Р Е Ш Е Н И Е
№ 1850 23.11.2021г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, двадесет и осми октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2202 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Гранд Пропърти“ ООД,
гр.Несебър, с ЕИК: *********, чрез процесуални представители против Решение
№ 87/16.07.2021 г., постановено по НАХД №
314/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър,
с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0003217
от 17.03.2021 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, с
което на касатора за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно
решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради нарушения на
материалните и процесуалноправните норми. Заявява се, че РС не е отчел
обстоятелството, че правната норма, съдържаща състава на твърдяното нарушение -
чл.414, ал.3 от КТ, за пръв път е посочена едва с НП и то без да е посочена коя
от хипотезите на ал.3 на чл.414 от КТ е нарушена, а този съществен порок е
ограничил правото на защита на санкционираното лице – основание за отмяна на
наказателното постановление. Сочи се също, че съдебното решение е немотивирано,
поради необсъждане на възраженията, направени както с жалбата, така и с
пледоарията. Отделно се заявява, че съдът не е коментирал свидетелските
показания – 4 на брой, представени ведно с възражението срещу съставения АУАН, които
„разколебават”, „обръщат версията на инспекцията по труда”. Заявява се също, че
не се споделя извода на съда, че единствения начин за уреждане на отношенията
между работник и работодател е сключването на писмен трудов договор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от
процесуалните си представители от адв.Д. и от адв.И., които поддържат жалбата и
представят писмени бележки.
Ответникът
по касация, редовно призован, се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва
касационната жалба и моли за оставянето й без уважение, като счита решението на
РС за правилно и обосновано. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира касационната жалба за неоснователна и счита, че решението на първата
инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил
санкциониран за допуснато нарушение на чл.62, ал.1, във връзка
с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда, а именно, за това, че при извършена проверка
на място – на 06.01.2021 година в 13:15 часа, на строителен обект „жилищна
сграда“ в УПИ V- общ. с идентификатор 51500.503.308 по КККР на град Несебър в
ж.к. „Черно море“ на град Несебър, е установено, че И.Х.М. е полагал труд, при
изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на посочения обект. Лицето е
декларирало и в съставен на място списък на работещите, че работи в дружеството
- касатор, като „общ работник“. Към датата на проверката, не е налице трудов
договор, сключен между страните към 06.01.2021 год., когато лицето е установено
да полага труд, което съставлява нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод, че
установеното деяние е доказано. Анализирал е показанията на актосъставителя, от
една страна, с писмените доказателства, съставени при извършената проверка на
място и с тези, представени от жалбоподателя, като е направил детайлен анализ
на доказателствената съвкупност и въз основа на направените изводи е приел
жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на първоинстанционния съд е
обосновано, като подробно са обсъдени елементите на трудовото правоотношение и
е опровергана тезата на дружеството за наличие на гражданскоправни отношения,
обективирани от представен от юридическото лице граждански договор. Мотивите на
РС – Несебър са изчерпателни и се споделят от касационния състав, поради което
и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК, настоящата инстанция препраща към
тях.
Съдебният състав намира възраженията, изложени от
касатора в жалбата и писмените бележки за неоснователни, като счита, че е
налице пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Описаното нарушение е
конкретизирано в достатъчна степен и е правилно
квалифицирано по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда –
правно основание, посочено както в съставения АУАН, така и в издаденото НП и
правилно е санкционирано, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, поради
което и не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма.
В настоящия случай, в производството пред
РС-Несебър са установени съществени елементи на правоотношението между
търговеца и посоченото по-горе лице, от които може да бъде направен несъмнен
извод, че между тях е съществувало именно трудово правоотношение, а не
гражданско, както се домогва да докаже дружеството в хода на АНП. При
проверката, М. изрично е декларирал кое е лицето, за което работи и длъжността,
която заема, нещо, което не е характерно за гражданските правоотношения, в
които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, а обичайно,
изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа, без да
има разпределение на отделните функции между различни лица - изпълнители.
В представените по делото писмени бележки, касаторът поддържа, че в
случая правоотношението по извършените СМР не е възникнало между конкретния
работник и търговското дружество, а между И.Х.М. и друго физическо лице, което,
от своя страна, е било наето от „Гранд Пропърти“ ООД да извърши с бригада процесните
СМР (изработване на вертикален кофраж). Това твърдение е в очевидно
противоречие със съдържанието на представения от страната граждански договор за
извършена работа № 011 с дата
04.01.2021 година (предхождаща
проверката на 06.01.2021г.) с посочени страни „ГРАНД ПРОПЪРТИ“ ООД, като
възложител, и лицето И.Х.М., в качеството на изпълнител, поради което
настоящият касационен състав приема, че с това твърдение касаторът се домогва
да докаже теза, която не е подкрепена с надлежни и кредитирани с доверие
доказателства, респективно не са опровергани установените факти в хода на
АНП.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че изводите на РС
за наличие на трудово правоотношение между дружеството и работника М. не са
опровергани в хода на касационното производство и за това правоотношение е
следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и
работника, към съответната дата, когато лицето е престирало труд. Такъв договор
не е бил съставен.
Нещо повече, приложеният в първоинстанционното дело трудов договор от
07.01.2021г. не може да санира осъщественото на 06.01.2021г. нарушение. Ако
действително отношенията по гражданския договор са били отделни и
самостоятелни, липсва логично обяснение защо в рамките на действието на
гражданския договор се сключва и трудов договор със същото лице. Съпоставени са
и датите на приемане на работата по т.нар. граждански договор, което е в
противоречие с данните от трудовия договор от 07.01.2021г., според който от
посочената дата М. е следвало да изпълнява длъжността „общ работник“.
Що се касае до съдържащите се по преписката „свидетелски показания“,
адресирани от подписалите ги лица до Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас,
то същите имат характер на писмени обяснения от тези лица, които са приложени
към преписката, но не могат да опровергаят правния извод за наличие на трудово
правоотношение между касатора и съответното лице към инкриминираната дата, така
както е приел и РС.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при
стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл,
касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено, като в полза
на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас следва да се присъди сумата
от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/16.07.2021
г., постановено
по НАХД № 314/2021
г. по описа
на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Гранд Пропърти“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, община
Бургас, к-с „Стария възел” № 2, ет.2, ап.21, представлявано от управителя М.Ц.
да заплати на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.