№ 18175
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110110810 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ , вр. с
чл. 86 ЗЗД от Е. Г. Г. срещу ФИРМА за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило
застрахователно събитие ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, заедно със законната лихва
за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие 02.05.21г. до
окончателното изплащане на сумата.
Поддържа, че на 02.05.21г. ищецът като собственик на мотоциклет
„Кавазаки“, мод. „******“ с рег. № ***** участва в ПТП, причинено по вина
на водача на а-л „Мазда 3“с рег. № *****, който се движел по ул. „*****“ с
посока към ул. „*****“ и в района на №1 при маневра „завой на ляво“ за
навлизане в крайпътна територия реализирал ПТП с попътно движещия се
мотоциклетист, като за събитието бил съставен протокол за ПТП № К-
180/02.05.21г. В настоящото производство претендира заплащане на
имуществените вреди, причинени на мотоциклета, заедно с лихва за забава от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът признава вземането, като поддържа, че го е погасил чрез
плащане на 09.03.2023 г. Счита, че не е изпаднал в забава и не дължи
законната лихва и разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
1
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ
включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на
уврежданията по собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
С доклада по делото и след признание на извършеното плащане от
процесуалния представител на ищеца, съдът е обявил за безспорно между
страните, че на 09.03.2023г. ответникът е погасил задължението, като е
извършил заплащане на исковата сума в размер на 3900лева.
Спорно между страните остава обстоятелството изпаднал ли е
ответникът в забава и дължи ли обезщетение за забава по отношение на
главното вземане.
Съгласно разпоредбата чл. 390, ал. 1 КЗ, предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно
изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно /без да е налице съдебно
производство/ или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
застрахователно обезщетение.
Следователно дължимостта на обезщетението по чл. 432 КЗ не е
обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска /в този смисъл са решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС и решение № 59 от
12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г., т. к., II т. о. на ВКС/.
Доколкото не е спорно между страните обстоятелството и се установява
от доказателствата по делото, че е налице тотална щета по отношение на
процесното МПС- мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ***** , както и че
удостоверение за дерегистрация на мотоциклета е представено на 31.01.23г.,
както и че заплащане по претенцията е извършено след завеждане на исковата
молба в съда, и с оглед на изложените по-горе мотиви , съдът намира, че
законна лихва върху заплатеното в хода на делото обезщетение следва да
бъде присъдена от деня, следващ датата на предаването на документа –
01.02.2023г. Искането за присъждане на законна лихва от датата на
застрахователното събитие- 02.05.21г. до 31.01.23г. следва да бъде
отхвърлено, тъй като до този момент ответникът не е бил в забава. Законната
лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на
2
изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна
последица от основателността на предявената претенция. Тя не представлява
отделен иск, тъй като при подаване на исковата молба не е възможно да се
посочи размерът й, доколкото не е ясно кога ще бъде платено задължението,
респ. какъв ще бъде периодът на начисляването й. Когато основателно
претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в
хода на процеса / както е в настоящия случай/ , законната лихва следва да
бъде присъдена в полза на ищеца в случай че ответникът е изпаднал в забава,
незавасимо че искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е
основателна. По делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава към
01.02.23г. - още преди подаване на исковата молба, поради което същият
дължи обезщетение за забава върху главницата от 01.02.2023г. до деня,
предхождащ плащането й (в деня на плащане длъжникът се е освободил от
забавата с погасяване на задължението) , или в размер на законната лихва от
45,78 лв.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението
си. Съдът намира, че в настоящия случай ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като към датата на предявяване на исковата
молба срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл.
Ето защо към датата на подаване на исковата молба на 25.02.2023 г.
ответникът е бил в забава и следователно е дал повод за завеждане на иска.
Извършеното от него плащане в хода на процеса (на 09.03.2023 г.) вече е било
забавено и следователно не го освобождава от отговорността да понесе
направените от насрещната страна разноски при отхвърляне на исковете, за
предявяването на които е станал причина.
Разноските на ищеца са дължими в размер на 503 лева за адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба 1/04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно редакцията на чл. 7, ал.2, действаща
към датата на подписване на договора за правна помощ -22.02.23г. Разноските
за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в полза на адвоката на
3
ищцовата страна на осн. чл. 38, ал.1, т.2А от ЗА. Сторените от ищеца
разноски за заплатена държавна такса подлежат на възстановяване на осн. чл.
83, ал.1, т.4 от ГПК , вр. с т.15 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №
6/2012г. на ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. Г. с ЕГН ********** , срещу
ФИРМА, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 432, АЛ.1 КЗ за сумата от
3900 лв., представляваща ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ В РЕЗУЛТАТ НА НАСТЪПИЛО НА 02.05.2021Г.
В ГР. София застрахователно събитие –пътнотранспортно произшествие в
резултат на виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, за което е образувана щета №
1000-5000-21-000289 , заедно със законна лихва от датата на
застрахователното събитие – 02.05.21г. до 31.01.23г.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на Е. Г. Г. с ЕГН
********** на осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на 45,78лева за
периода от 01.02.2023г. до 09.03.2023г. / датата на погасяване на
задължението за главница/, върху заплатеното в хода на процеса
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат настъпило на
02.05.21г. в гр. София застрахователно събитие , за което е образувана щета
№ 1000-5000-21-21-000289.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на адвокат А. С. А. от
САК, с личен № *******, с адрес: гр. АДРЕС , на осн. чл. 38, ал.1, т.2,ЗА
разноски по делото в размер на 503 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4