№ 5587
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510837 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. А. срещу Решение № 8405/22.05.2023 г. по
гр.д. № 31129/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав. В жалбата са
развити оплаквания за неправилност в цялост на атакувания съдебен акт, който се твърди да
е постановен без да бъде съобразена цялата доказателствена съвкупност по делото.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което искането й по чл.127, ал.2 СК да бъде уважено като й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Ц.Г. Д.,
родено на **** г., и малолетното дете Д. Г. Д.а, родено на **** г., местоживеенето на двете
деца да бъде определено при нея, да бъде разписан режим на лични отношения на бащата Г.
В. Д. с двете деца съгласно посоченото във въззивната жалба и последният да бъде осъден да
заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от датата на
депозиране ан сиквоата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. В. Д. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Представени са писмени
документи.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
1
притежаващ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 8405/22.05.2023 г. по гр.д. № 31129/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 139-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на децата Ц.Г. Д., роден на **** г., и Д. Г. Д.а, родена на
**** г., е предоставено на техния баща Г. В. Д., при когото е посочено те да живеят,
определен е режим на лични отношения на майката Б. А. А. с двете деца и същата е осъдена
да им заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от 02.06.2021 г. до пълнолетие или до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. Първоинстанционният съд е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на децата и е
осъдил А. да заплати на СРС държавна такса от 288 лева върху определения размер на
издръжката.
В производството не е спорно и от служебно изисканите от въззивния съд справки по
реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на
органите на съдебната власт до регистъра на населението - Национална база данни
"Население" се установява, че страните са родители на децата Ц.Г. Д., роден на **** г., и Д.
Г. Д.а, родена на **** г.
Не се спори, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно
от началото на 2020 г., от този момент и понастоящем детето Ц. живее при бащата, а детето
Д. – при майката от месец октомври 2023 г.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Б. А. А.
поддържа искане да упражнява родителските права по отношение на двете деца, тъй като
намира да притежава по – висок родителски капацитет, който отчита необходимостта от
участие на двамата родители при отглеждане на непълнолетните и необходимостта на
последните от спокойствие. Счита, че е способна да съхрани връзката на детето Д. с бащата
в периода на разделното им живеене, за разлика от бащата, който е допуснал детето Ц. да
изпитва притеснения да се среща и комуникира с нея. Смята, че при определяне на режима
на лични контакти на децата с неотглеждащия ги родител следва да бъде минимизиран
контактът между страните, поради конфликтните им отношения. При възлагане на
родителската отговорност на нея, намира за подходящ режим на лични отношения на двете
подрастващи с бащата два пъти месечно за времето от петък след училище до понеделник на
следващата седмица, два път по четиринадесет дни през лятото, за рождените дени на
двамата родители и за тези на двете деца. Посочва, че работното й време е гъвкаво и може
да съобразява графика си с ангажиментите към децата.Твърди, че живее в наето жилище,
разположено в близост до дома на бащата, което разполага със стаи за двете деца.
Категорична е, че при отглеждане на подрастващите може да разчита на помощта на баща си
и неговата съпруга, които живеят в същия град, както и на брат си и неговата партньорка,
2
които живеят в гр.Перник. Споделя, че е била жертва на психическа и емоционална агресия
от страна на другия родител.
При изслушването от въззивния съд въззиваемия Д. е категоричен в желанието си да
упражнява родителските права по отношение на двете деца и във виждането си, че те трябва
да прекарват равни интервали от време при всеки от двамата родители. Намира, че връзката
между децата е много силна и двете не трябва да живеят разделно. Посочва, че не е
ограничавал контактите между сина на страните и въззивника, но младежът е обиден и
крайно разочарован от своята майка, която го е дърпала, бил е нападнат и бит от нейни
приятели в гр.Перник. Споделя, че майката е възпрепятствала, а понастоящем контролира
контактите му с детето Д.. Твърди, че живее в апартамента, в който децата са израснали. Там
синът му Ц. разполага със собствена стая, а дъщеря му Д. има легло в неговата спалня.
Въззивникът излага, че сам определя работния си график и може да го съобразява с
ангажиментите си към децата.
Изслушан по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, синът на страните Ц. споделя, че желае да
живее с баща си в неговия дом заедно със сестра си Д., тъй като там е живял от раждането
си, винаги е оставал с баща си, а от появата на Д. са били заедно. Посочва, че това жилище е
тристайно, състои се от хол, кухня и две спални. В него той, сестра му и прародителите му
по бащина линия имат отделни стаи, а баща му спи на дивана в кухнята или в стаята на Д..
Съгласен е да посещава дома на майка си заедно със своята сестра през почивните дни през
седмицата и два път по петнадесет дни през лятото. Заявява готовност и за по – чести срещи
с майката, когато тя подобри отношението си. Отрича да е бил жертва на упражнено от
родителите му насилие или свидетел на такова по отношение на Д. или на родителите му.
Признава да е би свидетел на вербални конфликти между страните. Споделя, че е бил гонен
от жилището на майка си от въззивника.
Въз основа на заключението на приетата по въззивното дело Съдебна психологична
експертиза (СПЕ) се установява, че страните притежават нужния родителски капацитет и са
в състояние да се грижат за децата и да ги подкрепят, при тях не се доказват дефицит в
способността да оценяват и осигуряват базисните нужди на подрастващите. Отчетено е, че
бащата в по – голяма степен проявява склонност да контролира комуникацията на децата, а
майката - да контролира живота им. Като проблематични се отчитат конфликтът между
родителите и стремежът им всеки да наложи своя модел на родителстване, без съобразяване
с другия.
Експертизата е направила извод за изградена силна и доверителна връзка на
дъщерята на страните с майката, при която това дете е заявило желание да живее,
констатирано е отношение към бащата и силна връзка с брат си. Вещото лице е установила
желание у детето Д. срещите с бащата да се провеждат в присъствие на друг възрастен или
брат й Ц..
При младежа експертът е установил изградена връзка и с двамата родители, но и
възприемане на бащата като авторитет, героизирането му, отъждествяване с него, съчетани с
отстояване на предпочитания да живее с този родител. В отношенията с майка си Ц. се
3
чувства свободен да отстоява себе си и има поведение, съответно на възрастта му. Синът на
страните не отчита и не разпознава агресивно, респ. манипулативно поведение, изработил е
механизъм за справяне с тях, видян като идентифициране с образа на агресор.
При децата не е отчетено отчуждение от кой да е от родителите им, но при детето Ц.
експертизата установява конфликт на лоялност. Младежът се опитва да комуникира и с
двете страни, вътрешно се сблъсква с изискванията и ограниченията от страна на бащата и
обичта към майката.
Вещото лице е направилно извод, основан на проведените за нуждите на въззивното
производство изследвания, че двете деца на страните са в добро психическо и емоционално
състояние при родителя, при когото пребивават към момента на изследването.
Непълнолетните са се интегрирали в средата, в която функционират. Няма данни за
директно упражнявано по отношение на децата насилие, единствено малолетната е заявила
да е била свидетел на насилие над майката.
С оглед съхраняване на психо – емоционалния комфорт на децата експертизата е
препоръчала понастоящем всяко от децата да запази актуалното местопребиваване като Д.
остане при майката, а Ц. – при бащата, като всеки от почивните дни през седмицата децата
заедно да прекарва при един от родителите, редувайки седмиците с единия с единия и с
другия родител. Направени са изводи, че всяко от подрастващите се чувстват удобно и
интегрирано в средата, в която живее, подобен режим ще съхрани връзката помежду им, а с
оглед възрастта на Ц., който може да подпомага и придвижването на сестра си,
изпълнението му няма да е поставено в зависимост от желанията на страните.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от странните и се
възприема от съда.
От изслушването на вещото лице от въззивния съд се установява, че детето Ц. се
идентифицира с образа на бащата и има поведение, насочено към стремеж да удовлетвори
желанията на този родител. Спрямо предходно изследване е налице позитивна градация в
отношението на младежа към майката, което може да бъде развито със срещи помежду им.
Въззивникът се себепреживява като жертва на насилие, а детето Д. изпитва притеснение да
остане само с бащата. Между двете деца има много добра връзка, която може да бъде
закрепена и продължена като те прекарват заедно почините дни всяка седмица, редувайки
при кого от двамата родители да пребивават. Разделното им живеене през делничните дни,
доколкото непълнолетните са на различна възраст, имат различни ангажименти и
потребности, не би се отразило негативно върху връзката им, а същевременно
преместването на което и да е от децата би го травмирало. Синът на страните се чувства
добре при бащата и е във възраст, в която не би приел местоживеене или изпълнение на
режим, с които не е съгласен. За детето Д. би било трудно да се премести в дома на бащата,
доколкото изпитва притеснение да остане само с него, без присъствие на брат си или майка
си.
Тук е мястото да се посочи, че приетата от първоинстанционния съд експертиза също
е заключила, че двамата родители притежават добър родителски капацитет и годност да се
4
грижат по подходящ начин за децата. Основната фигура на привързаност на дъщерята на
страните е майка, а синът им преживява силен конфликт на лоялност спрямо баща си, с
когото се идентифицира, по отношение на когото има безкритично положително отношение,
довело до отхвърляне на майката, в чиято основа стои преживяно свидетелство на насилие
спрямо този родител. Отношенията между страните са формирани като отношения на
доминиране на бащата и зависимост на майката. В тази експертиза е отчетено (съобразно
времето на провеждане на проучването) страдание на по – малкото дете от недостатъчното
време, прекарано с майката, което не е било в достатъчна степен отчетено от бащата. При
младежът Ц. експертът е установил, че липсва страдание, породено от отсъствието на този
родител.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост е установено, че
страните са съжителствали без брак в периода 2012 г. -2020 г., през който многократно са се
събирали и разделяли. През 2020 г. майката е напуснала съвместно обитаваното с бащата
жилище, поради упражнено от последния спрямо нея физическо насилие. Двете деца са
останали при бащата, който е първоначално е ограничавал контактите им с другия родител.
След издаване на заповедта за незабавна защита детето Ц. е останало в дома на бащата, а
детето Д. е отглеждано от майката. Понастоящем непосредствените грижи за всяко от децата
се полагат от родителя, в чийто дом те живеят. Въззиваемият обитава тристайно жилище с
добри хигиенни и битови условия, собственост на баща му, в което младежът Ц. разполага
със собствена просторна стая, оборудвана за нуждите му. Бащата е подпомаган от двамата си
родители, с които живее, при отглеждането на непълнолетния. Подрастващият през учебната
2023/2024 г. е ученик в ** СУ „****“. В хода на социалното проучване е получена
информация от посоченото учебно заведение, че младежът Ц. среща затруднения при
усвояване на учебното съдържание, не зачита авторитета на учителите, има лоша
дисциплина и му липсва внимание. Д. работи като таксиметров шофьор по сключен с
„Йелоу такси“ договор за франчайз, както и е нает по трудов договор на длъжност
„координатор“ на Летище София при график четири работни дни, четири почивни дни и
едно нощно дежурство всяка седмица.
Въз основа на възложените от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ –
Оборище се установява, че след ползване на социална услуга в Комплекс за социални
услуги „Търновград“, включващ кризисен център, въззиваникът и детето Д. са насочени към
кризисен център за жени и деца претърпели насилие в гр.Бургас, а след това – в такава
услуга в столицата. От този период майката полагала грижи малолетната да осъществява
редовен телефонен контакт с бащата. Непосредствените грижи за детето се полагат от
въззивника А., която познава и задоволява базисните потребности на детето Д.. Майката
работи като детски фризьор, има гъвкаво работно време и по време на социалното
проучване е заявила среден месечен доход от 2 000 лева до 3 000 лева. Констатиран е тежък
и задълбочаващ се родителски конфликт, в който детето Д. е било въвлечено.
С оглед изказаните резерви от въззиваемия за нуждите на въззивното производство е
5
проведено социално проучване и от АСП, Д „СП“ – Сердика, от което се установява, че
детето Д. се отглежда от майката от 24.10.2023 г., а грижите за детето Ц. се полагат от
бащата. Двамата родители познават и задоволяват потребностите на детето, за което полагат
непосредствените грижи. Децата на страните нямат специфични здравни нужди. В хода на
проучването въззивникът споделила, че последната й среща със сина й е била през месеца
август 2024 г., Ц. я търси по телефона рядко и само извън дома на бащата. Поради издадена
заповед за незабавна защита срещите между детето Д. и бащата следва да се провеждат на
територията на контактен център, но Г. Д. не е оказал нужното съдействие за тяхното
провеждане. Майката е посочила, че не ограничава и насърчава комуникацията между
бащата и дъщерята чрез средства за електронна комуникация. Понастоящем майката и
детето живеят в нает апартамент в столичния комплекс „Младост“, състоящ се от хол с
трапезария, кухня и детска стая. Последната е обособена за сина на страните, а детето Д.
поделя едно помещение с майка си. Санитарните и битови условия в жилището са добри. А.
е подпомагана при отглеждане на детето Д. от бабата на детето по майчина линия, с която
понастоящем живеят съвместно. Малолетната посещава четвърта група в 14 ОДЗ „Карлсон“.
Пред социален работник бащата е заявил желание за споделено родителство по отношение
на двете деца. Младежът Ц. е ученик в девети клас на столичното ** СУ „****“, има
изграден приятелски кръг в района на жилището, в което живее. Поддържа желание да
остане в дома на баща си и изразява мнение, че майка му не полага достатъчно усилия, за да
достигне до него.
Въз основа на приетата от въззивния съд служебна бележка от 01.06.2021 г. се
установява, че в периода 2014 г. – 2018 г. синът на страните е посещавал тренировки по
футбол към ФК „Национал“ – София, на които е воден от своя баща.
По отношение на въззиваемия по въззивното делото са приобщени сведения от
съседи и домоуправител, свидетелстващи за добрия му морален облик в общността.
Въз основа на приетите във въззивното производство писмени доказателства се
установява, че на 03.10.2023 г. по гр.д. № 53720/2023 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав е
издадена заповед за незабавна защита срещу въззиваемия Д., с която последният е задължен
да се въздържа от домашно насилие по отношение на въззивника А. и дъщеря им Д.,
забранено му е да приближава жилището на двете, местоработата на майката и местата им
за социални контакти и отдих на разстояние по – малко от сто метра. По отношение на
въззивника и детето Д. на 05.10.2023 г. от АСП, Д „СП“ – Младост са издадени направления
за ползване на социални услуги в кризисен център, поради данни, че са били жертви на
домашно насилие. В изготвена от същата социална служба оценка на потребностите от
11.10.2023 г. е изведено, че избраната услуга отговаря на идентифицираните потребности.
Въззиваемата и дъщерята на страните са били настанени в Комплекс за социални услуги
„Търновград“, включващ кризисен център в периода 06.10.2023 г. – 27.10.2023 г., след което
майката е насочена към социална услуга кризисен център в гр.Бургас, а през месец ноември
2023 г. е издадено направление за ползване на социална услуга в гр.София. В заключителния
доклад от социална услуга Комплекс за социални услуги „Търновград“, включващ кризисен
6
център, е отразено, че А. е в близки и хармонични отношения със своите баща, майка, брат и
сестра и може да разчита на тяхната подкрепа при отглеждането и възпитанието на детето
Д., но тя разполага с доходи и възможности сама да задоволява своите и на дъщеря си
потребности.
Въз основа на показанията на разпитания от въззивния съд свидетел М.П.Х. се
установява, че между детето Д. и майка й съществува силна емоционална връзка. Свидетелят
е наблюдавала случаи, при които малолетната е отказвала разговор с баща си.
От показанията на свидетеля Й. С. Т. се установява, че е присъствал на контакти
между бащата и детето Д., проведени чрез приложение Вайбър, при които е наблюдавал
много добра връзка помежду им, свободно общуване на подрастващата с този родител.
Отново въз основа на писмените доказателства се установява се, че през месец юли
2023 г. бащата е заявил ползване на социална услуга „Информиране и консултиране“ за себе
си е двете деца във Фондация „Психологическа подкрепа“. На 10.10.2023 г. по гр.д. №
46593/2023 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав по молба на Г. Д., действащ в качеството си
на баща и законен представител на детето Д., срещу Б. А. е издадена заповед за незабавна
защита, с която последната е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на малолетната.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия
интерес на детето Ц., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с
оглед конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че
местоживеенето на подрастващия следва да бъде при неговия баща Г. В. Д., който да
упражнява родителските права. При отчитане на същите фактори за определяне на най –
добрия интерес на детето Д. въззивният съд приема, че местоживеенето на малолетната
следва да бъде при нейната майка Б. А. А., която да упражнява родителските права.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на двете непълнолетни и притежават съпоставим
родителски капацитет. При тях понастоящем не се доказват преки или косвени данни за
рискови фактори за отглеждането на децата. В тази насока съдът съобразява, че липсват
твърдения и доказателства за влязло в сила съдебно решение, по което да е издадена заповед
за защита от домашно насилие срещу някого от родителите по отношение на кое да е от
7
двете деца. Двете изготвени за нуждите на първоинстанционното и на въззивното дело
психологични експертизи не дават основание съдът да направи извод, че децата са били
жертви на насочено срещу тях домашно насилие. И двете страни притежават нужния
родителски капацитет да се грижат за децата, при тях не се доказват дефицит в способността
да оценяват и осигуряват базисните физически нужди, емоционална топлина и подкрепа за
развитието на децата.
Двамата родители са трудово ангажирани и по делото се установява, че притежават
съпоставими доходи, които им позволяват без затруднения да покрият собствените си и на
децата материални нужди. Различен извод не следва от представените пред въззивния съд
доказателства за задължения на въззивника по договори за кредит, доколкото същите не
отразяват актуално състояние на дълга, възникването им се отнася до период, предхождащ
фактическата раздяла на страните и се касае за задължения в неголеми размери.
Всяка от страните е осигурила на децата дом, в който се поддържат добри хигиенни и
битови условия, подходящи за отглеждане на непълнолетните. В жилищата н всеки от
родителите непълнолетният Ц. разполага със собствена стая, а детето Д. поделя помещение
с тази страна, в чието жилище се намира. И двете страни ползват жилище, което не тяхна
собственост.
Възззивникът разполага с гъвкаво работно време, което й предоставя възможност да
съобразява трудовите си ангажименти с графика на малолетната Д., по отношение на която,
с оглед възрастта й, родителите следва да отделят повече време, внимание и да обезпечат
постоянен надзор. Актуалният работен график на бащата позволява същият адекватно да
отговаря на ежедневните нужди на младежът Ц., чиято възраст не предполага постоянно
присъствие на родител.
Не се констатира родителите да имат брачни партньори, да са установили други
партньорски отношения или да живеят във фактическо съпружеско съжителство. При
преценка на възможностите на родителите да ползват помощта на трети лица – близки на
родителите съдът отчита обстоятелството, че въззивникът живее със своята майка, а
въззиваемият – с двамата си родители. По делото се установява от проведените социални
проучвания, изслушване на страните и младежа Ц., че двамата родители могат да се ползват
при отглеждането и възпитанието на децата от помощта на прародителите им.
Здравословното състояние и на двамата родители позволява пълноценно
упражняване на родителската отговорност по отношение на децата. Липсват основания за
дискредитиране на моралните качества на коя и да е от страните.
Комплицирано е обсъждането на възпитателските качества на родителите,
отношението към децата, привързаността на същите към родителите и полаганите до
момента грижи за тях (критерии по чл.59, ал.4 СК), последните преценени през призмата на
развитието на отношенията между страните в хода на производството.
Установява се в производството, че в периода до фактическата раздяла на страните
всяка от тях е полагала грижи за децата, непосредствено след раздялата тези грижи са поети
8
от бащата, от октомври месец 2023 г. и понастоящем майката полага основните грижи за
детето Д., а такива за младежа Ц. продължават да се полагат от бащата. Актуалното
разпределение на тази отговорност преимуществено е плод на постановени мерки за
незабавна защита със заповед от 03.10.2023 г., изготвена по гр.д. № 53720/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 37-ми състав и издадени направления на въззивника и дъщерята на страните за
ползване на социална услуга в кризисен център, както и на затруднения в комуникацията
между майката и подрастващия Ц., причината за които вещите лица по приетите в двете
съдебни инстанции експертизи откриват в конфликт на лоялност на младежа към бащата,
когото героизира и с когото се отъждествява, невъзможността на сина на страните да
разпознава агресивно поведение и изработения от непълнолетния механизъм за
преработване на тези преживявания.
Доказва се в производството (въз основа на двете експертизи, социалните проучвания
и проведените от въззивния съд изслушвания), че децата имат издадена емоционална връзка
с всеки от родителите си като връзката на Д. с майката е по – силна, както е по – силна
свързаността на Ц. с бащата. Вещото лице д-р Ан. А. е определила въззивника като основна
фигура на привързаност за дъщерята на страните.
Установява се в процеса въз основа на изводите на вещото лице В., че по време на
разделното живеене на страните не е допуснато отчуждение на децата от неотглеждащия ги
родител. Констатираното при психологичното изследване в първоинстанционното
производство при непълнолетния Ц. отчуждение в лека степен от майката, не е налично при
проведената за нуждите на въззивното производство експертиза. Последната е установила
положително развитие в отношенията между майката и сина, а съхраняване и задълбочаване
на тази тенденция експертът открива в поддържане на регулярен контакт помежду им.
Съдът е длъжен да съобрази категоричната воля на детето Ц. да остане да живее при
баща си, изразена при изслушването му от въззивния съд и поддържана в последващо
изслушването социално проучване от АСП, Д „СП“- Сердика (Решение № 66/22.04.2021 г. по
гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV ГО). Индиции за желанието на малолетната Д. да остане да
живее при майката се откриват в психологическото изследване за нуждите на въззивното
производство. Следователно при решаването на въпросите по чл.59, ал.4 СК (към която
разпоредба препраща чл.127, ал.2 ГПК) съдът е длъжен да зачете и изразената от децата
категорична тяхна воля, според която те поддържат твърд и последователен възглед къде
желаят да живеят и задават предпочитанията си към конкретен родител, към която са по –
силно привързани (делото Laylle v. Germany). При разпита си вещото лице е категорично, че
понастоящем промяната на местоживеенето на подрастващия Ц. или налагането на режим
на лични отношения на същия с родителите, с които непълнолетният не е съгласен би било
неефективно, неблагоприятно и травмиращо за това дете и няма да бъде изпълняван от
последното, предвид и възрастта му. Трудно, некомфортно, травмиращо и неблагоприятно
понастоящем за детето Д. според психолога се явява нейното отделяне от майката и
преместването/установяването й обратно в дома на бащата.
При съобразяване на желанията на децата (които следва да се отчетат в контекста на
9
възгледите им при преценка на най – добрия интерес на детето по § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето) и различната връзка на всяко от тях с двамата родители (емоционалната и
доверителна връзка на Д. с нейната майка и ролята на този родител в живота на малолетната
като основна фигура на привързаност, установеното при това дете безпокойство да остане
само с бащата, по – голямата свързаност на Ц. с неговия баща, конфликта на лоялност при
сина на страните, затруднената му връзка с майката и очакванията към нея), съдът отчита и
препоръчаното от вещото лице разделно живеене на двете деца през делничните дни. Видно
от СПЕ и изслушването на вещото лице В. на настоящия етап от развитието на отношенията
между страните, от една страна, и на страните с всяко от децата, от друга страна, с оглед
съхраняване на емоционалния комфорт на подрастващите е подходящо всяко от тях да
запази основно актуалното си местоживеене. Експертизата е категорична, че съвместното
пребиваване на децата през неучебните дни последователно при единия и при другия
родител е достатъчно за удовлетворяване на потребностите на децата и за съхранение на
добрата емоционална връзка помежду им, без да поставя в угроза последната.
Привързаността между децата и тяхната възрастова разлика би позволило този режим да се
изпълнява по волята на подрастващите без да е подвластен на желанията на страните, респ.
на развитието на конфликта помежду им.
В тази насока съдът съобразява, че пубертетната възраст и пола на непълнолетния Ц.
изискват непосредствения надзор на бащата, докато тези на детето Д. правят целесъобразно
упражняване на непосредствената грижа от майката. Малолетната е на етап от развитието
си, в който се нуждае от възпитаване на хигиенни навици и възприемане на модел на женско
поведение, значително различаващ се от този на мъжа. Горните обстоятелства съдът
преценява в светлината на разясненията, дадени в т.II, б. „е“ и „ж“ от Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС.
За да постанови понастоящем разделно живеене на двете деца през делничните дни
съдът отчита различния им пол, голямата разлика във възрастта между двете подрастващи,
липсата на установени общи интереси и общи дневни образователни ангажименти. Съдът
отчита, че определеният с диспозитива на съдебния акт режим на лични отношения на всяко
от децата с неотглеждащия ги родител ще позволи подрастващите да прекарват заедно
преобладаващата част от свободното си време и ще гарантира съхранение на емоционалната
им връзка, без да причинява на кое да е от тях емоционален дискомфорт, травматизъм и
безпокойство, в каквато насока за изводите от вещото лице В., при отчитане на критериите,
застъпени в горецитираното постановление на върховната съдебна инстанция. Така на двете
деца ще бъде предоставена възможност да израстват в обич и разбирателство, да изграждат
уважение и готовност за взаимопомощ едно към друго и да бъдат съобразени актуалните
желания на всяко от тях, без тези на едното да доминират над предпочитанията на другото,
както и нежелателността на драстичната промяна за подрастващите (СПЕ).
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста на
местоживеенето на децата, доколкото раздялата на родителите отпада съвместното
упражнение на родителските права и целесъобразно е децата да живеят при този от
10
родителите, на когото е възложено упражняването на тези права, доколкото липсват важни
обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на децата от съответния
родител, натоварен с непосредствената грижа.
С оглед заключението на изслушаната от въззивния съд съдебна психологична
експертиза, изслушването на вещото лице, изявленията на страните, споделеното от децата
(от Ц. при изслушване от съда и от Д. при събеседване с вещото лице) следва да бъде
определен режим на лични отношения на всяко от децата с непосредствено неотглеждащия
ги родител съгласно диспозитива на съдебния акт. Срещите на детето Ц. с майката,
осъществявани съобразно желанията на същото, ще способства за продължаване на
тенденцията за подобряване на контакта помежду им, а на тези на детето Д.– да внесат
успокоение в самостоятелния контакт с бащата.
Режимът ще позволи на всеки от родителите пълноценно да родителства по
отношение на детето, с което не живее, без да се чувства изолиран от живота му, на майката
– да стимулира контакта на Д. и да възстанови доверието на Ц. към нея, а на бащата – да
възстанови връзката с дъщеря си в присъствието на нейния брат, на когото малолетната
разчита и се доверява. Чрез въвеждане на ясна регламентация би се постигнало потушаване
на напрежението между страните, с което да се елиминира конфликта, в който въвличат
подрастващите, в каквато насока са експертните изводи, приети от въззивния съд. Именно с
оглед постигането на тази цел двамата родители следва да положат максимални усилия, за
да изгладят и преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна
степен би осигурило спокойствието и благополучието на собствените им деца. За това е
необходимо страните да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си. С израстването на децата, постигането на напредък в
отношенията на майката и Ц., хармонизиране на тези между бащата и Д. и успокояване на
родителския конфликт режимът подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите и
интересите на двете деца. Липсата на съдействие от страна на майката за преодоляване на
безпокойството на дъщерята на страните за самостоятелния контакт с бащата, отсъствието
на стимулиращо контактите между Ц. и майката поведение на въззиваемия и
продължаващото въвличане на по – голямото дете на страните в родителския конфликт би
хвърлило сянка върху родителския капацитет на А. и Д. и е от естество да стане причина за
изменение на титулярството на родителската отговорност.
Със сезиращата молба бащата е претендирал издръжка за детето Ц. в размер на 150
лева, а за детето Д. – 100 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, а с отговора
на насрещната молба – по 200 лева за всяко от децата. С насрещната молба майката е
претендирала издръжка на децата в размер на по 200 лева, считано от датата на депозиране
на молбата (21.10.2021 г.). Възрастта, установените потребности на всяко от подрастващите,
материалните възможности на родителите налагат всяка от страните да заплаща издръжка на
детето, за което не полага непосредствените грижи в претендирания размер от 200 лева.
Разликата над този размер до пълния размер на издръжката от по 390 лева следва да се
11
поеме от родителя, който полага непосредствените грижи за детето. Присъдената месечна
издръжка на децата се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане (чл.146, ал.1, изр.2 СК). Доколкото към датата на депозиране на
сезиращата молба непосредствените грижи за детето Ц. са полагани от бащата, то
издръжката за това дете се дължи от майката от същата дата. Установи се в производството,
че непосредствените грижи за детето Д. се полагат от майката и местоживеенето му при нея
е установено от месец октомври, поради което въззиваемяит дължи издръжка на дъщеря си,
считано от 01.11.2023 г.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е
възложено на бащата, в частта, в която е определено местоживеенето на малолетната при
бащата, в частта на определения режим на лични отношения с двете деца и майката, в
частта, в която въззивникът е осъдена да заплаща на детето Д. месечна издръжка в размер на
200 лева.
Изходът от спора налага въззиваемият да бъде осъден да заплати по сметка Софийски
градски съд държавна такса върху размера на присъдената издръжка, която такса възлиза на
288 лева.
Страните не са претендирали разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8405/22.05.2023 г. по гр.д. № 31129/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл.127, ал.2
СК упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Г. Д.а, ЕГН
**********, е възложено на бащата Г. В. Д., ЕГН **********, В ЧАСТТА, в която
местоживеенето на детето Д. Г. Д.а е определено при бащата Г. В. Д., В ЧАСТТА, в която е
определен режим на лични контакти на майката Б. А. А., ЕГН **********, с детето Д. Г. Д.а
и с детето Ц.Г. Д., ЕГН **********, и В ЧАСТТА, в която Б. А. А. е осъдена да заплаща на
детето Д. Г. Д.а, чрез нейния баща и законен представител Г. В. Д., месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 02.06.2021 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Г.
Д.а, ЕГН **********, на майката Б. А. А., ЕГН **********, при която то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. В. Д., ЕГН **********, с
детето Д. Г. Д.а, ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето
- всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца от 18:00 часа в петък (а
ако детето е на детско заведение, респ. училище – след края на заниманията в детското
заведение, респ. учебните занятия) до 19:00 часа в неделя с преспиване;
12
- всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на
петнадесети юли;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на
петнадесети август;
- всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните
Великденски празници – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните
Великденски празници – всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на
Светлия понеделник;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00
часа на двадесет и шести декември;
- от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на
втори януари на следващата нечетна година;
- всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на детско заведение, респ. училище –
след края на заниманията в детското заведение, респ. учебните занятия) на двадесет и първи
май до 10:00 часа (а ако детето е на детско заведение, респ. училище – до началото на
заниманията в детското заведение, респ. учебните занятия) на двадесет и втори май;
- всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на трети март, на двадесет и
четвърти май и на двадесет и втори септември;
- всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на първи май, на шести май
и на шести септември.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Д. Г. Д.а,
ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Б. А. А., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от 01.11.2023 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Б. А. А., ЕГН **********, с
детето Ц.Г. Д., ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взима детето
- всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18:00 часа в петък (а ако
детето е на училище – след края на учебните занятия) до 19:00 часа в неделя с преспиване;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на
13
петнадесети юли;
- всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на
петнадесети август;
- всяка четна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра
на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция;
- всяка четна година през междусрочната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка нечетна година през пролетната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните
Великденски празници – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните
Великденски празници – всяка нечетна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа
на Светлия понеделник;
- всяка четна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа
на двадесет и шести декември;
- от 19.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 19.00 часа на
втори януари на следващата четна година;
- всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните
занятия) на двадесет и втори февруари до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до
началото на учебните занятия) на двадесет и трети февруари;
- всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на трети март, на двадесет и
четвърти май и на двадесет и втори септември;
- всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на първи май, на шести май и
на шести септември.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Г. В. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса върху определения размер на издръжката в
размер на 288 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8405/22.05.2023 г. по гр.д. № 31129/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15