Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15358 по описа на съда за
2013 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Н.В.Д. искова молба, с която моли съдът да признае
за установено, че М.С.Г. му дължи, в качеството си на авалист, сумата от 50 000
лева по запис на заповед от 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 08.03.2013
г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 30.12.2011 г. „Т.“ ООД като издател на запис на заповед се
задължило безусловно и неотменимо да заплати на Н.В.Д. сумата от 50 000
лева. Записът на заповед бил авалиран от М.С.Г., който се подписал на лицевата
страна на документа. Въпреки настъпването на падежа на определената дата, ответникът
не изпълнил валидно поетото от него задължение за заплащане на сумата от
50 000 лева.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление до СРС било образувано ч.гр.д. №
10214/2013 г. и съдът издал заповед за незабавно изпълнение, с която разпоредил
на „Т.“ ООД и М.С.Г. да му заплатят солидарно сумата от 50 000 лева, ведно
със законната лихва от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането.
Ответникът
възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което и в изпълнение
на дадените от съда указания ищецът предявява иск за установяване на вземането
за сумата от 50 000 лева по запис на заповед от 30.12.2011 г.
Ответникът М.С.Г. е подал отговор, в който оспорва иска
по подробно изложени съображения. Заявява, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на задълженията на „Т.“ ООД за връщане на внесена от ищеца Н.Д.
допълнителна парична вноска, съгласно решение на общо събрание на дружеството
от 15.03.2010 г., която следвало да му се върне до 15.03.2012 г. Ищецът внесъл
последователно сумите от 48 900 евро, 4 500 евро и 10 900 лева,
или общо 115 341.32 лева. Дружеството възстановило сума на обща стойност
106 723.59 лева.
В подадената от ищеца допълнителна искова молба се сочи,
че неправилно ответникът обвързва задължението на издателя на записа на заповед
за сумата от 50 000 лева с внесената допълнителна парична вноска. Между
ищеца и „Т.“ ООД съществували отношения и по повод заплащане на доходи от
притежавани от Д. дялове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 30.12.2011
г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да
е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити
съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и
редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на
заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”,
като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и
безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута парична сума.
В конкретния случай тези изисквания са налице. Процесният запис на заповед има
и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване, място на плащане,
име на лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис на издателя.
Авалистът
не може да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, които би
могъл да му предостави нейния издател. Изключение от това правило са
абсолютните възражения, свързани с формата на менителничния ефект.
Основателността им обаче не се доказа в настоящото производство.
Неоснователно е
направеното от ответника абсолютно възражение, отнасящо се до нищожност на
менителничния ефект поради обвързването му с каузалната сделка и направените по
нея плащания. В съдържанието на записа на заповед не е посочено
правоотношението, за обезпечаване на задълженията по което ефектът се издава.
Достатъчно е за действителността на ценната книга нейният издател да се е
задължил неотменимо и безусловно да заплати посочената в нея сума. Конкретният
случай е именно такъв, поради което релевираното абсолютно възражение е
неоснователно.
Що се
отнася до личните възражения – тези, произтичащи от каузално правоотношение
между приносителя и хонората, такива са допустими, само ако авалистът също е
страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или
е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по
каузалното правоотношение с хонората.
Ответникът
не твърди да е страна по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения
запис на заповед. Ищецът не сочи обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, а авалистът не разполага с такова възражение.
Единствено
установена недобросъвестност би изключила правото на приносителя, ищец в
настоящото производство да иска изпълнение от авалиста. Ответникът не доказа
ищецът, като приносител на ценната книга да е недобросъвестен или да е извършил
злоупотреба с право, като знае за наличието на лични възражения от издателя на
ценната книга, произтичащи от съществуващата между поемателя и хонората
каузална сделка.
Установява
се от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че съгласно решение
на общо събрание на „Т.“ ООД от 15.03.2010 г. Н.Д. е дължал заплащане на
допълнителна парична вноска в размер на 50 000 евро, като дружеството е
следвало да върне сумата до 15.03.2012 г. На 18.03.2010 г. Д. превел по сметка
на дружеството 48 900 евро, а впоследствие и допълнителни 4 500 евро
и 10 900 лева. Размерът на възстановените на ищеца суми от „Т.“ ООД по
никакъв начин не може да се обвърже с връщането на допълнителната парична вноска,
за връщане на която се твърди да е издаден процесният запис на заповед.
Заплатените от Н.Д. суми надхвърлят 50 000 евро, което води до извода, че
между ищеца и дружеството са съществували и други правоотношения, свързани с
парични плащания.
Тъй като не се
установи вземането на ищеца да е погасено – изцяло или частично, чрез получено
от издателя на записа на заповед плащане, неговата дължимост следва да бъде
установена в настоящото производство.
По
изложените съображения съдът намира предявеният иск за доказан.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат претендираните
от него 1 000 лева разноски по гр.д. № 15358/2013 г. по описа на СГС и 1
000 лева държавна такса по ч.гр.д. № 10214/2013 г. по описа на СРС, 79 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483, ал. 1 от ТЗ, че М.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на авалист, дължи
на Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 30.12.2011 г., с падеж 31.01.2013
г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 10214/2013 г. по описа на СРС, 79 състав, ведно със законната
лихва от 08.03.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на сумата от 1 000 лева разноски в настоящото производство и 1 000
лева разноски по ч.гр.д. № 10214/2013 г. по описа на СРС, 79 състав.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: