№ 562
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500002 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Г. ИВ. П.,
ЕГН **********, от гр. София, ул. „Твърдишки проход“ №37, чрез
процесуален представител адв. С., срещу протоколно определение от
12.11.2021г., постановено по гр.д.№ 10522/21г. по описа на ВРС, 33-ти с-в, с
което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна
неподсъдност на образуваното пред ВРС производство. В жалбата се излага,
че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че
фактическото местопребиваване на детето е определящо, а не адресната
регистрация. Твърди се, че последната е променена само четири дни преди
завеждане на делото пред ВРС. Сочи, че детето е родено в гр. София, живее
там от раждането си и там е установена средата му на живот. Твърди, че
временното и краткото отсъствие на детето Лора от гр. София не означава
смяна на местопребиваването й. Моли производството пред ВРС да бъде
прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС София.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба Г. ЯНК. АН., ЕГН 8604129.0973, чрез процесуален представител адв.
Х., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че детето е живеело близо месец
преди промяна на адресната регистрация на майката и подаване на исковата
молба в гр. Варна, където се е установила и въззиваемата след прекратяване
на трудовото й правоотношение. Детето е бил със запазено място за детска
градина в гр. Варна, но е в невъзможност да я посещава и да бъде записано
предвид създадените пречки от бащата. Сочи, че понастоящем детето се
отглежда в гр. Варна от своята майка. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.
275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното, жалбата е допустима.
1
Производството пред ВРС е образувано по искове на Г. ЯНК. АН. срещу
Г. ИВ. П. да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Л. Г. П., ЕГН **********, на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични
отношения между детето Лора и бащата Г.П., да бъде осъден последния да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.
В срока за отговор ответникът П. е направил възражение за местна
подсъдност, като е посочил, че исковете следва да се разглеждат от РС София,
доколкото фактическото местоживеене на детето е в гр. София, а адресната
регистрация на майката датира едва 4 дни преди подаване на иска. Твърди се,
че местоживеенето на детето е временно променено.
С атакуваното определение ВРС е оставил възражението за местна
подсъдност без уважение.
Определението е законосъобразно.
Нормата на чл.127 ал.2 изр. Първо от СК изрично сочи, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му. Категорично практиката на ВКС сочи, че за настоящ адрес на
детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете. В този смисъл е и цитираната от жалбоподателя
практика. Затова и ирелевантно е дали седмица или година след промяната на
адресната регистрация са предявени исковете по чл.127 СК. Изхождайки от
характера на производството по споровете за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, в което основната цел е закрила интересите на детето, при
определяне на местната подсъдност следва да се има предвид къде е
фактическото пребиваване на детето. Това е така, тъй като интересът на
детето налага процесуалните действия в производството да бъдат извършвани
там, където детето ежедневно пребивава – социалните служби по
местоживеенето на детето, които да упражняват правомощията си по ЗЗДт,
изслушването на детето пред съда, когато това се налага в производството,
обследването му от вещи лица, ако бъде допусната експертиза и т.н. Именно с
оглед защита интереса на детето е предвидена и нормата на чл.127 ал.2 СК,
определяща местната подсъдност на спора. Спор, че детето фактически
пребивава в гр. Варна, няма. Възраженията на жалбоподателя, че независимо
че понастоящем детето е в гр. Варна, то това не е неговото фактическо
местопребиваване, не се установяват в производството. Видно от
представените по делото протоколи от проведени срещи от ДСП Варна е, че и
към 11.11.2021г. детето Лора е отглеждано от своята майка в гр. Варна в
жилището на родителите на последната. Сочат, че детето е било записано в
детска градина в гр. Варна, но не е я посещавало поради създадени от бащата
проблеми с отписването от детската градина в гр. София. Сочат, че
понастоящем майката отглежда детето, като си е намерила работа, когато
2
детето започне да посещава детска градина. Детето има избран личен лекар в
гр. Варна-д-р Лазаров. Освен това по делото е представено и удостоверение
от 02.11.2021г., издадено от Сани Хеър Дизайн“ ЕООД, от което е видно, че
майката до месец юли 2021г. е работила по трудово правоотношение с
посочения работодател в гр. София. Видно от приложеното от НОИ
удостоверение, Г.Я. от месец август до ноември 2021г. е получавала
обезщетение при безработица от Бюро по труда в гр. Варна. От всички
представени писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност, може да
бъде направен извода, че от лятото на 2021г. детето Лора фактически
пребивава в гр. Варна, където и понастоящем живее със своята майка. Дали
местоживеенето на детето е променено със съгласието и на двамата родители,
за настоящото производство по подсъдността е ирелевантно. Установено е
фактическото местопребиваване на детето, което не е инцидентно или
краткосрочно такова. Детето е установено при своята майка в гр. Варна за
продължителен период от време, същото има избран личен лекар, подадени
са документи за записването му в детско заведение, поради което и съставът
намира, че е установена обичайната му среда понастоящем и тя е гр. Варна.
Затова и местно компетентен да се произнесе по спора по чл.127 СК е РС
Варна.
Определението, с което ВРС е оставил възражението за подсъдност без
уважение, е законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Г. ИВ. П.,
ЕГН **********, от гр. София, ул. „Твърдишки проход“ №37, чрез
процесуален представител адв. С., срещу протоколно определение от
12.11.2021г., постановено по гр.д.№ 10522/21г. по описа на ВРС, 33-ти с-в, с
което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна
неподсъдност на образуваното пред ВРС производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3