№ 49 / 31.1.2020 г.

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. Монтана 31.01.2020 г.

 

                                            В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание Н. 13.01.2020 г. в състав:

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 1352 по описа З. 2019г., З. да се произнесе взе предвид следното :

 

           Искът е З. установяване вземане Н. Заявител в заповедно производство по реда Н. чл.422, ал.1, вр.чл. 415 и чл. 410 ГПК.

           Ищецът- „А. З. С. Н. В.”  АД, ЕИК xxxx  , със седалище и адрес Н. управление: град С. у. Д. П. Д. №. о. Л. е. о. 4, представляван от Н. Т. С. и М. Д. Д.- изпълнителен директор, ч. ч. Е. Р.– упълномощен юрискосулт  е предявил иск против Р.Н.К. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, З. положително установяване вземане Н. ищеца в размер Н. СУМИТЕ: 1000,00лв.- главница; 192,30лв.- договорна лихва, дължима З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г.; 45,00лв.- такса разходи; 1112,40 лв.- неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение, начислено З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г.;  97,87лв.- мораторна лихва, начислена З. периода от 13.11.2017г. до 04.03.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 05.03.2019г./датата Н. входиране Н. заявлението/ до окончателното му изплащане, З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 588/ 2019 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 362 / 7.3.2019 г.

            Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда, че Заповедта З.  изпълнение  е връчена Н. длъжника- заемополучател при усл. Н. чл.47, ал.5 от ГПК.

             Ищецът се позовава Н. фактите по подаденото от него Заявление по ч.гр.д.№ 588/ 2019 г. Н. РС-Монтана, посочени като основание З. издаване Н. заповедта по чл.410 ГПК. Н. 01.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В./цесия/ от 16.11.2010г. м/у “Изи А. М.” АД, ЕИК xxxx  и „АСВ”ООД, по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. паричен заем №    xxxx  , сключен Н. 11.10.2017г. м/у “Изи А. М.” АД –заемодател и горепосочения длъжник-заемател е прехвърлено в полза Н. Заявителя изцяло, З. което длъжникът е уведомен писмено Н. осн. чл.99,ал.3- ЗЗД.  Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения относно връщане Н. кредита-1000лв, Н. 10 равни месечни вноски от по 119,23 лв, с оглед Н. което вземането Н. кредитора /Н. Заявителя/ става изискуемо. Сумата, която е погасена до момента е в размер Н. 0 лв т.е длъжникът не е извършвал плащане.       

           В исковата молба изрично е записано, че Н.  01.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В./цесия/ от 16.11.2010г., сключен м/у “Изи А. М.” АД, ЕИК xxxx  и „А. З. С. Н. В.” ООД, по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. паричен заем №   xxxx  /11.10.2017г. м/у “Изи А. М.” АД –заемодател и горепосочения длъжник-заемател е прехвърлено в полза Н. „АСВ”ООД изцяло /понастоящем „А. З. С. Н. В.“ ЕАД/, ЕИК  xxxx   Заявителят е правоприемник Н. „А. З. С. Н. В.” ООД, ЕИК *********. В Приложение № 1 към Договора З. цесия са посочени прехвърлените В., покупната цена и купувачът замества продавача като кредитор по тях от датата Н. прехвърлянето.

             Ищецът твърди, че е уведомен длъжника съгл. чл.99 ал.3 ЗЗД З. извършената цесия. Видно от известието З. доставяне, до ответника Н. постоянния му адрес ищецът /упълномощен от цедента/ е изпратил Уведомителното писмото Н. 04.05.2018 г., върнато в цялост от Бълг.пощи. Позовава се и Н. постановените от ВКС Н. основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 по т. д. №1711/2013 Н. І т. о.  и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/09 год. Н. ІІ т. о.

         Заемополучателят не е извършвал плащане Н. месечните погасителни вноски, в резултат Н. което и съгл. сключения договор З. кредит е Н. лице  неизпълнение- изискуемо и ликвидно. Натрупано е задължение към дружеството-ищец, като в размера му са включени главница, лихва З. забава, неустойка и такса разходи.

           З. ищеца-цесионер е възникнало право да предприеме действия с оглед удовлетворяване Н. вземането си, изразяващи се в подаване Н. Заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 от ГПК. Последното е входирано в РС- Монтана Н. 05.03.2019г. и въз основа Н. него е образувано ч.гр.д. № 588/ 2019 г. с издадена Заповед З. изпълнение  по чл.410 ГПК.

           Ищецът претендира З. присъждане Н. направените в заповедното и настоящото производство разноски, З. които представя списък по чл.80 ГПК.

              Ответникът- Р.Н.К. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx е подал писмен отговор Н. исковата молба в рамките Н. указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК ч. назначен по реда Н. чл.47, ал.6 ГПК особен процесуален представител-адв. А.В.М.- адвокат към АК- Монтана, вписан под № 7012  при НРПП. Счита искът З. недопустим, тъй като по делото не са представени доказателства относно спазването Н. процедурата по връчване Н. уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

            Алтернативно счита иска З. неоснователен и недоказан и като такъв го оспорва по основание и размер. Оспорва, че ответникът  да дължи изпълнение по издадената Заповед З. изпълнение Н. парично задължение, тай като цедентът /а не цесионерът/ е следвало да извърши уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

            Н. следващо място заявява, че по делото липсват и доказателства относно изпращането Н. горецитираното уведомление до настоящият адрес - посочен в Договора.

           По делото липсват, също така и доказателства относно прехвърлянето Н. вземането Н. ответника - Р.К.. Няма доказателства, че именно задължението Н. Р.К. е било предмет Н. цесията.

           Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение Н. съдебно- счетоводна експертиза.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища Н. страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:                                

            Съдът намира исковата молба З. допустима, като подадена от легитимирана страна в заповедното производство и в рамките Н. указания от закона едномесечен срок. По същество с оглед Н. установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка приема следното:

            Безспорно е между страните и от приложеното ч.гр.д. № 588/2019г. Н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 362 / 7.3.2019 г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АСВ”ЕАД- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

„Длъжникът Р.Н.К. ЕГН xxxxxxxxxx адрес:гxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. кредитора ,,А. З. С. Н. В.‘‘ЕАД ЕИК xxxx   адрес гр.С. бу.,,Д. П. Д.‘‘№., о. сграда Л., е., о. 4, представлявано от законните представители- Н. Т. С. и М. Д. Д.-Изпълнителни директори сумите, както следва: 1000,00лв. главница, 192,30лв. договорна лихва, дължима З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г.; 45,00лв. такса разходи; 1112,40 лв. неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение, начислено З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г.;  97,87лв. мораторна лихва, начислена З. периода от 13.11.2017г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима считано от 05.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 48,95лв. разноски З. заплатена от заявителя държавна такса и 50,00лв. З. юрисконсултско възнаграждение.

Прието е че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението Н. кредитора, които са изложени и в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане е З. задължение по договор З. паричен заем №  xxxx   от 11.10.2017год., сключен между ,,ИЗИ А. М.‘‘ АД/заемодател/ и Р.Н.К. /заемополучател/, като впоследствие вземането по договора З. кредит е прехвърлено от страна Н. кредитора Н. ,,А. З. С. Н. В.‘‘ЕАД по силата Н. договор З. прехвърляне Н. В./цесия/.

               Видно от доказателствата по делото  процесният договор З. паричен заем №  xxxx   от 11.10.2017година е сключен между „Изи А. Менид›кмънт“ АД /Заемодател/ и отв. Р.Н.К. /3аемател/ - кредитополучател, в размер от 1000.00 лв.,  в съответствие със ЗПК. Договорени са условия и лихва, при  което общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена сума в размер Н. 1192.30 лв, в съответствие с разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит.  Налице е неизпълнение З. плащане Н. уговорените  10 равни месечни погасителни вноски, в размер Н. по 119.23 лева всяка, като падежът Н. първата погасителна вноска е 13.11.2017 г., а падежът Н. последната погасителна вноска е 10.08.2018 г. Длъжникът не е погасил дължимия паричен заем към дружеството. Не е предоставено обезпечение Н. задължението, поради което е начислена и неустойка З. неизпълнение в размер Н. сумата 1112.40 лв.

               От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца относно извършената цесия и по-точно подписаното Н. 01.05.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В. /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи А. Мениджкмънт“ АД  и „А. З. С. Н. В.”,ООД/ правоприемник Н. който е „А. З. С. Н. В.” ЕАД/, съгл. който вземането Н. “ Изи А. Мениджкмънт“ АД, срещу посочения по-горе длъжник е прехвърлено изцяло Н. дружеството-цесионер. Длъжникът е уведомен З. станалите продажби Н. вземането по реда Н. чл.99 ал.3 ЗЗД с уведомително писмо от името Н. цедента „Изи А. Мениджкмънт“ АД /Заемодател/, изпратено с известие З. доставяне, с Изх. № УПЦ-П- ИАМ/ xxxx   от 04.05.2018 г., върнато в цялост от Бълг.пощи. Н. 07.05.2019г. Н. длъжника е изпратено повторно уведомително писмо З. извършената цесия ч. куриер. Към дата Н. подаване Н. иск. молба обратна разписка не е върната. Такова Уведомление Н. цедента е приложено към иск.молба.

           Н. база доказателствата по делото съдът намира, че обстоятелствата относно сключените договори, размери Н. сумите и съдържащите се в тях клаузи, както и внесените/невнесени от длъжника суми- погасителни вноски са установени. Въз основа Н. същите може да се направи извод З. това, че е налице  неизпълнение от страна Н. заемополучателя/ответник по настоящето дело/, което е изискуемо и ликвидно.  

            З. изясняване Н. фактическата обстановка по делото е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице К.  Ил. И.. От заключението й е видно, че остатъкът от задължението Н. отв. Р.Н.К. по процесния договор З. паричен заем е в общ размер Н. сумата 2457.19 лв / две хиляди четиристотин петдесет и седем лв и 19 ст/., в т.ч.:

главница 1000.00 лв.

договорена лихва 192.30 лв.

неустойка чл.4/2/ 1112,40 лв.

такса разходи 45.00 лв.

лихва З. забава 107.49 лв от момента Н. от момента Н. прехвърляне Н. вземането- 01.05.2018г. до завеждане Н. исковата молба- 22.05.2019 г. Вещото лице подробно е посочило  просрочените В. по Договора З. заем / такива, каквито са изредени в Заявлението/. Вещото лице е констатирало, че преди и след издаване Н. заповедта З. изпълнение няма извършени плащания Н. погасителни вноски по договора З. паричен заем. Съдът приема заключението Н. икономическата експертиза като обективно и безпристрастно.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка   съдът намира, че са налице предпоставките Н. закона З. разглеждане по същество Н. исковите претенции. По делото е установено съществуване и дължимост Н. вземането, предмет Н. заповедното производство по цитираното ч.гр. дело, както и идентичност Н. страните. По сключения между страните договор е установено неизпълнение от страна Н. ответника по причини, които не изключват предвидената в същия и в закона отговорност. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде признато съществуването Н. претендираното от ищеца вземане относно дължимост Н. сумите, З. които е издадена заповедта З. изпълнение по чл.410 ГПК, с изключение Н. сумата 1112,40 лв- представляваща неустойка.

Въпросите с неустойката са уредени в чл.4, ал.2 от сключения договора З. заем. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера Н. всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2, се добавя сума в размер Н. 111.24 лв. В случая е безспорно, че Заемателят не е представил Н. Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, в която връзка му е начислена и неустойката.

 Относно клаузата З. неустойка в случая съдът намира, че същата е нищожна.  Тя противоречи Н. добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрира директно уговорка във вреда Н. потребителя, която не отговаря Н. изискването З. добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията Н. търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение Н. неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /чл. 143, т.5 ЗЗП, приложима съгл.чл.24 от ЗПК/. Такава клауза е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и Н. основание чл.26, ал.1 ЗЗД и не следва да се дължи от ответника/заемополучател/

               С оглед изхода Н. спора и Н. осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство по представен списък по чл.80 ГПК/л.72 от делото/, а именно: 50.00 лв- доплатена държавна такса в исковото;  180,00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 400лв- депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение съобр. Наредбата З. заплащане Н. правната помощ.   Разноските в заповедното производство са: в размер Н. 48.95 лв., представляващи платената държавна такса в производството и 200.00 лв- юрисконсултско възнаграждение. Посочените суми следва да бъдат редуцирани и присъдени в полза Н. ищеца и тежест Н. ответника, съразмерно с уважената част от иска. З. това ответникът следва да заплати Н. ищеца от направените в исковото производство разноски сумата 579.67лв, а от разноските в заповедното производство- сумата 147.88 лв.

           Водим от горното, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. ответника Р.Н.К. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx  /ч. адвокат А.В.М. -особен процесуален представител/, че същата има задължение към ищеца „А. З. С. Н. В.”  АД, ЕИК xxxx  , със седалище и адрес Н. управление: град С. у. Д. П. Д. №. о. Л. е. о. 4, представляван от Н. Т. С. и М. Д. Д.- изпълнителен директор, в размер Н. сумите: 1000,00лв. главница, 192,30лв. договорна лихва, дължима З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г.; 45,00лв. такса разходи; 97,87лв. мораторна лихва, начислена З. периода от 13.11.2017г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима считано от 05.03.2019г. до окончателното й изплащане, З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 588/ 2019 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 362 / 7.3.2019 г.

             ОТХВЪРЛЯ установителния иск по чл.422 ГПК, предявен от „А. З. С. Н. В.”  АД, ЕИК xxxx  , против Р.Н.К. ЕГН xxxxxxxxxx З. установяване парично вземане Н. ищеца в размер Н. сумата 1112,40 лв. неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение, начислена З. периода от 13.11.2017г. до 10.08.2018г., З. която  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 588/ 2019 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 362 / 7.3.2019 г., поради нищожност Н. договорната клауза по чл.4 от Договор З. паричен заем №  xxxx   от 11.10.2017година, сключен между „Изи А. Менид›кмънт“ АД /Заемодател/ и отв. Р.Н.К. /3аемател/.

            Осъжда Р.Н.К. / адрес и ЕГН по-горе/ да заплати Н. „А. З. С. Н. В.”  АД, ЕИК xxxx  ,  /седалище и адрес Н. управление по-горе/, сумата 579.67лв-  направени в исковото производство разноски и сумата 147.88 лв- разноски в заповедното производство.

              Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: