№ 120
гр. Варна , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503615 по описа за 2020 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413, ал.2 от ГПК.
Предмет на производството е частна жалба на Профи Кредит
България ЕООД, ЕИК *********, чрез ю.к.Р. И., срещу разпореждане рег.
№1603/11.08.2020г. на РС - Девня, постановено по ЧГД №360/2020г., в
частта, в която е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, подадено от Профи
Кредит България ЕООД, а именно: за сумата от 2223.19 лева, неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги както и за законната
лихва върху главницата, считано от 03.09.2019г. до подаване на заявлението
на 10.06.2020г. Съобразно изложените обстоятелства в ЧЖ и петитума , се
обжалва единствено отказа за присъждане на законната лихва от датата на
предсрочната изискуемост до окончателното изплащане на задължението. Не
е предмет на жалбата отхвърлената претенция за възнаграждение за
закупения допълнителен пакет услуги.
Твърди се, че в обжалваната част постановеното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на становището си
жалбоподателят се позовава на постановките в ТР №3/2017г. на ОСГТК на
ВКС относно размера на вземането при предсрочна изискуемост и неговите
съставни елементи. Позовава се на изпълнение дадените от заповедния съд
указания във връзка с отстраняване нередовността на претенцията за законна
лихва. Поддържа довод, че е достатъчно индивидуализиране на претенцията
за законна лихва върху главницата с посочване периода на задължението, а
именно от обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното
1
изплащане на дълга. Поддържа, че претенцията е за едно общо неделимо
вземане, което не следва да бъде разделяно на периоди. Счита, че тези
разсъждения са относими и към заповедното производство доколкото не е
налице разпоредба в обратен смисъл. Твърди, че по този начин се утежнява
положението на заявителя като същия бива задължен да индивидуализира
вземането си с параметри, които са извън законово определените изисквания.
В тази връзка се цитира ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС относно целта на
заповедното производство. Счита поради това, че върху тази претенция не се
дължи държавна такса нито индивидуализацията и по периоди, извън общо
посочения в т.2 от ТР №3/2017г. Отделно от това, претендира уточнената
сума от 292.80 лева, законна лихва за забава за периода от 03.09.2019г.
/датата на предсрочната изискуемост/ до 12.03.2020г., за която е заплатена
пред заповедния съд дължимата държавна такса. С жалбата се претендира
законната лихва както до 12.03.2020г., така и до подаване на заявлението на
10.06.2020г.
Съдът намира частната жалба за редовна и допустимо образуваното въз
основа на същата производство. Същата е подадена от легитимирана страна, в
преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Препис от същата не
подлежи на връчване на насрещната страна.
При преценка по същество на жалбата съдът намира следното:
Производството пред ДРС е образувано по заявление по чл.410 ГПК на
„Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Т. Ю. П., ЕГН **********, с.Червенци, общ.Вълчи дол,
за вземане в общ размер от 5 657.49 лева, въз основа на договор за
потребителски кредит, сключен между страните на 14.05.2018г., в която сума
влизат: 2387.57 лева предсрочно изискуема главница, договорна лихва за
периода от 03.10.2018г. до 03.09.2019г. в размер на 880.99 лева;
възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 2223.19 лева;
лихва за забава за периода от 04.09.2018г. /датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 03.09.2019г. /обявяване на предсрочна изискуемост/ в размер на
165.74 лева ведно със законната лихва от 03.09.19г. до изплащане на
вземането. С допълнителна уточняваща молба от 26.06.2020г., заявителят е
уточнил по отношение на претендираните законни лихви, че не смята за
необходимо да индивидуализира законната лихва за периода от предсрочната
изискуемост до подаване на заявлението, но е посочил същевременно, че
претендира такава в размер на 292.89 лева, за периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г., т.е. за периода до подаване на заявлението не се претендира
лихва.
Предмет на обжалване е разпореждането на заповедния съд, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение единствено по
отношение на законната лихва върху главницата, за периода от 03.09.2019г.
до постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 10.06.2020г. В
останалата част съдът постановил издаване на заповед по чл.410 ГПК.
2
С разпореждането, предмет на обжалване, съдът е формирал мотиви, че
претенцията за законна лихва подлежи на отхвърляне поради неотстраняване
на констатираните нередовности.
По постановеното по-рано разпореждане на заповедния съд от
12.06.2020г. за отстраняване нередовност по предявената претенция за
законна лихва, е постъпила молба от заявителя, от 26.06.2020г., за уточнение
на претенцията за законна лихва преди подаване на заявлението, като е
поискан нов срок за евентуално внасяне на държавна такса върху
претенцията. С разпореждане от 30.06.2020г. е предоставен нов 3 дневен срок
за изпълнение в цялост с внасяне на допълнителна държавна такса върху
интереса за законната лихва за забава, което е сторено от страната в
следващия ден от изтичащия срок – на 14.07.2020г. На страната не са дадени
указания за установяване подаване в срок на молбата в изпълнение на
разпореждането, т.е. до 13.07.2020г. вкл. Видно от поставения печат на
регистратура на ДРС, молбата с бордерото за държавната такса са постъпили
чрез Спиди /посочен е номер на товарителница/. От мотивите на
постановеното разпореждане не е ясно дали съдът е имал предвид това
неизпълнение /за внасяне на държавна такса/ или друго, напр. с оглед
посочения различен период. Към момента са приложени доказателства за
внасяне на държавната такса съобразно посочения интерес.
Съгласно разясненията по ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 1, чл.
12 и чл. 18 от ТДТГПК, дължимата държавна такса по искова молба е в
размер на 4% върху цената на иска. В чл.12 от ТДТГПК е регламентирано по
заявлението да бъде внесена държавна такса в размер на 2% върху интереса,
а остатъкът до 4% върху цената на всеки иск да бъде довнесен съобразно
чл.415 ГПК при завеждане на иска по чл.422 ГПК, в случай, че се развие
такова производство с оглед подадено от длъжника възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Размерът на цената по искове за парични
вземания е търсената сума /чл.69, ал.1, т.1 ГПК/, която безспорно включва и
частта от претендираната лихва за забавено изпълнение до датата на
заявлението. Поради това, се налага определяне на претенцията за мораторна
лихва по размер ведно с представяне на доказателства за внесена дължима
такса върху интереса от 2% съгл.т.12 от ТЗДТТСС.
От направените уточнения и след съобразяване от съда разпоредбата на
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
очевидно кредиторът-заявител не следва да начислява и не търси законна
лихва за периода на обявеното извънредно положение и до два месеца след
отмяната на същото и тъй като заявлението е подадено на 10.06.2020г. /преди
изтичане на срока/, то търсенето на лихва до този момент – до подаване на
заявлението, е неоснователно. При направено уточнение с допълнителна
молба към заявлението в смисъл, че се претендира мораторна лихва до
12.03.2020г., с частната жалба заявителят не може да претендира за първи път
3
претенция за следващ период, обхванат от забраната по чл.6 ЗМДИППП, а
претендирането на такава би било лишено от основание. Същевременно, след
уточнението, претенцията за мораторна лихва в размер на законната от
предсрочната изискуемост до 12.03.2020г. е уточнена по размер като е
внесена и дължимата върху нея държавна такса. Поради това, жалбата следва
да бъде уважена за лихвата до 12.03.2020г., но изчислена върху главницата и
договорната лихва, а не върху цялата претенция от 5491.75 лева, при което
възлиза на сумата от 174.32 лева /върху главница от 3 268.56 лева, включваща
сумата по кредита и договорната лихва по същия/, за периода, посочен от
заявителя 03.09.2019г. до 12.03.2020г. В останалата част, постановеното от
ДРС разпореждане подлежи на обезсилване поради произнасяне по
непредявена претенция – за законната лихва от 13.03.2020г. до 10.06.2020г.
Поради достигане до различни правни изводи, въззивният състав
намира, че разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено и
вместо това постановено друго в посочения по-горе смисъл.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №1603/11.08.2020г., постановено по ЧГД
№360/2020г. на РС-Девня, в обжалваната част, в която съдът е оставил без
уважение заявление по чл.410 ГПК на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД
срещу Т. Ю. П., ЕГН **********, с.Р. в., общ.В.д., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за законната лихва върху главницата по
договор за потребителски кредит от 14.05.2018г., начислена за периода от
предсрочната изискуемост 03.09.2019г. до 12.03.2020г., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение, по
заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София
срещу Т. Ю. П., ЕГН **********, с.Р. в., общ.В. д., обл.Варна, за законната
лихва върху главницата по договор за потребителски кредит от 14.05.2018г., с
размер на главницата от 3268.56 лева /сума на кредита и договорна лихва/,
която законна лихва е изчислена за периода 03.09.2019г. до 12.03.2020г. в
размер на 174.56 лева, на основание чл.413 вр.чл.410 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА разпореждане №1603/11.08.2020г., постановено по ЧГД
№360/2020г. на РС-Девня, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, по претенцията за
законната лихва върху главницата по договора за потребителски кредит от
14.05.2018г., за периода от 13.03.2020г. до подаване на заявлението на
4
10.06.2020г. като недопустимо.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение в
отменената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5