РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502093 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Б. ХР. Б. против
решение № 260830/15.03.2021г. по гр.д.№ 16784/2018г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което
жалбоподателят е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да заплати на
въззиваемия Г. Й. П. сумата от 6262,43 лева, представляваща даденото при отпаднало с
обратна сила правно основание по договор за доставка и монтаж от 27.04.2016г., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 25.10.2018г., до
окончателното изплащане на задължението. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че погрешно първоинстанционният
съд е квалифицирал сключения между страните договор като такъв представляващ
комбинация между договор за покупко-продажба и договор за изработка. В действителност
договорът бил единствено за изработка. Оспорват се изводите на РС относно това, че
жалбоподателя не е изпълнил точно задълженията си по договора. Оспорва се и извода на
съда, че договорът е развален от въззиваемия по предвидения от закона ред, в частност се
оспорва изявление от въззиваемия за разваляне на договора да е достигнало до
жалбоподателя. Изложени са подробни твърдения във връзка с изпълнението на договора.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
От въззиваемия Г. Й. П. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със
1
закона и със събраните по делото доказателства. Изложени са твърдения по фактологията
във връзка с изпълнението на договора и се обосновава, защо е налице неизпълнение и по
какъв начин договорът е бил развален.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16784/2018г. на ПдРС, ІХ гр.с. е образувано по искова
молба от Г. Й. П. против Б. ХР. Б., с която е предявен иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6262,43 лева, представляваща възнаграждение, платено на
отпаднало основание- развален по вина на ответника- жалбоподател в настоящето
производство, договор за доставка и монтаж от 27.04.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда- 25.10.2018г., до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба и молбите за уточнение се твърди, че в резултат от
проведени през месец февруари 2016г. преговори между страните бил сключен
горепосочения договор, по силата на който Б.Б. се задължил да достави и монтира в имот на
Г.П. термопомпа „Ecozon WWU1500 16 uW“, вода- вода, буферен съд с обем от 200 литра и
циркулационни помпи „Grundfos“. При сключване на договора П. превел по банков път на
изпълнителя капаро в размер от 2000 лева. Впоследствие му превел още 4262,43 лева. Б.
започнал да изпълнява задълженията си по договора през месец юни 2016г., когато доставил
една термопомпа и малък буферен съд от 120 литра. Монтажът продължил няколко месеца,
като не бил завършен до край. Изпълнителят заминал за чужбина и отсъствал в продължение
на няколко месеца. В началото на 2017г., след проведен разговор между страните, Б.Б.
потвърдил, че ще довърши работата си, което обаче не сторил. Доставената термопомпа
била различна от договорената и буферният съд бил два пъти по-малък. Крайният срок на
договора настъпил на 19.07.2017г.. С електронно писмо от 18.10.2018г. до Б. въззиваемият
П. развалил сключения между страните договор.
С подадения от Б.Б. отговор на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че на
12.02.2016г. отправил до ищеца оферта по запитване за доставка и монтаж на термопомпа.
Не се оспорва също така, че между страните е сключен договора на 27.04.2016г., както и че
възложителят е платил общо сумата от 6262,43 лева. Оспорва се твърдението в исковата
молба, че доставените термопомпа и буфер са различни от уговорените в договора. Твърди,
че е изпълнил точно задълженията си. Б.Б. не бил поел задължение за въвеждане на цялата
система в експлоатация, а само на термопомпата. За цялостното функциониране на
отоплителната система било необходимо да се довърши изцяло вътрешната инсталация,
включително с крайните отоплителни тела, което също не било негово задължение. Оспорва
се посочения в исковата молба краен срок на договора- 19.07.2017г., както и твърдението за
разваляне на договора с изявление от възложителя, което да е достигнало да изпълнителя
От гореизложеното става ясно, че е безспорно между страните сключването на
договора от 27.04.2016г., както и плащането от въззиваемия на сумата от 6262,43 лева в
полза на жалбоподателя. Спорът по делото се свежда до това, дали е налице неизпълнение
от страна на жалбоподателя на договорните му задължения, което неизпълнение да дава
основание за разваляне на договора по негова вина, и дали договорът е развален от
2
въззиваемия със съответно изявление отправено до жалбоподателя и достигнало до него.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за
доставка и монтаж от 27.04.2016г., по силата на същия жалбоподателят се е задължил да
извърши доставка и монтаж на термопомпа „Екозон“ и окомплектовка, заложени в
приложената оферта от 12.02.2016г.. Офертата включва термопомпа „Ecozon WWU1500 16
uW“, вода- вода, буферен съд с обем от 200 литра и 2 бр. циркулационни помпи „Grundfos“,
както и материали за присъединяване. По първоинстанционното дело са приети заключения
по две СТЕ, имащи за задача да установят какво е доставено и монтирано в изпълнение на
договора, които заключения са изготвени от вещо лице М. Б. и от вещо лице В. Ш.. В
заключението на в.л.Б. е отразено, че монтираните термопомпа и буферен съд са с различни
параметри от тези, които са описани в офертата към сключения договор. По- конкретно
вещото лице констатира, че параметрите на монтираната термопомпа са изписани на
хартиен, ксерокопиран етикет, а не на траен метален етикет, както би следвало да бъде.
Изписаните на хартиения етикет параметри по каталог на фирма „Екозон“ отговаряли на
термопомпа модел WWU1000 с номинална топлинна мощност 9,6 кВт. Съгласно това
заключение, монтираният буферен съд е с вместимост 100 литра. От заключението на в.л.Б.
се установява също така, че двете монтирани циркулационни помпи не са марка „Grundfos“,
които са енергийно оптимизирани и предназначени за съответната отоплителна система с
термопомпа. Монтирани били соларни помпи „Trsolar“, които били предназначени за
слънчеви системи и параметрите им били различни от тези на договорените циркуларни
помпи. В заключение е посочено, че установените в имота монтирани термопомпа и
буферен съд не могат да изпълнят предназначението си да отоплят и охлаждат къщата
икономично. В заключението на вещо лице В. Ш. е отразено, че в имота на въззиваемия П.
е монтирана термопомпа „Ecozon WWU1500 16 uW“, вода- вода, с мощност от 16,5 кВт,
като констатацията му се основава единствено на съдържанието на хартиения етикет.
Потвърждава се констатацията на в.л.Б., че е монтиран буферен съд с вместимост 100 литра,
както и два броя циркулационни помпи „Trsolar“, вместо договорените „Grundfos“. Вещото
лице е установило, че общата мощност на монтираните термопомпа и буферен съд са с
недостатъчна мощност и обем, за да осигурят оптимална работа на отоплителната система.
Констатирано е, че при това положение термопомпата ще следва да се включва по- често,
като това ще води до значително по- голям разход на ел.енергия и до по- бързата му
амортизация.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Т. Г. /без родство/ и П. Т. /
без родство/. Свидетелят Г. живее на съпружески начала с дъщерята на въззиваемия в
къщата им в с.К., където в негово присъствие жалбоподателят монтирал термопомпа и
разширителен съд. При монтажа на термопомпата на същата нямало етикет. На свидетеля не
му е известно, кой е сложил съществуващият понастоящем етикет на термопомпата, като
предполага, че може това да се е случило при следващо посещение на Б., на което той да не
е присъствал /уточнява, че е присъствал на целия монтаж/. И към момента на разпита
монтираните от Б. термопомпа и разширителен съд били в къщата в с.К. и не били
3
подменени с други. Свидетелят Т. работи заедно с Б.Б.. Помогнал му да монтира
термопомпата в дома на въззиваемия, като монтажът продължил три дни и през този период
къщата била необитаема. След приключване на монтажа термопомпата била включена, но
изпускала вода, тъй като в къщата все още не били монтирани радиатори. Според свидетеля
монтирания буферен съд бил кръгъл и не съответства на този на снимката, която му била
показана при разпита му.
По силата на договора от 27.04.2016г. жалбоподателят е поел задължение за
доставка на определени вещи, с определени марка, модел и съответни характеристики. От
заключението на в.л.М. Б. категорично се установява, че доставените и монтирани
термопомпа и разширителен съд не отговарят по описание на тези по офертата, към която
препраща договорът. Доставените циркуларни помпи също са различни по вид и марка
спрямо тези по офертата. Щом като доставката не е изпълнена в съответствие с
договореното, следва да се приеме, че жалбоподателят е неизправна страна и за въззиваемия
е възникнало право да развали сключения между тях договор. Налице е съществено
неизпълнение на договора, тъй като доставените термопомпа и разширителен съд не могат
да бъдат от полза за въззиваемия и да служат за икономично и функционално отопляване на
жилищния му имот.
В молба за уточнение на исковата молба от 04.01.2019г. изрично се сочи, че
договорът е прекратен с изпращане на електронно писмо на 18.10.2018г.. От приетото по
първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.А. К. се
установява, че това електронно писмо не е достигнало до жалбоподателя. Изявление за
разваляне на договора обаче се съдържа и в самата искова молба / абзац 1 на стр.3/, като
препис от същата е връчен на жалбоподателя на 18.04.2019г.. Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. На л.98 по първоинстанционното дело, като част от прокурорска преписка №
593/2018г. по описа на Районна прокуратура- гр.Пловдив, е налице електронно писмо от
въззиваемия до жалбоподателя, изпратено на 12.01.2018г., за което не се спори, че е
достигнало до Б.Б.. В същото е записано следното: „Приканвам Ви, в срок от три дни,
считано от 15 януари 2018г. да изпълните задълженията си по договора, в това число
задължителна замяна на буферния съд с този, включен в офертата Ви. В противен случай
считам, че договора не може да бъде изпълнен от Ваша страна и искам да ми се възстанови
сумата, която съм заплатил, и си приберете машината“. Искането за връщане на даденото от
двете страни по договора, при неизпълнение в дадения срок, несъмнено следва да се тълкува
като предупреждение за разваляне на договора. Следователно, не само, че като изправна
страна по договора въззиваемият е имал право да го развали, но са спазени и всички
законови изисквания за настъпване на развалянето. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия Г.П. бъдат присъдени направените
от него съдебни разноски за правна защита във въззивното производство в размер на
4
платеното адв.възнаграждение от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260830/15.03.2021г. по гр.д.№ 16784/2018г. на ПдРС,
ІХ гр.с., с което жалбоподателят Б. ХР. Б. от гр.Пловдив, ул.“***, ЕГН: ********** е осъден
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да заплати на въззиваемия Г. Й. П. от
гр.Пловдив, ул.***, ЕГН: ********** сумата от 6262,43 лева, представляваща даденото при
отпаднало с обратна сила правно основание по договор за доставка и монтаж от
27.04.2016г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда- 25.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. ХР. Б. от гр.Пловдив, ул.“****, ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемия Г. Й. П. от гр.Пловдив, ул.“***, ет.4, ЕГН: ********** сумата от 500 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5