Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 29 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в открито заседание на 12.04.2021 г. в състав:
Симона
УГЛЯРОВА
при участието
на секретаря Миланова и прокурор Тотев, като разгледа докладваното от съдия
МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 822/21 г., намери за установено следното:
Упълномощеният защитник
на подсъдимия М. П. (постоянно пребиваващ в Р. България сръбски гражданин, с
ЕГН: **********) – адв. А.П., е подал в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК
въззивна жалба срещу постановената на 06.10.2020 г. присъда по н.о.х.д. №
19303/19 г. на СРС (НО, 131 с.), с която П. е бил признат за виновен в извършено
на 01.03.2019 г. престъпление по чл. 234, ал.1 НК (немаловажен случай на държане
на акцизна стока - 120 литра етилов алкохол,
на стойност 1042, 80 лв., без изискуемия по закон бандерол), наказан с 1
година лишаване от свобода (с отложено изпълнение по чл. 66 НК за срок от 3
години) и с глоба от 1042, 80 лв., както и осъден да заплати разноските по
делото.
Жалбата е с искане по чл.
336, ал.1, т.2 НПК и изтъкнати в негова подкрепа аргументи за неправилна оценка
на доказателствата, довела до грешни фактически изводи (за това, че автор на
престъпното „държане“ е именно подсъдимият). Тези доводи са преповторени в
откритото заседание пред СГС от защитника, който пледира, че не подс. П., а
друго (неустановено по делото) лице е поставило 6-те инкриминирани туби с
етилов алкохол в багажника на автомобила му и че за това не е имало никакви
пречки, доколкото заключващата система на превозното средство е била повредена
и достъпът до него – неограничен.
Прокурорът от СГП
предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена, защото доказателствата, на
които тя почива, еднопосочно разобличават подсъдимия като автор на
инкриминираното деяние.
Присъдата е правилна.
Въззивният съд не намери основания за нейната отмяна или изменение.
Дейността на първата
инстанция по установяването на фактите не страда от твърдените в жалбата
процесуални пороци. За да признае подс. П. за извършител на деянието, Районният
съд на практика е възприел за несъмнено доказани съставомерните обстоятелства
по обвинителния акт. От своя страна, СГС не намери основания да се отклонява от
тях и в рамките на същите доказателства да „установява нови фактически положения“
(чл. 316 НПК), защото картината на събитията е била правилно изяснена. Промяна
в нея няма, въпреки проведеното въззивно съдебно следствие с разпит на допуснатия по искане на защитата
свидетел Д.Ш..
Около 08.30 ч. на
01.03.2019 г. полицейските служители З. и П.спрели за проверка в района на
стопанство „Враня“ (гр. София, бул. „**********управлявания от подс. П. лек
автомобил „Митцубиши“, с рег. № ********защото разполагали с предварителна
информация, че въпросното лице пренася акцизни стоки без бандерол. В багажника
на превозното средство, в което по време на проверката П. бил сам, открили 6
туби, всяка с по 20 литра течност, за които е установено, че съставляват 96%
етилов алкохол от земеделски произход, с общо количество – 120 литра, на стойност
– 1042, 80 лв., и дължим акциз – 1258, 86 лв. Тубите, които не били облепени с
акцизен бандерол, били иззети с протокол в хода на неотложно образуваното по
случая наказателно производство.
Оплакванията във
въззивната жалба са главно за начина, по
който Районният съд е оценил доказателствата, но тях СГС възприе за
неоснователни. Първата инстанция не е изопачила съдържанието на нито един
източник на информация; не е използвала данни, събрани в разрез с процесуалните
изисквания; и не е постановила присъдата си върху предположения. Напротив –
съпоставила е всички факти в една
взаимно свързана верига; съобразила е забраната да придава на конкретни
доказателствени средства предварително определена сила (чл. 14, ал.2 НПК) и
отчитайки житейската логика на събитията, е обосновала, че именно подс. П. е
лицето, което е държало инкриминираните акцизни стоки.
Ако трябва да се обобщи,
лансираната от защитата теза не отрича откриването на 6-те туби с етилов спирт в
багажното отделение на управлявания от подсъдимия автомобил, а оспорва факта,
че именно той ги е поставил там и е упражнявал спрямо тях своя фактическа
власт. Като контрааргумент се твърди, че повредата в заключващата система на
колата е давала възможност за безпрепятствен достъп на трети лица и че такива
„доброжелатели“ в действителност е имало поради злонамерени „конкурентни“
интереси.
Доводите не се подкрепят
от материалите по делото.
Очевидци на деянието са
непосредствено разпитаните от СРС свидетели И. З. и Й.П.(служители на СДВР),
които са осигурили в наказателното производство преки доказателства за
инкриминираните факти. Съпоставката между отделните им показания изобщо не
разкрива разминавания и противоречия, поставящи под съмнение достоверността на
изявленията им. Напротив – двамата са възпроизвели максимално прецизно
детайлите около времето и мястото на събитията, откритите в багажника на
превозното средство туби и незабавно предприетите действия. Част от съобщените
от тях факти са били и надлежно отразени в изготвения и съдебно одобрен
впоследствие протокол за претърсване на автомобила и изземване на 6-те туби,
както и потвърдени от разпитаните поемни лица
- свидетелите Г. и К.. Начинът, по който процесните веществени доказателства
са били приобщени по делото, не поставя под съмнение тяхната идентичност с
изследваното впоследствие по експертен път съдържание на тубите, потвърдило
наличието на етилов алкохол от земеделски произход. Възложената от Районния съд
допълнителна оценителна експертиза, която в крайна сметка е била взета под
внимание при постановяването на присъдата, е дала по-ниска оценка на общото
количество на въпросната акцизна стока (1042, 80 лв.) от оценката, заявена в
обвинителния акт (2440 лв.), но срещу частичното оправдаване на подсъдимия в
тази насока няма „съответен протест“, който да позволява ревизирането на
съдебните изводи в тежест на дееца.
Казаното дотук всъщност
не се оспорва и от защитата на подсъдимия, защото не е в конфликт с лансираната
версия, че не той, а друго лице е поставило („подхвърлило“) в багажника на
колата му предмета на престъплението. Първата инстанция обаче обосновано е
отхвърлила като голословна защитната теза, отричаща авторството на държането;
изложила е конкретни аргументи защо не кредитира обясненията на подсъдимия и на
практика значително е улеснила въззивния съд да изпълни в цялост задълженията
си по чл. 339, ал.2 НПК.
За да отрече
достоверността на казаното от подс. П., СРС е анализирал не само вътрешните
противоречия в обясненията му, но е и отчел несъответствието им с останалите
обективни данни по делото. Изводите в тази насока изцяло се споделят от
въззивната инстанция, която подложи на самостоятелна оценка изявленията на П. и
също не намери основание да ги възприеме с доверие. Освен, че „фабрикуваната“
чрез тях версия за събитията е вътрешно противоречива (като например -
непоследователните изявления на лицето коя ключалка на колата в крайна сметка
не е работила), тя не кореспондира с редица странични обективно установени
факти – липсата на данни за неработещ заключващ механизъм в изготвения и
приложен по делото протокол за годишен технически преглед на процесното МПС и в
приемателния опис, по силата на който колата е била възложена за съхранение на
органите на МВР (все – писмени доказателства, прочетени и приети от първата
инстанция по реда на чл. 283 НПК). Подобни твърдения всъщност не съответстват и
на житейската логика, която винаги следва да бъде ползвана като ориентир при
доказателствената оценка, най-малкото – защото не разкриват нито смислен мотив
по каква причина подс. П. не е потърсил техническо съдействие за отстраняване
на твърдяната от него повреда (дори в близкия автосервиз, в който работил св. К.),
нито как точно лице, различно от него, ще постави незабелязано, без знанието и
волята му, 120 литра алкохол в багажника на автомобила.
Съществена улика, която
обвързва подс. П. с фактическата власт, упражнявана спрямо откритите в колата 6
туби, може да бъде открита в тази част от показанията на свидетелите З. и П., в
която двамата еднопосочно заявяват, че преди да пристъпят към полицейската
проверка, са запитали подсъдимия пренася ли нещо в багажника и той е разяснил,
че там има туби с етилов алкохол. Защитата отрича достоверността на въпросните
им твърдения, с което на практика упреква двамата полицаи в лъжесвидетелстване,
но по делото не се установява мотив за подобно тяхно неизрядно процесуално
поведение. И двамата са възпроизвели
пред СРС въпросните „извънпроцесуални“ изявления
на подс. П. и казаното от тях следва да бъде възприето с доверие. Именно от предшестващото проверката поведение на
подсъдимия личи, че той е бил наясно със съдържаните на откритите туби, а това опровергава
лансираната от самия него версия за злонамерена намеса на друго лице с цел
личното му дискредитиране.
Проведеният във
въззивното съдебно следствие по искане на защитата разпит на св. Ш. не допринася
за правилното установяване на фактите по делото и по никакъв начин не
опровергава обвинителната теза. Казаното от въпросната свидетелка, че подс. П.
не е лице, което би могло да се занимава с дейност като инкриминираната,
всъщност са нейни оценъчни твърдения, които не съставляват изявления за непосредствено
възприети факти по смисъла на чл. 117 НПК.
Деянието на подс. М. П. законосъобразно
е било квалифицирано в присъдата като извършено в условията на
немаловажен случай престъпно държане на акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон (чл. 234, ал.1 НК). Установените в автомобила 120
литра етилов алкохол от земеделски произход (96 об.%), разпределени в 6 туби и
отговарящи на нормативните критерии по чл. 120, ал.2 от Закона за виното и
спиртните напитки, съставляват «акцизна стока» по смисъла на чл. 2, т.1 и чл.
9, ал.1, т.1-3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), поради което са и годен предмет на
престъплението по чл. 234, ал.1 НК. Упражняваната спрямо тях фактическа власт
от подсъдимия, чрез съзнателното им поставяне, превозване и съхраняване в
багажника на превозното средство, в което са били открити, е реализирала
умишлено (с отчетения от СРС пряк умисъл) тяхното „държане“ – изпълнително
деяние на въпросното престъпление, чието обективно проявление не разкрива
критериите на маловажен случай по чл. 93, т.9 НК (като се отчетат стойностите
на самата стока – 1042, 80 лв., и на дължимия за нея акциз – 1259 лв.). Изпълнено
е и съставомерното условие липсващият акцизен бандерол да е изискуем по закон,
доколкото такъв е задължителен за всички категории спиртни напитки по силата на
чл. 64, ал.1 ЗАДС.
Наложеното с обжалваната
присъда наказание (1 година лишаване от
свобода и глоба в размер на 1042, 80 лв.) е законосъобразно определено и
справедливо индивидуализирано. То е отмерено към минимума на санкцията и
липсата на „съответен протест“ по чл. 337, ал.2, т.1 НПК прави безпредметно
обсъждането на отегчаващите случая обстоятелства, тяхната относителна тежест и
възможността за утежняване положението на подсъдимия. Следователно, в рамките
на въззивната жалба втората инстанция дължи единствено служебна преценка дали
са налице основания за допълнително занижаване на наказанието, но подобен
подход на практика би довел до приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК. По делото
обаче не се установяват такива по брой
или значение смекчаващи обстоятелства, които да се оценят като „изключителни“
или „многобройни“, защото всички факти от посочената категория (чистото съдебно
минало на дееца, трудовата му ангажираност и добросъвестното процесуално
поведение) са били отчетени като мотив за определяне на санкцията към
предвидения в закона минимум, но все пак при условията на чл. 54 НК. Отново липсата
на „съответен протест“ с искане по чл. 337, ал.2, т.2 НПК обезсмисля произнасянето
на втората инстанция относно подхода на СРС да отложи изпълнението на
наказанието по чл. 66 НК, както и по отношение на определената минимална продължителност
(3 години) на изпитателния срок. Касае се за въпроси, отсъдени в полза на дееца
по максимално толерантен начин, които дори в рамките на въззивната му жалба не
могат да бъдат решени още по-благоприятно за него.
Натоварването на подс. П.
да заплати разноските за наказателното производство е закономерна последица от признаването
му за виновен – чл. 189, ал. 3 НПК.
В заключение,
неоснователността на въззивната жалба и липсата на служебно установени от
втората инстанция основания за отмяна или изменение в оспорваната присъда
налагат нейното цялостно потвърждаване, поради което – в съответствие с чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ
въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.10.2020 г. по н.о.х.д. № 19303/19 г. на СРС (НО, 131
състав).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: