Р Е Ш Е Н И Е
№ ,Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, трети касационен
състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и
с участието на прокурора Александър /// изслуша
докладваното от съдиятата Ганчева кас.адм.нак.д. № 3412/2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „///“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.**** № ***, представлявано от управителя Д. Б., против Решение № 128/14.10.2019г. на Районен съд -
гр.Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 181/2019г., с което е потвърдено наказателно постановление № 126/23.08.2018г. на началника на
Митница-Варна /сега Териториална дирекция Северна морска/, с което за нарушение
по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл.234, ал.2,
т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 10336.06 лв.,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Сочи,
че Районен съд - Девня неправилно е приел, че с оглед правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура, регламентирани в Раздел І от Регламент за изпълнение (ЕС) №
1101/2014г., основният характер на стоката се определя от пластмасата (меламин-формалдехидна
смола) и поради това процесните изделия следва да се класират в подпозиция от
КН 39241000. Обяснителните бележки към ХС за описание и кодиране на стоките, не
съдържат императивно изискване теглото на свързващите вещества в стоките да не
надвишава 15%. Счита, че при тълкуване на бележките става ясно, че в глава 44,
позиция 4410 и позиция 4411 попадат всички материали създадени от дървесни
влакна, които са смесени със смола, каквато реално е процесната чаша, съставена
от 75 % дървесни влакна и 25% смола. Твърди,
че съдът не е съобразил заключението на в.л. кой от съставните елементи на
материала – растителни влакна и меламин, върху кои характеристики и свойства
влияят. Оспорва и извода на ВРС, че липсата на акредитация на Централната
митническа лаборатория да изследва процесния продукт не води до негодност на
извършените изследвания и в тази връзка твърди, че неправилно при определяне на
приложимия код по ТАРИК за стоките са взети предвид резултатите от митническата
лабораторна експертиза. Твърди и че неправилно в обжалваното наказателно
постановление е извършено позоваване на Обвързваща тарифна информация /ОТИ/,
издадена от Главно митническо учреждение Хановер Германия като сочи, че липсват
доказателства за идентичност на продукта по процесния внос, със стоките,
предмет на ОТИ. Твърди и че неправилно ДРС не е съобразил представената
експертиза изх.№ 1107/20.12.2017г. изготвена от независима лаборатория към
Научно-изследователски сектор при Лесотехнически университет, в която след
анализ на изделието и съотношението на вложените материали, същото е определено
като „бамбукова чаша“.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В, която поддържа
касационната жалба. Счита, че в хода на съдебното производство не е доказано
осъществяването на фактическия състав на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за
митниците, т.к. от субективна страна не е налице вина от страна на дружеството
- под формата на умисъл или непредпазливост, т.е. да е избегнал или да е
направил опит да избегне пълно или частично заплащане или обезщетяване на
лицата и другите публични държавни вземания, определени от митническите органи.
Дружеството е
действало добросъвестно, съдействало
е на митническите органи за снабдяването им с необходимата документация,
платило е авансово дължимите публични държавни вземания, т.е. по никакъв начин
не е искало умишлено или по непредпазливост, да наруши законовите разпоредби. В
представени писмени бележки С.д. № 10308/08.07.2021г.
навежда доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
тази връзка сочи, че предвид липсата на практика относно тарифното класиране на
стоки като процесните, дружеството не е действало нито умишлено, нито по
непредпазливост. Едва с решението на СЕС се създава задължителна практика за
съдилищата, поради което счита, че са налице смекчаващи обстоятелства,
понижаващи конкретната степен на обществена опасност на нарушението, спрямо
типичните нарушения от този вид. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендира разноските направени на първа съдебна инстанция.
Ответната
страна оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника моли
при постановяване на решението си, съдът да се съобрази с решението на
СЕС по дело С-76/20. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 25 ал.2, т.е. завишен с 50% предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, поставено при
спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за
неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред Районен съд-Девня е установено, че в Митнически пункт 2002 Варна Запад, /// е
подало общо 18 бр. митнически декларации, сред които MRN 17BG002002Н0124713/4.10.2017г. С всички
митнически декларации била декларирана за допускане за свободно обращение и
крайна употреба, стока - „бамбукови чаши“ с код по ТАРИК **********, съответно
**********. Стоките били с произход Китайска Народна Република и за същите е
приложена ставка на вносно мито 0%. Конкретно стоката по MRN 17BG002002Н0124713/4.10.2017г. била декларирана с код **********.
Митническите органи извършили планова проверка на митническите декларации, при
която установили, че с изключение на MRN 16BG002002H0146822/09.12.2016г., към
останалите декларации липсват приложени анализни сертификати за състав на
вложените материали в стоките и такива не са представени от /// до края на
проверката. На 13.06.2017г. митническите органи извършили физически контрол на
стоките описани в кл.31 като „бамбукови чаши“ и декларирани за свободно
обращение с крайно потребление в страната с MRN 17BG002002Н0124713/4.10.2017г. Като
изпращач и производител на стоките по тази декларация бил посочен ******** CO., LTD, Китай. Взета била проба
от стоката и същата била изпратена за изследване в Централната митническа
лаборатория - София /ЦМЛ/, с цел установяване вида на стоката и определяне на
тарифно ѝ класиране. За резултатите от изследването била изготвена
митническа лабораторна експертиза, според
която чашите са
изработени от бамбукови влакна, царевично нишесте и меламин
(меламин-формалдехидна смола). Нишестето и бамбуковите влакна играят ролята на
пълнител. В изпитаната проба се установява и наличие на 5,3 % неорганични
пълнители“. Дадено е становище, че „Въз основа на получените резултати и
експертната оценка, изпитаната проба, описана като „Чаша от бамбукови влакна“
представлява чаша – пластмасов съд за сервиране, съдържащ меламин“. При
проверка в системата на Агенция Митници било установено, че на /// не са
издавани решения за обвързваща тарифна информация (ОТИ). Установени са ОТИ,
издадени от Главно митническо учреждение Хановер, Германия на сходни стоки,
според които наличието на пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо
по отношение на растителните фибри пълнители и класирането в позиция 4419 е
изключено, тъй като продуктите са „Пластмасови съдове и прибори за сервиране
или кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули; Кухненски
съдове и прибори, съдържащи полиамид или меламин“. Стока с описание „бамбукови
чаши“, представлява смес от растителни фибри (бамбукови и царевични влакна) и
смола от аминокиселини (меламин), които се класират в различни позиции от КТ,
поради което продуктите се класифицират като се използва правило 3 б) от Общите
правила за тълкуване на КН - съгласно материала или компонента, който им
придава основния характер, когато е възможно да се установи това. Във връзка с
обжалването на акт на началника на Митница-Варна към MRN 17BG002002Н0124713/4.10.2017г., ///
представило Протокол на Научноизследователски сектор при Лесотехнически
университет, Пловдив за
определяне състава на продукт „бамбукова чаша, произведена от ****** CO. LTD, Китай. Целта на
изпитването било „…да се установи дали растителните влакна изпълняват ролята на
пълнител, т.е. дали тяхното количество е над 50% от общата маса на продукта,
или са дисперсна фаза, тоест, тяхното количество е под 50% от общата маса“.
Според извършения количествен анализ, продуктът „бамбукова чаша“ се състои от
72,33 % целулоза, хемицелулози и лигнин, т.е. растителни лигноцелулозни влакна
и свързващо вещество - меламинова смола 25,2%. При така установените показатели
било дадено заключение, че продуктът „бамбукова чаша“,следва да се класифицира
като материал на растителна основа (растителни лигноцелулозни влакна) с
матрична фаза от синтетично свързващо вещество (меламин). Продуктът не може да
се класифицира като пластмаса, т.к. съдържанието на синтетични материали в него
е значително под 50 %. Митническите
органи приели, че стоките, декларирани за внос по четири от декларациите с
изпращач ******.,
LTD, са идентични със стоките, декларирани за внос с MRN 17BG002002Н0124713/4.10.2017г. и съгласно
заключението от митническата лабораторна експертиза представляват пластмасови
съдове - чаши, изработени от меламин-формалдехидна смола и съдържащи бамбукови
влакна, и царевично нишесте като пълнител, поради което за тях е приложим код
по ТАРИК **********, а не декларираните от /// кодове ********** и **********.
По отношение на всички проверявани митнически декларации било прието, че
приложението на декларирания за стоките код по ТАРИК ********** и ********** се
изключва, съгласно текстовете от глава 44 от КН „Дървен материал и изделия от
дървен материал; дървени въглища“, т.к. внесените стоки не са изделия от дърво.
Съгласно резултатите от извършените експертизи, стоката е „пластмасов съд за
сервиране - чаша, изработена от меламин-формалдехидна смола и съдържаща
бамбукови влакна и царевично нишесте за пълнител“ и съгласно правила 1, 2 б), 3
б) и 6 от Общите правила за тълкуването на КН на ЕК, основният характер на
стоката се определя от вложената в изделието пластмаса (меламин - формалдехидна
смола), която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз
основа на което се класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000 и предвид
произхода на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК ********** със
ставка на мито в размер на 6,5%.
При
тези констатации митническите органи приели, че /// не е спазило разпоредбите
на чл.56 и чл.57 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за което
следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, тъй като на 4.10.2017г. с декларация MRN17BG002002Н0124713/4.10.2017г. декларира стока, описана като „бамбукови чаши
- 41600 броя“ с тарифен код ********** с вносно мито 0%, вместо с код по ТАРИК
********** с мито 6,5%, като по този начин е избегнато пълното заплащане на
мито и частичното заплащане на други публични държавни вземания в общ размер на
10336.06 лв.
За
така установеното нарушение срещу /// е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 119/07.06.2018г.,
а въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 126/23.08.2018г., с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10336.06 лв., представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
В
хода на производството пред Районен съд - Девня, в изпълнение на указанията на
Адм.съд-Варна в Решение № 1086/5.06.2019г.,
е назначена Съдебно-химическа експертиза /СХЕ/, която предвид липсата на
представителна проба е извършена само по документите по делото. Според
изготвеното и прието заключение, съставът и съотношението на компонентите в
материала, от който е изработено изделието съгласно представени протоколи е
идентичен със състава и съотношението на компонентите съгласно декларация за
съответствие от 12.06.2017г. на *********CO.,
LTD, както следва съгласно протокол от 20.11.2017 г. съдържанието
на меламинова смола е 25.2 %, а съдържанието на растителни влакна 72.33%, а
съгласно протокол за анализ от 24.10.2018 г. съдържанието на меламинова смола е
от 24.7% до 33%, а съдържанието на растителни влакна от 61.5% до 69.8%.
Посочено е, че всеки един от компонентите на композитния материал има свой
принос за свойствата на материала. Растителните влакна са определящи за:
топлоизолационните свойства; ниска плътност; биоразградимост; якост на огъване;
здраве и безопасност при работа; екологична безопасност, възобновяем източник,
цена; Меламиновата смола е определяща за: защита от заобикалящата среда и
механични повреди; водоустойчивост; поддържане на формата; здравина;
увеличаване на жизнения цикъл на продукта. За да потвърди наказателното
постановление, позовавайки се на заключението по СХЕ и на обяснителните бележки
към Хармонизираната система /ХС/ за позиции 44.10 и 44.19, РС-Девня е приел, че
процесните изделия не може да се класират като изработени от дървен материал,
защото в случая свързващото вещество – термо-реактивна смола, превишава 15%.
Процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два основни
компонента - дървесни влакна и меламинова смола в стойности около 25%, които не
спадат пряко към нито една позиция на КН, поради което следва да се класира
според правило 3 б) – според определящия характера материал. Макар по обем да
преобладават растителните влакна, след като синтетичната пластмаса е над 15%,
за целите на тарифирането изделието не представлява „изделие от дървен материал“,
а „съд от пластмаса“.
Така
постановеното решение е правилно.
РС-Девня
е анализирал е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
обсъдил е доводите на страните и при правилно приложение на материалния закон е
стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на
наказателното постановление, т.к. класирането на процесната стока следва да се
извърши според правило 3 б) – според определящия характера материал, като за
целите на тарифирането изделието не представлява „изделие от дървен материал“,
а „съд от пластмаса“.
Спорът
между страните е относно тарифното класиране на стока – „бамбукова чаша“,
състояща се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25,2% свързващо
вещество (меламинова смола) и конкретно по въпросите: 1/ дали за класирането на
тази стока следва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на
КН и за „позиция, която най-специфично описва стоката“, да се приеме тази, в
която попада материалът, който е преобладаващ в количествено отношение; 2/ в
случай че правило 3 а) е неприложимо и следва да се приложи правило 3 б), по
какви признаци следва да се определи материалът, който придава основния
характер на изделието?
За
разрешаване на спора следва да се съобрази тълкуването дадено от СЕС по дело С-76/20, по което е постановено
Решение от 3 юни 2021г.Според т.55, т.61 и т.62 от Решението, разглежданите
стоки, а именно чаши, са съставени от 72,33% растителни влакна (бамбук и
царевица) и от 25,2% меламинова смола (меламин-формалдехидна смола), следователно
тези стоки представляват „сложни артикули“ по смисъла на правило 3 от „Общите
правила за тълкуване на ХС“. Разглежданите стоки могат да съответстват на
текста както на позиция 3924, така и на позиция 4419 от КН, поради което
класирането им следва да се извърши съгласно правило 3 от Общите правила за
тълкуване на КН, в което се предвиждат приложимите методи за класиране, когато
сложен артикул, изглежда, трябва да се класира в две или повече позиции.
Според
т.63 от Решението, правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН — съгласно
което позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство
пред позициите с по-общо значение — в случая не е от решаващо значение.
Всъщност с оглед на данните, съдържащи се в точки 67—69 от решението, и
формулировката на второто изречение от това общо правило — където се уточнява,
че когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от
материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези позиции следва
да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво
специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание — нито
позиция 3924 от КН, нито позиция 4419 от тази номенклатура може да се счита за
„позицията, която най-специфично описва стоката“ по смисъла това общо правило.
В
т.64 и т.65 от Решението СЕС е приел, че при тези условия за целите на
тарифното класиране на разглежданите стоки следва да се приложи правило 3 б) от
Общите правила за тълкуване на КН, според което, за да се извърши тарифното
класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го
материали определя основния му характер, което може да се направи, след като се
постави въпросът дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако
бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка
VIII от Обяснителната бележка към правило 3 б) от ХС, която допълва тази от КН,
факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на
продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на
артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност
или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези
продукти (решение от 15 ноември 2012г., *******,
C 558/11, EU:C:2012:721, т.37 и 38 и цитираната съдебна практика).
В т.66, 67 и 68 от Решението СЕС е
приел, че в настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да
преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата смола,
съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед на
тяхната употреба. [В случая] абсолютно необходимият елемент, за да могат
разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата
смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и
осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от
повреди и от заобикалящата среда, както и формата им. Растителните влакна,
които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки
свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на
огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части
посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши.
От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който
придава на разглежданите стоки техния „основен характер“ по смисъла на правило
3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат
класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 3924
10 00 от нея - т.69 от Решението.
Според т.71 от Решението, от
общите разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, е видно, че пластмасите могат
да съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза, текстилни материали, минерални
вещества, нишесте и др. и че запълващите материали, съдържащи се в пластмасите,
могат да бъдат „главно предназначени да придадат на готовия продукт специални
физически свойства или други желани качества“. Освен това в Обяснителните
бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция не включва „плочките
и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител“,
като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН. Освен това от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март 2013 година относно
класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 84, 2013г.,
стр.9) следва, че класирането на плоскост за настилка от дървесинна смес,
състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от рециклирани
пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй като
дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата, която
придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно такъв
артикул следва да се счита за пластмаса - т.72 от Решението. В заключение СЕС е приел, че
„Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа
номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС)
2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016г., трябва да се тълкува в смисъл, че
стоки, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33 % растителни влакна и
25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга преценката на запитващата
юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които разполага — да се
класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 3924
10 00 от нея.“
В
конкретния случай от заключението на изготвената от ЦМЛ експертиза, безспорно се
установява, че царевичното нишесте и влакната от бамбук — с други думи,
растителните влакна, съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на
пълнител, поради което в контекста на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по
дело С-76/20, правилно РС-Девня и митническите органи са приели, че процесните
стоки следва да се класират в позиция 3924 по КН, и по-специално в подпозиция
3924 10 00 от нея.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че не следва да се кредитира извършената от ЦМЛ при Агенция
Митници експертиза, по съображения, че същата не е акредитирана да извършва
изпитване и определяне състава на чаши /кухненски съдове/ от дърво и/или
пластмаса, т.к. акредитацията не е относима към въпроса за обосноваността на
експертизата. В този смисъл и Решение на Адм.съд-Варна № 1086/2019г. по КНАХД № 959/2019г., с което делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на РС-Девня и в което са развити подробни доводи
от касационната инстанция по същото възражение на дружеството.
Наведените
от касатора оплаквания за липса на виновно поведение, са неотносими към
ангажиране отговорността на юридическите лица. Неоснователно се твърди и
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. предвид размера
на избегнатите публични държавни вземания, случаят не може да се определи като
маловажен. Споровете по прилагането на правото - какъвто е и въпросът за
тарифното класиране на стоките, съдебната практика, в т.ч. и решенията на СЕС,
не попадат в обхвата на понятието „смекчаващи обстоятелства“ и няма как да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
По
изложените съображения обжалваното решение като валидно и допустимо, следва да
бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто
и двадесет) лева.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, трети касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 128/14.10.2019г.
на Районен съд - гр.Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 181/2019г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 126/23.08.2018г.
на началника на Митница-Варна /сега Териториална дирекция Северна морска/, с
което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на
основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 10336.06 лв.,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА
„///“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.****, бул.**** № ***, представлявано от управителя Д. Х. Б. да заплати на Агенция „Митници“
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: