Определение по дело №499/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 338
Дата: 6 март 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

06.03.2019г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Дата                                            Град

 

   ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

06.03.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

499

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.И.П., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. Т.Т., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 22Б, ап. 1, срещу Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗАдв., с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сума в размер на 50 866.00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита от 23.05.2015г.

Ищцата твърди, че на 19.12.2018г. подала до РС-Дупница заявление по чл. 410 от ГПК срещу Й.К.Й., въз основа на което било образувано ч.гр. д. № 2471/18 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Във връзка с подаденото възражение от стрА.на длъжника и в законоустановения срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, ищцата предявява иск за установяване на вземането си в размер на 50 866.00 лева, произтичащо от задължението на длъжника по Договор за правна защита от 23.05.2015г., с който на ищцата, в качеството й на адвокат, било възложено извършването на правни действия от името на Й.К.Й. по досъдебното производство по воденият наказателен процес, представителство пред ЗК „Лев Инс“, както и извършването на необходимите правни действия пред Софийски Градски Съд по гр. дело № 3277/16г. и Софийски Апелативен Съд по гр. дело № 3495/18г., при необходимост от образуване на гражданско дело. Със същият договор било уговорено заплащането на възнаграждение за извършените от ищцата адвокатски услуги в размер на 20% от изплатеното обезщетение от ЗК“Лев Инс“АД. На неизвестна за нея дата по банкова сметка *** „Лев Инс “ АД по решение на СГС и САС обезщетение в размер на 200 000.00 (двеста хиляди) лв., ведно със законната лихва от 16.03.2016г., в размер на 54 866.00 лева, като дължимия размер на адвокатското възнаграждение, според размера на изплатеното обезщетение, възлиза на 50 866.00 лв. За всеки един етап от досъдебните и съдебните производства ищцата добросъвестно и своевременно изпълнявала поетите задължения към клиента до пълното им завършване с влязло в сила съдебно решение. Предявените от искове били уважени от съда в пълен размер. Въпреки това,  ответникът не й изплатил дължимата по договора за правна защита сума.

С исковата молба, на основание чл. 389 и сл. от ГПК, ищцата е поискала обезпечение на предявения иск, като твърди, че е налице обезпечителна нужда, обосноваваща се с опасността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото решение по делото, с което евентуално искът й ще бъде уважен, като се разпореди с дължимите суми.

От съда се иска допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху вземания по банкова сметка ***: ***емането й.

След като се запозна с изложеното в молбата и с представените към делото писмени доказателства, съдът намира направеното искане за допускане на обезпечение за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, поради което следва да го остави без уважение.

При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали иска, чието обезпечение се иска, е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение, да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда. 

Съдът намира, че към исковата молба не са приложени писмени доказателства, които да правят предявения иск вероятно основателен. Приложени са единствено договор за правна защита от 23.05.2015г., с който е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 20 % от стойността на обезщетението, по претенциите за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди на Й.К.Й. срещу Застрахователна компания, гаранционен фонд и др. лица, по повод настъпило ПТП на 10.05.2015г. в с. Яхиново, общ. Дупница, в следствие на което е причинена смъртта на Ивайло Йорданов Й., ЕГН: ********** и пълномощно, с което ответникът упълномощава ищцата да го представлява пред съда и всички юридически лица във връзка с тези претенции.

Не са представени обаче доказателства, че посочените в исковата молба граждански дела са приключили с влязло в сила съдебно решение, вследствие на което не може да се установи дали предявените претенции са били уважени и в какъв размер. Не са приложени и доказателства, че твърдяната сума в размер на 200 000.00 лв. е била действително преведена от ЗК“Лев Инс“АД по банкова сметка ***.

С оглед изложеното и като съобрази представените писмени доказателства, съдът намира, че следва да остави молбата за обезпечение на предявения иск без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 390 и сл. от ГПК, съдът

           

О П Р Е Д Е Л И :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ана И.П., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. Т.Т., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 22Б, ап. 1, за обезпечение  предявения от нея срещу Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗАдв., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сума в размер на 50 866.00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита от 23.05.2015г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкова сметка, ***.

                                   

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му с препис на молителя.

 

          

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: