Решение по дело №1422/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1362
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20193110201422
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1362/5.7.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  пети юли                                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1422 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   „С.И.” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.М. срещу НП № 03-008720/21.12.2017 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.3  от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР / ДВ, бр.37/2004 год./ на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв..

            В жалбата се оспорва НП, като незаконосъобразно, като се твърди, че е допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Л.М., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна – Д „ИТ“ Варна се представлява от ст юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

На 14.11.2017 год. представители на Д „ИТ“ Варна, свидетелите П. М. и Н.И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство  на строителен обект „ жилищна сграда”, намираща се в гр.Варна, УПИ LIII-281,кв.44, по плана на 21-ви м.р.гр.Варна, идентичен с ПИ 10135.2563.281  по КК гр.Варна с възложител „САДКО ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 202 481 189,представлявано от Н.Х.М.-управител, обективирана в Протокол Варна ПР1740176/13.12.2017 год.. При проверката установили / отразено в т.5 от протокола /, че по изграденото скеле не е монтирана предпазна мрежа. Констатираното дало основание на св. М. да приеме, че е осъществено нарушение на чл.62,ал.3  от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР / ДВ, бр.37/2004 год./ , за което и бил съставен АУАН № 03-0087206/13.12.2017 год., въз основа на който било издадено и атакуваното НП.

Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, предявен му  е бил и подписан от него без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН   било направено възражение, в което било посочено, че е допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН, като се твърди, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.3  от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР / ДВ, бр.37/2004 год./ на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 от КТ наложил на  дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.М., която потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че  на 14.11.2017 год. съвместно с колегата си извършили рутинна проверка на строителен обект в гр.Варна.На място установили, че по изграденото скеле не е монтирана предпазна мрежа, за което нарушение  бил съставен и акт. Твърди, че впоследствие е входирано уведомление, че нарушението е отстранено, но доказателства за това не били представени.

С показанията си св.И. потвърждава казаното от М.. Посочва, че на обекта са работили работници, които са декларирали, че работят за дружеството.Впоследствие били представени и трудовите им договори.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М.  и И. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е основателна.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Д „ИТ“ Варна, въз основа на Заповед № 071/12.01.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, като АУАН също е съставен от компетентно лице. 

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Състава на съда намира, че в хода на административно-наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдържащи се в  чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

С НП на дружеството-нарушител е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.62,ал.3  от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР / ДВ, бр.37/2004 год./ , съгласно която около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи.

В НП отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на работодател, а в АУАН - в качеството му на строител.

Според състава на съда както  (3) Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи.

 

в АУАН, така и в НП липсва пълното относно  фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател,респ. строител, с оглед ангажиране отговорността му за нарушение по чл.62,ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл.413, ал.2 от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

    Санкционната норма на чл.413, ал.2 КТ изисква субекта на нарушението да има качеството на работодател, на което изискване дружеството не отговаря.

Видно от приложените по делото справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ е, че установените с констативен протокол от 14.11.2017 год. работници на обекта  са в трудови правоотношения с „АТЛАНТ 555” ЕООД. В този смисъл, дружеството не се явява работодател по отношение работниците, извършващи СМР на обекта .Представен е и договор за изпълнение на СМР, сключен на 10.11.2017 год. между „САДКО ИНВЕСТ” ЕООД в качеството му на „възложител” и „АТЛАНТ 555” ЕООД, в качеството му на „изпълнител” за извършване на СМР..

Не е доказано и, че „С.И."ООД е   строител по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. /"Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение/, с оглед преценка чия е отговорността за установеното нарушение.

Изхождайки от изложеното по-горе съставът на съда намира, че е налице допуснато нарушение в НП поради неспазване на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН вр. чл. 416, ал. 6 КТ за индивидуализиране на нарушението откъм обективните и субективните му елементи. Нито актосъставителя, нито АНО са посочили подробно относимите към съставомерността на допуснатото нарушение конкретни факти, както и точно да индивидуализират субекта на нарушението, да установят дали в обекта е имало други подизпълнители и да се обосноват защо намират, че именно наказаното търговско дружество има качеството на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ и в това си качество е осъществило състава на административно нарушение по  чл. 62, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2004 г. на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

Като не са сторили всичко това, актосъставителят, а след това и АНО са нарушили правото на наказания субект да разбере в какво конкретно нарушение е уличен /кога, къде, по какъв начин е осъществено то и защо точно той е негов извършител/, а оттук са нарушили и правото му на защита в процеса.

Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че НП е издадено при липсата на релевантни за спора факти. С това е нарушено правото на защита на наказаното лице, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

         ОТМЕНЯ НП № 03-008720/21.12.2017 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна,  с което на „С.И.” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.М. за извършено нарушение на чл.62,ал.3  от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР / ДВ, бр.37/2004 год./ на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв..

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ в РС Варна: