Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 37 по описа за 2015г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена на иска 24446,00 лв.
Производството по делото
е образувано след отделянето в самостоятелно производство на насрещния иск по
гр.д.№ 5149/14г. по описа на РС-Плевен, предявен от ******, РА- ОД,
представлявана от ***M.Ч.Л.против Н.Ц.Г., ЕГН**********,***. В исковата молба
се твърди, че ДФ „***” е сключил с Н.Ц.Г. договор за отпускане на финансова
помощ по мярка 112 от ПРСР за периода от 2007-2013г. Твърди, че на бенефициента
е преведена сума в размер на 24446 лева като първо плащане по договора, видно
от оторизационно писмо и приложените справки за
извършени плащания. Твърди, че второто плащане по договора, следва да бъде
извършено при реализация на заложените в Приложение № 1 към договора и в бизнес
плана инвестиционни намерения и след подаване в срок на заявка за второ
плащане, ведно с изискуемите се документи, доказващи извършените инвестиции
/съгласно Приложение № 4 от Наредба№ 9 от 03.04.2008г./. Твърди, че срокът за
подаване на заявка за второ плащане по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. е преклузивен, т.е. с неспазването на
същия се погасява правото на бенефициента да подаде заявка. Твърди, че
задължението за подаване на заявка за второ плащане е имплементирано и в чл.4.4
б.”е” от сключения договор между ДФ”***”-РА и ищеца в настоящото производство.
В конкретния случай, ползвателят по договор № 15/112/02659 от 13.10.2009г. е
трябвало да подаде заявка за второ плащане не по-късно от 13.10.2012г., тъй
като бенефициентът първоначално е избрал третата година за извършване на
проверка от страна на ДФЗ-РА за реализация на заложените в бизнес-плана
дейности и инвестиционни намерения. Твърди, че
с последващи анекси от 08.02.2013г. и от
07.10.2013г. е постигната договореност, съгласно която за година на проверката
е избрана последната такава като възможност, а именно- петата година след
сключване на договора. Съгласно т.5.2. от договора и предвид сключени анекси,
ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за второ плащане в рамките
на един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. 1 месец преди
13.10.2014г. или най-късно до 13.09.2014г. Твърди, че видно от приложените
доказателства от ищеца, на 10.09.2014г. - три дни преди изтичане на крайния
срок за подаване на заявка за второ плащане, той е изпратил молба с искане за
удължаване на този срок с шест дни - до 19.09.2014г. като е изтъкнал някакви
лични причини, че чака някакво пълномощно от П.В.Т., която се намирала в ***, а
пълномощното му било необходимо за сключване на договор, касаещ
някакво дворно място от 12,250 дка. Твърди, че макар, че обясненията са трудно
разбираеми, може да се предполага, че става въпрос за някакъв наследствен имот,
за който има преддоговорни отношения и обещание от
страна на наследниците /51%/ да бъде подписан някакъв договор - с неясно
отношение на този евентуален бъдещ договор към сключения вече такъв с ДФЗ, и
респективно с подаването на заявка за второ плащане. Твърди, че с друга молба
от 12.09.2014г. /един ден преди крайния срок за подаване на заявка за второ
плащане/, бенефициентът отново отправя искане за удължаване на срока за
подаване на заявка за второ плащане, но вече с 10 дни /т.е. до 23.09.2014г./,
като се позовава на гореизложените причини, касаещи пълномощното от ***, както
и на подадено /на 09.09.2014г., т.е, 4 дни преди
крайния срок за подаване на заявката/ заявление за липса на данъчни задължения,
което щяло да стане готово на 18.09.2014г.
Твърди, че с трета поред, нарочна молба от 15.09.2014г., ползвателят на
помощта депозирал лист за преглед в спешно отделение, а на 18.09.2014г. е входиран и болничен лист, от който е видно че Н.Ц.Г. ползва
5 дни болничен отпуск, считано от 17.09.2014г. до 21.09.2014г. включително.
Твърди, че както листа за преглед в спешно отделение, така и болничният лист
касаят кратък период от време, който обаче е изцяло след изтичане на крайния
срок за подаване на заявка за второ плащане, т.е. същите са неотносими
като доказателства, с които ищецът се опитва да докаже субективна невъзможност
да изпълни задължението си за подаване на заявка за второ плащане в срок.
Твърди, че с уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено
му чрез нотариус на 16.10.2014г. ищецът е уведомен от административния орган,
че му се отказва второ плащане, и че дължи връщане на полученото първо плащане
в размер на 24446 лева на основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №
9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора, а на
19.11.2014г. му е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на
задълженията - възстановяване на сумата, получена като първо плащане поради
неподадена в срок заявка за второ плащане, ведно с изискуемите се към нея
документи. Твърди, че ответника не оспорва, че заявката за второ плащане не е
подадена в изискуемия се срок - до 13.09.2014г. Оспорва твърдението в исковата
молба, че договорът е изтекъл на 13.09.2014г. На тази дата е изтекъл срокът за
подаване на заявка за второ плащане по договора. Твърди, че ответникът се
опитва да докаже наличието на форсмажорни обстоятелства, които обаче не попадат
в хипотезите на предвидените такива - съгласно т.21 от Допълнителните
разпоредба на Наредбата и т.8.2 от договора, а освен това - ответника в настоящото
производство не е уведомил ищеца за наличието на форсмажор
в законоустановения срок /по отношение на евентуално
очакваното пълномощно от ***, изпратено 4 дни преди края на 5 годишния период
за изпълнение на задълженията по договора и с неясни отношения на въпросното
пълномощно към изпълнението на задълженията по договора с ДФЗ/, съгласно
изискването на чл,8, ал.4 от относима
наредба. Твърди, че с молбата си от 10.09.2014г. ответникът прави извънсъдебно
признание, че към тази дата не е изпълнил договорните си задължения като
изрично заявява и се подписва под твърдението, че „почти“ е направил всички
инвестиции. Неясно е какво точно означава волеизявлението за „почти изпълнени
инвестиции“ по нашия договор, неясно е дали това „почти“ би задоволило интересите
на кредитора или не. Отрицателният факт за неподаване на заявка за второ
плащане е достатъчно основание - само по себе си, което дава правото на ДФ „***“
да не извърши второ плащане по договора, както и да направи изискуемо
извършеното първо плащане в размер на 24 446 лева. Твърди, че бенефициентът не
е подал в срок заявка за второ плащане, ведно с изискуемите се към нея
документи, както, и не са реализирани заложените в бизнес плана основни
дейности, цели и инвестиционни намерения. Ползвателят на помощта не е изпълнил
свои задължения по процесния договор, което, съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., респ. т. 4.4, б.
"е" във връзка с т.5.2 от договора е основание да се обяви за
изискуемо извършеното първо плащане в претендирания
размер от 24446 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/
лева. Ползвателят е уведомен за отказа и е поканен надлежно да възстанови
полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва, начисляване
след изтичане на 30 дневния срок от връчване на поканата за доброволно
изпълнение.
Моли ответника Н.Ц.Г. да бъде осъден да плати на ищеца
сумата, изплатена по договор № 15/112/02659 от 13.10.2009г. като първо плащане
в размер на 24446 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.01.2015г., както и дължимата се лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на ИМ, /която съвпада с денят, следваш деня, посочен в поканата за
доброволно изпълнение/, до окончателно изплащане на вземанията. Претендира
направените деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н.Г..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от договор
№15/112/02659/13.10.2009 г. ,че на 15.02.2010 г. между ответника Н.Ц.Г. и ***„***”
е сключен договор №15/112/02659/13.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г.
Не е спорно между страните и съдържанието на
правата и задълженията на страните по договора, които се установяват от договор
№15/112/02659/13.10.2009 г.., Бизнес план към проект №15/112/02659-Приложение
№1 към договора. От тях се установява, че договора има за предмет предоставяне от ДФ „***” на
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на
инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №15/112/02659
и включени в Приложение №1 към него.Съгласно т.1.2. от договора, така
определената финансова помощ следва да се изплати от Фонда на земеделския
производител, при изпълнение на определените в бизнес плана инвестиции, основни
дейности и цели. Съгласно т.3.1. от договора е уговорен тригодишен срок на
действие на същия, в който срок следва да бъдат изпълнени заложените
инвестиции, основни дейности и цели по бизнес плана и Приложение №1, в срок до 13.10.2012г.
Уговорено е също, след изтичане на така определения срок да бъде извършена
проверка за изпълнение на бизнес плана. С последващи
анекси от 08.02.2013г. и от 07.10.2013г. е постигната договореност, съгласно
която за година на проверката е избрана последната такава като възможност, а
именно- петата година след сключване на договора. Съгласно т.5.2. от договора и
предвид сключение анекси, ползвателят на помощта е
следвало да подаде заявка за второ плащане в рамките на един месец преди
изтичането на срока по т.3.1, т.е. 1 месец преди 13.10.2014г. или най-късно до
13.09.2014г. Съгласно чл.8.1 от
Договора, при неизпълнение на договорни задължения ползвателят не възстановява
сумата, получена по т.2.3, в случай на форсмажорни обстоятелства. Съгласно
т.8.2, Фондът ще признава следните категории форсмажорни обстоятелства: смърт
на ползвателя, продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя,
тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота, експроприация
на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня,
в който е поет ангажимента, разрушаване на животновъдните постройки в имота в
резултат на инцидент, епизоотично заболяване,
засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. За
случаите на възникнали форсмажорни или изключителни обстоятелства ползвателят
на помощта или негов упълномощен представител са длъжни да уведомят писмено
фонда и да представят доказателство в рамките на 10 дни, считано от датата на
възникване на обстоятелството или узнаването за него.
Видно от Искане от 10.09.2014г. Н.Г. е подал
същото с искане за удължаване на този срок с шест дни - до 19.09.2014г. като е
изтъкнал лични причини, че чака някакво пълномощно от П.В.Т., която се намира в
***, а пълномощното му било необходимо за сключване на договор, касаещ дворно място от 12,250 дка. Видно от молба от
12.09.2014г., Н.Г. подава молбата пред ДФ *** и прави искане за удължаване на
срока за подаване на заявка за второ плащане поне с 10 дни, като се обосновава
с изчакването на пълномощно, както и на удостоверение за липса на задължения от
ДТ на НАП. От молба от 15.09.2014г., се установява, че Н.Г. е депозирал лист за
преглед в спешно отделение, а на 18.09.2014г. е входиран
и болничен лист, от който е видно че Н.Ц.Г. ползва 5 дни болничен отпуск,
считано от 17.09.2014г. до 21.09.2014г. включително. Както листа за преглед в
спешно отделение, така и болничният лист касаят кратък период от време, който
обаче е изцяло след изтичане на крайния срок за подаване на заявка за второ
плащане.
Видно от уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/649
от 14.10.2014г., връчено на Н.Г. чрез нотариус на 16.10.2014г. ищецът е
уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане, и че дължи
връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева на основание чл.33,
ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8,
буква „а” от договора, а на 19.11.2014г. му е връчена нотариална покана за
доброволно изпълнение на задълженията - възстановяване на сумата, получена като
първо плащане поради неподадена в срок заявка за второ плащане, ведно с изискуемите
се към нея документи.
Не се спори между страните, че ищецът е извършил
първо плащане по договора в полза на ответника, в размер на 24 446 лв.
Видно от влязлото в сила съдебно решение №
562/17.04.2015г., постановено по гр.д.№ 5149/2014г. по описа на РС-Плевен,
потвърдено с Решение № 388/16.10.2017г. по в.гр.д.№ 520/2017г. на ОС-Плевен,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 352/05.06.2018г. , по т.д.№
544/2018г. на ТК на ВКС, е отхвърлен предявения от Н.Ц.Г. против ДФ *** иск с
правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на второ плащане по договор
№15/112/02659/13.10.2009 г. Решението се явява преюдициално
по отношение на настоящия спор, тъй като в него е решен въпроса за неизпълнение
на договорното задължение на Н.Г. по договор №15/112/02659/13.10.2009 г.,
обуславящо, както недължимост на второто плащане по
договора, така и връщане на първото плащане по договора, предмет на настоящата
искова претенция. Прието е, че Н.Г. не е подал в срок не искане за второ
плащане, а подадените молби и заявления могат да бъдат квалифицирани като
такива не могат да послужат за осъществяване на такова. Прието е, че приложените писмени медицински документи, а и
събрани гласни доказателства, става ясно, че на 15.09.2014г. Г. е получил
хипертонична криза, като е посетил спешна помощ, но не е бил хоспитализиран.
Този факт обаче не може да бъде приравнен нито на форсмажорно, нито на
изключително обстоятелство. В самия договор чл.8.2 страните са описали
подробно, изрично и изчерпателно кои събития се приемат за форсмажорни
обстоятелства. Посещението на спешна помощ и здравословното неразположение в
рамките на деня не е сред тях. От друга страна срокът за подаване действително
изтича на 15.09.2014г., защото 13.09.2014г. е неприсъствен ден, но е текъл от
13.08.2014г. и внезапното заболяване на 15.09.2014г. не може да бъде
изключително обстоятелство, което да е попречило на Г. да подаде заявлението
още повече, че на самата тази дата е входирана негова
молба за удължаване на срока, а подобна е входирана и
на следващата дата – 16.09.2014г. След, като влошеното здравословно състояние
не е попречило на Г. да депозира две молби, то същото не може да бъде пречка да
депозира и заявление за второ плащане. Особено съществена в тази насока е и
формулировката на чл.8.1 от договора, която гласи: „при неизпълнение на
договорни задължения ползвателят не възстановява сумата получена по т.2.3, в
случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второто плащане по
т.2.4“ Тълкуването на волята на страните по отношение на тази клауза е напълно
ясна – за второто плащане не може да се позовава на форсмажорни обстоятелства,
точно какъвто е настоящият случай. След като Г. не е подал заявката за второ
плащане в срока по чл.5.2 от договора и са неприложими предвидените в чл.8.2 от
договора форсмажорни обстоятелства то фондът е в правото си съгласно чл.4.4 б.е
да откаже да извърши второ плащане, когато ползвателят не е подал заявка в
рамките на предвидения срока. Именно така е постъпил и ***„***“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
В чл. 55, ал.1, предложение трето
ЗЗД е уреден иск за връщане
на даденото при отпаднало
основание. Характерното в този
случай е, че към момента на даването
основанието съществува, т.
е. между страните е налице
валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество. Отпадането на правното
основание може да се дължи
на разваляне на договора, било то извънсъдебно,
или съдебно, на унищожаване
на договора, на настъпване на прекратително
условие. Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице и при престиране по
развален срочен договор. Даденото подлежи на връщане, вземането на кредитора
става изискуемо, но длъжникът
не изпада в забава с факта на разваляне
на договора. В хипотезата
на обявена по съдебен ред нищожност на сделката, която заличава с обратна сила правото
на лицето да ползва вещта, е налице първоначална липса на основание,
при което лицето се превръща в държател на същата, който дължи
връщането й.
В тежест на ищеца по делото беше да докаже наличието на правно основание въз основа на което е предоставил за ползване
процесния автомобил, както и да докаже отпадането на това основание. В тежест на ответника беше да докаже точно изпълнение на задълженията си по процесния договор, както всичките си направени възражения. Да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно- в
срок, в количествено
и качествено отношение задълженията си по договора, поради което едностранното
адресирано изявление на ответника за разваляне на договора поради неизпълнение
не е призвело действие.
Между страните по делото не е налице спор, че е
сключен договор №15/112/02659/13.10.2009 г.., Бизнес план към
проект №15/112/02659-Приложение №1 към договора. От тях се установява, че договора има за предмет предоставяне от ДФ „***” на безвъзмездна
финансова помощ в размер на
48 892 лв. за изпълнение на
инвестиции, основни дейности
и цели, заложени в бизнес план по проект
№15/112/02659 и включени в Приложение №1 към него.Съгласно т.1.2. от
договора, така определената
финансова помощ следва да се изплати от Фонда на земеделския производител, при изпълнение на определените в
бизнес плана инвестиции, основни дейности
и цели. Съгласно т.3.1. от договора е уговорен тригодишен срок на действие на същия,
в който срок следва да бъдат изпълнени заложените инвестиции, основни дейности и цели по бизнес плана и Приложение №1, в срок до
13.10.2012г. Уговорено е също, след изтичане на така определения срок
да бъде извършена проверка
за изпълнение на бизнес плана. С последващи
анекси от 08.02.2013г. и от 07.10.2013г. е постигната договореност, съгласно която за година на проверката е избрана последната такава като възможност,
а именно- петата година след сключване
на договора. Съгласно т.5.2. от договора и предвид сключение анекси, ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за второ плащане в рамките на един месец преди изтичането
на срока по т.3.1, т.е. 1 месец преди
13.10.2014г. или най-късно до 13.09.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Съгл.чл.87,ал.2 ЗЗД, кредиторът може да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В разглеждания случай ДФ *** е
отправил уведомително писмо
изх.№ 01-153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено на Н.Г. чрез нотариус на 16.10.2014г., с което ищецът е уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане,
и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева на основание чл.33, ал.1 и
чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4,
буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора, а на 19.11.2014г. му
е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на задълженията - възстановяване на сумата,
получена като първо плащане поради неподадена в срок заявка за второ
плащане, ведно с изискуемите се към нея документи. При това следва,
че претендирайки последиците от разваляне на договора - връщане на платеното, макар
да е ползван термина прекратяване, то е налице по същество изявление за
разваляне на договора.
Съгласно т.4-4, б.Е от Договора Фондът
отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато ползвателят не е подал
заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба
№ 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка « Създаване на стопанства за млади фермери» по програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
Липсват твърдения за подаване
в срок на заявка за второ плащане
по договора. Ответника Н.Г. се позовава
на представените молби и медицински документи, които не могат да бъдат приети като
заявка за второ плащане по
договора. По същество, същите
могат да бъдат подведени под хипотезата за твърдения за форсмажорни обстоятелства съгласно т.8.2 от
Договора. Съдът намира, че представените молби, становища и медицински документи не отговарят на нито едно от предвидените форсмажорни обстоятелства: смърт на ползвателя, продължителна
професионална нетрудоспособност
на ползвателя, тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота, експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който
е поет ангажимента, разрушаване
на животновъдните постройки в имота
в резултат на инцидент, епизоотично
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Представените медицински документи могат да бъдат отнесени само към нетрудоспособността на Н.Г.,
но като форсмажорно обстоятелство е предвидена самопродължителната
професионална нетрудоспособсност,
а не кратковременната такава,
която може да бъде установена от представените медицински документи, които освен това са
представени едва след изтичане на срока за подаване
на заявка за второ плащане.
Предвид всичко гореизложено следва да бъде прието, че договора е надлежно
развален, тъй като по делото се установи виновно неизпълнение на задължение на ответника по делото по договора- неподаване в срок на заявка за второ
плащане.
Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД установява, че
развалянето има обратно действие: неизправната страна по договора дължи на изправната
страна връщането на даденото от нея, поради което предавения иск за връщане на полученото първо плащане по разваления договор в размер на 24446,00
лв. се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло и следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума, в едно с лихвата за забава от подаване на исковата молба 05.01.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 200,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответника следва да бъде
осъден да заплати на РС-Плевен държавна такса в размер на 977,84 лв върху уважената искова претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на осн.
чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД Н.Ц.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на ***“***”, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 24446,00 лв., представляваща
първо плащане по Договор №15/112/02659/13.10.2009
г., в едно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2015г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78,ал.3 ГПК, Н.Ц.Г., ЕГН**********,***
да плати на ***“***”, със седалище и адрес на
управление:***, направените деловодни разноски в размер на 200,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Ц.Г., ЕГН**********,***
да плати на
Районен съд гр.Плевен сумата от 977,84 лева държавна такса, както и 5
лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: