Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 1556 по описа на СГС за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ твърди, че на 27.02.2007 г. между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД е
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на
дружеството като кредитополучател сумата от 1 900 000 евро. Договорът
е изменен с последващи анекси, като последният е Анекс № 9 от 15.05.2013 г., с
които е предвиден нов погасителен план. Посочва, че длъжникът не е платил
задълженията си за главница по кредита, възлизащи на 1 499 500 евро
за периода от 15.04.2014 г. до 12.04.2016 г. С договора за кредит били
уговорени и дължимите лихви. Установил при справка в имотния регистър, че на
26.03.2012 г. между „БГЛ“ ЕООД като продавач и Т.Б.К. като купувач е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг, като предмет на
сделката са самостоятелен обект в сграда, пл. № 294, парцел 15, площ по
документ 108,750 кв.м. в гр. София, местност Лозенец, ул. „Лале“, представляващ
апартамент в гр. София, ул. „*********; самостоятелен обект в същата сграда с
площ 15,500 кв.м. – Гараж 1 в гр. София, ул. „*********ет. 1С; самостоятелен
обект в същата сграда с площ 5,410 кв.м., представляващ складово помещение в
гр. София, ул. „*********ет. 2С. Установил също така, че на 26.08.2016 г. между
„БГЛ“ ЕООД като продавач и Т.Б.К. като купувач е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Предмет на сделката са: самостоятелен обект
в сграда пл. № 508, парцел 13 в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, с площ
100,79 кв.м. – офис 4 с мазе № 6, заедно с 8,02 % идеални части от поземлен
имот. Твърди, че на 20.09.2016 г. между „Б.“ ООД като продавач и М.Г.К. като
купувач е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда, пл. № 781, с площ 15,470 кв.м. в гр. София, ул.
„Александър Вейнер“, паркомясто 3 /15,47/264,85 ид.ч. от гараж с идент. №
68134.4337.781.1.20, в гр. София, ул. „*********, както и самостоятелен обект в
същата сграда паркомясто 2 /16,44/264,85 ид.ч. от гараж със същия идентичен
номер и местонахождение. Посочва, че от справка в търговския регистър по
партидата на „БГЛ“ ЕООД се установява, че на 09.03.2017 г. е извършено
прехвърляне на дружествените дялове на „БГЛ“ ЕООД от Б.Г.К.и М.Г.К. на Д.В.Д..
Посочва, че от 2007 г. „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е кредитор на „БГЛ“ ЕООД по
горепосочения договор за кредит и извършването на сделките има за пряка и
непосредствена последица намаляване имуществото на длъжника, поради което иска
да бъдат обявени за недействителни. Твърди, че увреждащите сделки са извършени
на 26.03.2012 г., 26.08.2016 г. и 20.09.2016 г., към които дати вземането на
ищеца не само е било възникнало, но е било изискуемо и ликвидно, което изключва
възможността длъжникът „БГЛ“ ЕООД да не е знаел за фактите и обстоятелствата,
които пораждат вземането на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, респективно за
увреждането на кредитора. Счита, че са налице предпоставките за приложимост на
законовата презумпция за знание, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че е
налице свързаност между ответниците – страни по увреждащата сделка, по смисъла
на § 1 ДР ТЗ във вр. с чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се обявят за относително недействителни спрямо „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ сделките, сключени на 26.03.2012 г. между „БГЛ“ ЕООД и Т.Б.К.;
на 26.08.2016 г. между „БГЛ“ ЕООД и Т.Б.К. и на 20.09.2016 г. между „БГЛ“ ЕООД
и М.Г.К.. С допълнителни искови молби по подадените от ответниците отговори
ищецът поддържа предявените искове. Оспорва договора за цесия, сключен между Б.К.и
Т.К. и иска да се приеме, че същият е нищожен като сключен при липса на
предмет, че е симулативен и сключен единствено с цел да бъдат избегнати
последиците от евентуално предявяване и уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД. Счита
за неоснователно възражението относно наличието на ипотека в полза на „О.Б.Б.“
АД върху имотите, които са предмет на продажбата. Твърди, че имотите са
продадени на почти два пъти по-ниска цена от данъчната им оценка. Претендира
разноски.
Ответникът „БГЛ“ ЕООД
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и необосновани, а искът по
отношение на атакуваната сделка от 26.03.2012 г. и като погасен по давност.
Поддържа, че по отношение договора, сключен на 26.03.2012 г. петгодишният
давностен срок за нейното атакуване е изтекъл към датата на исковата молба
21.04.2017 г. По отношение на всички сделки счита, че не е осъществен
фактическият състав на чл. 135 ЗЗД. Твърди, че нито една от сделките не е
увреждаща спрямо „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/. По отношение на първата
сделка от 26.03.2012 г. Т.К. не е произволно трето лице, с което длъжникът
договаря, а е лице, което също е кредитор на дружеството, с изискуемо вземане
по действителна гражданскоправна сделка. Във връзка с атакуваната
прехвърлителна сделка от 26.08.2016 г., посочва, че са сключени три договорни
ипотеки в полза на „О.Б.Б.“ АД във връзка със сключени между дружеството и
банката договори за кредит от 06.06.2006 г. и от 25.01.2008 г. Ипотеките били
вписани по партидите на имотите и същите са били заличени едва непосредствено
преди сключването на атакуваната сделка и тяхното заличаване е станало възможно
единствено благодарение на изповядването на сделката от 26.08.2016 г. По отношение
на нотариалния акт за продажба на недвижими имоти от 20.09.2016 г. счита, че
със сключената сделка при обща цена от 10 000 лева по никакъв начин не е
намаляла стойността на имуществото на длъжника и с получената сума дружеството
е извършило плащания към други кредитори. Посочва, че всички тези разходи са
били неизбежни и тяхното покриване било задължително, за да може дружеството да
упражнява пълноценно дейността си. Твърди, че не е налице и знание за увреждане
от страна на лицата, с които „Б.“ ООД е договаряло. Счита за неотносимо към
спора обстоятелството по извършено на 09.03.2017 г. прехвърляне на дружествени
дялове на „БГЛ“ ЕООД от Б.К.и М. К. на Д.Д.. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят изцяло исковете. С допълнителен отговор поддържа всички направени с
отговора на исковата молба възражения срещу исковете. Възразява срещу
направеното оспорване на договора за цесия. Претендира разноски.
Ответникът Т.Б.К. оспорва
изцяло исковете по основание и по размер. Посочва, че първият иск за сделката
от 26.03.2012 г. е погасен по давност. По втория иск за сделката от 26.08.2016
г. твърди, че цената от сделката е определена за обезпечен кредитор „ОББ“ АД и
е заплатена от нея предварително и директно по сметка на банката. Оспорва, че с
атакуваните сделки е увреден ищецът. Счита, че е налице злоупотреба с права от
страна на ищеца, тъй като не е ясно защо не се удовлетворява от ипотекирания в
негова полза имот. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба наведените
твърдения от ищеца в допълнителната искова молба. Претендира разноски.
Ответникът М.Г.К. оспорва
изцяло предявения срещу нея иск като неоснователен и необоснован. Счита, че не
е осъществен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Твърди, че атакуваната сделка
от 20.09.2016 г. по своя характер не е увреждаща спрямо „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
поддържа всички направени от нея възражения относно неоснователността и
необосноваността на иска. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
27.02.2007 г. между „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ от една страна и „Б.“ ООД от друга
като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по който банката
предоставя на първия ответник инвестиционен банков кредит в размер на
1 900 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване,
определени в договора. В чл. 16 е уговорено, че крайният срок за погасяване на
всички дължими по договора суми /главница, лихви, евентуално наказателни лихви,
комисиони, неустойки и разноски/ е 15.01.2011 г., освен когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата е неработен ден, в първия
следващ работен ден на банката. С последващи анекси към договора е променен
крайният срок за погасяване на сумите по договора, като съгласно анекс № 9 от
15.05.2013 г. остатъкът от главницата в размер на 1 499 500 евро е
дължима за периода от 15.05.2014 г. до 15.03.2016 г.
Установява
се, че с договор, оформен в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
вместо плащане на парично задължение № 42, том ІІ, рег. № 3024, дело № 216 от
26.03.2012 г. на нотариус И. Н., „Б.“ ООД, представлявано от управителя Б.Г.К.прехвърля
на Т.Б.К. вместо плащане на задължението, което дружеството има към Т.Б.К.,
придобито от нея съгласно договор за цесия от 04.01.2012 г. за сумата
76 174,07 евро, с левова равностойност 148 983,53 лева, конкретно
описани в акта недвижими имоти, собствени на дружеството, находящи се в гр.
София, район Лозенец, ул. „Лале“ № 8.
Видно е, че
на 26.08.2016 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 164, том І, рег. № 5069, дело № 148/2016 г. на нотариус С.К.,
ответникът „Б.“ ООД, представляван от Б.Г.К.прехвърля на Т.Б.К. следния
собствен на дружеството имот, а именно: офис № 4, находящ се в гр. София, район
Лозенец, в новопостроена и въведена в експлоатация сграда, с административен
адрес: ул. „*******, на първи етаж, на кота + 2,70 м., със застроена площ от
100,79 кв.м., заедно с мазе № 6, находящо се в сутерена на сградата, на кота
-2,95 м., с площ от 4,17 кв.м., заедно с припадащите му се 9,04 % идеални части
от общите части на сградата, заедно със 8,02 % от урегулиран поземлен имот,
целият с площ от 410 кв.м., който имот, съгласно действащия подробен
устройствен план, представлява УПИ ХІІІ-508, от квартал № 232, по плана на гр.
София, местността „Лозенец“, за сумата от 79 700 евро. Отбелязано е, че
цената е заплатена от купувача изцяло по сметка на ОББ АД за частично
погасяване на задължения на дружеството по договори за кредит със същата банка.
Декларирано е, че върху имота има вписани възбрана и три договорни ипотеки в
полза на ОББ АД.
Видно е, че
на 11.05.2018 г. е съставен нотариален акт № 25, том ІІІ, рег. № 7357, дело №
382/2018 г. на нотариус Ц.С.за поправка на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 164, том І, рег. № 5069, дело № 148/2016 г.
Установява
се, че на 20.09.2016 г. с договор за продажба на недвижими имоти, оформен в
нотариален акт № 185, том І, рег. № 5501, дело № 168/2016 г. на нотариус С.К.,
„Б.“ ООД, представлявано от управителя Б.Г.К.продава на М.Г.К. следните
собствени на дружеството идеални части от недвижим имот, а именно: 1/ 17,53/264,85
ид.ч. от подземен гараж, включващ 16 броя паркоместа, заснет като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.781.1.20, с адрес на имота: гр.
София, район Овча купел, ул. „*********, на кота – 3,25 метра на
новопостроената и въведена в експлоатация жилищна сграда, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, обозначено съгласно одобрен архитектурен
проект, като паркомясто № 1, с площ 17,53 кв.м. за сумата от 5 000 лева;
2/ 16,44/264,85 ид.ч. подземен гараж, включващ 16 броя паркоместа, заснет като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.781.1.20, с адрес на
имота: гр. София, район Овча купел, ул. „*********, на кота – 3,25 метра на
новопостроената и въведена в експлоатация жилищна сграда, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, обозначено съгласно одобрен архитектурен
проект, като паркомясто № 2, с площ 16,44 кв.м. за сумата от 5 000 лева и
3/ 15,47/264,85 ид.ч. от подземен гараж, включващ 16 броя паркоместа, заснет
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.781.1.20, с
адрес на имота: гр. София, район Овча купел, ул. „*********, на кота – 3,25
метра на новопостроената и въведена в експлоатация жилищна сграда, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, обозначено съгласно
одобрен архитектурен проект, като паркомясто № 3, с площ 15,47 кв.м. за сумата
от 5 000 лева. В т. 2 от нотариалния акт е отбелязано, че продавачът е
предприел необходимите действия по заличаване на вписани възбрани в полза на
НАП.
Представен е
договор за прехвърляне на вземане от 04.01.2012 г., сключен между Б.Г.К.като
цедент и Т.Б.К. като цесионер; споразумение от 03.01.2012 г., подписано между Б.Г.К.като
кредитор и „Б.“ ООД като длъжник и рамков договор за заем от 20.01.2011 г.
между Б.Г.К.като заемодател и „Б.“ ООД като заемател и сключени към него анекси.
Установява
се, че на 06.06.2006 г. между „О.Б.Б.“ АД като кредитор и „Б.“ ООД като
кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по който банката
предоставя на първия ответник ползването на кредитна линия за оборотни средства
с възможност за издаване на банкови гаранции в лева и евро в размер на
665 000 евро. За обезпечаване на вземания е учредена втора по ред ипотека
върху горепосочения имот, предмет на сделката от 26.08.2016 г. Учредяването на
договорната ипотека е обективирано в нотариален акт № 142, том VІІІ, рег. №
13284, дело № 1368 от 06.12.2010 г. на нотариус И. Н. и в нотариален акт № 117,
том ІІІ, рег. № 4986, дело № 458 от 11.05.2010 г. на нотариус И. Н..
Видно е, че
на 15.01.2008 г. между „О.Б.Б.“ АД и „Б.“ ООД е сключен договор за овърдрафт по
разплащателна сметка, по който банката предоставя на кредитополучателя при
условията на договора, ползването на кредит под формата на овърдрафт по
разплащателна сметка, като разрешения за ползване лимит е в размер до
480 000 евро. За обезпечаване на вземанията е учредена трета по ред
договорна ипотека върху гореописания имот, представляващ офис № 1 в гр. София,
ул. „*******, което е оформено в нотариален акт от 28.01.2008 г. за учредяване
на договорна ипотека № 68, том І, рег. № 1361, дело № 56/2008 г. на нотариус И.
Н..
По делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е кредитор на ответника „БГЛ“ ЕООД по
договор за банков кредит, сключен на 27.02.2007 г. и анекси към него; че
процесните сделки са сключени между дружеството ответник и
ответниците-физически лица и наличието на роднинска връзка между лицата Б.Г.К.,
М.Г.К. и Т.Б.К.. В съдебно заседание е допълнено, че Т.Б.К. е дъщеря на Б.Г.К.,
а М.Г.К. е негова сестра. Не се спори, че Т.К. и Б. К. са били кредитори на
дружеството „Б.“ ООД.
От приетата
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че оценката на имотите
прехвърлени с нотариален акт от 26.03.2012 г. за апартамент № 1 е 68 500
евро или 134 000 лева, а за гараж № 1 е 6 350 евро или 12 400
лева. За имота – офис № 4, който е прехвърлен с нотариален акт от 26.08.2016
г., пазарната стойност е 78 600 евро или 153 726 лева. Относно
имотите, прехвърлени с нотариален акт от 20.09.2016 г. пазарната оценка за
всяко от двете паркоместа № 2 и № 3 е от по 3 240 евро или по 6 300
лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане по делото са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им
длъжникът е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо
длъжника, като съгласно трайно установената практика на ВКС, всяко отчуждаване
на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на
кредитора, тъй като съгласно чл. 133 ГПК длъжникът обезпечава вземането му с
цялото си имущество.
За да се
уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да се налице следните кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: действително вземане в полза на кредитора,
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска;
извършване на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно – знание за
увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял, което знание следва да е
налице към момента на сключване на сделката и подлежи на установяване от
кредитора с всички допустими доказателствени средства, като може да бъде
изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна
връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
От приетите
и обсъдени по-горе доказателства, а това е отделено и като безспорно между
страните, се установи по делото, че „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ е кредитор
на ответника „Б.“ ООД по сключен на 27.02.2007 г. договор за банков кредит.
Определеният от страните краен срок за погасяване на задълженията, при отчитане
подписаните анекси към договора е 15.03.2016 г., към която дата банката има
изискуеми и незаплатени от ответника вземания.
По отношение сделката, оформена в
нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на парично
задължение № 42, том ІІ, рег. № 3024, дело № 216 от 26.03.2012 г. на нотариус И.
Н., съдът намира следното:
Съгласно
константната практика на Върховния касационен съд, застъпена и в решение № 292
от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., решение № 12 от
11.03.2014 г. по гр.д. № 3547/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение № 147 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 645/2015 г.
на ВКС, ІІІ Г.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК, давността за обявяване на
относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на нейното
сключване. От този момент увреденият става носител на субективното право на
обезщетение за увреждането и за него възниква и право да иска обявяването на
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника. Претенцията се
погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на
увреждащата сделка. Нито правните действия на кредитора по реализиране на
вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните действия на
длъжника, ако последният признае вземането, са от естество да прекъснат
давността за реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на увреждащото го
сделка, съгласно чл. 135 ЗЗД, предвид неговата самостоятелност, потестативния
му характер и материалните предпоставки за упражняването му.
В
разглеждания случай ответниците изрично в срока за отговор на исковата молба
правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение сделката от
26.03.2012 г. Погасителната давност за предявяване на иска от „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ с правно основание чл. 135 ЗЗД е започнала да тече от
сключване на договора на 26.03.2012 г. и е изтекла на 26.03.2017 г. Исковата
молба е предявена в съда на 21.04.2017 г., което е след като искът е погасен
поради изтекла обща петгодишна давност за реализиране на правото, поради което подлежи
на отхвърляне.
При
формирания извод за изтекла давност, настоящият съдебен състав намира за
ненужно да обсъжда дали са налице предпоставките от фактическия състав на чл.
135, ал. 1 ЗЗД, тъй като правото на ищеца да претендира нейната относителна
недействителност се е погасило по давност, поради неупражняването му в
предвидения от закона петгодишен давностен срок.
По отношение сделката, оформена в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том І, рег. № 5069,
дело № 148 от 26.08.2016 г. на нотариус С.К., съдът намира следното:
Както се
посочи, не се спори между страните, че ищецът е кредитор на „Б.“ ООД във връзка
със сключения договор за кредит от 27.02.2007 г,. като вземането на банката е
възникнало и е било изискуемо преди сключване на разпоредителната сделка.
Съдът
намира, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, тъй като прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора. Неоснователни са възраженията на ответниците, че атакуваната
сделка не е увреждащ за ищеца акт, тъй като заплатената цена по сделката е
отишла в полза на „О.Б.Б.“ АД, във връзка с учредени от банката ипотеки. Както
се възприема и в решение № 320 от 05.11.2012 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на ВКС,
ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, уреждане има винаги, когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата
на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора. В конкретния случай с разпоредителната сделка
първият ответник се е лишил от притежаваното от него имущество, с което
безспорно затруднява ищецът да се удовлетвори. Намаляването е факт и поради
обстоятелството, че срещу прехвърленото право в патримониума на „Б.“ ООД не е
постъпило никакво имущество, тъй като получената цена е отишла за погасяване на
съществуващ дълг към „ОББ“ АД. Що се отнася до вписаните ипотеки и дали друг
кредитор на ответника ще се удовлетвори предпочително поради вписана върху
имотите ипотека е извън предмета на изследване в настоящото производство,
доколкото е възможно такива права да не съществуват, било поради погасяване,
опрощаване и т.н., но това ще бъде предмет на преценка в хода на принудителното
изпълнение. В определение от 23.01.2018 г. по гр.д. № 1010/2016 г. на ВКС, ІV
Г.О., с което не е допуснато касационно обжалване на въпроса: „дали
покупко-продажбата на ипотекиран недвижим имот с получените средства, от която
се погасяват задълженията към единствения привилегирован кредитор, представлява
увреждащо действие спрямо останалите необезпечени кредитори“, е възприето, че
всеки кредитор може да насочи принудително изпълнение на вземането си спрямо
всяко едно имущество на длъжника, независимо от това дали върху него други
кредитори имат права, даващи им възможност за предпочително удовлетворяване.
Дали такива права съществуват и техните носители ще са присъединени кредитори по
право в изпълнителното производство или ще встъпят в него, както и дали с оглед
на това първоначалният взискател ще може успешно да събере вземането си или не,
е въпрос на производството по принудително изпълнение. Законът не предвижда
като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД липсата на права на други
кредитори на длъжника, даващи им право на предпочително удовлетворение от
вещта, предмет на спора, поради което и това не е предмет на изследване в
производството. В допълнение следва да се посочи, че увреждащата сделка се
счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качество и целта на иска е да се даде възможност на
кредитора да насочи принудително изпълнение върху вещта, а дали това ще е успешно,
няма как да бъде предмет на изследване в настоящото производство с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че договорът от 26.08.2016 г. е увреждащ кредиторът „К.т.б.“АД /в
несъстоятелност/ акт, тъй като след него имуществото на „Б.“ ООД е намаляло.
Извършеното
увреждащо кредитора действие е възмездно, поради което следва да се установи
знание за увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял към момента на
сключване на сделката, което знание, както се посочи, подлежи на установяване
от кредитора с всички допустими доказателствени средства. За наличие на знание
е достатъчно приборитателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в
резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се
удовлетвори от стойността на имота, като се приема, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
вземането на кредитора, както е в конкретния случай. Според чл. 135, ал. 2 ЗЗД
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По делото е отделено като
безспорно, че управителят на ответното дружество „Б.“ ООД, който го е
представлявал при сключване на сделката Б.Г.К.е баща на купувача Т.Б.К., която
е негова дъщеря. Съгласно установената практика на ВКС, застъпена в решение №
163 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение № 86 от
30.06.2017 г. по гр.д. № 1164/2015 г. на ВКС, ІV Г.О. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК, оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и
по отношение на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от
определени органи, чрез които участват в гражданския оборот и те се състоят от
физически лица, които са носители на волеизявление. Дружеството „Б.“ ООД, като
продавач по процесната сделка се представлява от управителя Б.Г.К., който е в горепосочената
роднинска връзка – баща-дъщеря с купувача М.Г.К.. С оглед и на това приложение
следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от
страна на втория ответник. Тази презумпция за знание не е оборена, като
заявеното от ответника, че Т.К. не е знаела, тъй като не се е занимавала с
търговската дейност на дружеството и не е достатъчно, за да се приеме, че
купувачът не е знаел за съществуващите спрямо ищеца задължения на ответника
предвид фактическата роднинска връзка между страните.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
атакуваната сделка от 26.08.2016 г., поради което предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По отношение сделката, оформена в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том І, рег. № 5501,
дело № 168 от 20.09.2016 г. на нотариус С.К., съдът намира следното:
Ищецът атакува сделката по отношение на два от
прехвърлените имота – паркомясто № 2 и паркомясто № 3.
От събраните по делото доказателства безспорно се
доказа, че ответникът „Б.“ ООД има задължения към ищеца, с правопораждащ факт
сключеният договор от 27.02.2007 г., като и след реализация на обезпечението по
него, е налице неудовлетворено вземане в значителен размер. От приетата по
делото справка от Служба по вписванията е видно, че дружеството не притежава
имущество, което да послужи за удовлетворяване вземането на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/.
Процесната сделка е увраждащ акт за кредитора, тъй
като с нея е намаляло имуществото на длъжника „Б.“ ООД. По изложените по-горе
съображения ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че върху
имотите са били налице вписани възбрани в полза на НАП. Увреждащата сделка се
счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качество.
Договорът е сключен на 20.09.2016 г., което е след
възникване на кредиторовото вземане на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, поради
което следва да се приеме, че „Б.“ ООД е знаело за увреждането. В разглеждания
случай, по изложените по-горе съображения, намира приложение презумпцията за
знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като страни по увреждащите сделки са лица от
изброените в разпоредбата – Б.Г.К., като изразяващ волята на юридическото лице
е брат на купувача М.Г.К.. Видно от извършена от съда служебна справка по
партидата на търговеца „Б.“ ООД към датата на разпоредителната сделка М.Г.К. е
и вписан съдружник, притежаващ дялове в ответното дружество. Естеството на
фактическа близост между страните по увреждащата сделка определя и естеството
на узнатите обстоятелства, като в случая страните по сделката освен роднини са
и част от състава на дружеството като съдружници, което обуславя знание у
купувача относно задължението на „Б.“ ООД към ищеца, чиито интереси се
увреждат. Ето защо съдът приема за доказан и фактът на знание за увреждане у
длъжника и лицето, с което същият е договарял.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че по отношение на сделката, сключена на 20.09.2016 г., в оспорената част са
установени всички предпоставките от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
поради което искът следва да се уважи.
По отношение
на разноските:
Всички страни в процеса претендират присъждане на
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 930,85 лева,
от които 500 лева за депозит за вещо лице, 415,85 лева за внесена такса за
вписване на исковата молба и 15 лева такса за вписване на обезпечителната
заповед. С оглед изхода на спора, по който е отхвърлен първият от предявените
искове, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 620,57 лева. От
страна на ответника „Б.“ ООД са доказани разноски в размер на 4 700 лева
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в останалата част за сумата над
4 700 лева до претендирания хонорар от 9 400 лева претенцията е
недоказана, тъй като в договора за правна защита и съдействие е уговорено
плащане в брой към датата на договора само на сумата 4 700 лева, а по
отношение на втората част – плащане преди последното открито съдебно заседание
в първата инстанция, за което не са представени доказателства да е извършено. Неоснователно
се явява възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение
при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и дължимия размер по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. При съобразяване изложеното
на „Б.“ ООД следва да се присъди сумата 1 566,67 лева /1/3 от 4 700
лева/, с оглед отхвърлянето на първия иск. Не следва да се присъждат разноски
на другите ответници-физически лица, тъй като по отношение Т.К. не се
представят доказателства за извършени такива, а искът срещу М.К. е уважен
изцяло. При завеждане на делото „Корпоративна търговка банка“ АД /в
несъстоятелност/ е освободена от предварително внасяне на държавна такса. С
оглед на това и изхода от спора ищецът следва да се осъди да заплати държавна
такса по първия иск в размер на 1 867,66 лева; ответниците „Б.“ ООД и Т.К.
държавна такса в размер на 2 113,54 лева по втория иск и ответниците „Б.“
ООД и М.К. държавна такса в размер а 177,26 лева по третия иск по сметка на
Софийски градски съд.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/,
с ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******срещу „Б.“ ООД,
с ЕИК: *******, с адрес: *** и Т.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
за обявяване за относително недействителна спрямо „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ на сделката, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
вместо плащане на парично задължение № 42, том ІІ, рег. № 3024, дело № 216 от
26.03.2012 г. на нотариус И. Н., с която „Б.“ ООД продава, а Т.Б.К. купува
следните собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. София,
Столична община, район Лозенец, ул. „*********а именно: апартамент № 1 на втори
жилищен етаж със застроена площ 108,75 кв.м., заедно със складово помещение № 6
на втори сутеренен етаж с площ от 5,41 кв.м., ведно с припадащите се 11,70 %
идеални части от общите части на сградата, изчислени в квадратни метри 20,77 кв.м.,
и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, като погасен по давност.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******срещу
„Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и Т.Б.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо
кредитора „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ НА
ДЕЙСТВИЕТО по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 164, том І, рег. № 5069, дело № 148/2016 г. на нотариус С.К., поправен
с нотариален акт № 25, том ІІ, рег. № 7357, дело № 382 от 11.05.2018 г., с
което ответникът „Б.“ ООД, представляван от Б.Г.К.прехвърля на Т.Б.К. следния
собствен на дружеството имот, а именно: офис № 4, находящ се в гр. София, район
Лозенец, в новопостроена и въведена в експлоатация сграда, с административен
адрес: ул. „*******, на първи етаж, на кота + 2,70 м., със застроена площ от
100,79 кв.м., състоящо се от: три помещения, приемна и санитарен възел, с
добавката с поправения нотариален акт – с вход към офиса откъм покрива на
приземните гаражи чрез външна монолитна стълба, при съседи: коридор и от три
стани двор, а според поправката на нотариалния акт изразът „и от три страни
двор“ да не се чете, заедно с прилежаща тераса – подход към офис № 4, с площ от
55,02 кв.м., заедно с мазе № 6, находящо се в сутерена на сградата, на кота
-2,95 м., с площ от 4,17 кв.м., заедно с припадащите му се 9,04 % идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 18,61 кв.м., заедно със 8,02 % от
урегулиран поземлен имот, целият с площ от 410 кв.м., който имот, съгласно
действащия подробен устройствен план, представлява УПИ ХІІІ-508, от квартал №
232, по плана на гр. София, местността „Лозенец“.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******срещу
„Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и М.Г.К., с ЕГН: **********,***,
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение
на кредитора „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ НА ДЕЙСТВИЕТО по извършена продажба, обективирана в нотариален акт
№ 185, том І, рег. № 5501, дело № 168 от 20.09.2016 г. на нотариус С.К., с
което „Б.“ ООД прехвърля на М.Г.К. В
ЧАСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: 1/ 16,44/264,85 ид.ч. подземен гараж, включващ 16 броя паркоместа,
заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.781.1.20,
с адрес на имота: гр. София, район Овча купел, ул. „*********, на кота – 3,25
метра на новопостроената и въведена в експлоатация жилищна сграда, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, обозначено съгласно
одобрен архитектурен проект, като паркомясто
№ 2, с площ 16,44 кв.м. и 2/ 15,47/264,85
ид.ч. от подземен гараж, включващ 16 броя паркоместа, заснет като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.781.1.20, с адрес на имота: гр.
София, район Овча купел, ул. „*********, на кота – 3,25 метра на
новопостроената и въведена в експлоатация жилищна сграда, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, обозначено съгласно одобрен архитектурен
проект, като паркомясто № 3, с площ
15,47 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, Т.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.Г.К., с
ЕГН: **********,***, да заплатят на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с
адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******сума в размер на 620,57 лева /шестстотин и двадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******да заплати на „Б.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата 1 566,67 лева /хиляда
петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 62 ЗБН, К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*******да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна
палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 1 867,66 лева /хиляда
осемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща дължима по делото държавна такса за отхвърления иск, която подлежи
на събиране от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, срещу „Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** и Т.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в
размер на 2 113,54 лева /две хиляди сто и тринадесет лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** и М.Г.К., с ЕГН: **********,***, да заплатят по сметка
на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата, бул.
„Витоша“ № 2, сума в размер на 177,26 лева /сто седемдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: