№ 333
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. И.П.. срещу решение от 22.04.2021
г. по гр.д. №68402/2019 г. на Софийския районен съд, 85 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца П.И. С. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 200,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от подадена през
мес.05.2017 г. през платформа „Гражданите“ информация за паркиран на кръстовище в гр.
София автомобил, собствен на ищеца, въз основа на който е образувано срещу него
административно-наказателно производство, приключило с отмяна на издаденото
наказателно постановление, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с целта и смисъла на закона. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е стигнал до извода за наличието на
умисъл от страна на ответника при подаване на процесния сигнал с цел на ищеца да бъде
наложена глоба. Поддържа, че в случая не е налице злоупотреба с право от страна на
ответника, както и че е предявеният иск не е доказан и по размер. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.И. С. в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
СРС, 85 състав, е сезиран от П.И.. С. с искова молба, с която срещу В. И.П.. е
предявен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от виновно и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в подаден сигнал за неправилно паркиране от страна на ищеца, в резултат на
което срещу него е образувано административно-наказателно производство, приключило с
отмяна на издаденото наказателно постановление, по което му е наложено административно
наказание, отменено с решение от 14.12.2018 г., постановено по НАХД №19859/2019 г. по
описа на СРС, 103 състав.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага.
В чл.45 и чл.56 КРБ са установени права на гражданите да се обръщат за съдействие
и защита на своите законни интереси към държавните органи без опасения от последващи
санкции. За да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществени
вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че ответникът
предварително е знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил
единствено с цел да увреди ищеца, т.е. трябва да е налице т.нар. злоупотреба с право, която
според теорията и практиката представлява превратното му упражняване единствено с цел
да се увреди друг правен субект. Съгласно трайната практика на ВКС /решение №1347 от
18.12.2008 г. по гр.д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО, решение №758 от 11.02.2011 г. по гр.д.
№1243/2009 г. на ІV ГО, решение №245 от 05.11.2014 г. по гр.д. №1734/2014 г. на ІІІ ГО и
др./, искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в КРБ право,
поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е
налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна
2
на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава
искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес.
По делото не е спорно и е установено от събраните по делото доказателства, че на
29.05.2017 г. ответникът е подала сигнал чрез онлайн платформата „Гражданите“, който
след това е потвърден със сведение от 30.05.2017 г. пред КАТ – СДВР, за това, че ищецът е
паркирал собственото си МПС с рег. № СА ******* в гр. София на ул. „Качаник“ в близост
до кръстовището с ул. „Цар Симеон“ на разстояние по-малко от 5 м. от кръстовището, с
което е нарушил ЗДвП, въз основа на което с НП №17-4332-018603/26.07.2017 г. на ищеца е
наложено административно наказание, което наказание е отменено с решение от 14.12.2018
г., постановено по НАХД №19859/2017 г. по описа на СРС, 103 състав, в което
производство ответникът е разпитана като свидетел.
В обжалваното решение СРС, 85 състав, е приел, че ответникът не е действала с цел
да бъдат предприети необходимите мерки за осигуряване нормалното движение на
пешеходците, тъй като не е сезирала компетентните органи, а е искала да бъде реализирана
нечия отговорност, и правото на жалба и сигнали е използвано в нарушение на чл.57 ал.2
КРБ, без обаче да изложи съображения дали и евентуално – защо, е налице злоупотреба с
право и дали и как е установил умисъла на ответника - предварителното и знание, че
твърдението от нея факти са неверни.
Настоящият въззивен състав намира обаче, че от събраните по делото доказателства,
не се установява наличието на злоупотреба с право от страна на ответника – да е знаела
предварително неистинността на твърдените от нея обстоятелства относно соченото
нарушение на разпоредбите на ЗДвП, но ги е заявила единствено с цел да увреди ищеца. С
оглед на установената фактическа обстановка ответникът е имал достатъчно обективни
основания да приеме, че ищецът е паркирал собственото си МПС в нарушение на правилата
за паркиране по ЗДвП, което я е мотивирало да уведоми индиректно съответните органи и да
свидетелства в развилото се след това административно-наказателно производство. Ето
защо, не се установява противоправно поведение на ответника, поради което неговата
отговорност за причинените вреди не може да бъде ангажирана и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите елементи от
фактическия състав на съдено предявените права.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1
ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20102896 от 22.04.2021 г., постановено по гр.д.
№68402/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******“ №******* – чрез адв. В.К., срещу В. И.П.., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„******* ап.2, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 200,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на подаден на
29.05.2017 г. сигнал за неправилно паркиране от страна на ищеца, в резултат на който срещу
него е образувано административно-наказателно производство, приключило с отмяна на
издаденото наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание,
с решение от 14.12.2018 г., постановено по НАХД №19859/2019 г. по описа на СРС, 103
състав.
ОСЪЖДА П.И.. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“
№******* – чрез адв. В.К., да заплати на В. И.П.., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„******* ап.2, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 225,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4