РЕШЕНИЕ № 3317
гр. Пловдив, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18779 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против В.С.Д. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с
чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 4099/04.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7157/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, както
следва: сумата от 787,84 лв. – главница по договор за паричен заем № ***от 17.11.2015
г.; сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата от 594, 81 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.12.2015 г. до 25.05.2016
г. и сумата от 187, 63 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.12.2015 г.
до 03.05.2018 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем
№ ***от 17.11.2015 г., въз основа на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 1 000 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне
последната, ведно с договорна лихва от 111, 32 лв. на 27 равни седмични
погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора и поради забава в плащането
на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни, на заемателя
била начислена такса за разходи за събирането на просрочени вземания в размер
на 45 лева. С договора за заем заемателят се задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение – чрез
поръчителството на физическо лице, което да отговаря на конкретни условия, или
валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение,
валидна за срок – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора. Поради неизпълнение на това задължение на заемателя
била начислена неустойка в размер на 669, 33 лв., платима на 27 равни вноски в
размер от по 24,79 лв. Поради липса на изпълнение в срок, било начислено и
обезщетение за забава в размер на 187,63 лв. за периода 17.12.2015 г. –
03.05.2018 г. Ответникът платил сумата от 398 лева, с която били погасени част
от неустойката, договорната лихва и главницата. Твърди, че на 01.07.2016 г.
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД
/чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи
от горепосочения договор. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне. Алтернативно следвало да се счита за
уведомен с получаване на известието към исковата молба.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответната страна В.С.Д., чрез особения й представител А.К.–., назначена с
Определение от 23.04.2019 г., постановено по делото, е депозирала отговор на
исковата молба. Излагат се доводи за недопустимост и неоснователност на предявния иск. Твърди, че липсва валиден договор за цесия,
с който ищецът да се легитимира като кредитор на процесното вземане. Освен това
съобщението за цесия не било получено от ответницата. Възразява, че
обработването на личните данни на ответника от ищеца било допустимо едва след
прехвърлянето на вземането. Позовава се на Регламент 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016г. В условията на евентуалност твърди, че
вземането е погасено изцяло от длъжника на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество от своя страна не било
уведомило ищеца за това обстоятелство. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл.
99 ЗЗД, чл. 92, ал.
1 и чл. 86
ЗЗД.
Производството е по реда
на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 4099/04.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV
граждански състав, както следва: сумата от 787,84 лв. – главница по договор за
паричен заем № ***от 17.11.2015 г.; сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата
от 594, 81 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 16.12.2015 г. до 25.05.2016 г. и сумата от 187, 63 лв. - обезщетение за
забава за периода от 17.12.2015 г. до 03.05.2018 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания
на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията
на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за
паричен заем № 2427689/17.11.2015 г., сключен между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и В.С.Д., се установява, че между
страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя
да върне сумата от 1 111, 32 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски от по
41, 16 лв., с падеж на първата вноска на 25.11.2015 г. о на последната вноска –
25.05.2016 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и
годишен процент на разходите на заема от 48, 52 %. В клаузата на чл. 4 от
Договора страните са уговорили, че заемателят поема
задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение
от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в
договора условия за платежоспособност
или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 669, 33 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, към които се добавя сумата от 24, 79 лв. Страните са
постигнали съгласие, че при забава за заплащане на някоя от погасителните
вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху
забавената сума - чл. 8, ал. 2 от Договора. С разпоредбата на чл. 8, ал 1 от
Договора страните са уговорили, че ако заемателят
забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
заемодателят ще направи разходи за събиране на задължението за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на
телефонни разговори, поради което в тези случаи заемателят
дължи заплащане на разходи от 9 лв., като тези разходи се начисляват и за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска със забава от
повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв.
С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция
за събиране на вземания ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен
размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които не изпълняват задълженията си. В договора е установено,
че вземанията се индивидуализират с Приложение № 1, неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено
Приложение № 1 от 01.07.2016 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет
Мениджмънт” АД против В.С.Д., с посочен единен граждански номер на задълженото
лице, по договор от 17.11.2015 г., както следва: отпусната главница от 1 000
лв.; обща дължима сума по кредита 1780, 65 лв.; остатък от дължимата сума към
01.07.2016 г. – 1 655, 61 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.07.2016
г. от 27, 96 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по
предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на
цесия. Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, тъй
като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на
неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което
произтича вземането на цедента – договор за кредит от
17.11.2015 г. и неговият размер – към датата на сключване на приложението към
договора.
Съдът намира, че
прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване
като непотърсена.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария
кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна
не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от
съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител
на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от
исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната
страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване
на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в
чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този
срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия,
се презюмира да е получено от ответника, а не от
назначения му особен представител.
По тези съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата
молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
На следващо място
следва да се приеме, че длъжникът е бил надлежно уведомен за осъщественото
прехвърляне на вземането и тъй като вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните е установило, че след датата на сключване на приложението
към договора за цесия – 01.07.2016 г., длъжникът е заплатил доброволно в полза
на новия кредитор – цесионер, сумата в размер от 200
лв.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е
материланоправно легитимиран в исковото производство
пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет
на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД и
длъжника – ответник, договор за паричен заем, по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави сумата в размер на 1 000 лв., а заемателят
- да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от 1 111, 32 лв.
на 27 равни месечни вноски с падеж на последната вноска до 25.05.2016 г. Вземането
е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г.
По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото заемното правоотношение представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. В случая договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания - чл. 7 от Договора.
Съдът обаче намира,
макар в отговора на исковата молба да не е въведено такова възражение, че
договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4, ал. 2
от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Договора вид, както и досежно клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора, с която е
уговорена такса разходи за принудително събиране на вземането. В този смисъл
трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че съдът
винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени
от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение
на императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в
обществен интерес, каквито са тези, установени в защита правата на
потребителите в качеството им на икономически по-слабата страна в това
облигационно правоотношение.
В клаузата на чл.
4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 669, 33 лв., която
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се
добавя сумата от 24, 79 лв.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва да се
посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна
функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката
е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява привидно
съобразен с законоустановените изисквания за
действителността му. По изложените съображения неустоечната
клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие и искът за присъждане на сумата от сумата от 594, 81
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
16.12.2015 г. до 25.05.2016 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
С разпоредбата на
чл. 8, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят
забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
заемодателят ще направи разходи за събиране на задължението за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на
телефонни разговори, поради което в тези случаи заемателя
дължи заплащане на разходи от 9 лв., като тези разходи се начисляват и за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска със забава от
повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази
клауза за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, която разпоредба установява,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В случая клаузата на чл. 8, ал.
1 от Договора е установена с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава
не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми, установени
в обществен интерес, като се съобрази, че Законът за потребителският кредит е
приет с цел осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит – арг. чл. 2 ЗПК. Тази договорна
клауза е установена и в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за
“изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения и провеждане на телефонни разговори”, т.е. такива свързани с
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление
на договора. Нещо повече разноските за осъществяване на така посочените
дейности не могат да бъдат определени и оценени предварително, а зависят от конкренкретно сторените разходи от кредитора за събиране на
вземането – необходимия брой покани, уведомления и телефонни разговори с
длъжника в зависимост от периода на забавата.
С оглед на
изложеното начислената от кредитора сума за такса разходи от 45 лв. се явява
недължима, като произтичаща от недействителна договорна клауза. За пълнота и прецизност
на изложението следва да се посочи, че дори тази договорна разпоредба да се
приеме за действителна, в производството по делото не са ангажирани
доказателства, че кредиторът е осъществил действия, свързани с принудителното
събиране на вземането и съответно такива разходи са били сторени и съответно
дължими.
Досежно задължението за заплащане на главница,
договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския
кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на предоставената в
заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на последната вноска за
погасяване на задължението – на 25.05.2016 г.
От заключението на
вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на прехвърляне на вземането в полза на
ищеца – 01.07.2017 г., задължението на ответната страна е било в общ размер от
1 655, 61 лв., както следва – главница в размер от 898, 83 лв.; договорна лихва
в размер на 89, 01 лв.; неустойка в размер на 594, 81 лв.; разходи за събиране
на вземането в размер от 45 лв. и 27, 96 лв. лихва за просрочие, като вещото
лице е съобразило извършените от длъжника плащания в общ размер от 198 лв.
Вещото лице е установило, че от ищеца е начислена лихва за забава от датата на
придобиване на вземането – 01.07.2016 г., до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, в размер от 159, 67 лв. Посочило е, че
след датата на прехвърляне на вземането длъжникът е заплатил и сумата от 200
лв., поради което след този момент задължението на ответната страна възлиза на
сумата в общ размер от 1 615, 28 лв., както следва – главница в размер от 787,
84 лв.; неустойка в размер на 594, 81 лв.; разходи за събиране на вземането в
размер от 45 лв.; 27, 96 лв. лихва за забава до 01.07.2016 г. и сумата от 159,
67 лв. – лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 03.05.2018 г. Вещото
лице е установило размера на обезщетението за забава за всяка седмична
погасителна вноска, като е посочило, че лихвата е начислявана само върху
дължимите главници на всяка седмична погасителна вноска от датата, следваща
датата на падежа до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Установило е, че за неплатените в срок вноски – за периода от
момента на изпадане в забава – 17.12.2015 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.05.2018 г., размерът на мораторната
лихва възлиза на сумата от 184, 45 лв. Посочило е, че законната лихва е
променяна при всяка промяна на основния лихвен процент на БНБ, което като
размер е отразено от вещото лице при изчислване на
дължимата лихва и е посочено в таблица за всеки период на забава.
Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена,
дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно и
предвид установения от вещото лице размер на незаплатената главница от 787, 84
лв., този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Тъй като длъжникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата
на седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът
следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в забава след
изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано от датата,
следваща падежа на първата непогасена вноска – 17.12.2015 г. – съгласно
заключението на вещото лице, до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2018 г., тъй като от този момент
се дължи законна лихва за забава, като законна последица от уважаване на
исковата претенция за главница и би се достигнало до присъждане на обезщетение
в двоен размер за един и същи ден. Вещото лице е установило, че за посочения
период законната лихва е в размер на сумата от 184, 45 лв., до който размер акцесорната искова претенция е основателна, като за сумата
над този размер до пълния й предявен размер от 187, 63 лв. и дата – 03.05.2018
г., искът следва да се отхвърли.
Предвид така
установеното предявените искове следва да бъдат уважени за установяване на
паричното притезание на ищеца, в качеството му на цесионер, за сумата от 787, 84 лв. – главница по договор за
заем № ***от 17.11.2015 г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с обезщетение за забава в размер от 184, 45 лв. за периода от 17.12.2015 г. до 02.05.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане. За разликата над така
установения размер 184, 45 лв. до пълния му предявен от 187, 63 лв. и дата –
03.05.2018 г., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са и
исковете за установяване дължимостта на сумата от
45,00 лв. - такса разходи и сумата от 594, 81 лв. - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 16.12.2015 г. до 25.05.2016 г., предвид
установената нищожност на клаузите от договора, по силата на които последните
са били уговорени.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 82, 31 лв., като
следва да му се присъди по съразмерност сумата от 49, 55 лв.
В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 32, 30
лв., депозит за особен представител от 600 лв. и депозит за вещо лице в размер
на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, следва да бъде от 120 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 852, 30 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от
513, 03 лв.
В полза на
ответната страна не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са
сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с
чл. 99 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, че В.С.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 787,
84 лв. – главница по договор за паричен заем № ***от 17.11.2015 г., сключен
между ответната страна и “Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземането по който е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ООД, сега - “Агенция за събиране на вземания” АД, по силата на Рамков
договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от
01.07.2016 г., ведно със законна мораторна лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 184, 45 лв. – обезщетение за
забава, изтекло за периода от 17.12.2015 г. до 02.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния му предявен размер от 187, 63 лв. и за датата – 03.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ и исковете за приемане за
установено, че В.С.Д. дължи на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД сумата от 45,00 лв. - такса разходи и сумата
от 594, 81 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 16.12.2015 г. до 25.05.2016 г.
ОСЪЖДА В.С.Д.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД сумата от 49, 55 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата
от 513, 03 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 18779/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК