М
о т и в и към присъда № 15 от 11.04.2018
година, постановена по н.о.х.дело № 460 по
описа за 2017 година на Районен съд
Велинград :
Обвинение против М.Ц.У.
- роден на *** ***, български гражданин,
с основно образование,пенсионер по болест , неженен, осъждан, с ЕГН **********,
в това, че на 04.06.2017 година в град Ракитово , е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит” с рег.№ СА 1472 РН,
без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство , в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
Наказателно постановление № 16-0367-001638 от 21.10.2016 година на Началника на
група при РУ – Велинград , връчено му на 08.12.2016 година и влязло в сила на
16.12.2016 година – престъпление по чл.343в,ал.2 от НК , във връзка с чл.343в,ал.1 от НК.
Подсъдимият не се
признава за виновен,като твърди че по време на проверката не е управлявал МПС- буса е бил паркиран,той е бил пред него и си говорел със свид.
Д.В..
От събраните по
делото доказателства , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.07.2011 година,по н.о.х.дело № 370/2011 година
по описа на Районен съд Велинград е одобрено споразумение,по силата на което М.Ц.У.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК и се е
задължил да изтърпи наказания пробация и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година – последното наказание е
изтърпяно от 27.07.2011 година до 27.07.2012 година. На 20.10.2104 година,по н.о.х.дело № 449/2014 година по
описа на Районен съд Велинград е одобрено споразумение,по силата на което М.Ц.У.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б,ал.2 от НК и се е
задължил да изтърпи наказания пробация и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца – последното наказание е
изтърпяно от 20.10.2014 година до 20.04.2015 година. След изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява мПС подс. У. не е изпълнил задължението си по чл. 152,т.2,б.”в”
от ЗДвП,респ. по НАРЕДБА № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания.
На 21.10.2016 година Началник група към ОД МВР Пазарджик,РУ
Велинград е издал наказателно постановление № 16-0367-001638 ,с което за нарушение на чл. 150 он ЗДвП,на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на М.Ц. Угтев
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева,за това,че
управлява МПС след като е бил лишен от това право по съдебен и административен
път. Наказателното постановление е връчено на водача на 08.12.2016 год. и е влязло в сила на 16.12.2016 година.
На
04.06.2017 година свид. С. и Г. *** ,работели по
линия на КАТ в гр. Ракитово и в около 9:45
часа управлявали обозначения полицейски автомобил по ул.”Вела Пеева” и
забелязали,че срещу тях се движи товарен автомобил „Форд Транзит”,управляван от
подс. М.Ц.У..На около 20-25 м. от тях водача спрял
управляваното от него МПС и предприел
маневра,от която полицаите направили извода,че се опитва да избегне
полицейската проверка и за това веднага го последвали с полицейския
автомобил,като подали сигнал на водача да спре.При извършената проверка водача представил документи за МПС,но не
представил СУ на МПС и контролен талон към него. Полицейските служители
извършили проверка относно
правоспособността на водача в ОДЧ при РУ Велинград и установили,че водача е
лишен от право да управлява МПС за нарушение на чл. 150 от ЗДвП ,с наказателно
постановление № 16-0367-001638 -
посочено по-горе.За нарушението на ЗДвП свид. Г. съставил АУАН на подс.
У. – за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.При съставяне на акта водача направил
възражение,че не той е управлявал МПС,а баща му,но полицейските служители са
категорични,че подс. У. е управлявал МПС и че при
началото на проверката той е седял на мястото на водача ,както и че по време на
полицейската проверка и съставяне на АУАН баща му не се е явил на мястото на
същата,както и че не са виждали свид. В. – посочен от
подсъдимия.
По делото
е представена фактура № 10 от 06.07.2017
година,от която е видно,че М.У. е закупил ”скоростна кутия Форт Транзит” за сумата
80 лева на същата дата. По повод монтиране на тази скоростна кутия свид. П. твърди,че е ремонтирал буса
на У.,тъй като не е работела задната скорост – сменил е скоростната кутия ,като
това е станало на 7-8-9 юли 2017 година,като не може да каже кога е настъпила
тази повреда на скоростната кутия на МПС.
За да
приеме описаната фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид. С. и Г.,тъй
като същите са последователни и правдоподобни и освен това тези свидетели
установяват обстоятелства,които са възприели по време на изпълнение на
служебните си задължения. Обстоятелството,че
един месец след проверката подсъдимият У. е закупил скоростна кутия и е
извършен ремонт на събственото му МПС е без значение
за посоченото до тук.Свидетелят,извършил ремонта,е категоричен че не може да
посочи момента,в който се е повредила скоростната кутия,която е подменил по
време на ремонта,осъществен в началото на м. юли 2017 година.Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и на показанията на свид. В. и У.,тъй
като :
- касае се за защитна позиция на подсъдимия,която е в
противоречие с показанията на свид. С. и Г.;
- показанията на свид. В. са неправдоподобни,вътрешно противоречиви и в противоречие с показанията на полицейските
служители,като освен това по време на очната ставка този свидетел твърди,че
полицаите директно са се обърнали към ”шофьора” – визирайки подс.
У. т.е той установява,че водач на МПС е било това лице;
- показанията на свид. У. са
такива на лице,заинтересовано от изхода на делото – същият е баща на подсъдимия
и освен това са неправдоподобни. Необяснимо е защо същият е отишъл до
магазин,за да пазарува,но е спрял доста отдалечено от същия,като по време на
проверката и съставяне на акта,не се е появил на мястото на същата.
От приложена Справка от сектор ПП при
ОД МВР Пазарджик е видно,че М.Ц.У. не притежава свидетелство за управление на
МПС – същото е отнето/иззето.Освен това в Справката е видно,че са
налагани адм. наказания на подсъдимия за
нарушения по ЗДвП – за периода от 2003 година до 2016 година със 17 наказателни
постановления ,като по пет от тях са за нарушения на чл. 150 или 150а от ЗДвП.
Подсъдимия М.Ц.У. е осъждан два
пъти – с посочените по-горе две споразумения,одобрени от РС
Велинград,като освен това с Присъда № 13/27.02-2008 година,постановена по
н.о.х. дело № 33/2008 година на РС Велинград за престъпление по чл. 235,ал.6 от НК ,на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено адм. наказание глоба. От приложената по
делото характеристична справка е видно,че М.Ц.У. *** ,има постоянен и
настоящ адрес ***,неженен е,има родители,брат и сестра и три деца; спрямо него
има 4 заявителски материала; криминално проявен е
,забелязва се в обкръжението на криминално проявени лица,безработен е .Подсъдимият
У. е декларирал е,че семейството му се
състои от него и три деца,от трудови възнаграждения получава годишно 2000 лева
и от пенсия 2000 лева, не притежава
недвижим имот; притежава две МПС.
С оглед на горното
е видно,че М.Ц.У. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК:
- На 04.06.2017 година в град Ракитово , е
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка и модел „Форд
Транзит” с рег.№ СА 1472 РН, без съответното свидетелство за управление на
моторно превозно средство , в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за същото деяние с Наказателно постановление № 16-0367-001638 от 21.10.2016
година на Началника на група при РУ – Велинград , връчено му на 08.12.2016
година и влязло в сила на 16.12.2016 година . Тези обстоятелства се изясниха от показанията на свид.
С. и Г. и писмените доказателства,събрани по време на настоящето производство.
Защо съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели и не дава вяра на
обясненията на подсъдимия и на свид. В. и У. – са
изложени съображения по- горе.От показанията на свид.
Г. и С. се изясни по безспорен и несъмнен начин,че на посочената дата
подсъдимият У. е имал качеството водач на МПС,а от писмените
доказателства,събрани по делото – че това управление е ставало в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние т.е за управление на МПС без СУ на МПС –
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
- Деянието е извършено
при п р я к у м и с ъ л,тъй като подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер,предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това.Този извод на съда следва от от фактическата обстановка,при която е осъществено деянието
– посоченото наказателно постановление е връчено лично на подсъдимия и освен
това непосредствено преди проверката,когато е забелязал приближаването на
обозначения полицейски автомобил,той е предприел маневра,която сочи че е искал
да избегне проверката.
- съдът не възприе тезата на
защитата ,че подсъдимият М.Ц.У. следва да бъде признат за невиновен и оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в,ал.2 от НК ,тъй като не е управлявал МПС и деянието му не разкрива
обективните признаци на този състав на престъпление – с посоченото в
обвинителния акт наказателно постановление подс. У. е
санкциониран по чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП,а за да е съставомерно деянието му по посочения
текст от НК е следвало да бъде санкциониран по чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП.
Относно първото съображения на защитата на подсъдимия – че същият не е управлявал
МПС непосредствено преди проверката т.е на инкриминираната дата – съдът е
изложил съображения по-горе. Относно второто съображение - съдът счита,че независимо от
обстоятелството,че наказанието на водача
е наложено на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП ,за съставомерността
на деянието е от значение за какво нарушение му е наложено адм.
наказание,а не основанието за налагане
на същото - и в акта, и в наказателното
постановление се сочи като нарушена нормата на чл. 150 от ЗДвП,съгласно която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. В съдебната практика е утвърдено становището – в
множество решения на ВКС,че чл. 343в,ал.2 от НК е приложим във всички случаи на
управление на МПС без съотв. свидетелство за
управление – както тогава,когато такова не е издавано на водача,както и тогава
когато то е отнето на някакво основание,какъвто е процесния
случай. Обстоятелството,че административно- наказващия орган неправилно е
квалифицирал нарушението по чл. 150 от ЗДвП и е наложил адм.
наказание по чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП,а не по чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП – е без значение за извода на съда за осъществяване на престъпния състав по чл. 343в,ал.2 от НК. В подкрепа на
изложеното Решение № 40/22.04.2015 г. по н.дело № 1784/14 г. на ІІІ НО на
ВКС,Решение № 44/ 09.02.2013 г. по н.дело № 2161/2012 г. на І НО на ВКС и
Решение № 328 от 21.12.2016 година по н.дело № 627 /2016 година на Апелативен
съд Пловдив.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската
степен на обществена опасност на деянието и на дееца; причините за извършване
на деянието – чувството на безнаказаност на подсъдимия; подбудите за извършване
на деянието – незачитане на правилата за движение по пътищата; отегчаващите
вината обстоятелства – предишните осъждания и многобройните наказания по адм. ред за нарушаване на ЗДвП и смекчаващите такива – добри
характеристични. Поради това съдът
определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства – ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ една година и шест месеца
И глоба В РАЗМЕР НА 700 ЛЕВА. При определяне на глобата съдът се
съобрази и с материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.
На
основание чл.66,ал.1 от НК , съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като
по време на изпитателния срок възпитателните
грижи се възложат на обществен възпитател при Община Ракитово. За да приложи посочения текст на НК съдът взе
предвид размера на наказанието,обстоятелството че до настоящия момент
подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода и след преценка,че
целите на наказанието и преди всичко специалната превенция,могат да се
постигнат и без неговото ефективно изтърпяване.
По горните
съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: