О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1041/5.6.2019г.
Районен съд гр.Варна, трети
състав в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ерна Якова-Павлова
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД №
2417 по описа на съда за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК и е
образувано по жалба на А.П.-***, срещу постановлението на прокурор от РП-Варна от 10.05.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2072/2018 г. на І РУ-ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че описаното в
него не отговаря на действителната фактическа обстановка, поради което неправилно е приложен чл.9 ал.2 от НК по
отношение на престъплението по чл.207 ал.1 от НК. Това от своя страна
противоречало на извода за липса на престъпление по см. на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, с който е прекратено наказателното производство. Формулирано е искане за отмяна на постановлението
и връщане на делото на прокурора.
Предвид представените доказателства за връчване на атакуваното постановление и за подаване на
жалбата съдът счита, че последната е депозирана от легитимирано лице в
законоустановения срок и е допустима за разглеждане.
Съдът като взе предвид данните по делото и изложеното в
жалбата, намира същата за неоснователна по следните съображения:
ДП № 2072/2018 г.
на І РУ-ОД на МВР-Варна е водено за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
В хода на разследването са разпитани жалбоподателката Ал.П.-Юрова и свидетеля Пламен Стоянов. От мобилните оператори са събрани данни по
чл.159а ал.1 от НПК за ползването на
инкриминираната вещ- мобилен телефон. Приложени са и доказателства, че
жалбоподателката е получила телефона и 2 бр.СИМ карти, предадени доброволно от
свид. Пл.Стоянов.
От фактическа страна прокурорът приел, че А.Й.П.-Юрова
притежавала мобилен телефон „Huawei Y6 2017 DS Gold mat
20". На 17.11.2018 тя паркирала личния си автомобил около дом № 50 по ул.
„Македония". От там П.- Юрова се обадила по мобилния си телефон марка
„Хуавей Y6
2017 DS Gold mat
20" с ИМЕЙ 867985030403590 и две СИМ карти, а след като приключила
разговора сложила телефона в страничен джоб на дамската си чанта като
половината от него стърчала навън. Мобилният телефон паднал от дамската й
чанта, но тя не забелязала това. С автомобила си свидетелката П.- Юрова
потеглила към друга улица, където го паркирала. Малко след това тя установила,
липсата на телефонния апарат от дамската й чанта и подала сигнал в полицията.
Същия ден - 17.11.2018 свидетелят Пламен Радев
Стоянов паркирал личния си автомобил на
ул. „Македония" град Варна. Качвайки се в него, преди да потегли
отново, той видял на земята мобилния телефон марка „Huawei Y6 2017 DS Gold mat
20". Свидетелят Стоянов взел телефонния апарат и отишъл до близкия
офис на банка ЦКБ, разговарял с пазачите
на паркинга на Община Варна, и посетил офис на А1 и Виваком в МОЛ Варна, където
попитал дали има подавана информация за загубен телефон. Навсякъде отговорите
били отрицателни. В крайна сметка мобилният телефон останал във владение на
Стоянов, който започнал да го използва.
Фактическата обстановка по случая е напълно изяснена чрез
допустимите процесуални способи. Разследващият орган е положил максимални
усилия за установяване на релевантните по случая факти. Издирено е и е
разпитано лицето, за което е установено,
че е ползвало инкриминираната вещ след 17.11.2018 г. Прокурорът е изложил
аргументи за липсата на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, които съдът споделя
изцяло. В този смисъл законосъобразно
наказателното производство водено за това престъпление е било прекратено
на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК
С оглед поведението на свид. Стоянов – започнал да
ползва телефонния апарат, който намерил,
след като без успех търсил начин да установи собственика или лицето което го е
загубило, съдът намери,
че прокурора правилно е приел, че осъщественото може да бъде третирано
като престъпление по см. на чл.207 ал.1 от НК. Наличието на доказателства за стойността на
инкриминираната вещ (представени в хода
на ДП от пострадалата и настоящ
жалбоподател), не налага използването на
специални знания. Стойността на инкриминираната вещ – 206.54 лева и обстоятелството, че предметът на
престъплението е възстановен на собственика му, сочат на приложимост на
разпоредбата на чл.218б от НК. В случая прокурорът аргументирано е изложил
съображенията си, защо приема че деянието макар формално да осъществява признаците на това престъпление е с незначителна обществена опасност, поради което е приложима
нормата на чл.9 ал.2 от НК.
Характеристиките на личността на Стоянов, подбудите и целите на извършване
на престъплението – инцидентна проява, задоволила личните му нужди, наред
с данните за трудова ангажираност и
доброволно съдействие на
разследващите, следва да се отчетат като
предпоставка за приложимостта на малозначителен случай. В допълнение съдът
счита, че преценката за малозначителност следва да се извежда и от характеристиката
на конкретното деяние. Престъпленията с предмет, относим към собствеността на
движими вещи с оглед обекта на защита - обществените отношения свързани с
правото на собственост, безспорно са със завишена степен на обществена
опасност. Последната обаче никога не може да е
пречка за приложението на чл.9 ал.2 от НК (съгл. практиката на ВКС, с
която се приема тази приложимост вкл. и
при престъпление грабеж). В случая е налице незначително въздействие
върху защитените обществени отношения
т.к. се касае за изгубена от жалбоподателката вещ на стойност значително
под МРЗ за страната, която свид. Стоянов
е намерил. Въпреки, че след като
не установил собственика й и не съобщил на орган на властта, той веднага след
установяването му предал телефонния апарат, заедно с 2-те СИМ карти. Т.е.
налице е минимална степен на засягане на защитените от престъплението обществени отношения. В този смисъл
липсва белегът, наличието на който е абсолютно необходим деянието извършено от
свид. Стоянов да се квалифицира като престъпление.
Съдът
намира за неотносими твърденията в жалбата за причинен на жалбоподателката
стрес в резултат на затруднения в работата и личния живот, поради загуба на контакти и
информация, съдържащи се в телефонния
апарат. Тези обстоятелства могат да
бъдат относими само в случай на гражданско правни претенции, но не й при
проверката по чл.243 ал.5 от НПК.
Предвид изложеното съдът
счита, че проверяваното постановление е обосновано и законосъобразно и не се
налага отмяната му, поради което и на основание чл.243 ал.5 т.1 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на прокурор при РП-Варна от 10.05.2019 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2072/2018 г. на І РУ-ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд гр.Варна в седемдневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: