Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3426 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 13965 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 65920/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 87-ми състав, е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ф.Й.Д.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 416,18 лева, претендирана като
неоснователно удържана след закриване на банкова сметка ***ор за банково
обслужване чрез бизнес пакет от 10.04.2014 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12239/2017
г. по описа на СРС, 87-ми състав. С решението „Ф.Й.Д.“ ЕООД е осъдено да
заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300
лева – разноски по делото.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Ф.Й.Д.“ ЕООД, в която се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото, поради което се
претендира неговата отмяна и уважаване в цялост на исковата претенция. Намира
се, че противно на възприетото от районната съдебна инстанция, за да са налице
предпоставките на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД следва да се установи, че
кредиторът е отказал получаване на дължимото; длъжникът да вложи сумата по
банкова сметка ***; като се съобразява чл. 66 от ЗЗД – изпълнението трябва да е
пълно и точно. Сочи се, че по делото е доказано, че не е налице точно
изпълнение, тъй като банката е удържала в своя полза такса от 20 лева, поради
което изпълнението е непълно. Намира се, че ищцовото дружество не е поискало
услугата „закриване на банкова сметка“, ***. Съгласно представената с писмения
отговор на исковата молба тарифа за таксите и комисионните, които банката
прилага по извършвани услуги на клиенти, за извършване на услугата закриване на
банкова сметка ***. Тълкуването на тази клауза счита, че налага извода, че
същата касае извършването на услуга от страна на банката по искане на клиент на
банката, доколкото тарифата се отнася до клиенти на банката. Тази клауза обаче
не намира приложение, когато банката едностранно прекратява договора, какъвто е
случая. Като е удържал сумата от 20 лева, ответникът неоснователно се е
обогатил с нея. Счита се, че не е изпълнено и изискването за уведомяване на
кредитора, тъй като не е достатъчно единствено да се изрази желание за плащане.
Никъде в изпратените уведомления банката не е посочила номер на банкова сметка ***,
нито е посочила, че именно по тази сметка е преведена процесната сума, като по
делото не са представени и доказателства за откриване на сметка на името на
ищеца, както и че е бил уведомен за това. Твърди се, че представеното извлечение по сметка реално не
съставлява такова. Намира се, че с оглед качеството на страните, ответникът е
следвало да открие сметка в друга банка, а не при себе си, доколкото в противен
случай изпълнението отново би зависело от волята на кредитора. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД,
в който се излагат подробни доводи за неоснователност на същата, поради което
се отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се
разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
установителен иск по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че между „Ф.Й.Д.“ ЕООД
и „Алфа банк“ АД, чрез „Алфа банк – клон България“ на 10.04.2014 г. е сключен
договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, като на името на ищцовото
дружество е била открита банкова сметка. ***ово обслужване чрез бизнес пакет се
установява, че по силата на последния клиентът
е възложил на банката да открие следните сметки на името на клиента:
разплащателна сметка с IBAN ***. В чл. 5 от договора е предвидено, че
за извършване на платежните операции и използване на
услугите съобразно избрания пакт клиентът заплаща такси, съгласно Раздел 17 от
Тарифата на банката. В чл. 7 е предвидено, че договорът се прекратява в
случаите, предвидени в Рамковия договор, както и автоматично при неплащане от
страна на клиента на 6 последователни месечни такси обслужване. В този случай
банката събира дължимите такси служебно, като прекратява действието на договора
и закрива сметката, без да е необходимо изрично да информира клиента. В чл. 8 страните са се съгласили, че с подписването на
договора се активира действието на рамковия договор за платежни услуги,
предоставяни от Алфа Банка – клон България на юридически лица, еднолични
търговци и лица, упражняващи свободни професии, надлежно обявен в интернет
страница на банката и в нейните офиси, с условията, на който клиентът е
запознат изцяло, приема ги и се задължава да ги спазва.
По делото е представено
искане за откриване на банкова сметка *** „Алфа Банка – клон България“, като сметката
е открита под IBAN ***.
Представен е и рамков
договор за платежни услуги, предоставяни от Алфа Банка – клон България. В чл. 7.1
е предвидено, че сметка се закрива при прекратяване на рамковия договор, при
което по избор на клиента банката възстановява в брой или прехвърля по друга
сметка на клиента останалите по сметката средства. В чл. 7.4 е предвидено, че
банката може по всяко време да прекрати конкретен договор за банкова сметка ***.
Съгласно чл. 7.5 при прекратяването на конкретен договор за банкова сметка ***исионни,
определени в Тарифата, приложима за съответния период.
Страните не споря, че между „Алфа банк“ АД и „Ю.Б.“
АД е извършено прехвърляне на предприятие и дейността на „Алфа банк – клон
България“. Ответното дружество е
представил извлечение от сайта на ответника, в който се съдържа информация, че
считано от 25.05.2016 г. за всички видове сметки и депозити влизат в сила
промени в Рамков договор за платежни услуги, предоставяли от Алфа Банка – клон
България, като същите се заменят изцяло съответно с Общи условия за откриване,
водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Ю.Б.“ АД и Общи
условия за откриване, водене и закриване на сметки на юридически лица,
еднолични търговски, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни
търговски представителства „Ю.Б.“ АД. В т. VІ.1.2 от последните е предвидена
възможност банката едностранно да закрие сметки след изтичане на 30 дни от
уведомяването на титуляра, като банката не е длъжна да мотивира искането си за
закриване на сметката. Съгласно приложената информация за клиенти, в
случай че не приемат предложените промени в Общите условия и Тарифите, имат
право да възразят срещу тях писмено в срок до 25.05.2016 г.
По делото е приложена и Тарифата на таксите и
комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти –
юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите,
бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, в която е
предвидено, че при закриване на разплащателна сметка се дължи такса в размер на
20 лева – раздел І „Сметки“, А „Разплащателни сметки“, т. 12.
Към отговора на исковата молба ответникът е
представил и документ, наименуван „Клиентски данни – корпоративни клиенти“,
подписан от представителя на дружеството В.Т.В., в който е посочен e-mail адрес за връзка – w_*****@abv.bg
и адрес на клиента „Ф.Й.Д.“ ЕООД – гр. София, ул. „*****,
ет. партер. Същият адрес на клиента е посочен и в процесния договор за банково
обслужване чрез бизнес пакет.
Приложено е и извлечение от сметката на „Ф.Й.Д.“
ЕООД
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016г., от което се установява, че
наличната сума към датата на закриване на сметката, чийто титуляр е ищцовото
дружество - 07.11.2016 г., е в размер на 416,18 лева, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
По делото е представено и извлечение от сметка с
аналитичен номер за периода от 07.11.2016 г. до 18.10.2017 г., определена като
сметка „Разни други разчети с клиенти“, като титуляр на същата е посочено „Ф.Й.Д.“
ЕООД.
От извлечението по сметката се установява, че от сумата от 416,18 лева е
удържана сума в размер на 20 лева с основание „автоматична такса комисионна –
такса за закриване на разплащателна сметка - ЮЛ“.
С приложено по делото уведомление от 12.08.2016 г.,
адресирано до законния представител на ищцовото дружество, „Ю.Б.“ АД е
уведомило ищеца, че на основание чл. VI.1.2 от Общите условия упражнява правото си
едностранно да прекрати сключения с „Ф.Й.Д.“ ЕООД
договор за банкова сметка, ***, че от страна на ищцовото дружество следва да се
предприемат необходимите действия по разпореждане с наличните в банката
средства. Отбелязано е, че след изтичане на 30 дневен срок, считано от
получаване на уведомлението, разплащателната сметка ще бъде закрита. От
представените известие за доставка и писмо от „М и БМ Експрес“ ООД се
установява, че изпратената до адреса на ищцовото дружество в гр. София, ул. „*****,
ет. партер, пратка, съдържаща уведомлението, се е върнала на подателя с причина
„непотърсена“, като са направени две посещения на адреса на получателя на
04.10.2016 г. и 13.10.2016 г. с поставени известия за пратката, но липсва
контакт от страна на получателя. Съответно, коментираното уведомление е връчено
на „Ф.Й.Д.“
ЕООД на 04.10.2016 г. при фикцията на чл. 5.8, изр. 3
от рамковия договор, респ. на IX.1
от
общите условия, според които уведомленията и съобщенията ще се считат за
валидно получени от страната, ако са й изпратени на посочения й в договора
адрес за кореспонденция.
Към исковата молба, от ищцовото дружество е представено
заявление с вх. № 5300/0810/24.02.2017г. от „Ф.Й.Д.“ ЕООД до
„Ю.Б.“ АД. С него от страна на ищеца е отправено запитване до банката във
връзка с приключване на счетоводната година на дружеството, ведно с искане да
му бъде предоставена информация за движението по банковите му сметки, открити в
банката. В заявлението е изразено желание от страна на „Ф.Й.Д.“ ЕООД да
бъдат открити отново банковите сметки на дружеството, като се отбелязва, че
всички банкови сметки на дружествата с управител В.В.са били закрити. Заявено е,
че банката е нямала право едностранно да закрива сметките на дружествата, като
се иска връщане на внесените по закритите сметки суми.
В отговор на депозираното от управителя на ищеца
заявление на e-mail
адрес w_*****@abv.bg на 28.02.2017 г. ответникът е изпратил писмо,
с което управителят на ищцовото дружество е уведомен, че е извършена проверка
по случая, като е посочено, че сметките са закрити съобразно Общите условия на
банката, като не би могло да бъдат разкрити отново. Управителят на „Ф.Й.Д.“ ЕООД
е
информиран, че за разпореждане с наличните средства по закритите сметки, следва
да посети финансов център „София Дондуков“ и да се идентифицира като законен
представител на дружеството.
По делото е приложена и покана от „Ю.Б.“ АД с изх. №
9300/0229/06.04.2017г., адресирана до В.В.в качеството му на законен
представител на няколко дружества, в това число и на „Ф.Й.Д.“
ЕООД,
с която повторно е уведомен, че банковите сметки, открити на името на
представляваните от него дружества, са закрити съобразно Общите условия на
банка едностранно. В поканата е посочено, че сумите, които са били налични по
банковите сметки на дружествата, са на пълно разположение във финансовия център
на „Ю.Б.“ АД ***, като за разпореждане с тях законните представител на
дружествата следва да се яви лично. Към поканата е представено и известие за
доставяне от 06.04.2017 г., с отбелязване в графата „получател“ – В.Т.В. –
управител. В известието е описано и какво се изпраща, като е посочен изходящият
номер на поканата - „изх. № 9300/0229“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 87-ми състав, решение за валидно, допустимо и правилно,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за неоснователност на исковата претенция. Въпреки това и с оглед поддържаните от
жалбоподателя доводи следва да се добави и следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на установения в чл. 415 от ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
На 10.04.2014 г. между ищеца и „Алфа Банк“ АД, чрез
клона му „Алфа Банка – Клон България“, чийто правоприемник е ответната банка, е
сключен договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, по силата на който на
ищеца е разкрита разплащателна сметка с IBAN ***. Част от съдържанието на договора е тарифата на банката,
лихвения бюлетин и Рамков договор за платежни
услуги, предоставяни от „Алфа Банка – клон България“ на юридически лица,
еднолични търговци и лица, упражняващи свободни професии.
В рамките на предвидената в чл. 7.4 от посочения
рамков договор възможност, както в клаузата на чл. VІ.1.2 от Общите условия на
банката за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица,
еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни
търговски представителства, банката едностранно е прекратила договора за
банково обслужване чрез бизнес пакет, с който е открита процесната
разплащателна банкова сметка, ***едизвестие. Същото е достигнало до неговия адресат
– ищцовото дружество, на 04.10.2016 г. при фикцията на чл. 5.8, изр. 3 от
рамковия договор, респ. на IX.1 от общите
условия. Така срокът на предизвестието е
изтекъл на 04.11.2016 г. От този момент облигационната връзка между страните е
прекратена, като в тежест на банката е да предостави на титуляра на банковата
сметка наличните суми по нея.
Жалбоподателят поддържа, че не следва да се прилага
Тарифата на банката при закриване на банковата сметка, тъй като това не е
сторено по инициатива на клиента. В действащата към момента на прекратяване на
облигационната връзка тарифа на банката - т. 12, е предвидена такса при закриване
на разплащателна сметка, чийто размер възлиза на 20 лева. Доводите на ищцовото
дружество не намират опора в текста на тарифата, доколкото в нея не е поставено
изискване за начисляване на таксата, когато инициатор на закриването на
сметката е клиентът. Ето защо въз основа на предвидените в тарифата на банката
предпоставки, не може да се обоснове извод, че таксата за закриване на
разплащателна сметка се дължи единствено когато инициативата за това е на
клиента. С оглед на това при всяко закриване на разплащателна сметки – по
инициатива на клиента или по инициатива на банката, се дължи заплащане на
разглежданата такса по т. 12 от действалата към момента на закриване на
сметката тарифа на банката. При това положение и доколкото удържаната от
банката такса е в предвидения в тарифата на банката размер, следва да се
приеме, че не е налице неправомерно задържане от страна на банката на сумата от
20 лева Неоснователен е поддържаният в жалбата довод, че по този начин в полза
на банките се предоставя възможност за злоупотреби със собствеността на всяко
едно лице. В случая е налице оказана от банката услуга – закриване на
разплащателна сметка, за която се дължи определена такса.
Досежно
въпроса за наличието на предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорност чрез поставянето на ищеца в забава, въззивният съд приема следното:
При закриване на разплащателната сметка на ищеца в
тежест на ответника възниква задължението да му предостави наличната сума по
сметката, след удържане на дължимата такса за закриването й. Тъй като
задължението на ответника е парично и на основание чл.68, б. „а“ от ЗЗД,
местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора. Ето защо
паричните задължения са носими. Длъжникът по носимо задължение изпада в забава
щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Нормата на чл. 95
от ЗЗД регламентира хипотезите на кредиторовата забава - когато кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Ето защо, за да бъде поставен кредиторът по парична престация
в забава, следва да се установи, че е отказал получаването й.
В случая ответникът е доказал твърдението си, че е
налице отказ от страна на ищеца да получи паричната престация по
местоизпълнението й. Ответникът надлежно е уведомил ищеца, че упражнява правото
си едностранно да закрие разплащателната му сметка и е определил 30 – дневен
срок, считано от получаване на уведомлението, в рамките на който да предприеме необходимите
действия по разпореждане с наличните средства в банката. По делото не се твърди
и съответно не се установява, че ищецът предприел някакви действия за
получаване на паричната сума и съответно за приемане на предложеното му от
банката изпълнение. Ето защо въззивният съд счита за правилно възприетото от
районната съдебна инстанция, че кредиторът е поставен в забава по смисъла на
чл. 95 от ЗЗД.
За да се освободи обаче длъжникът от задължението
си, следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Предвид нормата на
чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат
оставени в банка по местоизпълнението, като длъжникът следва да уведоми
кредитора за това. Ето защо правно релевантно за освобождаването на длъжника от
паричното задължение, което е носимо, е внасянето на парите в банка по
местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице
различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това (решение № 28 от
14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 795 от 1999
г. по гр. д. № 499/1999 г., на ВКС, І ГО; решение № 108 от
04.10.2012 г. по т. д. № 441/2011 г., на ВКС, ТК, І ТО и др.). В разглеждания
случай, след изтичане на 30 – дневния
срок и закриването на разплащателната сметка, ответникът надлежно е
уведомил ищеца на посочения от него електронен адрес, че за разпореждане с
наличните средства по закритата сметка, следва да посети финансов център София
– Дондуков, с посочен точен адрес по седалището на ищцовото дружество и да се
идентифицира като законен представител на дружеството.
По изложените съображения и доколкото се установи
забава на кредитора, длъжникът се е освободил от паричното задължение да
предаде наличните средства по закритата сметка, като е депозирал сумата по
банкова сметка ***, на която титуляр е ищецът, и е уведомил последния за това.
Съдът възприема представеното по делото извлечение от откритата на името на
ищеца банкова сметка, ***е ангажирани по делото доказателства, като ищецът не е
представил такива, които да опровергаят удостоверените в извлечението
обстоятелства.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът не
му е предложил пълно изпълнение на задължението и съответно че не е длъжен да
приеме частично изпълнение. Предвид изложените по – горе съображения, таксата
от 20 лева за закриване на банковата сметка на ищеца е правомерно удържана, в
съответствие с постигнатите между страните уговорки и действащата тарифа на
банката съм момента на закриване на сметката.
След като ответникът се е освободил от паричното
задължение за процесната сума се налага извода, че в негова тежест не е налице
такова задължение, на което корелативно да кореспондира вземане на ищеца. Това
от своя страна обуславя неоснователност на исковата претенция
Предвид изложеното, поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК
право на разноски има въззиваемата страна. В представения списък по чл. 80 от ГПК от процесуалния представител на „Ю.Б.“ АД е посочено, че се претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Във връзка
с последното настоящият състав приема, че по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК
съдът е компетентен да определи размера на възнаграждението, като не е обвързан
от посочения от страната размер. Предвид това и съобразно предвидените в чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ граници за определяне
на размера на възнаграждението, при отчитане на обстоятелството, че делото пред
Софийски градски съд е приключило в рамките на едно съдебно заседание, а
правният спор не се отличава с правна или фактическа сложност, съдът счита, че
в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 13965 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 65920/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 87-ми състав.
ОСЪЖДА „Ф.Й.Д.“ ЕООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
3, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 100 лева, представляващи разноски за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.