Решение по дело №403/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			12.11.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	03.11.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		403		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

           

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.К.П., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 30-0000118/02.04.2020 г., издадено от Директора на РД ,,Автомобилна администрация“-София, с което на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ във вр. с ал. 2 от същата наредба и на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от адв. В. С., който заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна в писмото придружаващо жалбата изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.02.2020 г. В.С. – инспектор при ТД ,,АА“ гр. София в присъствието на свидетеля Б.И. съставил Акт за установяване на административно нарушение бл. № 273317 против П.К.П. за това, че на същата дата около 10:50 ч. в района на АМ Струма при 89 км посока гр. Сандански управлява състав от пътни превозни средства специален автомобил ,,Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № КН 9244ВР от кат. 1, собственост на  ,,Ванеса 1“ ЕООД гр. Дупница и ремарке за товарен автомобил ,,Виола В4“ с рег. № КН0524ЕЕ от кат. 02, собственост на ,,Николов и син“ ЕООД гр. Дупница, като извършва обществен международен превоз на товари на 3 бр. леки автомобили по маршрут  Р България за  Р Гърция, видно от СMR от 26.02.2020 г. и фактура **********/25.02.2020 г. със заверено копие към лиценз на Общността № **********/28.06.2018 г. на фирма ,,Ванеса 1“ ЕООД без: 1. Удостоверение за психологическа годност и 2. Без карта за квалификация на водача, като същият представя удостоверение № 064-003929 от 18.02.2020 г. В съставения акт контролният орган е посочил, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ във вр. с ал. 2 от същата наредба и на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. В акта в графа ,,обяснения/възражения“ водачът е посочил, че е подал документи за карта за квалификация на водач. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на водача са наложени горните санкции.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено възражение от нарушителя.

По делото са представени следните доказателства: международна товарителница от 26.02.2020 г.; карта за квалификация на водач на МПС на П.К.П., издадена на 09.03.2020 г. – след датата на нарушението; удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 064-003929/18.02.2020 г. /представено на контролния орган по време на проверката/, видно от което П. е преминал обучение по чл. 18 (35) от 05.02.2020 г. до 17.02.2020 г. На 29.02.2020 г. – преди издаване на наказателното постановление на 02.04.2020 г., на П. е издадена карта за квалификация на водач на МПС.

От показанията на свидетеля Б.И. се установява, че при извършената проверка на 26.02.2020 г. водачът не е представил удостоверение за психологическа годност и карта за квалификация на водач. Единствено представил удостоверение за професионална компетентност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства - от показанията на свидетеля Б.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е частично основателна, по следните съображения:

АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна. Издадени са от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени двете нарушения, начина на констатиране, подробно е описана възприетата правна квалификация, както и кои разпоредби са нарушени.

Относно нарушението на чл. 8, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ във вр. с ал. 2:

Съгласно нормата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП се наказва с глоба в размер 500.00 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. /същата е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата/ регламентира едно от изискванията за извършване на дейността на водачите на таксиметрови автомобили, на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, а именно – представянето на удостоверение за психологическа годност, а правилото на ал. 2 въвежда валидност на удостоверението за срок от 3 години от датата на издаване със съответните изключения. По начин на законодателна техника нормата на чл. 8 не въвежда забрана за водачите да не извършват превозите без валидно удостоверение. Тази нормативна забрана е предмет на законодателна регламентация в санкционната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В случая санкционната норма съдържа едновременно и правилото за поведение. В този смисъл при издаването на процесното НП е допуснато нарушение на материалния закон във връзка с правната квалификация на нарушеното правило за поведение, като е посочено чл. 8, ал. 1 от наредба № 36/15.05.2006 г., но това нарушение не е съществено. Същото не е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице или до неясно обвинение. Фактическите обстоятелства по обвинението в обстоятелствената част на наказателното постановление са ясно посочени и същите съответстват на обективните признаци на деянието по приложимия санкционен състав. Правната квалификация на нарушеното правило за поведение има подчинено значение спрямо фактическите обстоятелства по обвинението. Наказаното лице е запознато с обвинението в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП и своевременно е организирало защитата си срещу него. Материалният закон е приложен частично неправилно, като това не налага отмяна на НП, а само неговото изменение. Правилно са отнесени фактите към правната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, чиито съставомерни признаци единствено са изписани в НП, но неправилно деянието е квалифицирано цифром като нарушение на чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36/2006 г. Извършването на обществен превоз на товари без валидно УПГ е нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В случая и хипотезата и санкцията се съдържат в една правна норма. Напълно ненужно, а и неправилно е било АНО да посочва, че била нарушена нормата на чл. 8, ал.1 от Наредбата. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС разглежда случаите на съществени процесуални нарушения в наказателния процес. Съдът намира, че по аналогия същото е приложимо и в административно наказателното правораздаване. Според това ТР неправилната цифрова правна квалификация не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Съдът споделя това становище, т.к. нарушението става ясно от описаните съставомерни признаци и от описаните факти. Описаното словом от правна страна напълно кореспондира с описаните обстоятелства, а кореспондира и с цифровата квалификация на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която норма съдържа целия състав на нарушението. Това, че неправилното приложение на материалния закон не винаги следва да води до отмяна на НП, се извежда и от правомощията на въззивната инстанция, регламентирани в чл. 334 от НПК, според който въззивният съд може да потвърди, отмени, или измени присъдата, както и от чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, според който въззивният съд изменя присъдата при нарушение на материалния закон, когато следва да се приложи закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление. Правилата на НПК за въззивното разглеждане на делото са приложими в административно наказателното производство на основание чл. 84 от ЗАНН. В случая, не се налага съществено изменение на НП, като единствено от цифровата правна квалификация на нарушението следва да отпадне тази по ,,чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г.“ Нарушението е по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която норма регламентира целия му състав, вкл. и санкцията.

Нарушението не е маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи от този вид. Не са налице такива изключителни или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат този извод.Законодателят предвижда за това нарушение да се налага именно глоба в размер на 500.00 лева, поради което правилно АНО е наложил наказанието в този размер.

Относно нарушението на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ:

Съгласно чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:

1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

В случая е безспорно установено,че при извършената проверка жалбоподателят не е представил карта за квалификация  на водач на МПС. Пред контролния орган водачът е направил възражение (отразено в АУАН), че е подал документи за издаването на такава. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи карта за квалификация на водач на МПС, издадена на 09.03.2020 г., което е 11 дни след извършване на нарушението и почти месец преди издаване на обжалваното наказателното постановление.

Съдът намира, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да анализира всички събрани по  преписката доказателства като вземе предвид направеното в акта възражение и да направи собствена проверка за релевантните факти и обстоятелства относно нарушението. Не се спори, че по време на проверката и по време на съставяне и връчване на АУАН, той е притежавал и представил на контролните органи удостоверение за професионална компетентност, от което се установява, че водачът е преминал обучение по чл. 18 (35) от 05.02.2020 г. до 17.02.2020 г.

Доказателствата сочат, нарушението е извършено за първи път, не са настъпили никакви вредни последици като по същество жалбоподателят е имал необходимата компетентност на водач за извършване на превоз на товари, нарушението е с явно незначителна степен на обществена опасност и засяга  в малка степен реда на управление в държавата, отношението на дееца, оказвайки пълно съдействие на проверяващите, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното. Налагането на това тежко административно наказание опредено в закона  би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание предвидени в закона. Обстоятелствата по нарушението и тежестта му е следвало да обективира наказващият орган да приложи чл.28 от ЗАНН.

Съдът като анализира  фактите и приложените по делото доказателства намира, че АНО е следвало имайки предвид ТР №1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005 г. на НК на ВКС в контекста на данните посочени в АУАН – констатирано единствено формално нарушение без последици, първо нарушение да установи, че се касае за маловажно нарушение, което не е имало основание да се наказва с несправедливо по размер административно наказание – глоба в размер от 2000.00 лева по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя; като за маловажни случаи на административни нарушения съгласно чл. 28, б. ,,а“ от ЗАНН, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя, или най-малкото да изложи мотиви, защо не прилага посочените норми. Въпросната преценка с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН следва да предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. Като не е извършил дължимата преценка наказващият орган е постановил акта си в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, което предпоставя и отмяната му в съответствие с посоченото по-горе  тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк н. д. №1/2005г. на ВКС. Според посоченото решение преценката на административнонаказващият орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. АНО по същество не се е произнесъл по чл.28 от ЗАНН, в НП само е отразено, че предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН, няма основание за приложението на  тази разпоредба. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретния случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. В случая се касае за незначително закъснение от няколко дни – жалбоподателят се е снабдил с карта за квалификация на водач на МПС на 09.03.2020 г. – 11 дни след извършване на нарушението и почти месец преди издаването на наказателното постановление, което очертава нарушението като такова с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, наказателното постановление по т. 2, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000118/02.04.2020 г., издадено от Директора на РД ,,Автомобилна администрация“ - София в частта, в която на П.К.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ само в частта, в която описаното деяние е свързано с нормата на чл. 8, ал. 1, пр. 2 вр. с ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, като изключва тази разпоредба от квалификацията на нарушението.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000118/02.04.2020 г., издадено от Директора на РД ,,Автомобилна администрация“ - София в частта, в която на П.К.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: