Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като
разгледа докладваното гр.дело № 1150
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Т.Б.“ ЕАД срещу Г.Т.З. с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №8430/08.11.***., издадена по ч.гр.д. №16862/***. по описа на ВРС, ***. в полза на ищеца суми, а именно :99.27 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 25.07.2015 г., потребени в периода от 10.01.2017 г. до 09.05.2017 г., за които е издадена крайна фактура №**********/10.05.2017г., платима в срок до 25.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 07.11.***. до окончателното изплащане, както и осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 92.97 лева, представляваща неустойка, с правно основание чл.79,ал. ЗЗД сумата от 265.44 лева лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 25.08.2016г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество съгласно договор за мобилни услуги от 25.07.2015г., сключен за мобилен номер ***по програма Резерв Стандарт 39.99 лв.с абонатен №***за срок от 24 месеца, като правоотношението било новирано с допълнително споразумение към договора по програма Нонстоп 30.99 лв. с уговорен срок 24 месеца от 10.08.2016г. до 10.08.***. Твърди се също, че абонатът е взел при преференциални условия мобилно устрoйство Samsung Galaxy A5 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 16.59 лева.
За потребените от ответника услуги за периода 10.01.2017г. до 09.05.2017г. били издадени следните фактури :
- №**********/10.02.2017г. за отчетен период 10.01.2017г. до 09.02.2017г. с начислена сума от 47.57 лева, от които 25.82 лева за месечен абонамент и 16.59 лева за лизингова вноска, платима в срок до 25.02.2016г.
- № **********/10.03.2017г. за отчетен период 10.02.2017г. до 09.03.2017г. с начислена сума от 47.57 лева, от които 25.82 лева за месечен абонамент и 16.59 лева за лизингова вноска, платима в срок до 25.03.2016г.
Тези задължения не били заплатени от ответницата, поради и което й била начислена неустойка в размер на 428.55 лева, като се претендира неустойка в размер на 92.97 лева, предвид постигнато споразумение с Комисията за защита на потребителите.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.03.2017г., като договорът бил предсрочно прекратен по вина на абоната и на основание чл.12,ал.2 от ОУ дължимите лизингови вноски били обявени за предсрочно изискуеми, за което била издадена крайна фактура №**********/10.05.2017г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г.Т.З. е депозирала отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че не дължи суми за потребени мобилни услуги, тъй като фактура №72566032587/10.05.2017г. на стойност 793.26 лева включвала неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 428.55 лева, лизингови вноски в размер на 265.44 лева и 99.27 лева за задължения от предходен период като не било ясно какво включват последните, тъй като била извършвала периодични плащания и в тези задължения се включвали отново лизингови вноски и не можело да се установи дали и каква точно част дължи за незаплатени мобилни услуги.
Твърди, че е погасявала частично задълженията си за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски. Сочи, че за нея е неясно как е формирана сумата от 99.27 лева за потребени мобилни услуги, при положение че за процесните месеци била извършвала частични плащания, а от фактурите било видно, че е фактурирана обща сума остатък неплатени задължения като не било ясно дали същата включва или не лизинга на устройството. Счита, че не са били налице основания за прекратяване на договора. Счита, че с поведението си не е дала повод договора да бъде прекратен по нейна вина, тъй като макар и частично заплащала задълженията си. Твърди, че за прекратяването на договора разбрала с получаването на последната фактура като дружеството не е било уведомило, че ще прекрати договора, нито й била дадена възможност да заплати сумите в указана срок. Излага, че договорът не е валидно прекратен поради липсата на уведомление в писмена форма, поради и което сочи, че не дължи неустойка. Не било ясно и към кой момент е прекратен договора. Излага, че към исковата молба били представени ОУ към договор за мобилни услуги в изменението им към 30.04.2016г. и не можело да бъде преценено адекватно дали при сключване на договора на 25.07.2015г. клаузата за неустойка е била включена в тях. Сочи, че частичното изпълнение не можело да се приравни на пълно неизпълнение и че то не попада в обхвата на чл.75 от ОУ. Счита, че не е налице предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, тъй като същата следвало да бъде уговорена с договора. Съгласно договора било предвидено, че при прекратяването му може да бъде търсена стойността между пазарната стойност на устройството и тази на лизинговите вноски.Излага, че не е уведомена за предсрочната изискуемост на лизинговите вноски.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2015г. е сключен Договор
за мобилни услуги между “Теленор
България”АД и Г.Т.З. за срок от 24 месеца за предпочитан номер ***при
абонаментен план 39.99 лева на месец.
Съгласно договора в случай на прекратяването му по вина или инициатива
на потребителя през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер
на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на срока на договора. В случаите, в който е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент , съгласно актуалната ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и платената от него при предоставянето му от оператора
цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
Към договора е приложена
ценова листа на абонаментните планове на оператора и декларация, в която
абонатът е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите условия.
С Допълнително
споразумение от 10.08.2016г. “Теленор България”АД и Г.Т.З. са продължили срока на договора от
25.07.2015г.,считано до 10.08.***., като в споразумението е отразено, че при
сключването му Г.З. получава молбилно устройство Samsung Galaxy A5 Black.
На 10.08.***. е сключен
Договор за лизинг, съгласно който “Теленор България”АД предоставя на Г.З. за
временно възмездно ползване мобилно устройство марка Samsung Galaxy A5 Black с телефонен номер ***,
като лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер
на 381.57 лева. В договора е вписан погасителен план за сумата, която е
следвало да се заплати на ежемесечни вноски всяка в размер на 16.59 лева за
срок от 23 месеца.
Представени са Общите условия по
договорите за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго
устрайство на „Т.Б.“ЕАД и Общите условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги с последно изменение от
30.04.2016г.
Във Фактура №72522868/10.02.2017г., издадена от
„Теленор България“ АД за отчетен период
10.01.2017г. – 09.02.2017г. за лизингова вноска е начислена сумата от 48.53 лева, за месечни такси са начислени 360.98 лева с падеж на общото задължение в размер на 96.10 лева с
ДДС- 25.02.2017г.
Във Фактура №**********/10.03.2017г., издадена от
„Теленор България“ АД за отчетен период
10.02.2017г. – 09.03.2017г. за лизингова вноска е начислена сумата от 96.10 лева, за месечна абонамента такса е начислена
сумата от 30.98 лева с падеж на общото
задължение 25.03.2017г.
Във Фактура №**********/10.04.2017г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 10.03.2017г. – 09.04.2017г. за лизингова вноска е начислена сумата от 93.67
лева с падеж на задължението 25.04.2017г.
Във Фактура №**********/10.05.2017г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 10.04.2017г. – 09.05.2017г. за лизингова вноска е начислена сумата от 99.27
лева с падеж на задължението 25.05.2017г.
Съгласно
заключението на проведената за нуждите на делото ССчЕ задълженията за мобилни
услуги, фактурирани за процесния мобилен номер за процесния период са в размер
на 49.50 лева, която сума е за месечни абонаменти. Лизинговите вноски след
месец май 2017г., в който е издадена Фактура №********** е в размер на 248.85
лева за 15 броя лизингови вноски. Начислените
лизингови вноски по процесните фактури
са в размер на 49.77 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидни
договорни правоотношение между него и ответника
по сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
че на ответника са предоставени мобилни услуги, размера на исковата претенция.
Ищецът претендира
заплащането на процесната сума с твърдението, че същите са начислени за използвани
мобилни услуги, месечни абонаментни такси.
От представените по делото доказателства се
установява наличието на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги, наличието на задължения по издадени фактури за процесния период. От
заключението на вещото лице се установява,че фактурираните и дължими за процесния мобилен номер за процесния период са в
размер на 49.50 лева, поради и което искът е частично основателен и следва да
се уважи в този размер и отхвърли за разликата до заявената сума от 99.27 лева.
По
отношение на дължимостта на вноските за лизинг. Съгласно договора за лизинг
от 10.08.2016г. на ответницата е
предоставено за ползване мобилно устройство марка Samsung Galaxy A5 Black срещу сумата от 381.57
лева с ДДС, която същата е следвало да погаси чрез месечни вноски, всяка в
размер на 16.59 лева без ДДС. Съобразно
заключението на вещото лице по договора за лизинг съгласно погасителния план е
дължима сумата от 248.85 лева, чийто падеж се установява да е настъпил
към датата на исковата молба с оглед падежните дати в погасителния план, поради и което искът е частично основателен и
следва да се уважи в този размер и отхвърли за разликата до заявената сума от
265.44 лева.
По отношение на претендираното вземане за
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период
в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си.
Съгласно Договора за мобилни услуги в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим
карта до края на този срок.
Чл.19б, от ОУ в относимата към
процесните отношения редакция от 2016г.,
визира предпоставките за едностранно прекратяване на договора от
оператора, като в б.“в“ е описана хипотезата на неплащане на дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане. В исковата молба липсват твърдения относно
обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора за прекратен, нито
дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договора, което да е
достигнало до абоната. Съобразно разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил
задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок
за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за
развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният
договор е сключен в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди
изтичане на уговорения срок, поради и което претенцията му за заплащане на
неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски съобразно уважената част от исковете, както следва : за заповедното производство в размер на 11.17
лева, от които 1.36 лева за д.т. и 9.81 лева за адвокатско възнаграждение, за
исковото производство – за 81.49 лева за д.т.; 117.34 лева за адвокатски
хонорар и 130.38 лева за заплатен
депозит за ССчЕ.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК
: ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда
6, че Г.Т.З., ЕГН:********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми : 49.50
/четиридесет и девет лева и петдесет и осем ст./ лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода 10.01.2017 г. до 09.05.2017 г.,
дължими по Договор за далекосъобщителни услуги от 25.07.2015г., за които е издадена
крайна фактура №**********/10.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 07.11.***. до окончателното изплащане,
за която е издадена Заповед за
изпълнение №8430/08.11.***., издадена по ч.гр.д. №16862/***. по описа на
ВРС, ***., на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
претендирания размер от 99.27 лева.
ОСЪЖДА Г.Т.З., ЕГН:**********
с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата от 248.85 /двеста четиридесет и осем лева и осемдесет и пет ст./ лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.08.2016г.,
за предоставяне ползването на мобилно устройство марка Samsung Galaxy A5 Black, на основание
чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
претендирания размер от 265.44 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4,
Бизнес парк София, сграда 6 срещу Г.Т.З., ЕГН:**********
с адрес *** иск с правно основание чл.92 ЗЗД ГПК за осъждането й да заплати сумата от 92.97
лева, претендирана като неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги
от 25.07.2015г.
ОСЪЖДА Г.Т.З., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 11.17 /единадесет лева и седемнадесет ст. /лева, представляваща реализирани
разноски в заповедното производство и сумата от 329.21 /триста
двадесет и девет лева и двадесет и една
ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: