Р Е Ш Е Н И Е
№ 456 21.12.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесет и осми ноември двехиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела
Николова
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 1481 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.Р.Т. ***,
чрез адв. И. П. Д. от АК - Пловдив срещу Наказателно постановление № 360820 – F379376 от 27.09.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив,
с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1,
вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 691.33 лева. В жалбата се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон,
респ. маловажност на случая. Твърди се от жалбоподателя, че актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на който било издадено процесното
наказателно постановление, бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 40 ЗАНН, доколкото не бил присъствал нито нарушителя, нито свидетелите по
съставяне на акта. Наред с това, счита че оспореният АУАН бил съставен след
изтичането на предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове
за това в хипотезата на откриване на нарушителя, когато това ставало, както в
случая едновременно с откриване на нарушението, като се развиват конкретни съображения
в подкрепа наведените в тази насока доводи.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на
Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД
на НАП - Пловдив .
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, жалбоподателят, редовно призовани, не се явява. Чрез надлежно
преупълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.И. А. – АК –
Пловдив жалбата се поддържа и се
заявяват допълнително аргументи за
нейната основателност, включително и за хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган –
Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован,
чрез упълномощения по делото представител – ст. Юрисконсулт С. Х., оспорва
жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено
становище.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
Жалбоподателят А.Р.Т.,***, който
съвпада с адрес по чл. 8 от ДОПК.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р – 16002618000832 – 092 - 001/13.02.2018 г.
по отношение на дейността на жалбоподателя била извършена ревизия и
издаден ревизионен акт от П. Д. С., Началник сектор, възложил ревизията и А. Н.
Б. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – ръководител на
ревизията и М. И. П., ст. инспектор по приходите, включена в екипа ревизьори, в
хода на ревизионното производство бил изготвен Ревизионен доклад № Р –
16002618000832 – 092 - 001/30.05.2018 г., след като в хода на ревизията били
установени данни за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК.
Констатирано било от органа по приходите и установено от представените пред
Районен съд – Хасково писмени доказателства, събрани въз основа на извършени
насрещни проверки, че ревизираното лице А.Р.Т. не била регистрирана в
качеството на едноличен търговец и не водела счетоводство съгласно изискванията
на Закона за счетоводството, но били установени данни за осъществяване през
2016 г. и 2017 г. на независима търговска дейност, която органите по приходите
квалифицирали като дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон. Поради това приели, че лицето следвало да се приеме за самоосигуряващо
се и било придобило качество търговец и следвало по силата на чл. 2 от ЗСч да
води счетоводна отчетност. Чрез изискана
информация от трети лица, било установено, че дейността на ревизираното лице се
състояла в продажба на стоки – дрехи. Дрехите били закупувани от Неделен пазар
в град Димитровград и впоследствие препродавани. Продажбите на стоките била
реализирана чрез изпращане на стоките след приемане на поръчки посредством
куриерска форма „Еконт Експрес“ ООД, като за целите на ревизията били изпратени
и справки за извършените продажби. Назначената ревизия е приключила с
Ревизионен акт № Р – 16002618000832 – 092 - 001/27.06.2018 г., в който са
възприети изводите от ревизионния доклад за процесния период и дължим данък
върху добавената стойност за извършени продажби на основание чл. 102, ал. 3, т.
3 от ЗДДС за всички описани облагаеми доставки, осъществени от жалбоподателя.
Била изготвена и констативна част по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
С Резолюция за извършване на проверка
била разпоредена и извършена проверка от свид. Г.Н.Д., на длъжност „старши
инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по отношение на
жалбоподателката, в хода на която била събрана информация, съответно
доказателства от трети лица, предвид описания по – горе механизъм, установен
при извършване на продажбите чрез използване за доставка на услугите доставчик
на куриерски услуги „Еконт Експрес“ ООД. Били изготвени данни за реалните
продажби в табличен вид и въз основа на данните за изплатени наложни платежи от
„Еконт Експрес“ ООД, съпоставено с факта, че за така реализираните продажби,
лицето не било подавало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ до
момента на започване на проверката, както и че проверяваното лице никога не
било регистрирано по ЗДДС. От събраните доказателства в хода на проверката,
било установено, че лицето А.Р.Т. с ЕГН: ********** била реализирала, приети
като облагаеми, доставки на обща стойност 3456.67 лв., извършени за данъчен
период 01.08.2016 г. – 31.08.2016г., през който период лицето не било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно с оглед реализираният оборот. При извършена проверка,
документирана с Протокол № П-16002617135149-073-001/12.01.2018г., било
констатирано, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. задълженото лице
било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер
над 50 000лв., а именно в размер на общо 53303,00 лв., формиран от продажби на
дрехи изпращани към клиенти от страната с куриерски пратки чрез „Еконт Експрес“
ООД с ЕИК: ********* и изплатени на лицето с наложен платеж от куриерската
фирма. Установено било в детайли, че за периода 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г.
били извършени облагаеми доставки на стойност 3456.67 лв. и не бил начислен ДДС
в размер 691.33 лв. от дейността на А.Р.Т. - търговия с
дрехи. При извършената проверка било установено, че за м.08.2016 г. лицето било
реализирало оборот от продажби в размер на 4148.00 лв., както и че лицето не
било регистрирано по ЗДДС в законоустановения срок. А оттам - че не било
начислило ДДС за извършените от него през периода 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г.
облагаеми доставки, като не бил съставен изискуемият се на основание чл. 112,
ал.1 от ППЗДДС отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за
тези доставки за съответния данъчен период, не било изпълнено и задължението му
да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 08.2016 г. и да
включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 08.2016
г., като справка-декларацията и дневника за продажби както следвало, но поради
описаното по – горе неизпълнение на задължения, не била подадена в ТД на НАП -
Пловдив, офис Хасково в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно: до 14.09.2016г. включително. Прието било, на
основание чл. 67, ал, 2 от ЗДДС, че когато при договаряне на доставката не било
изрично посочено, данъкът се дължал отделно, както и че същият е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка бил определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Данък добавена стойност в размер на 691.32 лв. за м. 08.2016 г. бил установен с PA№
P-16002618000832-091-001/27.06.2018г. съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗДДС. Въз
основа на тези констатации и след като контролните органи приели, че ако лицето
било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от
него през процесния данъчен период м. 08.2016 г. облагаеми доставки, като на
основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС - регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този
данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния
данъчен период - м.08.2016г., като справката-декларация и дневника за продажби
е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: в случая до 14.09.2016г.
включително на дата 03.04.2018 г. срещу А.Р.Т. е съставен от свидетеля Г.Н.Д.
Акт за установяване на административно нарушение № F379376
за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал.
3, т. 2 ЗДДС като е прието, че нарушението е извършено на 15.09.2016г. в
гр.Хасково. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в
отсъствие на лицето, сочено в него като нарушител и в присъствие на двама
свидетели – В.Д.Т. и Б.В.Д., служители на ТД на НАП - Пловдив, след като
въпреки изпратената Покана, с изх. № К11-13/25.01.2018 г., получена на
05.02.2018 г., жалбоподателят или изрично упълномощено от нея лице, не се явили
за участие в процедурата.
Възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение са постъпили допълнително в хода на
административнонаказателното производство с вх. № ВхИ 3070/12.06.2018 г., след
като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 06.06.2018 г. чрез упълномощено
лице Изложени са доводи, че не бил спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство и за
немотивираност на изводите на актосъставителя, както и за нарушения по чл. 40
от ЗАНН при съставяне на акта, поддържани впоследствие като оплаквания и при
обжалването на наказателното постановление.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа
обстановка, а депозираните възражения срещу акта – за неоснователни, като
възприел и данните от ревизионното производство при определяне на дължимия
данък добавена стойност.
Изложената
дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Г.Н.Д. относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на
ревизионното произовдство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне
на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи. За последната група факти, съдът дава вяра на
изложеното от свидетелите В.Д.Т. и Б.В.Д., чиито показания се основават на
техни преки и непосредствени впечатления и се възприемат от съда като съответни
на обективната истина.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на 102, ал. 3 от Закона за данък върху добавената
стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за
които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението
за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС,
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2.
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен
период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника
за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната
разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв
документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно
нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления
данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото
в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС,
алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството -
жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване, макар и не особено прецизно, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на жалбоподателя, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели, като доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, при това от категорията на съществените не намира опора в тълкуването на закона, съгласно възприетото и излагано като константно виждане в съдебната практика виждане по този въпрос. На следващо място, във връзка с изричното възражение от страна на процесуалните представители на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се отбележи следното: в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40 от ЗАНН на 03.04.2018 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От друга страна, действително всички документи, като съставени протоколи и справки – декларации по ЗДДС са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м. декември 2016г. и предшестващ съставяне на процесния АУАН. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на възложената проверка станало след входиране на отговор на 29.11.2017 г. по ИПДПОЗЛ № П-16002617135149-040-001/07.11.2017 г., в който са били обективирани тези данни и анализ в разумен срок, сторено със съставяне на протокола за извършена проверка от 12.01.2018 г. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че може да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. За дата на съставяне на акта следва да се приеме именно посочената в него – 03.04.2018 г., без значение, че процедурата се е развила в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, след като са били налице изискуемите се предпоставки за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и именно с това действие и на посочената дата е налице завършеност на действието в смисъла на изложеното от жалбоподателя. Връчването на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 06.06.2018 г. е действие, което има самостоятелно правно значение, дискутирано нееднократно в теорията и практиката в различни аспекти с водещ обезпечаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и тъкмо поради това не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за завършеност на процедурата по съставяне на АУАН по смисъла на АУАН с полагане на подпис на нарушителя в разписката за неговото връчване. В случая не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушението, квалифицирано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, определяща го като данъчно. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция е в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, без значение от конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период. То е в съответствие и с възприетото виждане в съдебната практика относно този вид нарушения - Решение № 223/27.09.2016 г., постановено по АНД № 918/2016 г. РС-Хасково и Решение от 19.01.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 307/2016 г. В последно цитирания съдебен акт ясно е възприето, че наказанието по чл. 180а, ал.1, респ. по ал. 2 на цитирания текст от ЗДДС се следва за това, че задълженото лице не начислява дължимия от него данък в предвидените в този закон /ЗДДС/ срокове. При тази законова редакция, с невключването на дължимия за всяка продажба ДДС за съответния данъчен период се извършва само едно нарушение. Начисляването става по реда, установен в чл. 86, ал.1 от ЗДДС, където са включени няколко кумулативно изискуеми елемента - да се издаде данъчен документ, в който се посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това начисляване обаче следва да се извърши в определен срок и този срок ЗДДС е посочен в чл. 87, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС „данъчен период“ по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Алинея 2 предвижда - данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Т.е. начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС се извършва месечно от лицето по чл. 82 от закона, независимо колко облагаеми сделки това лице удостоверява за този период. Същественото е, че нарушението по чл. 180а, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС за един данъчен период може да е само едно и то е за неначисляване на целия дължим се данък за съответния период.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че жалбоподателят А.Р.Т. е осъществила облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирала облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. над 50 000 лева – 53 303.00 лева, формиран от продажба на стоки – дрехи, изпращани на клиенти с куриерски пратки чрез куриер – „Еконт Експрес“ ООД. Следователно, контролните органи правилно са достигнали до извод, че не били изпълнени изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС – 14.07.2016 г. включително. При това положение, доколкото за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016г. са били извършени облагаеми доставки на стойност 3456.67 лв. е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 691.33 лв. от дейността на А.Р.Т. ***, правилно възприета като търговска по смисъла на Търговския закон. Оттук следва и извода в рамките на преценката по същество, за възникването на задължението за регистрираното лице по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквото при изпълнение на изискванията на данъчното законодателство, жалбоподателят е следвало да бъде, да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице – за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В този ред на мисли, проектирано на база принципното положение, очертано с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, изложеното дотук сочи, че настъпването на данъчното събитие се явява релевантният момент, от който произтичат последиците свързани с изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В конкретната хипотеза на реализиране на оборот от продажби на стоки в размер на 4148 лв. със стойност на облагаемите доставки – 3456.67 лева от изложеното дотук, може да се заключи, че е реализирана хипотезата на разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажираната отговорността на жалбоподателя по този текст, след като правилно са определени датата и мястото на нарушението и размера на дължимия, но неначислен данък върху добавената стойност.
Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради което санкционният акт ще следва да бъде потвърден. Извод, който не се променя от факта, че нарушението е първо за жалбоподателя и че жалбоподателят е подала данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2016 г., тъй като това са обстоятелства, които не изключват сами по себе си обществената опасност, а принципно биха били от значение за преценката единствено при индивидуализация на санкцията, ако такава е възможна. В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, правилно приложена в случая, поради което не се налага ревизиране и на този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на санкцията.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 360820 – F379376 от 27.09.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.