О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в закрито
заседание на 14 август, през 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като
разгледа докладваното от
съдия Райчева
к.а.н.д. № 145
по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248
от ГПК.
Постъпила е молба вх. 2686/04.08.2020г. от И.А.Г. чрез адв.Св.С., с която иска да бъде допълнено
Решението от 05.05.2020 г. в частта относно разноските.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното:
С Решение от 26.06.2020 г. съдът е оставил в сила Решение
№ 113 от 28.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 2270/2019г. по описа на съда, с което е отменено НП №724/01.10.2019
г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Русе.
В мотивите на съдебния акт на касационната инстанция се съдържат съображения по
присъждане на поисканите от касационния ответник деловодни разноски за един
адвокат, но липсва диспозитив в този смисъл.
В
молбата се съдържа искане за присъждане на цялата договорена и платена сума за
адвокатско възнаграждение от 300 лв., която е минималната към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие и е сумата, посочена в
представения в с.з. списък. Направено е и искане за присъждане на деловодни
разноски пред въззивната инстанция, по договор за правна защита и съдействие от
03.12.2019 г. също в размер на 300 лв. В този смисъл се иска допълване на
решението в частта за разноските.
Съдът
действително е пропуснал да се произнесе по искането на ответника в
диспозитива на решението, за което са изложени съображения в мотивите на
решението. Искането за допълване на диспозитива с осъждане за разноските е
основателна и следва да се уважи.
Направеното
искане за изменение на решението по отношение размера на присъдените деловодни
разноски, както и за присъждане на такива разноски по въззивното производство е
неоснователно по следните съображения:
Изменението
на решението в частта за разноски се допуска, когато при изявена воля от съда е
допусната писмена грешка, очевидна неточност или грешка в пресмятането. В
случая, в мотивите на решението е изразено становище за присъждане на точно
определена сума за разноски, различна от поисканата от ответника по касационната
жалба. Искането за присъждане на пълен размер договорено възнаграждение за
адвокат, би означавало да се промени вече изразената воля на съда, което е
недопустимо.
Искането
за присъждане на разноски пред въззивната инстанция е неоснователно. Към
момента на приключване на съдебните прения по а.н.д.№2270/2019 г. пред районния съд – 03.12.2019 г. е влязла в сила
нормата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) според която, в
съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. При липса на своевременно направено искане за присъждане на
разноски, с оглед нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.80 ГПК, приложима поради
препращането с разпоредбата на чл.144 АПК, страната не разполага с право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице е
пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по искането за присъждане на
направените в производството разноски от страна на ответника.
По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл.
248, ал. 3 от ГПК, Решение от 26.06.2020г., постановено по настоящото к.а.н.д.
№ 145/2020г. по описа на Административен съд - Русе, като:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по гарите-Русе да заплати на И.А.Г.
***, ЕГН **********,
сумата от 100.00/сто/лева деловодни
разноски пред касационна инстанция.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.