Р Е Ш Е Н И Е
№ 260109
гр. Пловдив, 11.03.2021 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело №
3 1 8 по описа
за 2 0 2 0 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена
на 26.05.2020 год. от Гаранционен фонд против М.К.П. и П.Н.П..
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
На основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./
Гаранционен фонд изплатил по щета № 210184 / 2016 год. обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди на увредените при пътно-транспортно
произшествие, състояло се на 04.07.2013 год. около 3.30 часа сутринта на пътя
с. Христо Даново – с. Кърнаре при м. 2+200м. Произшествието настъпило в
резултат на виновното и противоправно поведение на неправоспособният и
алкохолно повлиян водач Н. П.П., който управлявал собствения си мотоциклет
„Ямаха“ по платното за движение в посока от север на юг. Зад него се возели П.М.
и Н.К. – и тримата без предпазни каски. След като преминал през ляв завой на
пътя, мотоциклетът напуснал платното за движение и продължил движението си,
докато достигнал бетонен електрически стълб, в който се ударил. Водачът на мотоциклета
Н. П.П. починал в деня на произшествието. Неженен и без деца, оставил за свои
наследници по закон своите родители – ответниците
по делото.
Вследствие на удара пътникът П.Я.М. получил
множество травматични увреждания, от които след продължителен болничен престой,
впоследствие починал на 21.07.2013 год.
Пътникът Н.К. също получил множество травми –
гръдна травма /контузия на гръдния кош/; коремна травма – контузия на корема,
разкъсване на опорката на червата; хематом зад коремницата; разкъсване на опората и ципата на дебело и сляпо черво;
разчленяване на лонното съчленение.
По отношение на управлявания от Н. П. мотоциклет
„Ямаха“ не е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ към
датата на произшествието. Поради това пострадалите от произшествието лица
предявили претенции за изплащане на обезщетения пред Гаранционен фонд.
С молба от 28.11.2014 год. Н.К. предявил пред
Гаранционен фонд претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Гаранционният фонд определил
обезщетение в размер на 50 000 лв., което редуцирал с 1/2 поради отчитане
на съпричиняване от страна на Н.К.. Недоволен от така определеното обезщетение,
К. завел иск срещу Гаранционен фонд, въз основа на който било образувано гр.д.
№ 9719 / 2015 год. по описа на СГС. С решение на първоинстанционния съд
Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Н.К. сумата 32 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 17.03.2015 год. до окончателното плащане; сумата 1 044,80
лв. адвокатско възнаграждение и сумата 1 328 лв. съдебни разноски. Решението на
СГС било обжалвано пред АС – София, който отменил частично решението на първата
инстанция, като приел, че дължимото обезщетение е в размер на 40 000 лв. и
присъдил допълнително разноски в размер на 265,23 лв. и 261,20 лв. Въззивното
решение не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС. След приключването
на производството по делото срещу гаранционния фонд са били образувани три
изпълнителни дела. Сборът от изплатените във връзка с щетата суми се равнявал
на 58 360,01 лв.
С молба от 13.06.2016 год. М.П.М., като наследник
на починалия при произшествието П.М., предявила пред Гаранционен фонд претенция
за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на сина ѝ в размер на 110 000 лв. Гаранционният фонд
определил обезщетение в размер на 60 000 лв., което редуцирал с ½,
поради отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия. Определеното обезщетение в размер на 30 000 лв. било
изплатено на Н.М. на 29.08.2016 год. М.не била съгласна с определения размер на
обезщетението и завела иск срещу Гаранционния фонд, въз основа на който било
образувано гр.д. № 11724 / 2016 год. по описа на СГС. Първоинстанционният съд
присъдил в полза на М.обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.08.2016 год. до окончателното плащане, а в полза на СГС –
1 600 лв. разноски. М.се снабдила с изпълнителен лист въз основа на влязлото в
сила решение и образувала изпълнително дело. Гаранционният фонд изплатил по
сметка на ЧСИ сумата 50 583,04 лв., включваща присъдената главница, натрупаната
законна лихва, както и разноски. Така, ведно с изплатено опреди завеждането на делото обезщетение в
размер на 30 000 лв., общият размер на сумите, изплатени от Гаранционен
фонд по щетата бил 82 183,04 лв.
За общия размер на изплатените във връзка с
произшествието обезщетения, а именно 140 543,05 лв., ищецът предявява
субективно пасивно съединени осъдителни искове спрямо наследниците по закон на
виновния за произшествието водач на мотоциклет „Ямаха“. Ищецът счита, че с изплащането
на описаните обезщетения, Гаранционният фонд е встъпил в правата на пострадалите спрямо причинителя на вредата,
респ. неговите наследници по закон и в негова полза е възникнало регресно право. Отправил до ответниците
писмена покана за възстановяване на изплатените обезщетения, но плащане не било
престирано до момента на подаването на исковата молба.
Посочено в исковата молба е, че във връзка с
произшествието е било образувано досъдебно производство № 373/2013 год. по
описа на ОС – Пловдив, в което ответниците М.П. и П.П. са участвали като
законни наследници на своя син /производството впоследствие е било прекратено/.
В производството по гр.д. № 11724/2016 год. по описа на СГС ответниците са били
привлечени и са участвали като трети лица помагачи на страната на ответника по
това дело Гаранционен фонд. Към момента на възникването на регресното право на
Гаранционен фонд, П. не са заявили и вписали откази от наследството на Н. П..
Вписали са откази от наследство едва през 2020 год., почти седем години след
смъртта на сина им. Ищецът счита, че в периода до вписването на отказите от
наследство, родителите на Н. П. за приели оставеното от него наследство
мълчаливо, чрез конклудентни действия. Поради това вписаните от тях откази от
наследство са нищожни. Това са причините, поради които ищецът счита ответниците
за надлежно пасивно легитимирани да отговорят по предявените искове.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди М.К.П. и П.Н.П. да
заплатят суми от по 70 271,52 лв., съобразно дяловете им от наследството
на Н. П.П., в общ размер на 140 543,05 лв., представляваща изплатени от
Гаранционен фонд суми по щета № 210273/28.11.2014 год. и щета № 210184/13.06.2016
год., образувани във връзка с ПТП, осъществило се на 04.07.2013 год., ведно със
законна лихва върху всяка от двете главници, начиная датата на подаването на
исковата молба – 22.05.2020 год. до окончателното плащане. Ангажира писмени
доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
Предявените осъдителни искове са процесуално
допустими. Същите са с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ /отм./ вр. пар. 22 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 6 от Закона за наследството.
Ответниците П.П. и М.П. са подали писмен отговор в законовия двуседмичен
срок, в който заявяват, че считат исковете за допустими, но по същество за
неоснователни.
Изложено е твърдение, че на 27.01.2020 год. в РС - *** са вписани отказите
им от наследството на Н. П., за което ангажират доказателства.
Считат, че за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице, е необходимо те да се приели наследството, а в
случая ответниците са се отказали от това наследство. На това основание считат
исковете за неоснователни. Възражението на ответниците е с правна квалификация
чл. 52, вр. чл. 48 от ЗН.
В допълнителната
искова молба ищецът аргументира становище за неоснователност на
възраженията на ответниците. Отново се акцентира върху обстоятелството, че
виновният за произшествието водач Н. П. е починал още на 04.07.2013 год.;
ответниците са участвали в наказателното производство като законни наследници
на своя син; към момента на възникване на регресното право на Гаранционния фонд
наследниците не са вписали откази от наследство. Вписали са отказите си едва
след получаването на регресните покани от Гаранционния фонд. С оглед тези
обстоятелства, ищецът счита, че в периода от настъпването на смъртта до
вписването на отказите от наследство ответниците са приели оставеното от сина
им наследство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН – мълчаливо, чрез конклудентни
действия, поради което и направените откази са недействителни. Настоява
предявените искове да бъдат уважени.
В допълнителния
отговор ответниците изразяват несъгласие с довода на ищеца, че отказите им
от наследство са недействителни. Развиват аргумент, че при откриването на
наследството за наследниците възниква право да го приемат, че приемането е
едностранен акт и може да бъде сторен изрично или мълчаливо. В случая не били
представени доказателства, от които да се установи факта на приемането на
наследството – нито изрично, нито мълчаливо. Ответниците не са приемали
наследството, останало от сина им и не отговарят за неговите задължения. Считат,
че е без значение факта, че отказите от наследство са вписани почти седем
години след откриването на наследството и след получаването на регресни покани,
тъй като чл. 52 ЗН не обвързва отказът от наследство със срок. Отказът от
наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН, имал за последица не само
невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в наследството
права, но и невъзможност да му се възложат задълженията, включени в
наследството. Поради това се поддържа становището за неоснователност на
предявените осъдителни претенции.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
На база на
становищата на страните с доклада по
делото са приети за
безспорни между тях обстоятелствата,
свързани с настъпването на смъртта на Н. П. на 04.07.2013 год. при
пътно-транспортно произшествие;
обстоятелството, че ответниците са родители и наследници по закон на Н. П.;
обстоятелството, че са вписали откази от наследството на Н. П. ***;
обстоятелството, че са им връчени регресни покани от ищеца преди вписването на
отказите от наследство.
Спорът по делото се
концентрира около повдигнатия от ищеца въпрос за валидността на отказите от наследството, останало от починалия Н. П.П.,
заявени от родителите му П.Н.П. и М.К.П., вписани в особената книга, водена от
Районен съд – **.
Със смъртта на Н. П., починал на 04.07.2013 год. като неженен, без деца,
към наследяване са призовани неговите родители М.П. и П.П.. Но те не са негови
автоматични правоприемници. В чл. 60 ЗН е предвидено, че наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. С
факта на смъртта ответниците са придобили единствено правото да приемат
наследството или да се откажат от него. Призованите към наследяване биха
станали негови наследници в случай на приемане на наследството. За приемането е
необходима воля, която следва да бъде външно изявена.
Според чл. 49 ЗН приемането на наследството може да стане по два начина:
или изрично, с писмено заявление
до районния съд, което заявление се вписва в особена за това книга /ал. 1/;
или с конклудентни действия –
когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество /ал.
2/.
Съобразно чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49,
ал. 1 ЗН и се вписва по същия ред. Отказите от наследство на ответниците по
делото са вписани в особената книга, водена при РС – **, на 27.01.2020 год., за
което от ответниците са представени писмени доказателства, истинността на които
не е оспорена.
Действително, както акцентира ищецът, отказите от наследство са вписани
повече от шест години след откриването на наследството. Но следва да се
акцентира върху обстоятелството, че възможността наследството да бъде прието,
респ. призованият към наследяване да се откаже от него, не е обвързано от срок,
предвиден в закона. Единствено в хипотезата на чл. 51 ЗН на наследникът може да
бъде указан срок да заяви дали приема наследството ли не. Според тази разпоредба
по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето,
което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него; когато има заведено дело срещу наследника,
този срок се определя от съда, който разглежда делото; ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Не се твърди по делото и не се доказва на призованите към наследяване
ответници да е бил указван от съд срок, в който да заявят дали приемат
наследството, оставено от Н. П. или не. Поради това те са разполагали с
възможността да направят това изявление безсрочно.
Съдебната практика и доктрина е еднозначна в това, че отказ от наследство е
недействителен, ако е заявен след като наследството вече е било прието. Следователно,
дори отказът от наследство да е вписан години след откриването му, той е
действителен ако не е предхождан от приемането на наследството по начините,
предвидени в чл. 49 ЗН.
Несъмнено по делото е, доколкото нито се твърди, нито се доказва,
призованите към наследяване родители на Н. П. да са отправили до Районния съд
писмено заявление за изрично приемане на наследството, респ. подобни заявления
да са били вписани в особената за това книга.
Доказателствените искания на ищеца по делото са насочени към установяване
на твърденията му, че преди вписването на отказа от наследство ищците са приели
наследството на Н. П. с конклудентни действия.
Първото фактическо твърдение е свързано с това, че М. и П. П. са били
конституирани като участници в наказателното производство, водено срещу Н. П.
във връзка с произшествието. В тази връзка, от представените преписи от
материалите по дознание № 373/2013 год. по описа на РУ „Полиция“ – ** се
установява, че е образувано наказателно производство във връзка с ПТП, състояло
се на 04.07.2013 год. на общински път с. Христо Даново – с. Кърнаре в землището
на с. Христо Даново, обл. Пловдив, при което при управление на мотоциклет марка
„Ямаха“ без регистрационни табели, най-вероятно от Н. П., същият се е сблъскал
с крайпътен бетонен електрически стълб, трите лица, пътуващи на мотоциклета са
пострадали и откарани в болница, където Н. П.П. е починал от нараняванията си.
Наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, в
хода на разследването не са били повдигнати обвинения. Назначени са множество
експертизи и събрани доказателства, сочещи на това, че мотоциклетът е бил
управляван от загиналия Н. П., чието поведение е било единствена причина за
настъпването на произшествието. Разследването е предявено на родителите на П.,
в качеството на пострадали лица, на 29.10.2013 год. На 01.11.2013 год. водещият
разследването е приключил досъдебното производство с мнение за прекратяването
му поради смъртта на извършителя. С постановление на Окръжна прокуратура
Пловдив от 29.11.2013 год. наказателното производство е прекратено. С
прокурорското постановление е разпоредено препис от постановлението да се
изпрати на родителите на Н. П., а вещественото доказателство – мотоциклет марка
„Ямаха“, оставен за съхранение в пункт на КАТ, да се върне на П. Н. П..
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на П.П.
и на М.П. на 04.12.2013 год. с писма с обратни разписки. Липсват данни за
обжалването му.
Така, нито едно от действията на ответниците в наказателния процес не би
могло да се определи като конклудентно действие за приемане на наследството на Н.
П.. Те са били единствено адресати на съобщения, адресирани лично до тях, във
връзка с развитието на наказателния процес.
Установява се, че срещу Гаранционен фонд е било заведено гражданско дело от
Н.С. К., пътувал с мотоциклета, управляван от П. и пострадал при произшествието.
Същото е под № 9719/2015 по описа на СГС. В това дело родителите на Н. П. не са
взели участие. Делото е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което
Гаранционен фонд е осъден да заплати на Н.К. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013
год. до окончателното плащане и разноските по делото. Присъдените в полза на
пострадалия суми са събрани в хода на принудителното изпълнение, за което по
делото са събрани доказателства – писмени и ССЕ.
Срещу Гаранционен фонд е било образувано и второ дело за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по иск на М.П.М., майка на другия загинал
при произшествието - П.Я.М.. Делото е с № 11724/ 2016 год. по описа на СГС. С
решението по делото Гаранционен фонд е осъден да заплати на Н.М. обезщетение за
неимуществените вреди от смъртта на съдина й в размер на 40 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.08.2016 год. до окончателното плащане, както
и разноските по делото. Решението е постановено при участието като трети лица
помагачи на М.К.П. и П.Н.П.. За събиране на присъдените вземания е било
образувано изпълнително дело и сумите са изплатени от Гаранционния фонд, което
се установява от представените писмени доказателства и изслушаната по делото
ССЕ.
От обстоятелството, че призованите към наследяване М.П. и П.П. са били
конституирани като трети лица помагачи в производство по иск, предявен срещу
Гаранционен фонд, не следва по никакъв начин извод за осъществяване на действия
от страна на тези лица по конклудентно приемане на наследството, оставено от
сина им Н. П.П.. Определението на съда, с което е уважена молбата на ответника
Гаранционен фонд по чл. 219 ГПК и П. са конституирани като помагачи, не подлежи
на обжалване. Поради това родителите на Н. П. не са имали възможност в
производство, в което са били привлечени, да възразят срещу конституирането си.
Липсват данни да е искано и да им е указван срок, в който да заявят дали
приемат наследството по см. на чл. 51 ЗН.
А от мотивите на решението на СГС, постановено на 23.10.2017 год. по гр.д. №
11724 / 2016 год., е видно, че М. и П. П. не са изразили каквото и да е становище
по иска и не са взели реално участие в процеса.
В хода на делото ищцовата страна е направила множество доказателствени
искания – снабдяване със съдебни удостоверения, които да й послужат пред органи
на държавната и общинска администрация, за да установи твърдението си, че
родителите на Н. Н. са приели наследството, оставено от сина им, с конклудентни
действия, като евентуално са декларирали или са се разпоредили с имущество,
включено в неговото наследство.
Установява се, че ответниците и техния син не са декларирали пред Община
Пловдив притежаван от тях недвижим имот, те не фигурират и като собственици на
земеделски земи в землищата на община Пловдив и Община Куклен, община Карлово и
община Сопот /удостоверения от общински служби по земеделие – Пловдив и Карлово/.
Н. П. не е притежавал недвижими имоти в община Карлово. Приживе на името на Н. Н.
не е било регистрирано МПС, което да е останало в наследството му. Видно е от
данните по наказателното дело, че мотоциклет „Ямаха“, при управлението на който
е настъпило произшествието, не е регистриран. Липсват писмени доказателства за
принадлежността на правото на собственост върху мотоциклета. Следователно,
липсват доказателства в наследството на Н. П. да са били налице вещи, с които
ответниците да са се разпоредили, респ. да са декларирали като придобити по
наследство.
Представят се доказателства, че в изпълнение на постановлението на прокуратурата
във връзка с веществените доказателства по досъдебното производство,
мотоциклетът „Ямаха“ без регистрационни табели е върнат на П.Н.П.. Според
писмените обяснения на П.П. моторът му е бил върнат при приключването на
делото, след което го е продал на непознати за него лица и не знае къде се
намира. Това изявление не установява действие по конклудентно приемане на
наследството, тъй като по делото липсват преки и убедителни доказателства, че
нерегистрираният мотор е бил собственост на Н. П. – че той го е закупил, че го
е придобил по давност или по друг способ е придобил вещни права върху него.
Поради това връщането на мотора на П.П. по преценка на прокурора и последващата
му продажбата не могат да се тълкуват като действие по конклудентно приемането
на наследството.
Според трайната съдебна практика, в т.ч. определение № 860 / 17.07.2012
год. на ВКС по гр.д. № 721 / 2012 год., четвърто г.о., решение № 64/24.02.2010
год. по гр.д. № 3838/2008 год. на ВКС, приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да
бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия
трябва да бъдат такива, че да сочат несъмнено на наличието на воля у наследника за приемане на наследството. Ако
действията са двусмислени и от тях е възможно да бъдат направени различни
изводи, приемане на наследството няма. В частност е посочено, че конституирането
на наследниците като трети лица и получаването на книжа по гражданско дело, не
са действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищцовата
страна, на която ясно е указано с доклада по делото, че следва да установи
приемането на наследството от страна на ответниците с конклудентни действия
преди вписването на отказите от наследство, не представи надлежни и убедителни
доказателства в подкрепа на твърдението за приемане на наследството. Това
налага у съда извода, че наследството, оставено от Н. П., не е било прието от
родителите му преди вписването на техните откази от наследство в особената
книга, водена при РС – **.
Доводът на ищеца, че е недопустимо да се заяви отказ от наследство след
като в полза на Гаранционен фонд вече се породило регресното право да търси
връщане на изплатените обезщетения и след като е връчило на ответниците
регресните си покани /17.01.2020 год./ е напълно лишен от правно основание.
Както се спомена, законът не е предвидил срок, в който призованите към
наследяване следва да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.
Такъв срок може да бъде указан единствено по съдебен ред, а процесуални
действия в подобна насока не са били предприемани. Стига да не са извършени
действия по мълчаливо приемане на наследството с конклудентни действия, отказът
от наследство може да бъде заявен безсрочно. Такъв срок не възниква по
автоматичен начин с факта на възникването на регресното право на фонда.
Неговото регресно право е възникнало по отношение на наследниците на виновния
за произшествието водач, а не спрямо призованите към наследяване ответници.
След като призованите към наследяване не са приели откритото наследство, а са
се отказали от него, те нямат качеството на наследници на Н. П. и регресното
право на фонда не е възникнало спрямо тях. Отправянето, респ. връчването на
регресна покана от носителя на регресното право на лица, които не са носители
на „регресното“ задължение, тъй като не са наследници на причинителя, които са
приели оставеното от него наследство, няма правен ефект, още по-малко отрича
законово признатото им право да се откажат от наследство, което не желаят да
приемат.
Предвид съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че регресните искове на Гаранционен фонд, който е обезщетил
пострадалите при произшествието от 04.07.2013 год. лица, не са насочени спрямо
лицата, които са надлежно пасивно материалноправно легитимирани по исковете.
Надлежната им легитимация би произтичала от приемането на наследството на
отговорния за произшествието водач. А ответниците, които са призовани към
наследяване, са се отказали от наследството на Н. П. преди да са извършили
конклудентни действия по неговото приемане.
Поради липсата на надлежна пасивна материалноправна легитимация исковете се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
Ответниците не са направили разноски. На същите е предоставена безплатна
правна помощ, в съответствие с чл. 38, ал. 2 ЗА. Предвид отхвърлянето на
исковете и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, в
полза на адвокат Т.Й., който е предоставил безплатната правна помощ, следва да
бъде присъдено дължимото за предоставената от него правна помощ възнаграждение.
Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с
материален интерес 140 543,05 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 МРАВ, е 4 340,86 лв. Тази сума следва да се присъди в полза на
адв. Й..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О Т Х В Ъ Р Л Я регресните искове по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./,
предявени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище гр. София и
адрес ул. „Граф Игнатиев“ № 2, за осъждане на ответниците М.К.П., ЕГН **********
и П.Н.П., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници по закон на Н. П.П.,
ЕГН **********, починал на 04.07.2013 год., да заплатят на ищеца Гаранционен
фонд сумата в общ размер на 140 543,05 лева, представляваща
изплатени от Гаранционен фонд суми по щета № 210273/28.11.2014 год. и щета №
210184/13.06.2016 год., образувани във връзка с пътно-транспортно произшествие, осъществило
се на 04.07.2013 год., платима по равно от всеки един от двамата ответници, а именно сума от по 70 271,52 лв.
всеки един от ответниците, съобразно наследствените им права, съгласно чл. 60 ЗН, ведно със законна лихва върху всяка от двете
главници, начиная датата на подаването на исковата молба – 22.05.2020 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище гр. София и адрес ул.
„Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на адвокат Т.Н.Й., ЕГН **********,***, офис 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
4 340,86 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищците П.Н.П. и М.К.П. безплатна
правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
СЪДИЯ: …………...........……………………