеца, след направен оглед, се оказало, че 150 бр. от всички върнати
кофражни платна са подменени с чужди, в много лошо състояние, почти напълно
амортизирани. Констатирайки подмяната ищецът незабавно е изпратил на ответника ново
писмо, с което го кани да си приеме обратно чуждите платна, вместо да му върне платната,
които следва да бъдат върнати. Излагат се твърдения, че предоставените от ищеца на
ответника кофражни платна са получени от ищеца по силата на договор за наем, сключен с
трето лице „Перун 89“ ЕООД по силата на договор за наем на строителен инвентар №
048/11.08.2020 г. Към този договор за наем са подписани няколко анекса, с които предмет на
договора стават процесните платна, а именно Анекс от 10.11.2021 г., от 16.11.2021 г., от
19.11.2021 г. Съгласно този договор наемната цена на ден на 1 бр. кофражно платно е 0.192
лв. с ДДС. Поради невръщане в срок на предоставения инвентар ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца. Поради което търси обезщетение от ответник за ползването на кофражните
платна без основание, което възлиза на 1104 лева с ДДС за 250 бр. кофражни платна за
периода 13.12.2021 г. до 05.01.2021 г. и 1728 лева с ДДС за 150 бр. кофражни платна за
периода 06.01.2022 г. до 06.03.2022 г. Иска се и връщане на 150 бр. кофражни платна, които
са предоставени на ответника със същия вид и качество, съгласно уговорката между
страните по чл.3 от Анекса от 26.10.2021 г. С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
излага съображение за неоснователност на исковете. Признава, че между страните е
сключен Договор за строителство от 26.10.2021 г. със соченото от ищеца съдържание, че
ищецът е монтирал на обекта на ответника строителни инвентар – кофражни метални платна
с размери 50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им клин – шифтове – 650
бр. Признава се, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните с Анекс от
22.11.2021 г., с който в чл.3 ответникът е поел задължение да върне вложения инвентар, а
именно метални платна с размери 50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им
клин – шифтове – 650 бр. в срок до 13.12.2021 г. Признава се, че инвентарът е върнат със
забава на 05.01.2021 г. Твърди, че е върнал предоставения му от ищеца инвентар – кофражни
платна. Оспорва по инвентара – 150 бр. метални платна да е имало недостатъци, доколкото
ищецът е подписал приемо-предавателния протокол без забележка. Оспорва, че строителния
инвентар е ползван от ищеца по договор за наем, сключен с трето лице „Перун 89“ ЕООД.
Оспорва размера на обезщетението за лишаване от ползване. Счита, че не дължи връщане на
150 бр. метални платна, доколкото ищецът бил подписал приемо-предавателен протокол без
възражения, с което е приел предоставените му метални платна. Иска се отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.59 ЗЗД – неоснователно обогатяване и чл.79, ал.1 ГПК, неизпълнение на
договорно задължение за връщане на вещи.
По исковете по чл.59 ЗЗД
По правната квалификация:
В исковата молба са изложени обстоятелства, че процесните кофражни платна се
ползват от ответника без основание, след изтичане на срока по договора за това, като за този
период се търси обезщетение от ищеца за ползването им от ответника без основание в
размер на пазарния наем на невърнатите вещи.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.01.2023 г. /л.67/, след дадени указания
на съда за отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът уточнява, че
претенцията му за обезщетение не от вреди от неизпълнение на договорно задължение за
връщане на кофражните платна, а на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Обосновава, че кофражните платна се ползват без основание, като ответникът се е обогатил
като е спестил разходи за наем на същите, а ищецът се е обеднил, доколкото не могъл да се
ползва кофражните платна за процесния период и следва да си ги набавя за дейността си от
трети лица. Уточнява, че размерът е посочен като пазарния наем на ползваните без
основание кофражни платна за процесния период.
На същото се акцентира и в писмените бележки.
2
За да бъдe уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че е предоставил на ответника за временно ползване метални
платна с размери 50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им клин – шифтове
– 650 бр., срокът на ползване, че ответникът е продължил да ползва предоставения му
инвентар и след изтичане на срока за ползване, съгласно уговорките между страните, че
ответникът се обогатил за сметка на обедняване на ищеца, размер на обедняването, респ.
обогатяването. В тежест на ответника е да докаже основание за обогатяването си, както и
обстоятелства изключващи отговорността му, че е върнал кофражния инвентар в срок.
С Определение от 18.05.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили Договор за строителство от 26.10.2021 г. със соченото от ищеца съдържание, че
ищецът е монтирал на обекта на ответника строителни инвентар – кофражни метални платна
с размери 50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им клин – шифтове – 650
бр. Признава се, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните с Анекс от
22.11.2021 г., с който в чл.3 ответникът е поел задължение да върне вложения инвентар, а
именно метални платна с размери 50/100 см.-250 бр., както и принадлежности за монтажа им
клин – шифтове – 650 бр. в срок до 13.12.2021 г. Признава се, че инвентарът е върнат със
забава на 05.01.2021 г., за което е подписан приемо-предавателен протокол от страните.
Предвид обстоятелството, че срокът за послужване на кофражните платна,
предоставени от ищеца на ответника е изтекъл на 13.12.2021 г., след тази дата от 14.12.2021
г. до датата на предаването им - 05.01.2022 г. ползването им е без прано основание от
ответника.
За този период, ползвайки процесните платна, ответникът си е спестил разходи за
наем на същите, с което се е обогатил. От своя страна ищецът, като правоимащо лице на
кофражните платна се е обеднил, като е бил лишен от възможността да ползва същите в
своята дейност и респективно за него съществува задължение да заплаща наем за тях.
В случая е ирелевантно дали ищецът е собственик на кофражните платна или дължи
наем за тях и в двете хипотези обедняването на ищеца се изразява в лишаване от ползване
на кофражните платна или респективно наличие на задължение за него да заплаща наем за
тях.
При иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаване от
ползване на собственик от несобственик, размерът на обезщетението е съизмерим с
месечния пазарен наем за периода, в който ответникът е ползвал имота без основание,
съобразно неговите характеристики и предназначение.
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-оценителна експертиза
/л.57/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
пазарният наем за 250 броя кофражни платна с размери 50см./100 см. на ден за процесния
период от 13.12.2021 г. до 05.01.2022 г. е в размер на 35.75 лева /250бр. умножено по 0.143
лева за брой = 35.75 лева за всички кофражни платна на ден умножено по броя на дните 24
дни е 860 лева/.
В случая датата, от която кофражните платна се ползват без основание е 14.12.2021 г.
Кофражните платна са предадени на 05.01.2022 г. около 15.00часа /показаният на
свидетелката С. л.70/, тоест в края на работния ден, поради което съдът приема, че периодът,
в който кофражните платна са се ползвали без основание е 14.12.2021 г. до 05.01.2022 г.,
включително, тоест 23 дни, за колкото дни е и претенцията на ищеца. За 23 дни
обезщетението е в размер на 822.25 лева /23 умножено по 35.75 лева/, до която сума искът
ще се уважи като доказан по основание и размер, а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 1104 лева искът като недоказан ще се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на 150 броя
кофражни платна 50см./100 см. за периода от 06.01.201 г. до 06.03.2022 г., същата е
основана на твърдение на ищеца, че ответникът не е върнал конкретно доставени от ищеца
кофражни платна и е продължил да ползва дадените му от ищеца.
По тази претенция ищецът не доказа конкретно какви платна са доставени на
ответника с какви характеристики, въпреки разпределената му за това доказателствена
тежест. Наред с това с Протоколно определение от 19.10.2022 г. /л.45/ съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за това какви конкретно кофражни платна са предоставени
на ответника, с какви характеристика и за това, че същите се различават от върнатите
такива.
3
Не се доказа, че точно кофражните платна взети под наем от „Перун 89“ са
предоставени в обекта на ответника, както и че са били с определени характеристики,
различни от тези, които са върнати от ответника.
Свидетелските показания не установяват тези обстоятелства. Експертизата установява
какви са характеристиките на намиращите се при ищеца кофражни платна, но не и тези
които са предадени на ответника, дали са същите, които се намират при ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че по този иск за сумата от 1728 лева за лишаване от
ползване на кофражни платна за периода 06.01.201 г. до 06.03.2022 г., не се установи, че
ответникът е задържал и не е върнал именно доставените от ищеца кофражни платна, а е
върнал други с по-ниско качество или негодни въобще за употреба, поради което искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД –реално изпълнение на договорно задължение за
връщане на вещи – 150 броя кофражни платна.
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е предоставил за временно ползване 250 броя конкретни по вид и
характеристики кофражни платна, че е изтекъл срокът за ползването им.
Безспорно по делото е, че ответникът е предоставил на ответника за временно
безвъзмездно ползване 250 броя кофражни платна 50/100 см. за срок до 13.12.2021 г.
Безспорно е, че ответникът е върнал с приемо-предавателен протокол 250 броя кофражни
платна.
Както беше посочено по-горе ищецът не доказа конкретно какви платна са доставени на
ответника с какви характеристики, въпреки разпределената му за това доказателствена
тежест. Наред с това с Протоколно определение от 19.10.2022 г. /л.45/ съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за това какви конкретно кофражни платна са предоставени
на ответника, с какви характеристика и за това, че същите се различават от върнатите
такива.
С оглед изложеното по делото не се установи, че върнатите от ответника кофражни
платна се различават от предоставените от ищеца и че ответникът продължава да държи
същите, поради което и този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които
своевременно са направили искане в тази насока.
Ищците доказаха следните разноски: 163.81 лева – платена д.т. /л.4-5/, 370 лева –
адвокатско възнаграждение, за реалното плащне на което е представена платежно нареждане
/л.7/ и 300 лева – депозит за СТЕ /л.51/. Общо направени разноски в размер на 833.81 лева,
от които, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се
присъди сума в размер на 222.20 лева. /адвокатското възнаграждение съдът раздели по
равно на трите иска, доколкото в договора за правна помощ не е посочено за кой иск какво
възнаграждение се определя/.
Ответникът доказа следните разноски: 430 лева, платено адвокатско възнаграждение за
реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в
договора за правна помощ и съдействие /л.66/, от които ще се присъди сума в размер на
318.34 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете /и
тук съдът раздели адвокатското възнаграждение по равно на трите иска, по същите
съображения, като при ищеца/.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ННД 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Македония“ № 87, ет.7, ап.26 ДА ЗАПЛАТИ НА „Амброзия 2015“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Раковски“
№ 15 сумата в размер на 822.25 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на 250 броя кофражни платна 50/100 см. и 650 броя клин – щифтове към тях за
4
периода 14.12.2021 г. до 05.01.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, както и сумата в размер на 222.20 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 822.25 лева до пълния предявен
такъв от 1104 лева, както и иска за присъждане на сумата в размер на 1728 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание на 150 броя кофражни платна
50/100 см. през времето от 06.01.2022 г. до 06.03.2022 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и иска ответникът да бъде осъден да
върне на ищеца 150 бр. кофражни платна 50/100 см, предоставени му за ползване до
13.12.2021 г., съгласно Анекс № 1/22.11.2021 г. към Договор за строителство от 26.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Амброзия 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Раковски“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ НА „ННД 96“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 87,
ет.7, ап.26 сумата в размер на 318.34 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5