Решение по дело №304/2022 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 132
Дата: 25 април 2022 г. (в сила от 25 април 2022 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20224440100304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. ***, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело
*0224440100304 по описа за 2022 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от
ГПК
Районен съд *** е сезиран с молба от КР. Ц. Н., с ЕГН ********** от гр. ***, общ. ***,
обл. ***, ул. "К***" № *** и Б. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ***, общ. ***, обл. ***, бул.
"***", бл. „***“ 2, вх. ***. в която се твърди, че са съпрузи, по силата на сключен
граждански брак, от който имат родено едно дете. Направено е искане съдът при условията
на чл.51, вр. с чл.50 от СК да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях
граждански брак по взаимно съгласие, без да изследва мотивите им за това решение.
Изразили са становище по основните елементи на споразумението по чл.51 от СК, което
представят писмено пред съда. В съдебно заседание молителите се явяват лично и заявяват,
че поддържат молбата си. Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие и да одобри
постигнатото споразумение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка: Молителите са легитимирани страни в
процеса, видно от оригинал на удостоверение за сключен граждански брак № 11 от
11.03.2000 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община ***.
Безспорно е и обстоятелството, че молителката след сключване на брака е приела
фамилното име на съпруга си и се именува – Н.. Не се спори между страните, че брачните
им отношения са непоправимо разстроени. Безспорно е и обстоятелството, че от брака си
страните имат родено едно дете – В*** Б*** Н., роден на *** г., с ЕГН ********** което
1
към момента е непълнолетно.
Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на
изискванията на закона.
Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите
са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице
ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за
допускане на развода по чл. 50 ал. 1 от СК. В хода на съдебното производство, след като
изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както
сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда,
грешка, измама, насилие, крайна нужда. Пред съда съпрузите декларираха взаимно,
сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това
съгласие от декларирането му два пъти пред съда – и при подаване на молбата за развод и в
съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето
решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от
модалитети, видно от тяхното изявление пред съда. Същото има задължително изискуемата
писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Тази сериозност съдът
установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода. Съдът
непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите
на споразумението. Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на
развод по чл. 50 от СК – наличие на споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на
неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно
– съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от
СК; не противоречи на закона и морала; интересите на детето са изцяло защитени. Същото
урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене при
поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие
по споразумението по чл.51 ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка,
измама, насилие, крайна нужда. При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по
чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и
бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.
По разноските: При завеждане на искова молба за развод се дължи такса в размер на
25.00 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3
от Тарифата, се събира такса в размер до 40.00 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби
от Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 40.00 лв., като констатира, че при
завеждане на делото от молителят е внесена сумата от 25.00 лв., при което следва да се
доплати сумата от 15.00 лв. държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата. Молителят
следва да плати такса по споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на
2 % върху тригодишните платежи, в общ размер на 192.50 лв., на основание чл. 7, т. 2 от
същата Тарифа. По споразумението в частта относно уреждане на имуществените
отношения между съпрузите молителя следва да плати такса в размер 2 на сто върху
2
стойността на полученото в дял МПС, на основание чл. 7, т. 1 от същата Тарифа, съгласно у-
е ном.**** г. на „Живот и здраве“ ‚Застрахователно дружество“, офис *** – 52,90 лв. При
горните доводи и съображения съдът
РЕШИ:
Допуска на основание чл. 50 от СК развод по взаимно съгласие между КР. Ц. Н., с ЕГН
********** от гр. ***, обл. ***, ул. "К***" № *** и Б. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ***,
обл. ***, бул. "***", бл. „***“ *, вх. ***., като ПРЕКРАТЯВА сключения помежду им с акт
№ 11/11.03.2000 г. на гр. ***, Община *** граждански брак.
Одобрява постигнатото между КР. Ц. Н., с ЕГН ********** от гр. ***, общ. ***, обл. ***,
ул. "К***" № *** и Б. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, бул. "***", бл. „***“ *,
вх. ***, споразумение по чл.51, ал. 1 от СК за прекратяване на брака, определяне
местоживеенето на роденото от брака дете, упражняването на родителските права, личните
контакти с родителите и издръжката му и уреждане на личните и имуществените отношения
помежду им, при следните условия:
Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето В*** Б*** Н.,
роден на *** г., с ЕГН ********** на майката КР. Ц. Н., с ЕГН **********, като определя
местоживеенето му при нея, на адреса на който живее.
Определя режим на лични отношения на бащата Б. Н. Н., с ЕГН **********, с детето
В*** Б*** Н., роден на *** г., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота
от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в неделния ден, с право на преспиване на детето при бащата,
срещи на рождените му и именни дни, както и да го взема със себе си за един месец от
лятото, несъвпадащ с редовния платен годишен отпуск на майката, както и да го взема при
себе си за половината от зимните и пролетните ваканции, по един ден от коледните,
новогодишните и великденските празници и на рождения ден на бащата – 30.03. При
наличие на взаимно съгласие на родителите бащата може да се среща с детето и извън така
определения режим на срещи с тях.
Осъжда Б. Н. Н., с ЕГН ********** да плаща месечна издръжка за детето В*** Б*** Н.,
роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител КР. Ц. Н., с ЕГН **********, в
размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева), считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до настъпването на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до 10-
то число на текущия месец в брой.
След прекратявате на гражданския брак КР. Ц. Н. ще се ползва от привилегията на чл. 53
от СК и ще носи и за в бъдеще брачното си фамилно име Н..
Страните не си дължат лична издръжка.
Придобитото по време на брака в режим на СИО моторно превозно средство, а именно:
Лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег ном. ***, номер на рамата *** и номер на
двигателя: ***, цвят: светло сив металик, се поставя в изключителен дял на Б. Н. Н., с ЕГН
********** и той става негов изключителен собственик, като за уравнение на дела й
3
изплати на КР. Ц. Н. сумата от 2645.00 /две хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева
изцяло и в брой.
Страните се споразумяха, че след прекратяване на гражданския брак придобитите от тях
по време на брака чрез възмездна сделка недвижими имоти – Дворно място с къща и две
празни дворни места в с. ***, обл. Л*** от съпружеска имуществена общност се превръщат
в обикновена съсобственост между тях при равни дялове.
Осъжда Б. Н. Н., с ЕГН ********** да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС ***, сумата 192.50 лв. (сто деветдесет и два лева и
петдесет стотинки) представляваща дължима държавна такса по споразумението за
издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, сумата 15.00 (петнадесет) лева държавна такса на основание чл. 6, т. 1 и т. 3 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата 52.90 лева (петдасет
и два лева и деветдесет стотинки) представляваща дължима държавна такса по
споразумението за имуществените отношения, на основание чл. 7, т. 1 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4